Решение по дело №4/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Окръжният съд е сезиран с частна жалба от адвокат Ир. П. в качеството й на защитник на подсъдимия С. Б., срещу определение № 912/25.03.2014 година по н.о.х.д. № 24/2013 година на ГДРС, с което на основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени сторените в хода на съдебното производство разноски. В жалбата се изтъква, че наказателното производство е приключило със споразумение между страните, включително и отговорността за разноските в хода на ДП. Допълнителни разноски е недопустимо да се възлагат на подсъдимия. Отделно от това определението е незаконосъобразно заради изключително тежкото материално положение на Б., който не работи и не получава трудови доходи. Затова се иска от въззивната инстанция да отмени атакуваното определение на ГДРС.

ОС, след като се запозна с материалите по делото и извърши проверка на законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно чл.306, ал.3 във вр. с чл.345, ал.3 и чл.314 от НПК намира за установено следното:

С определение № 882/21.03.2014 год. по н.о.х.д. № 24/2013 година по описа на ГДРС е одобрено споразумение между РП от една страна и подсъдимия Б. от друга, с което е признат за виновен в умишленото извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В подписаното и влязло в сила незабавно цитирано определение е възпроизведено съгласието на страните сторените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия. Независимо от това принципно решение в определението си за одобряване на постигнатото споразумение съдът е изрично е постановил Б. да заплати само разноските от досъдебното производство. В по-късен момент и позовавайки се на предвидена от закона възможност в чл.306, ал.1, т.4 от НПК ГДРС в закрито съдебно заседание е постановил и оспорвания съдебен акт, с който е осъдил Б. да заплати и разноските от съдебната фаза на процеса, възлизащи общо на 165 лв.

При тези данни макара и допустима, предявената от адвокат П. жалба е напълно неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.1 и 3 от НПК в тежест на признатия за виновен подсъдим се възлагат и сторените в хода на наказателния процес срещу него разноски. Това императивно изискване на закона на практика е възпроизведено и в постигнатото между страните споразумение. Друг е въпроса, че първостепенният съд е допуснал грешка като в одобрителното си определение е конкретизирал Б. да заплати само разноските от ДП. За поправянето на този пропуск е процедирано напълно законосъобразно с оглед изричната норма на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. В този смисъл не са нарушени никакви законови изисквания, включително и с атакуваното определение не се е стигнало до промяна на постигнатото и одобрено споразумение. Отстранен е пропуск и то по изрично предвидения от закона ред. Съгласието между страните е било признатия за виновен подсъдим да заплати всички разноски в наказателното производство, което е в съзвучие с чл.189, ал.1 и 3 от НПК. Основание за ревизия на атакуваното определение може да има само при положение, че съдът е променил онова, което е било вече одобрено. А в случая първата инстанция само е допълнила споразумението в частта за разноските, които съобразно волята на законодателя и на страните се заплащат от признатия за виновен подсъдим. Възражението за тежкото социално положение на Б. в случая е изцяло неотносимо, доколкото приоритет се дава на обществения интерес, изведен в изрична правна норма, пред този на отделния индивид. Затова и основания за отмяна на атакувания съдебен акт липсват.

Водим от горното и на основание чл.345, ал.3 във врз с чл.338 от НПК ОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 912/25.03.2014 година по н.о.х.д. № 24/2013 година на ГДРС.

Настоящето определение е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.