Р Е Ш Е Н И Е
№ 1161 /13.06.2019 г., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5689 по описа за
2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Б.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу
Наказателно постановление № 03 – 008189 от 02.08.2017 г., издадено от Директора
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството –
жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 лева (пет хиляди лева) за това, че на 26.06.2017 г. в
гр. Варна, в складова база, находяща се в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1, „Д.Б.“
ЕООД в качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Н.П.Н., с ЕГН: **********
да престира труд в полза на „Д.Б.“ ЕООД, като
изпълнява трудовите функции на длъжност „складов работник“, с определено
работно време от 08:30 часа до 17:30 часа, с определено работно място – обекта
на контрол складова база, находяща се на ул. „Орех“ № 1 и договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател
„Д.Б.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
издадено при нарушение на материалния и процесуален закон, като представя
подробни аргументи в защита на своето становище. Дружеството – жалбоподател
навежда твърдения, че не развива стопанска дейност и не стопанисва помещения в
складовата база на ул. „Орех“ в гр. Варна, поради което и счита, че не би могъл
да бъде субект на отговорността по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. Посочва,
че в хода на административно – наказателното производство са допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в невръчване на АУАН на
управителя на дружеството. В условията на евентуалност моли за приложението на
чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, доколкото намира, че случая може да бъде определен
като „маловажен“ случай на административно нарушение.
В проведеното на 15.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 5689 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд въззивното дружество „Д.Б.“ ЕООД не
изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията
му в дадения ход на делото по същество.
В проведеното на 15.04.2019
г. открито съдебно заседание по НАХД № 5689 по описа за 2018 г. на Варненския
районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в
своята пледоария, че е напълно установено, че между лицето Н.П.Н. и дружеството
„Д.Б.“ ЕООД е възникнало трудово правоотношение, но не е бил сключван трудов
договор в писмена форма между страните, поради което и съвсем правилно е била
ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
През месец юни 2017 г. св. Н.П.Н.,
с ЕГН: ********** прочел обява за работа в интернет пространството, предложена
от търговското дружество „Д.Б.“ ЕООД ***.
Посетил адреса на
дружеството „Д.Б.“ ЕООД, който бил посочен в обявата, а именно: гр. Варна, ул.
„Орех“ № 1, като се договорил с представител на дружеството да изпълнява
трудови функции на длъжност „складов работник“, с фиксирано работно време от
08:30 до 17:30 часа, с два почивни дни през седмицата и трудово възнаграждение
в размер на 480 лева месечно.
Между дружеството „Д.Б.“
ЕООД и св. Н. обаче не бил подписан трудов договор в писмена форма.
На 26.06.2017 г. св. П.М.М. и св. Н.И.И. – инспектори в
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в складовата база, находяща се на ул. „Орех“ № 1.
В хода на проверката
установили, че св. Н.П.Н. изпълнявал трудови функции, като самият той
декларирал в писмен вид пред тях, че престира труд в полза на дружеството „Д.Б.“
ЕООД, като подробно декларирал елементите на своето трудово правоотношение.
Свидетелите М. и И.
установили, че в действителност трудов договор между „Д.Б.“ ЕООД в качеството
на работодател и св. Н.П.Н. в качеството на работник/ служител никога не е бил
сключван.
Приемайки, че със своето
поведение дружеството „Д.Б.“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на 24.07.2017 г. св. М.
съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала
дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения
АУАН, не било депозирано, като на 02.08.2017 г. Директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. П.М.М., показанията
на св. Н.И.И., показанията на св. Н.П.Н.; декларация
от Н.П.Н. от 26.06.2017 г. с характеристиките на своето трудово правоотношение;
писмо от „Д.Б.“ ЕООД до ИА „Главна инспекция по труда“ от 20.07.2017 г.;
Протокол за извършена проверка на „Д.Б.“ ЕООД.
На първо място съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на
свидетелите М., И. и Н. като последователни, логични и взаимнодопълващи се. От
съществено значение са показанията на св. Н., който изключително подробно
разясни пред съда за своето трудово правоотношение с дружеството „Д.Б.“ ЕООД. Св.
Н. се е договорил с представител на въззивното дружество да изпълнява трудовите
функции на складов работник срещу парично месечно възнаграждение от 480 лева, с
фиксирано работно време и фиксирани два почивни дни през седмицата. Според съда
е безспорно, че елементите на правоотношението го характеризират на трудово по
своя характер и е следвало между страните по него да бъде сключен трудов
договор в писмена форма, което не се е случило.
От показанията на св. Н.,
св. М. и св. И. се установява, че към датата на извършване на проверката в
складовата база, находяща се на ул. „Орех“ № 1 – 26.06.2017 г. св. Н. вече е
бил започнал изпълнението на своите трудови функции.
