№ 53
гр. Варна, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600007 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Настоящето производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК е инициирано с
искане на осъденото лице Ц.С. за възобновяване на наказателно дело от общ характер
№238/2018 година по описа на Районен съд-Исперих, отмяна на решение №75/13.08.2021г.,
постановено от състав на Окръжен съд – Разград по ВНОХД №101/2021 година и връщане
на делото във въззивната инстанция за отстраняване на допуснати особено съществени
нарушения по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК.
В резюме, искането съдържа оплакване за нарушено право на защита на искателя,
вследствие на ненадлежно формирано обвинение в обвинителния акт, твърдения за
нарушение при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд в хода на проверката
и оценката на доказателствата в процеса на изпълнение на задължението за обективно,
всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, и нарушение на материалния
закон.
В съдебното заседание пред настоящия състав, искането се поддържа от
упълномощен защитник по съдържимата в него аргументация.
Представителят на АП-Варна изразява становище за неоснователност на
инициативата за възобновяване на наказателното дело, припомняйки че искателят
пълноценно е реализирал защитата си по фактите и правото, счита също обективната истина
за разкрита при спазване на правилата по НПК, а материалният закон за правилно приложен.
1
Варненският апелативен съд, след като обсъди данните по делото и извърши
проверка по изложените в иницииращия документ оплаквания, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда №17/11.09.2019 година по НОХД №238/2018 година по описа на Районен
съд - Исперих, ЦВ. Н. СТ. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.210, ал.1, т.5,
вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание от две години
лишаване от свобода, отложено с четиригодишен изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. В
негова тежест са останали и съдебните разноски.
Присъдата е проверена по въззивен ред единствено по инициатива на искателя, като в
жалба по чл.318, ал.6 от НПК са заявени съображения за неправилност на съдебния акт
вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на
защита и неточно приложение на материалния закон, при достатъчно данни за
несъставомерно поведение. По въззивната жалба, веднъж с присъда №3/09.03.2020 година,
постановена по ВНОХД №379/2019 година, състав на ОС-Разград, оправдал Ц.С. по
обвинението да е извършил престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК , а след отмяната на този съдебен акт с Р 130-2021-1н.о., по ВНОХД №101/2021
година е постановено решение №75/13.08.2021 година, с което на основание чл.337, ал.1,
т.1 от НПК наказанието на искателя е намалено на една година лишаване от свобода,
редуциран е и размерът на изпитателния срок на три години. В останалата част присъдата е
потвърдена.
Вследствие на горното обобщение, искането на осъденото лице е процесуално
допустимо, с оглед разпоредбите на чл.чл.419, ал.1, 420, ал.2 и 421, ал.3 от НПК, но по
съществото си е неоснователно.
Разгледано тематично, искането поставя две групи проблеми с проявление върху
процесуалната и материалната законосъобразност на проверяваните съдебни актове на
инстанционните съдилища. В обхвата на първата група попадат усложненията в
съдопроизводството, породени от:1)повдигнатото обвинение на искателя по чл.206, ал.3 вр.
ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК с обвинителен акт, послужил за образуване на НОХД №264/2015
година по описа на РС-Исперих, приключило с цялостна оправдателна присъда
№24//29.06.2016 година; 2)решение №64/21.11.2016 година по ВНОХД №272/2016г.,
постановено от състав на ОС-Разград, вследствие на протест и жалба на частния обвинител,
с което присъдата е отменена и делото върнато в досъдебната фаза поради съществено
нарушение в правото на защита на Ц.С., предизвикано от недостатъци на обстоятелствената
част на обвинението; 3)изменение на обвинението в досъдебното производство и внасяне на
нов обвинителен акт, с който по отношение на искателя е повдигнато обвинение по чл.210,
ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК - послужил за образуване на съдебно
производство по НОХД №238/2018 година, по което е постановена осъдителна присъда,
изменена само в частта на наказанието с решение по ВНОХД №101/2021 година по описа на
ОС-Разград.
Следвайки логиката на защитната линия в искането за възобновяване на
2
наказателното дело, настоящият състав на апелативния съд не установява каквито и да е
съществени пороци в аспекта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК в съдебната фаза на наказателното
производство. Вследствие на решение № №64/21.11.2016 година по ВНОХД №272/2016г.,
делото е върнато в стадия на разследването от досъдебната фаза, където първоначалното
обвинение по чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е изоставено, а искателят е привлечен
като обвиняем за по-леко наказуемо престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК (т.3, л.2 ДПр), каквото обвинение му е повдигнато пред съда с обвинителен
акт и подържано до приключване на съдебната фаза с вл.с. на 13.08.2021 година присъда по
НОХД №238/2018 година по описа на РС-Исперих.
