Н Е П Р И С Ъ С
Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 13.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1234 по описа на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК***, искове с правно
основание чл.422 ГПК за установяване
между страните, че Н.К., ЕГН**********, дължи на ищеца сумите:
-
619.22лв.
– невърната главница по договор
за потребителски кредит от дата
04.05.2017г. с „И. а. м.“ АД; ведно със законната лихва върху сумата от
заявлението по чл.410 ГПК –
01.11.2018г. до пълното й изплащане;
-
74.20лв.
– възнаградителна лихва за периода 02.08.2017г. – 30.12.2017 по договор за потребителски кредит от 04.05.2017г.
с „И. а. м.“ АД;
които
суми са прехвърлени
в полза на ищеца с приложение от 01.02.2018г. към
договор за цесия от 16.11.2010г., за които суми
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16598/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което за ищеца се
породил правният интерес да предяви
исковете.
Твърди, че на 04.05.2017г.
между „И. а. м.“ АД и ответника бил сключен договор за кредит,
по силата на който дружеството
предоставило в полза на ответника паричен
заем в размер на 800.00лв. Кредитополучателят се задължил да върне получената
сума, ведно с договорната възнаградителна лихва
за ползването, на месечни анюитетни вноски, с договорени размери и падежи.
Твърди още, че длъжникът извършил
няколко погашения, след което той
преустановил плащанията.
С оглед на
това и по правилата на ОУ към договора настъпила
предсрочната изискуемост на всички вноски до края на
договора, като кредиторът изпратил и покана. Преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК настъпил и крайният падеж на договора.
С
оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че
ответникът дължи на кредитора стойността
на всички непогасени и (предсрочно) изискуеми месечни анюитетни вноски (включващи части от главницата и части от лихвата
за ползването) в предявените размери и периоди.
Ищецът твърди отделно, че с приложение
от 01.02.2018г.
към договор
за цесия от 16.11.2010г., сключени между първоначалния кредитор и ищеца, на последния били
прехвърлени всички вземания
по процесния договор за кредит, за
което длъжникът бил уведомен и което легитимира ищеца.
Моли за уважаване на исковете
и присъждане на разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил
представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 175.00лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК (юк
хонорар и такса по исковете по чл.422 ГПК).
На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство. Поради което
на ищеца се следват такива, но в размер, съотнесен
към уважената част от исковете, които са останали за разглеждане за част от
вземанията по заповедното производство, а именно в случая – общо 38.73лв.
(държавна такса и юк
хонорар).
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.К., ЕГН**********,
дължи в полза на „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, следните
суми:
-
619.22лв.
– невърната главница по договор
за потребителски кредит от дата
04.05.2017г. с „И. а. м.“ АД; ведно със законната лихва върху сумата от
заявлението по чл.410 ГПК –
01.11.2018г. до пълното й изплащане;
-
74.20лв.
– възнаградителна лихва за периода 02.08.2017г. – 30.12.2017 по договор за потребителски кредит от 04.05.2017г.
с „И. а. м.“ АД;
които
суми са прехвърлени
в полза на ищеца с приложение от 01.02.2018г. към
договор за цесия от 16.11.2010г., за които суми
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №16598/2018г. на ВРС,
на правно основание чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.,
ЕГН**********, да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК***, сумата
175.00лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.,
ЕГН**********, да заплати н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК***, сумата
38.73лв. – разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете по чл.422 ГПК, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………