Дружеството – жалбоподател
навежда едно единствено възражение срещу материалната законосъобразност на
наказателното постановление, а именно, че същото не развива стопанска дейност и
не е наемало работници/ служители за извършване на трудова дейност. Едно подобно
възражение не може да бъде споделено. На първо място св. Н. много категорично
заяви, че е прочел обява, в която изрично е било псоочено, че работодателя,
който търси да наеме работници/служители е „Д.Б.“ ЕООД. Нещо повече, когато
пристига на адреса на складовата база, св. Н. е търсил представител на „Д.Б.“
ЕООД и действително такъв е бил установен на същото място.
Дори самият св. Н. сподели, че е имало още няколко човека, които са работили за
„Д.Б.“ ЕООД, като самият той счита, че един от тях е управител на дружеството
(или поне заема ръководна длъжност), тъй като го е запознал с работата за
дружеството.
Според съда също така самото
възражение на дружеството противоречи на здравата житейска логика, а в случая и
на събраните гласни доказателства. От една страна дружеството твърди, че не
развива никаква икономическа дейност, но същевременно негови представители са
установени от контролните органи – дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна и ТД
на НАП – гр. Варна на адреса, който самото дружество е посочило при това
публично в интернет пространството, на който развива своята стопанска дейност –
ул. „Орех“ № 1.
Представени са счетоводни
документи, че официално дружеството не развива стопанска дейност през 2017 г.,
но те не само, че не опровергават извода на съда за допуснато нарушение на
трудовото законодателство, но и го затвърждават. Очевидно е, че дружеството
напълно е пренебрегнало трудовото законодателство и не сключва официално
трудови договори със своите работници/ служители, респ. не заплаща дължимите
осигуровки в НОИ, т.е. може да се предположи, че съществува в „сивия сектор“ на
икономиката, поради което и не е нелогично да представя счетоводни документи с
нулеви показатели.
Но в крайна сметка
гласните доказателства и най – вече показанията на св. Н. са категорични, че
негов работодател е дружеството „Д.Б.“ ЕООД, при това на работното му място са
установени представители на „Д.Б.“ ЕООД, поради което и очевидно обявата за
работа в интернет пространството е била съвсем истинска.
В приложените писмени
обяснения от упълномощено лице е посочено, че Дорс България е само бранд/
марка, която се използва от друго дружество. Това становище също противоречи на
събраните гласни доказателства по делото, доколкото дружеството е самостоятелен
търговски субект, който има възможност да създава трудови правоотношения с
работници/ служители.
От правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
По същество, съдът я
намира за частично основателна, поради следните съображения:
На първо място, съдът не
установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Обстоятелството, че АУАН е
бил връчен на упълномощено лице не може да се приеме за процесуално нарушение,
тъй като по никакъв начин не са били нарушени правата на санкционираното
дружество. Представеното писмено пълномощно е приложено в кориците на
административно – наказателната преписка и според съда е съвсем изрядно, като
учредява валидна представителна власт на упълномощеното лице г-жа Камелия
Декова да получава от името на дружеството преписи от АУАН.
Разпоредбата на чл. 62,
ал. 1 от Кодекса на труда предвижда трудовият договор да се сключва в писмена
форма, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно с
установи, че дружеството „Д.Б.“ ЕООД е пренебрегнало изпълнението на посочената
правна норма в своето трудово правоотношение със св. Н., поради което и според
съда съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната
отговорност на дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
Предвид разпоредбата на
чл. 415в, ал. 2 от Кодекса на труда, в никакъв случай не може да се приеме
процесното нарушение за „маловажен случай“ и респ. да се приложи разпоредбата
на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.
Същевременно съдът намира,
че наведеното възражение в условията на евентуалност по отношение на размера на
наложената имуществена санкция е напълно основателно. Наказващият орган е
възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на
административно нарушение и необосновано, според съда, е наложил наказание за
извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 1500 лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината
обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат
данни дружеството „Д.Б.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно
и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в
страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към
минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на
целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 008189 от
02.08.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до
предвидения в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда минимум от
1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 03 – 008189 от 02.08.2017 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Д.Б.“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева
(пет хиляди лева) за това, че на 26.06.2017 г. в гр. Варна, в
складова база, находяща се в гр. Варна, ул. „Орех“ № 1, „Д.Б.“ ЕООД в
качеството си на работодател е допуснал до работа лицето Н.П.Н., с ЕГН: **********
да престира труд в полза на „Д.Б.“ ЕООД, като
изпълнява трудовите функции на длъжност „складов работник“, с определено
работно време от 08:30 часа до 17:30 часа, с определено работно място – обекта
на контрол складова база, находяща се на ул. „Орех“ № 1 и договорено трудово
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената
„имуществена санкция“ до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: