№ 1205
гр. Плевен, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря ВЕРОНИКА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20214430104519 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.150 от СК.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от М. П. К.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си ***, ЕГН
**********, и двамата с адрес в *** против ***, ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, с предявен иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената в полза на детето с решение, постановено по гр.д.
№1141/2017 г. по описа на ПлРС, издръжка от 160лв. на 300лв. месечно,
считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на причини
за нейното отменяне или изменяне, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от дължимостта й до окончателното й плащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на детето ***. Излага
се, че с решение по г.д. № 1141/2017 г. е изменена определената по гр.д.
1
№2879/2010 г. по опис на ПлРС издръжка на 160 лева месечно. Сочи се, че от
определяне на издръжката са изминали повече от 4 години, като детето вече е
ученик в 10 клас в ***. Твърди се, че през изминалия период от време са
нараснали нуждите на детето от издръжка, необходими за учебни пособия,
дрехи и храна, за извънкласни занимания и културни развлечения. Излага се,
че детето живее и на квартира, докато учи, за което се заплаща и наем като
през учебния период той е в размер от 100 лева, а през останалото време от 50
лева. Сочи се, че на детето се закупуват и нужните учебници. Твърди се, че
посещава и частни уроци по математика.
Навеждат се доводи, че детето страда от астигматизъм, за което посещава
и лекари.
Сочи се, че бащата няма задължение за издръжка към други деца.Твърди
се, че майката на детето получава доходи в минимален размер и, че е с 85 %
трудова неработоспособност. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да й присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Твърди, че искът е допустим и частично основателен до сумата от 200 лева.
Не отрича, че е баща на детето ***, както и, че в момента заплаща издръжка в
размер на 160 лева.Излага, че по делото не са представени доказателства, че
детето живее на квартира, че посещава уроци по математика, както и, че
страда от астигматизъм. Излага, че действително работи като строител, но че
надницата му е от 40 лева на ден, няма собствено жилище. С оглед на
изложеното моли съда да уважи предявения иск до сумата от 200 лева.
В о.с.з. ищецът се явява, придружен от майка си ***, представлява се от
пълномощника адв.***, която поддържа иска и навежда доводи в о.с.з.
В о.с.з. ответникът не се явява лично, представлява се от адв.М., която
прави признание на иска до размера от 200лв., а за разликата до 300лв. го
оспорва. Навежда доводи в о.с.з.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните
и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
2
Искът е допустим и частично основателен с оглед претендирания размер
издръжка.
Няма спор, че страните са баща и син, както и че последната издръжка,
дължима от страна на ответника е в размер 160лв. – присъдена по силата на
решение, постановено по гр.д.№1141/2017год. по описа на ПлРС. Т.е.
издръжката не е променяна повече от четири години. Не е спорно, а това се
установява и от писмени доказателства по делото, че непълнолетният ищец
живее в с.Горни Дъбник, в къща, за чието закупуване майката е изтеглила
кредит, който изплаща и понастоящем - месечна погасителна вноска
234,71лв., краен срок на погасяване на кредита – 01.05.2023год. Не е спорно,
че ответникът изплаща на сина си дължимата до момента издръжка, но нищо
повече над нея - нито осигурява /дори епизодично/ на сина си други суми,
нито му купува подаръци, нито му осигурява почивки, нито се среща с него и
въобще същият не поддържа контакти със сина си и с бившата си съпруга. От
изслушването на непълнолетния при закрити врата, разгледано във вр. с
приетите писмени доказателства по делото – конкр. приложеното бракоразводно
решение за прекратяване брака на родителите на ищеца изцяло по вина на ответника, за съда се
изяснява като цяло факта, че ответникът не поддържа контакти със сина си и
бившата си съпруга и причините за това. Непълнолетният ищец учи трета
поредна година в ***, като пътува всеки петък до дома си и в неделята
заминава обратно за града.
Спорен въпрос е дали ответникът следва да заплаща издръжка за
разликата до признатия от него размер - 200лв. до претендирания от ищеца -
300лв.
Както беше посочено по-горе, издръжката на ищеца не е променяна от
2017год. Съгласно разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата –
ал.2-ра на същия текст, понастоящем 162,50лв. Съгласно чл.143 ал.1 и 2 от СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
3
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. В тази връзка следва да се отбележи, че освен бащата
/ответник в процеса/ и майката следва да осигурява месечна издръжка на
детето си, независимо от обстоятелството, че на нея е предоставено
упражняването на родителските права. Разбира се, този факт определено
следва да се отчита, т.к. родителят, при когото детето живее ежедневно
следва да покрива нуждите му от издръжка, които са от най-различно
естество. В случаите, при които дължащият издръжка родител заплаща
издръжка към минималния размер, несъмнено се налага извод, че другият
родител, упражняващ родителските права, има много повече разходи по
детето, които поема независимо от това какви средства реализира той самият.
Освен, че на ищеца е необходимо да се купуват съобразно възможностите на
родителите, през определен период от време дрехи, обувки, пособия за
учебния процес, следва да се отделят парични средства и за други обичайни и
сравнително предвидими нужди - като напр. за закупуване на лекарства,
когато се разболее; за заплащане на екскурзии, за заплащане на други
разходи, пряко свързани с учебния процес /при изслушването ищецът заявява,
че майката е заплатила 300лв. за учебни пособия в началото на годината/.
Ищецът има заболяване на очите, за което делото е попълнено с
доказателства, и което налага отделяне сравнително често на лични средства,
непокривани от здравна каса и т.н. Момчето е в младежка възраст, на 15
години, а от показанията на св.*** /баба по майчина линия/ се установява, че
майката му закупува дрехи и обувки „все на килограм“, т.к. няма достатъчно
пари, за да пазарува в обичайните магазини, предлагащи нови стоки. От
показанията на свидетелката се установява, че тя и съпругът й се стараят да
отделят средства, за да помагат на майката и на ищеца във вр. с осигуряване
на издръжката, но семейството изнемогва, т.к. доходите им са ниски. В тази
връзка делото е попълнено с доказателства досежно доходите на майката на
ищеца и здравословното й състояние, доказващи развитата още в исковата
молба теза и обосновка на искането за наличие на реална нужда от
увеличение на дължимата от ответника издръжка. Ищецът и неговата майка
заявяват в о.с.з., че във вр. с учебния процес и ползваната квартира, ищецът
заплаща месечен наем за една стая в *** съответно по 50лв. през летния сезон
и по 100лв. през зимния. Ходи и ще ходи на уроци по математика и английски
език, т.к. има затруднения по тези предмети и предстоят матури. Ищецът
4
заявява, че поддържа успех над 5,50 и не желае да го понижава.
Действително същият не може да представи доказателства нито за
заплащания наем, нито за таксата за частните уроци, т.к. се дават извън
законовата регламентация и това е ноторно за съда. Всеизвестно е, че масово
учителите дават частни уроци на ученици срещу заплащане /и нерядко срещу
доста високо заплащане/, което обаче никъде не се декларира от тях, не се
отчита и съответно не може да бъде доказано без негативни последици за тях.
В случая ищецът не твърди да ползва уроци в регистрирани по съответния
ред учебни центрове или школи, за да е в състояние да представи
доказателства за разходите, които прави в тази връзка. Твърдението му се
установява от показанията на св.*** и съдът приема, че въпреки силното
противопоставяне на пълномощника на ответника, следва и приема за
достоверни изцяло показанията й и не ги намира за „недопустими“. Съдът
отчита близкото родство на същата с ищеца и заинтересоваността й от изхода
на делото, но от една страна - свидетелката е предупредена за наказателната
отговорност за лъжествидетелстване и от друга – по делото не се събраха
доказателства, които да опровергаят изложеното от нея в хода на разпита й
пред съда. От приетия по делото социален доклад на Д-я „СП“-*** и
изслушването на социалния работник в о.с.з. се установява, че ищецът живее
с майка си в закупена от нея къща в ***, при добри и хигиенни условия, но
в никакъв случай – при условия на презадоволеност. Действително майката на
ищеца е изтеглила кредит, който изплаща, и това е въпрос, който се взема на
собствена отговорност - каквито доводи навежда адв.М. в о.с.з. В случая
обаче, няма доказателства тези пари да се ползват за прищевки /нейни и/или
на сина й/, за закупуване на определена стока - било то луксозна или не; от
първа необходимост или не и т.н. Кредитът е използван за закупуване на
къщата, в която ищецът и неговата майка живеят. Освен това, срокът на
кредита, неговия размер, целта на същия и жилището на ищеца /находящо се
в ***, а не в голям град или в столицата/, не обосновават извод майката на
ищеца да се е поставила умишлено във финансова невъзможност да отделя
значителен размер средства за издръжка на своя син, спрямо който същата
упражнява родителските права, имайки „неблагоразумието“ да поиска и да й
бъде предоставен въпросният кредит. Ищецът е попълнил делото с
достатъчно писмени и гласни доказателства в подкрепа на искането си.
5
От своя страна ответникът не е попълнил делото с доказателства
досежно твърденията си, че не може да заплаща месечна издръжка повече от
200лв., както и досежно твърденията в о.с.з. на пълномощника му, че води
„също нелек живот“. За същия се установява, че живее в ***, в жилище, за
което е изложил твърдения, че е на майка му. Безспорно е, че същият не
заплаща наем за това жилище, както и че не дължи издръжка на други лица.
Не е представил доказателства да е регистриран като безработен. Заявява, че
работи в строителството, но не представя доказателства дали е ангажиран по
трудово правоотношение и/или не. Нещо повече, същият няма задължение да
се явява в о.с.з., но съдът приема, че в конкретния случай чрез лично явяване
същият би имал възможност адекватно да обясни на съда как живее и защо
може или не може да заплаща издръжка над определен размер, което не е
сторил. Делото е отложено специално по искане на пълномощника му / за
който е имал възможност да заплати хонорар от 400лв./ за социално
анкетиране на ответника. От изслушването на социалния служител се
установява, че всъщност ответникът не е предоставил възможност на
социалните служби да извършат лично анкетиране с него, да посетят
жилището в града, където той живее и да разговарят с него. Разговор /и то
вероятно твърде кратък/ е проведен само по телефон, при който ответникът е
заявил вече ясното за съда – че може да заплаща издръжка до 200лв.
Като взе предвид доказателствата по делото съдът приема, че искът се
явява основателен и доказан до размера от 240лв., а за разликата до
претендираните 300лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът съобразява, че ищецът заплаща наем, учейки в друго населено място;
че ежемесечно следва да отделя средства за пътуване /от училище до дома
си/; че ежемесечно следва да му бъде осигурена храна съобразно възрастта; че
макар и периодично и при липса на възможност за разточителство следва да
закупува обувки, дрехи; че периодично се налага да се отделят средства,
пряко свързани с учебния процес; че проблемите със зрението налагат чести
прегледи и смяна на очила. Този размер издръжка съдът приема, че е напълно
посилен за ответника, т.к. надвишава само с 40лв. издръжката, която е заявил,
че може да заплаща без проблеми. Същевременно ищецът е в млада,
трудоспособна възраст. Същият не е представил доказателства да има нужда
от издръжка за себе си – извън обичайната и т.н. Следва да се отбележи също
6
така, че при промяна на обстоятелствата издръжката не само може да бъде
увеличавана, но може да бъде и намалявана, ако са налице доказателства за
това. На този етап обаче съдът приема, че това е един адекватен и справедлив
размер издръжка, който следва да се присъди на ищеца. Също така следва да
се обърне внимание и на друг факт, който често бива подценяват при този род
дела. В случая ответникът не се среща със сина си, не поддържа контакт с
него, не се възползва от предоставения му режим на лични отношения. Това
означава, че дори и определените 30 летни дни през годината ответникът не
взема при себе си ищеца, не полага преки грижи за него през този период,
което от една страна да даде възможност на другия родител „да спести“
средства, респ. - което да му даде възможност сам да оцени колко струва
ежедневната грижа по един тийнейджър.
При този изход на процеса и на основание чл.71 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати Държавна такса по сметка на ПлРС върху
увеличения размер на издръжката – 115,20лв.
По отношение разноските по делото : в полза на ищеца следва да се
присъди възнаграждение за един адвокат съразмерно уважената част на иска,
а именно – 171,43лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК издръжката, определена с
решение, постановено по гр.д. №1141/2017год. по описа на Плевенски
районен съд, влязло в сила на 26.04.2017год., като ОСЪЖДА ***, ЕГН
**********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв.Т.М. ДА ЗАПЛАЩА
месечна издръжка на детето си М. П. К., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на майка си ***, ЕГН **********, и двамата с адрес в ***,
***, съдебен адрес : ***, адв.***, както следва : вместо по 160лв. – по 240лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2021год., до
настъпването на законни причини и условия за нейното изменение или
7
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендираните 300лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК ***, ЕГН **********, с адрес:
***, съдебен адрес: ***, адв.Т.М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски
районен съд Държавна такса върху увеличения размер на издръжката в
размер 115,20лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, ЕГН **********, с
адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв.Т.М. ДА ЗАПЛАТИ на М. П. К., ЕГН
**********, действащ със съгласие на майка си ***, ЕГН **********
разноски по делото съразмерно уважената част на иска в размер 171,43лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез
Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд, като срокът започва да
тече от 26.10.2021год. - обявената в съдебно заседание дата за постановяване
на съдебното решение съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8