В искането се твърдят съществени недостатъци на обстоятелствената част на
обвинителния акт, поставящи под угроза правото на защита на искателя. Тази теза не е нова,
тя съпътства защитната линия в цялата редовна съдебна фаза на наказателното
производство, включително е подложена на касационен контрол с Р 130-2021-1 н.о. (стр.5 от
решението) и разрешена в полза на съответствието на обвинителния акт с изискванията на
чл.246 от НПК и указанията на т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК. И преценката на настоящия състав
е, че внесеният обвинителен акт, с който на искателя е повдигнато обвинение за състав на
квалифицирана измама, отговаря в пълнота на изискването на закона, съответно пълноценно
определя предмета на доказване и обезпечава правото му на защита по фактите и по
юридическата им квалификация. Признаците с отношение към обективния и субективен
състав на деятелността по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК се извличат
от подробното описание на дългогодишните доверителни отношения между дееца и св.Д. по
повод посредничество от първия при сделки със земеделска продукция, от привидните
действия на искателя като представител на „Хранекспорт БГ“ООД и от създадената и
затвърдена представа от осъдения у св.Д., че за изпълнение на сделката изпраща трикратно
транспорт за извозване на селскостопанската продукция към крайното й местоназначение - в
Пристанище-Варна за "Хранекспорт БГ"ООД Няма съмнение, че с това си съдържание както
обстоятелствената част на обвинението, така и обстоятелствената част на обвинителния акт
са обезпечили правото на искателя на информация относно обвинението, гарантирайки
справедливостта на проведеното спрямо него наказателно производство и ефективното
упражняване на правото на защита. Внушаването на обстоятелствена идентичност на
атакувания обвинителен акт с друг, повдигнал обвинение спрямо същото лице по чл.206,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е неуспешно както предвид отликите във времето на
деятелността, така и с оглед въведените нови обстоятелства с последния обвинителен
инструмент в пълно съответствие с измененото обвинение в досъдебното производство.
Все към релевираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се отнасят доводите за
неправилен подход при формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция при
оценка на доказателствата и непълноценно изпълнение на задължението по чл.14 от НПК.
Известно е, че в производството по възобновяване подобни съображения са допустими
(напр. Р 204-2018-3н.о.), но преценени по същество, същите са неоснователни, т.к.
въззивната инстанция стриктно е изпълнила процесуалните предписания на чл.чл.13, 14 и
3
105, ал.5 от НПК.
В доказателствен план, по делото няма съмнения за познанството между дееца и
св. Д. по повод на посредничество на искателя при сделки със земеделска продукция.
Въззивният съд приема в решението си, че с поредица действия искателят създал
несъответна представа у св.Д., като пълномощник на ЗП С. Д.а, за представителство от
негова страна на „Хранекспорт БГ“ООД, получавайки необходимите документи за
сключване на договор за покупко-продажба на инкриминираната селскостопанска
продукция и предоставяйки данните на това дружество за изготвяне на фактура. Вследствие
на постъпило плащане за сто тона зърно, убеждението у свидетеля за действия от страна на
искателя от името и за сметка на посоченото дружество били затвърдени (т.2, л.4 от ДПр).
Затова, на 01.08.2013 година у св.Д. не е имало съмнение, че искателят С. изпратил т.а. с рег.
№СС 6249 СК, на който в с.Райнино били натоварени 34960кг пшеница, собственост на ЗП
С. Д.а. Към посочената дата и с оглед проведената от окръжния съд оценка на показанията
на св.св.П. Д.а (НОХД №238/2018г., л.91гр.), Ч.Т. (НОХД №238/2018г., л.131гр.) и И.В.
(НОХД №238/2018г., л.114гр.) следва, че осъденият не е имал задължение към транспорта на
стоте тона пшеница от с.Райнино до пристанището в гр.Варна. Пак от показанията на
св.св.Д.а и Т., въззивният съд е направил верен извод, че искателят не е имал преки
взаимоотношения с „Хранекспорт БГ“ООД във връзка с покупката на зърно от ЗП С.на Д.а.
Заблуждавайки св.Д. и при еднозначните показания на св.св. Д.Ц.П., обсъдени от въззивния
съд поотделно и съвместно с експедиционна бележка (ДПр, т.2, л.17), недвусмислено се
очертава ролята на дееца по натоварване на 34960кг пшеница в с.Райнино и разтоварване на
зърното на неустановено място. Тук би следвало да се посочи, че предвид усложненията в
наказателното производство, всеки един от свидетелите (Д.Ц.П.) е бил разпитван неведнъж
в различните процесуални фази, съответно между отделните показания са възникнали
противоречия по обстоятелството кой е потърсил и наел транспорт за курса на 01.08.2013
година. Въззивният състав, при съблюдаване на принципите в чл.чл.13, 14 и 107, ал.5 от
НПК е извел убедителни съображения за кредитиране на показанията на св.с.П.Ц.Д. от
досъдебното производство, спазвайки реда за тяхното приобщаване към доказателствената
съвкупност. В цялост, доказателствените източници от досъдебното разследване са
еднопосочни по факта, че искателят е търсил транспорт от св.Ц. за курс от с.Райнино. С
фактическа прецизност, окръжният съд убедително е отхвърлил всякакво касателство на
починалото и неразпитано в наказателното производство лице с име Г.Н. към този първи
курс, придавайки деятелността, изцяло в съзвучие с преките гласни доказателства, само и
единствено в отговорност на дееца. При вярна оценка на показанията на св.Д. съвместно с
писмено доказателство в т.2, л.5 от ДПр, се налага извод, че с действията си във връзка с
превоза на първото количество зърно, искателят е създал погрешна представа у свидетеля за
местоназначението на стоката в Пристанище-Варна.
Наказателното производство не е намерило доказателствен отговор къде точно са
разтоварени тези 34960кг пшеница, но в това обстоятелство не бива да се съзира нарушение
на принципа по чл.13 от НПК, т.к. фактът е без отношение към съставомерността на
4
процесната деятелност.
По отношение на следващите два курса на зърно, извършени на 10.09.2013 година,
въззивният състав, вследствие на обективна оценка на доказателствените източници е приел
обясненията на искателя за ангажимент на св.В. и починалия Н. към тях за недостоверни,
базирайки се на опровергаващи еднопосочни и убедителни преки доказателства в
показанията на св.св.В. и И., които са в логическа кореспонденция с писмени доказателства,
приложени в т.2, л.58-67 от ДПр, включително и със самопризнанието на искателя С. в
съдебното следствие в първата инстанция, че извозената от с.Райнино пшеница на
10.09.2013 година, влязла и излязла с негово знание от зърнобазата в с.Веслец. Не е в полза
на тезата на искателя потвърденото от св.Д. знание, че двата курса на посочената дата са
изпълнени до близката база в с.Веслец. Обстоятелството е извадено от контекста на
гласното доказателствено средство, съобразно което деецът посочил, че зърното ще се
съхрани за кратко в тази база и после ще бъде насочено към „Хранекспорт БГ“ООД. На
14.09.2013г. със знанието на искателя (обяснения НОХД №238/2018г., л.133, л.133гр. и
показания на св.И. НОХД№238, л.97, л.164гр-л.165 и на същия свидетел в т.1, л.58 от ДПр)
с три пътно-прехвърлителни разписки (т.2, л.65-67 от ДПр), зърното било транспортирано от
зърнобазата в с.Веслец в неизвестна посока. От този момент нататък връзката с искателя
била безуспешна, а малко по-късно свидетелите Д.и узнали факта на недоставеното до
крайното местоназначение инкриминирано количество селскостопанска продукция.
Вследствие на съдебни спорове, ЗП изплатил на „Хранекспорт БГ“ООД сумата от 33600лв,
което породило щета за продавача в този размер.
Не е накърнено правото на защита на искателя с приетите от въззивния състав
обстоятелства за транспорт на некачествена селскостопанска продукция, върната на входа
на Пристанище-Варна от Независимата организация за контрол на качеството, т.к. тези
фактически положения нямат отношение към съставомерността на инкриминираната
деятелност. Повече детайли по тях се четат в показанията на св.св.Г. и П. и именно чрез
съдържащите се в тях преки гласни доказателства се изключва съпричастност на св.Д. към
въпросните доставки.
В обобщение, настоящият състав не констатира каквито и да е недостатъци в
доказателствения анализ, проведен от окръжния съд. С оглед доводите в искането, оценката
за достоверност е реализирана при спазване на ефективните способи за анализ – първо на
доказателствените източници поотделно за пълнота, безпротиворечивост и логическа
последователност, второ доказателствените средства са сравнени помежду си, също събрани
и проверени са доказателства за едни и същи обстоятелства от различни доказателствени
източници. Вярна е и оценката за достатъчност на доказателствата, като в съвкупност
същите потвърждават обвинителната теза.
