№ 5196
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110140917 по описа за 2021 година
ИЛ. ИВ. ИВ. е предявил срещу [фирма] иск с правно основание чл. 439 от ГПК, вр. с
чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
5104 лева, представляваща главница по Договор за покупка на стоки и услуги PLUS-
[№]/05.08.2008г., сключен между ищеца и [фирма], вземанията по който са били
прехвърлени с договор за цесия на ответника, ведно със законната лихва от 29.04.2011г. до
окончателното плащане, сумата 1514.05 лева договорна лихва за периода от 10.09.2008г. до
10.12.2009 г., сумата от 1487.18 лв. - законна лихва за периода от 10.10.2008г. до
15.04.2011г., сумата от 162.10 лв., - разноски сторени в производството за държавна такса и
сума в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 13.09.2011г. по ч.гр.д. №18146 по описа за 2011 г. на СРС, ГО, 79 състав, като за
процесните суми е образувано изп. дело № 20118500400658 по описа на ЧСИ А. Б. с район
на действие СГС.
Ищецът твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на
[фирма] е образувано изп. дело № 20118500400658 по описа на ЧСИ А. Б., рег. №850 на
КЧСИ. В исковата молба се поддържа, че по това производство на 23.03.2013г. е издадена
Призовка за принудително изпълнение до ИЛ. ИВ. ИВ., а след тази дата не били извършвани
изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността и които да са насочени
към принудително удовлетворяване на вземането, поради което изпълнителният процес се е
прекратил ex lege на 23.03.2015 г., тъй като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на период, по-дълъг от 2 години. Посочва се, че от
последното изпълнително действие - 23.03.2013г. е започнала да тече нова давност за
вземането, която е изтекла най-късно на 23.03.2018 г. Твърди се, че всички извършени след
прекратяване на производството изпълнителни действия не произвеждат целения от
1
взискателя резултат. Според ищеца към датата на предявяване на настоящия иск са изтекли
повече от 5 години след датата на последното изпълнително действие, насочено към
удовлетворяване на кредитора, поради което сумите не се дължат, тъй като са погасени по
давност. Ето защо се моли предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва иска като изцяло неоснователен. От името на ответното дружество се потвърждава,
че е било за образуваното изп. дело № 20118500400658, но се твърди, че са осъществявани
множество действия, които са прекъсвали давността. Твърди се, че по изпълнителното дело
са изпращани множество запорни съобщения до търговски банки, а до длъжника била
изпратена призовка за принудително изпълнение относно насрочен опис на движими вещи,
представляващи негова собственост. Изтъква се, че след осъществена цесия, по силата на
която вземането по процесния изпълнителен лист е депозирана молба за конституиране на
ответника като нов взискател, като отново била изпратена призовка за принудително
изпълнение и е насрочен нов опис на движими вещи, бил наложен запор върху МПС, както
и било изпратено искане за възлагане на възбрана. Твърди се, че са изпратени множество
нови съобщения до различни банки. Ответникът посочва, че след като изпълнително дело №
20118500400658 било прекратено, взискателят е изтеглил изпълнителният лист и въз основа
на него на 23.08.2021 г. е образувано ново изпълнително производство по изп. дело
№399/2021 г. Сочи се, че на 15.09.2021г. са били изпратени запорни съобщения до [фирма] и
работодателя [фирма], а на 23.09.2021г е изпратено искане за налаган е на възбрана. Счита
се, че погасителната давност относно процесното вземане не изтекла. С оглед изложеното се
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и в полза на ответното
дружество бъдат присъдени разноски по настоящето производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.№ 18146/2011г. по описа на СРС,
79 състав, в полза на [фирма] е издаден на 13.09.2011г. изпълнителен лист по същото дело
срещу ищеца И.И. за сумата от 5104 лева, представляваща главница по Договор за покупка
на стоки и услуги PLUS-[№]/05.08.2008г., сключен между ищеца и [фирма], вземанията по
който са били прехвърлени с договор за цесия на ответника, ведно със законната лихва от
29.04.2011г. до окончателното плащане, сумата 1514.05 лева договорна лихва за периода от
10.09.2008г. до 10.12.2009 г., сумата от 1487.18 лв. - законна лихва за периода от
10.10.2008г. до 15.04.2011г., сумата от 162.10 лв., - разноски сторени в производството за
държавна такса и сума в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсулт. Същото се
потвърждава и от приетия по делото изпълнителен лист от 13.09.2011г. по гр.д.№
18146/2011г. по описа на СРС, 79 състав.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че по молба на [фирма] срещу ищеца
2
И. за процесните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 13.09.2011г. по гр.д.№
18146/2011г. по описа на СРС, 79 състав е образувано изпълнително дело №
20118500400658 по описа на ЧСИ А. Б.. Видно от приложеното към настоящото дело
изпълнително дело с молбата от 27.12.2011г. за образуване на изпълнителното дело, [фирма]
на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ е възложило извършването на изпълнителни действия на
съдебния изпълнител.
Видно от приложеното изпълнително дело съдебният изпълнител е проучил
имуществото на И.И. и е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Изпратено е и уведомление до НАП за образуваното срещу ищеца изпълнително
производство.
От ЧСИ Б. са изпратени на 03.01.2012г. и множество запорни съобщения до
търговските банка в страната за налагане на запор върху банковите сметки на И.И., като по-
голяма част от съобщенията са достигнали до банките на 11.01.2012г. В следствие на така
наложените запори по изпълнителното делото е постъпила сума в размер на 5.82 лева.
По делото е бил насрочен и опис на движимите вещи на длъжника И., съгласно
изпратена призовка за принудително изпълнение с изх.№ 27371/23.03.2013г., като описът е
бил насрочен за 16.04.2014г.
От името на ответното дружество в качеството на цесионер е подадена до ЧСИ Б.
молба с вх.№ 10489/28.07.2015г., с която е направено искане да дружеството [фирма] да
бъде конституирано като взискател по изп.д.№ 20118500400658, като в молбата е направено
изявление, че на основание чл. 18 от ЗЧСИ дружеството е възложило на съдебния
изпълнител да всички необходими действия по принудително изпълнение.
След конституирането на ответника като взискател по образуваното срещу И.
изпълнително производство ЧСИ Б. е насрочил отново опис на движими вещи с призовка за
принудително изпълнение с изх.№ 127337/08.07.2016г. с дата на самия опис – 09.08.2016г.,
като липсват доказателства описът да е бил осъществен.
По изпълнително дело е изпратено запорни съобщения до [фирма] за налагане на
запор върху трудовото възнгрждение на длъжника, което е получено на 27.07.2016г. от
работодателя, съгласно приложено известие за доставяне (л. 150 от делото).
Въз основа на изпратено от [банка] писмо (л.155 от делото) се установява, че до
банката е изпратено повторно запорно съобщение получено на 15.07.2016г.
От ЧСИ Б. е била изискана и справка за притежаваните от И.И. МПС.
По делото ответникът в качеството си на взискател е депозирал молба с вх.№
2600/15.02.2017г. с искане да бъде извършена справка за наличието на трудови договори на
длъжника И. и за проучване на имуществото му, след което релевирно искане за
предприемане на съответните изпълнителни действия.
Във връзка с така отправеното искане съдебният изпълнител отново е насрочил опис
на движими вещи за 06.03.2017г., с изпратена до И.И. призовка за принудително изпълнение
с изх.№ 31268/16.02.2017г.
3
На 06.02.2017г. е било изпратено и запорно съобщение до [банка], което е било
получено на 27.02.2017г., съгласно приложено на л.174 от делото писмо, с което банката
уведомява съдебния изпълнител, че запорът е наложен и сметката на 27.02.2017г. е
доблокирана за нарасналия размер на вземането.
Съгласно изпратено до длъжника съобщение с изх.№ 38761/01.03.2017г. (л.173 от
делото) е бил наложен запор и на притежаваното от И.И. МПС с марка С. И..
На 05.05.2017г. от ЧСИ Б. е изпратено писмо до Служба по вписвания с искане да
бъде вписан акт за налагане на възбрана на притежаван от И.И. недвижим имот, като видно
от върнатото от Служба по вписване съобщение възбраната е била вписана.
По делото са били изпратени повторно и запорни съобщение от 24.10.2017г. до
търговски банки в страната за налагане на запор върху банковите сметки на И.И., което
съобщенията са получени от банките на 27.10.2017г.
От взискателя е била депозирана и молба от 11.06.2018г. с искане за издаване на
удостоверение на наследници на длъжника, но от съдебният изпълнител е изискано
удостоверение за родствени връзки, от което е видно, че длъжникът И. е жив.
На 25.09.2015г. от името на [фирма] е подадена още една молба с искане съдебният
изпълнител да насрочи дата за опис на движимите вещи на длъжника И. и след извършване
на оценката им да бъде проведена публична продан. В изпълнение на това искане отново е
бил насрочена опис на свижими вещи.
През 2021г. взискателят е поискал и издаване на удостоверение за актуалния размер
на дълга, като видно от издаденото такова, сумите по изпълнителния лист, въз основа на
който е инициирано принудителното изпълнение, не са събрани.
Със запорн съобщения от 10.05.2021г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
банкови сметки на длъжника в няколко търговски банки, като най-късно полученото
съобщение е от 13.05.2021г.
По изпълнителното делото е била подадена и молба от длъжника И. с искане същото
да бъде прекратено поради перемпция, която молба е уважена и е издадено постановление за
прекратяване на делото на 10.08.2021г., за което няма данни да е било обжалвано.
След прекратяване на изп.д.№ 20118500400658, до ЧСИ Б. е била депозирана молба
от [фирма] с датата 23.08.2021г. за образуване на ново изпълнително производство за
събиране на процесните вземания срещу И.И.. Въз основа на молба е било образувано изп.д.
№ 20218500400399. В молбата е релевирано искане за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника И. и върху трудовото му възнаграждение, като на основание чл. 18 от
ЗЧСИ съдебният изпълнител е бил упълномощен да избере съответните способи за
изпълнение.
По новообразуваното изпълнително дело от съдебния изпълнител е бил наложен
запор на банковите сметки на ищеца И. на 16.09.2021г. и е била вписана на 23.09.2021г.
възбрана върху притежавания от И.И. недвижим имот.
4
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
следното:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените
в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Доколкото в случая и изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, следва да се посочи по отношение на
приложимия давностен срок следното:
При осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 от ГПК, се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира
възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 от ГПК и чл.
439 от ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането – аргумент и от чл. 371 от ГПК, поради
което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД – срокът на
новата давност е всякога пет години. В този смисъл е и актуалната съдебна практика,
обективирана в решение № 93/17.05.2021г. по гр.д.№ 2766/2020г. на ВКС, ІV г.о.,
определение № 60523/24.06.2021г. по гр.д.№3532/2020г. на ВКС, ІV г.о., определение №
60618/12.08.2021г. по гр.д.№ 1549/2021г. на ВКС, ІV г.о, определение № 776/12.11.2020г. по
гр.д.№ 2230/2020г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В конкретния случай вземанията, предмет на настоящото производство, касаят
главница по договор за кредит, лихви и разноски, поради което по отношение на тях намира
приложение петгодишната погасителна давност по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, като
следва да се подчертае, че по отношение на главницата по договора за кредит винаги е
приложим петгодишен давностен срок.
Както бе отбелязано в случая, изпълнителното основание е влязла в сила заповед за
изпълнение и при липса на данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта, съдът
приема, че това е датата на издаване на изпълнителния лист – 13.09.2011г. От тази дата
длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.
За да се извърши преценка дали вземането е погасено по давност, следва да се
съобрази дали и кога е била прекъсната давността по отношение на процесното вземане. От
съществено значение за изхода на спора, доколкото изпълнителното дело срещу ищеца е
образувано преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС, е дали следва да намери приложение Постановление
5
№ 3/18.11.1980г. по гр.д.№ 3/80 на Пленума на ВС. Във връзка с това настоящият състав
приема следното:
С тълкувателните си решения и постановления Върховният съд и Върховният
касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване
на конкретна правна норма, по прилагането на която е възникнала противоречива практика
или е налице неправилна практика. В тълкувателните решения и постановления се изяснява
действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това
разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в
тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези
тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да
бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва
да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те
имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма
е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е
било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с
който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице
промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по
предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде
изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все
още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти,
по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на
тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с
дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с
обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би
нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които
са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В този смисъл е и решение № 252/17.02.2020г. по гр.д.
№1609/2019г. на ВКС, ІІІ г.о, решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/ 2017 г., ВКС, ІV
г.о, решение № 51/21.02.2019г. по гр.д.№ 2917/2018г, ВКС, ІV г.о, както и определение
№278/08.05.2019г. по т.д.№2469/2018г., ВКС, II т.о., определение № 757/12.11.2019г. по гр.д.
№ 4139/2019г. на ВКС, III г.о. