№ 54
гр. К., 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан М. С.в
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. С.в Административно наказателно
дело № 20231850200077 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Д. Д. В., ЕГН ********** против наказателно
постановление НП № 23-0286-000020 от 23.02.2023 г., издадено от Началник РУ на МВР К.,
с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата са му наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателното постановление като се
посочва, че жалбоподателя не е собственик на автомобила и не е знаел за дерегистрацията
му, поради което счита, че няма умисъл за нарушението. Посочва смесване на основания за
прекратяване на регистрация по чл. 143, ал. 10 и ал. 15 /последната е за неизпълнено
задължение за регистриране след придобиване/.
Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява в проведеното съдебно заседание. Не
се явява и упълномощения представител – адвокат С. С..
Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР К., редовно уведомена не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.
Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като няма
1
доказателства за връчване на НП, а е приложена разписка за връчване на неизвестно какво
на 07.03.2023 г.. Жалбата е заведена в регистратура на РУ на 10.03.2023 г.
Обжалваното НП е издадено на основание АУАН серия GA № 472142 от 20.10.2022
г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата в 00.17 часа в на третокласен
път 813 Д. – Г., в района на с. Т. управлява лек автомобил марка/модел „Ф.“ с рег. № ****,
собственост на А.С. от с. М., което МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП /без ГО. Посочено е също така, че водача не представя контролен талон към СУМПС.
В АУАН е посочено нарушението – управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, което е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Квалифицирано е и /ръкописно/ нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Препис от съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с
негов подпис.
По идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и
в обжалваното НП, като в обстоятелствената част е посочено допълнително, че НП се издава
на основание постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 20.02.2023 г.
на РП К..
На жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, доколкото липсва оспорване на фактите, така както са отразени в
обжалваното НП и приложения АУАН.
С оглед на това от фактическа страна съдът приема за установени фактите, описани в
АУАН, а именно:
Към 20.10.2022 г. регистрацията на превозното средство, управлявано от
жалбоподателя е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а именно чрез служебно
вписване на това обстоятелство в автоматизираната информационна система. Основание за
това действие на Отдел „Пътна полиция“ при съответното СДВР е получаването на
уведомление по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането от „Гаранционен фонд“. Такова
уведомление се изпраща служебно след констатиране, че съответното МПС е без валидна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
От приложените справки от информационната система на ГФ е видно, че цитираната
задължителна застраховка за конкретния автомобил е прекратена на 17.08.2022 г., като от
страна на ГФ са изпратени уведомления до собственика на МПС. Регистрацията на
автомобила е била прекратена на 22.09.2022 г. след изпращане на посочените уведомления
от ГФ до собственика за липсващата задължителна застраховка и изпращане на информация
до териториалната служба за контрол – ОД на МВР С.. Допълнително е посочено и
прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, след като на 22.07.2022
г. е отразена промяна на собствеността и това не е заявено в двумесечен срок от тази дата.
2
По случая е налице произнасяне на прокурор при РП К., който с постановление от
20.02.2023 г. на РП К. по пр.пр. № 18/2023 г. е отказал да образува ДП по преписката и е
изпратил същата на РУ на МВР К. за преценка дали да бъде реализирана административно-
наказателна отговорност за нарушение на ЗДвП.
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от приобщените
писмени доказателства – посочените по-горе АУАН и НП, Справки от ГФ и информационен
фонд при ГФ и справка на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР от АИС-КАТ за регистрация
на автомобила, като не са събирани гласни доказателства, предвид липсата на каквото и да е
оспорване на изложените в АУАН и НП факти.
Материалната компетентност на А.М.Н. – актосъставител, произтича от заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.
189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП, а посоченото лице е младши
автоконтрольор и съгласно т.2.1, вр. т.1.3.2 има право да съставя АУАН за нарушения на
ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, заемащо длъжността Началник РУ на МВР
Г., е установена със същата заповед т. 3.8., съгласно която лицето, заемащо такава длъжност
има право да издава НП за нарушения на ЗДвП.
По същество, след преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че
ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
незаконосъобразно поради липса на доказателства за уведомяване на собственика на
конкретното МПС за прекратената регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Основното обаче е задължителното за съда тълкуване, направено с ТП № 2/05.04.2023
г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което еднозначно е постановено, че: „Не
се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“
Поради това следва да бъде отменено обжалваното НП.
Само за пълнота следва да се отбележи, че настоящия състав се съобразява със
задължителния характер на цитираната съдебна практика, но не споделя конкретното
разрешение.
Напълно споделям особеното мнение по цитираното ТП за ирелевантност на
вписаното в закона изискване на уведомяване на собственика на МПС за прекратяване на
регистрацията. Това не е сред признаците на административното нарушение – управление на
нерегистрирано МПС, респективно МПС със служебно прекратена регистрация. Предвидено
е прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика, като уведомяването не
поставя под въпрос законността на действието, извършвано от съответните ОД на МВР по
прекратяване на регистрацията със служебно отбелязване на това при наличието на
3
предвидените в закона обстоятелства за това – уведомление от ГФ или други предвидени в
закона хипотези. Прекратяването на регистрацията е законова последица при липса на
задължителната застраховка ГО, което е известно на всеки водач на МПС, който е длъжен да
познава закона във всяко едно отношение, свързано с надлежното упражняване на
конкретната специфична дейност по управление на МПС. Задължителния характер на този
вид застраховка и задължението за всеки един водач да управлява МПС, само ако за
конкретното МПС е налице действаща такава застраховка изискват при начало на
управление, независимо дали собствен или чужд автомобил водачът да е наясно и да
провери валидността на тази задължителна застраховка към момента на управлението на
конкретното МПС. Полицата за този вид застраховка е сред задължителните документи,
които следва да бъдат носени винаги при управление на МПС-то, като при проверка на
всяка една полица може да се направи извод дали застраховката е платена и дали са платени
вноските по нея. Тоест, всеки един водач при проявена дори и минимална заинтересованост
да провери документалната изрядност на управлявания автомобил би могъл да установи
липсата на валидна застраховка за момента. Извън това, съгласно разпоредбите на КЗ
регистърът за сключени застраховки ГО е публичен и се поддържа от ИС на ГФ, като
проверката е възможна и следва да бъде извършена при невъзможност да се установи од
наличните /или липсващи/ документи – полица, и след като е видно, че застраховката е
прекратена да се съобрази, че е настъпила предвидената в закона последица – служебно
прекратяване на регистрацията на конкретното МПС.
Следва да се отбележи, че с посоченото тълкуване практически няма опция за
санкциониране на водач, който управлява МПС с прекратена регистрация поради липса на
ГО, след като при прекратена регистрация не е задължително сключването на тази
задължителна застраховка според разпоредбите на КЗ, който обвързва регистрацията със
сключване на застраховката, както и възможността да бъде санкциониран собственика, след
като и за неговото санкциониране е необхоД. превозното средство да бъде регистрирано.
Непрецизните формулировки на закона, наложени вероятно с желанието за постигане
на определен процент покритие на този вид застраховане, както и направеното тълкуване
поставят в невъзможност ефективния и резултатен контрол за спазването на изискването за
наличие на този вид задължителна застраховка, чието предназначение е преди всичко
осигуряване на защита на останалите участници в движението по пътищата.
Предвид обаче изложеното по-горе обжалваното НП следва да бъде отменено като
не бъдат присъждане разноски поради липса на искания в тази насока.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0286-000020 от 23.02.2023 г.,
издадено от Началник РУ на МВР гр. К., с което на Д. Д. В., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
4
„Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5