РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Бургас , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Албена Янч. Зъбова Кочовска
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Йорданка Цветанова Дачева-Толева (АП-
Бургас)
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500245 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П. Я. О. от гр. Б.,
чрез процесуалния представител адвокат С.К., против решение № 112 от 16.04.2021г. по
гр.д. №2518/2020г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му против
Прокуратурата на Република България за сумата над присъдените 8 000 лв. до
претендираните 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК, като наказателното
производство е прекратено с прокурорско постановление от 03.06.2020г., поради не
извършено от обвиняемия престъпление.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като определеният от
решаващия съд размер на обезщетението е занижен и несъобразен с доказателствата по
делото, сочещи на отражение на обвинението върху семейния и обществения живот на О.,
значително засягане авторитета и професионалното му име, отразяване на случая в медиите,
влошаване на здравословното му състояние, лишаване от възможност за нормално
контактуване с болен баща, за да не го тревожи. Направено е искане за отмяна на решението
в обжалваната част и уважаване на иска изцяло, в едно със съответните лихви и съдебни
1
разноски.
Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор по
направените от въззивника оплаквания. В съдебно заседание е представено становище, с
което въззивната жалба се оспорва и се претендира решението на първата инстанция в
обжалваната отхвърлителна част да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По съществото на спора, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и приложимия закон, съдът намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, на основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на П. Я. О. сумата от 8 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и 2 700 лв. – за имуществени вреди, претърпени в
резултат на повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.1
НК – причинена смърт на работник при извършване на строителни дейности, вследствие
нарушение на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, наказателното
производство по което е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от
лицето, в едно със законната лихва, считано от 25.06.2020г. до изплащане на сумите, като в
останалата част до предявения размер от 100 000 лв. - неимуществени вреди, искът е
отхвърлен като неоснователен. Въззивната жалба е против решението в отхвърлителната му
част за размера на неимуществените вреди над присъдените 8 000 лв. до претендираните 100
000 лв. Първионстанционният съд по справедливост е определен посочения размер на
обезщетението за преживени душевни болки и страдания, при преценка на доказаните от
ищеца конкретни проявления на неимуществени вреди.
Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция намира за валидно, като произнесено от надлежен състав на компетентния съд, в
изискуемите от закона в чл.235, ал.4 и чл.236 ГПК форма и съдържание. Същото е
допустимо, предвид надлежно развилото се съдебно производство по допустима искова
претенция.
По правилността на решението, в предвид посоченото във въззивната жалба, съдът
приема следното:
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от дейност на правозащитните
органи, изразяваща се в обвинение в извършване на престъпление по образувано
наказателно производство, което е било прекратено, поради неизвършено от лицето
престъпно деяние и има правното си основание в чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
2
От фактическа страна е безспорно, че на 31.10.2011г. въззивникът е привлечен в
качеството на обвиняем за извършено на 17.05.2007г. престъпление по чл.123, ал.1 НК -
причинена смърт на работни при извършване на СМР, поради неспазване на нормативните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд във фирма „П.“ ЕАД, гр. Б., където
П.О. е и. д. Взета е мярка за неотклонение „подписка“, отменена с постановление на
прокуратурата от 05.09.2013 г. Разследването е приключило с внасяне на обвинителен акт и
образувано НОХД № 692/2014 г. на Окръжен съд – Бургас, приключило с оправдателна
присъда, отменена с решение по ВНОХД № 245/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, с
връщане на делото за ново разглеждане от БОС. С протоколно определение от 20.02.2018 г.
производството по новообразуваното НОХД № 1331/2017 г. на БОС е прекратено и делото е
върнато на Окръжна прокуратура – Бургас. Наказателното производство по повдигнатото
обвинение срещу О. е прекратено с постановление от 03.06.2020 г., поради липса на
причинно-следствена връзка между допуснатите нарушения на нормативните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд и смъртта на работника. Постановлението е
влязло в сила на 25.06.2020 г.
В исковата молба са предявени следните неимуществени вреди, настъпили в
резултат на неоснователното обвинение: страх от необоснованата наказателна репресия,
психически стрес, раздразнителност, трудно общуване с близки и колеги, състояние на
тревожност, неувереност при изпълнение на служебните задължения, затваряне в себе си,
безсъние, налагащо приемане на медикаменти, накърнено добро име и достойнства в
близката среда.
Пред първоинстанционния съд са изслушани ангажираните от ищеца свидетели С. Т.
и М. Л. Свидетелката Т., която живее с въззивника на съпружески начала, заявява, че след
предявяване на обвинението О. станал неспокоен и много раздразнителен. Почти спрели
контактите му с приятели, не искал да знаят какво се случва. Не се чувал често с баща си,
предпазвали го от случилото се, защото претърпял инсулт. Пропушил цигари, бил разсеян.
Това състояние продължило през дългия период на наказателното производство. Сега бил
малко по-спокоен и спрял цигарите. Медикаментозна терапия не е прилагал. За сън пиел
мента, глог и валериана. Свидетелят Лазаров, бивш колега на О., установява, че след
започналото наказателно производство въззивникът станал по-изнервен и избухлив. Станал
несигурен в работата си. Затворил се в себе си. Преди това често излизали, но тогава рядко
се виждали.
При така установените фактически обстоятелства, няма спор между страните, че
предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание. Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това че наказателното производство е образувано,
3
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В
случая, прекратеното наказателно производство, поради не извършено от ищеца
престъпление, обосновава отговорност на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ за
причинени на П.О. вреди от неоснователно обвинение, като са налице и останалите
законови условия за това, а именно – настъпили за лицето вреди и причинно-следствена
връзка между неоснователното обвинение и вредите.
Въззивникът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение,
безпокойство, страх от евентуално осъждане, психическо напрежение с раздразнителност и
избухливост. Несъмнено, повдигнатото обвинение е засегнало честта, достойнството и
доброто име на потърпевшия сред близки и в обществото, както и професионално, при
заеманата от него ръководна длъжност. Предизвикало е неувереност в работата и
ограничаване на контактите с баща му и с приятели. Така установените по делото
неимуществени вреди от процесното обвинение обосновават правото на О. на обезщетение
при условията на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Досежно размера на обезщетението следва да се съобразят от една страна характерът
на обвинението, което при тогава действащата редакция на чл.123, ал.1 НК не съставлява
тежко умишлено престъпление, с оглед предвижданото наказание до 5 години „лишаване от
свобода“, като О. е търпял най-леката мярка за неотклонение „подписка“ в рамките на две
години, които обстоятелства предполагат много по-ниска степен на увреда, несъотносима
към претендираните 100 000 лв. От друга страна, периодът от осем години и осем месеца
/31.10.2011г. –25.06.2020 г./, през който е било висящо наказателното производство, се явява
продължителен, като следва да се има предвид и по-притеснителното за въззивника
преминаване през съдебна фаза на наказателното производството, преди прекратяване на
наказателното преследване, което обосновава по-висок размер на обезщетение от
присъдените от първата инстанция 8 000 лв. Що се отнася до вида и интензитета на
преживените болки и страдания, същите са доказани по делото в рамките на обичайните
такива – притеснение и страх от осъждане, психическо напрежение, затваряне в себе си,
накърняване на доброто име, включително професионално. Не се установява влошаване на
здравословното състояние. Липсва медийно огласяване на обвинението. О. не е бил
освободен от работа, поради обвинението, свързано с професионалната му дейност. При
определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и икономическата обстановка в
страната, характеризираща се с ниски месечни доходи на населението.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта
на вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението
от 15 000 лв.
Предвид горното, първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част
следва да бъде отменено за размера над присъдените 8000 лв. до посочената по-горе сума от
15 000 лв., или обезщетението следва да бъде завишено с присъждане на още 7 000 лв. В
4
останалата отхвърлителна част, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 112 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д. № 2518/2020 г. на
Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на П. Я. О. от гр. Б. против
Прокуратурата на Република България за обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователно обвинение по ДП № 405/2007 г. на РУП на МВР – гр. Несебър за
престъпление по чл.123, ал.1 НК, прекратено, поради не извършване на престъпното деяние
от ищеца, за сумата в размер над присъдените с решението 8000 лв. до сумата от 15 000 лв.,
или за 7 000 лв., в едно със законната лихва, считано от 25.06.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и в частта за разноските за размера над 278,70 лв., присъдени в полза на
Прокуратурата на Република България, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Я. О. от гр. Б.
над присъдените с първоинстанционното решение 8 000 лв. допълнително сумата до 15 000
лв., или още 7 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
неоснователно обвинение за извършено престъпление, прекратено поради не извършване на
престъпното деяние от ищеца, в едно със законната лихва, считано от 25.06.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5