Искането е съсредоточено към процесуалната дейност на въззивния съд, която с
оглед заетата дотук позиция се намира за изцяло законосъобразна. В изпълнение на чл.313 и
чл.314, ал.1 от НПК, тя е обхванала в пълнота проверката за правилност на
първоинстанционната присъда по НОХД №238/2108 година, както и процесуалната дейност
5
на районния съд в стадия на съдебното заседание в първата инстанция. И настоящият състав
не набелязва каквито и да е процесуални нарушения в този съдебен стадий, а мотивите към
постановената присъда са в пълно съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.
При упражняване на правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен
контрол, този състав на апелативния съд не констатира и релевираното в искането за
възобновяване нарушение на материалния закон при оценка на престъпната обективна и
субективна съставомерност на инкриминираната деятелност. Изследваното поведение на
искателя предхождащо и съпътствуващо сделката между ЗП С. Д.а и „Хранекспорт
БГ“ООД, несъмнено обуславя правни изводи за неправомерна съзнателна дейност по
въвеждане в заблуждение на Д. Д. и причиняване на имотна вреда, съставомерна по чл.210,
ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Действията на искателя в контакта със св.Д.
(пълномощник на ЗП С. Д.а) са създали невярната представа, че същият се ползва с
оторизация от дружеството. Постъпилото плащане от „Хранекспорт БГ“ООД затвърдило
убеждението у Д. за посредническата роля на дееца, вследствие на което на 01.08.2013
година свидетелят се разпоредил с 34960кг пшеница, издавайки експедиционна бележка за
експедиране на стоката в гр.Варна, към получателя „Хранекспорт БГ“ООД. Заблуждението
продължило да се поддържа от страна на искателя с уверението към св.Д. веднага след
експедицията, че останалото количество зърно по сделката ще изчака за натоварване. Без
значение за съставомерността на деянията от 10.09.2013 година е инициативата на св.Д. за
извозване на останалото продадено количество пшеница. Искателят отново поел привидно
задължение от страна на съконтрахента „Хранекспорт БГ“ООД за транспорт на остатъка от
продадената продукция до пристанището в гр.Варна, с което предизвикал последващото
разпореждане от страна на св.Д.. Няма и не може да има спор, че същият действал със
съзнанието, че изпраща стоката към крайното й предназначение, за което сочат издадените
две експедиционни бележки. Временното съмнение у Д. вследствие на бързо реализирания
първи курс на 10.09.2013 година е било разсеяно от искателя с обяснение, че зърното за
кратко се разтоварва в с.Веслец, а впоследствие ще достигне до дружеството-купувач.
Деятелността е реализирана при пряк умисъл и користна цел на дееца - да получи
имотна облага, ощетявайки имуществената сфера на земеделския производител. Безспорен е
квалифициращият признак по чл.210, ал.1, т.5 от НК с оглед размера на съставомерната
вреда, съпоставен с минималната работна заплата за страната към инкриминирания период в
размер на триста и десет лева, както и наличието на продължавано престъпление при
единство на субективното отношение на искателя към обективните прояви, извършени в
непродължителен период от време, при еднородност на деянията и способа на
осъществяването им.
Промяна в становището по съставомерността на процесната деятелност не внасят
съображенията в искането за възобновяване на наказателното дело, които в съдържателен
план представляват преповтаряне на защитната позиция на искателя и упълномощения му
адвокат, отхвърлени с присъда по НОХД №238/2018година, с Р 130-2021-1 н.о. и решение
по ВНОХД №101/2021 година.
6
Изложените съображения сочат на неоснователност на искането на осъдения Ц.С. за
възобновяване на НОХД №238/2018 година и за отмяна на решение по ВНОХД №101/2021
година, поради отсъствие на регламентираните в чл.425, ал.1, т.1 вр чл.422, ал.1, т.5 вр.
чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК основания.
Водим от горното, настоящият състав на Апелативен съд - Варна
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения ЦВ. Н. СТ. за възобновяване на НОХД
№238/2018г. по описа на Районен съд – Исперих и отмяна на решение №75/13.08.2021г.,
постановено от състав на Окръжен съд – Разград по ВНОХД №101/2021 година.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7