Решение по дело №722/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 32
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 7 март 2020 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320100722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                   Година 10.02.2020                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                        втори граждански състав

На девети януари                                                                 две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 722 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

  

Съдът е сезиран с искова молба с която са предявени обективно съединени искове правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, от „А.Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление:***, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М., чрез адв. Д. Ц., съдебен адрес: гр. С., пл. „С. Н.“ №****, ет.***** против И.Й.М. с ЕГН **********,***.

В исковата молба се твърди, че между ответника И.М. с индивидуален абонатен номер (Account ID) ********* и ищцовото дружество „А.Б.“ ЕАД (с предишно наименование М. ЕАД) бил сключен Договор № М5643483 от 26.04.2017 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти. Твърди се, че ответникът дължал незаплатени суми за ползвани услуги за периода от 12.05.2017 г. до 13.11.2017 г., за което били издадени фактури в общ размер на 311,95 лв.

Твърди се, че при неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане, договорът се счита за едностранно прекратен по вина на абоната. Съгласно разпоредбите на договора с абоната, в резултат на предсрочното му прекратяване били начислени неустойки в общ размер на 134,63 лв. Неустойките били изчислени при спазване на съдебната спогодба, подписана от КЗП и М. ЕАД по гр. д. 12268/2014 г. по описа на С. г. с., документирана в протокол от 21.04.2016 г. В т. 1 от същата, страните се споразумявали, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на абонамента. Когато абонатът е физическо лице - потребител по смисъла на ЗЗП, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение към неустойката за предсрочно прекратяване абонатът дължал на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупен или предоставени на лизинг/на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

Ответникът - длъжник не заплатил процесните суми, поради което по заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. 1831/2018 г. по описа на РС К.. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя интереса на ищцовото дружество да предяви иск за вземанията си.

Ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че ответникът И.Й.М., дължи на дружеството следните суми, за които по ч. гр. д. 1831/2018 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата 446,58 лева (четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляваща главница по Договор № М5643483 за електронни съобщителни услуги, сключен на 26.04.2017 г.;

- сумата 40,89 лева (четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки), законна лихва за забава начислена върху сумата от 311,95 лв. за периода от 28.05.2017 г. до 17.12.2018 г.;

- законната лихва считано от датата на подаване на заявлението – 20.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител адв. Н. - Д.. Особеният представител оспорва иска по размер и основание и моли съда да го отхвърли.

В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа молбата си – постъпила е писмена молба от адв. Ц., с която представя и списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание за ответницата се явява особеният представител адв. Н. - Д., която моли съда, в случай, че приеме исковата претенция за основателна, да уважи иска така, както е предявен, тъй като вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е установило задължения в по-висок размер.

Съдът, като съобрази правните доводите на ищеца и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12, ал. 1 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Видно от приложеното към настоящото дело, ч. гр. д.  № 1831/2018 г. по описа на РС К., по заявление на ищцовото дружество е била издадена заповед № 1040 за изпълнение на парично задължение от 28.12.2018г. по чл. 410 от ГПК, с която И.Й.М. е осъден да заплати на „А.Б.“ ЕАД следните суми: 446,58 лева – главница; 40,89 лева – законна лихва за забава начислена върху сумата от 311,95 лв. за периода от 28.05.2017 г. до 17.12.2018 г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 20.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането; 26.00 лева – разноски по делото за платена държавна такса и банкова комисионна.

В Заповедта изрично е посочено, че вземането произтича от Договор № М5643483 за електронни съобщителни услуги, сключен на 26.04.2017 г.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на И.Й.М. далекосъобщителни услуги, срещу насрещната престация – парично възнаграждение съгласно тарифите на оператора, посочени в подписания договор и приложенията към него.

Ответникът не оспорва вземанията на ищеца към него, за която по Договор № М5643483/26.04.2017 г. са издадени следните фактури: фактура № **********/12.05.2017 г. на стойност 78.16 лв.; фактура № **********/12.06.2017 г. на стойност 33.46 лв.; фактура № **********/12.07.2017 г. на стойност 26.49 лв.; фактура № **********/11.08.2017 г. на стойност 26.49 лв.; фактура № **********/12.09.2017 г. на стойност 26.49 лв.; фактура № **********/12.10.2017 г. на стойност 26.49 лв. и фактура № *********/13.11.2017 г. на стойност 110.50 лв.

Безспорно е по делото, че ответникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор и не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, поради което съдът счита, че същият е изпаднал в забава. Този факт се подкрепя и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която дължимите от ответника суми са 462.71– главница, включваща дължими суми за предоставени мобилни услуги и неустойка и 42.69 лева – законна лихва за забава начислена за периода от 28.05.2017 г. до 17.12.2018 г. До този размер искът е основателен и доказан, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът ще го уважи само до търсения размер, който е по-нисък от установеното от вещото лице.

Тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на същия следва да се присъдят направените от ищеца разноски в исковото производство в размер на общо 578.30 лева, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за особен представител и депозит за вещо лице, както и разноските направени в заповедното производство в размер на 26.00 лева.

Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното възнаграждение в полза на адв. Н. - Д..

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.Й.М. с ЕГН **********,***, че дължи на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление:***, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М., чрез адв. Д. Ц., съдебен адрес: гр. С., пл. „С. Н.“ №*****, ет.***** следните суми, за които по ч. гр. д. №1831/2011 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата 446,58 лева (четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), представляваща главница по Договор № М5643483 за електронни съобщителни услуги, сключен на 26.04.2017 г.;

- сумата 40,89 лева (четиридесет лева и осемдесет и девет стотинки), законна лихва за забава начислена върху сумата от 311,95 лв. за периода от 28.05.2017 г. до 17.12.2018 г.;

- законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК И.Й.М. с ЕГН **********,*** да заплати на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес управление:***, представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М., чрез адв. Д. Ц., съдебен адрес: гр. С., пл. „С. Н.“ №****, ет.***** сумата от общо 604.30 лв. (шестстоин и четири лева и тридесет стотинки), представляваща разноски по делото, от които 26.00 лева в заповедното производство и 578.30 лева в исковото производство.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Б.Н. -Д. разходен касов ордер за сумата от 300.00 лв. (триста лева) депозитни.

ПРИСЪДЕНИТЕ суми могат да бъдат платени по банкова сметка: ***: ***, Р. (Б.) ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред О. с. – П. в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

Ц.Ч.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: