ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1084
гр.
Пловдив, 28.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив,
ІІ-ри състав, в закрито заседание на двадесет
и осми май, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
като разгледа административно
дело № 605 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Г.Н.Т. *** „срещу решение № 16.РД04-0841/ 07.11.2018 г.“ С жалбата е направено
искане за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски, както и е направено
искане за предоставяне на правна помощ.
С разпореждане от 28.02.2019 г. жалбата е оставена без движение за отстраняване
на нередовности, като на жалбодателя е указано
в 7-дневен срок изрично да уточни
кой е издателят на оспорения административен акт, а същевременно съдът е
посочил, че по искането за освобождаване от такси, разноски и предоставяне на правна помощ ще се произнесе
след поисканото уточнение, тъй като на този етап не може да се направи преценка
по тези въпроси. В постъпило
„допълнение“ на жалбата се уточнява, че „издател на оспорвания акт е дирекция Социално подпомагане“, „потвърден
от Областна дирекция гр.Пловдив.“
След постъпване на административната
преписка /на 23.05.2019 г./, по така направените искания съдът намира следното:
1. Искането за
освобождаване от заплащане на ДТ е безпредметно, тъй като такава не е дължима,
по аргумент от чл.5, б.“к“ от ЗДТ - понятието
„обществено подпомагане“ следва да се тълкува разширително, т.е. не само като
социално подпомагане, а и като такова на
хората с увреждания, тъй като смисълът на двете практически е един и същ и се обхваща от общественото
подпомагане, а различното нормативно основание, на което се предоставят, не е
основание да се приеме обратното.
2. По искането за
освобождаване от разноски - от една страна липсва необходимост от правене на
разноски в конкретното производство, а от друга страна искането е неоснователно
и тъй като представената в тази връзка декларация е посочено, че жалбодателят
няма никакви доходи, но видно от документи по преписката /доклад за извършена
анкета и социален доклад/ същият има доходи от пенсия, поради което не е налице
хипотезата на чл.83, ал.2 от ГПК.
3. Искането за предоставяне на правна помощ
попада в обхвата на чл.24, т.1 и 2 от ЗПП, тъй като в случая предоставянето на
правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и защото претенцията е очевидно неоснователна
и необоснована. Видно от преписката е прекратена месечна добавка по чл.42, ал.2, т.6
от ЗИХУ /отм./ на жалбодателя, тъй като последният не отговаря на понятието
„самотно лице“ по смисъла на чл.31, ал.1 от ППЗИХУ /отм./, а самият жалбодател
в документи по преписката, а и в декларацията си за семейно и материално
положение и имотно състояние,
представена по повод искането му за освобождаване от такси и разноски, посочва че семейството му е четиричленно,
което от своя страна сочи за явна неоснователност и необоснованост на жалбата.
4. Оспореното от Г.Н.Т. *** „решение №
16.РД04-0841/ 07.11.2018 г.“ не е издадено от дирекция Социално подпомагане“,
поради което и нередовността във връзка с уточняване на акта, съответно неговия
издател, не е отстранена, като в същото време обжалваното решение представлява
акт на по-горестоящ административен орган, с който е упражнен йерархичен
административен контрол за законосъобразност и правилност на заповед на директора на Дирекция "Социално
подпомагане" - гр. Пловдив. Актът на по-горестоящия административен орган
не е административен акт и поради това не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, освен ако: а) с
него по-горестоящият орган е отменил оспорения пред него административен акт и
е решил въпроса по същество - в този случай актът, с който по-горестоящият
орган решава въпроса по същество е административен акт и поради това подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност; б) със закон не е предвидено друго (напр.
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване). На съдебен контрол подлежи
потвърденият от по-горестоящия орган акт, който е административен акт по
дефиниция, най-често - индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1, 2 или
ал. 3 АПК, в какъвто смисъл е и правилото на чл. 98, ал. 2, изр. второ АПК /в
този смисъл Определение № 3391 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2104/2013
г., VI о., докладчик председателят ** и други/.
Мотивиран
от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Г.Н.Т. ***,
за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23 от ЗПП, по адм.д. № 605/ 2019
г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Н.Т. ***, за освобождаване от заплащане на
разноски по адм.д. № 605/ 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на Г.Н.Т. ***,
за освобождаване от заплащане на ДТ по адм.д. № 605/ 2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.Н.Т. *** „срещу решение № 16.РД04-0841/ 07.11.2018 г.“ и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
605/ 2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: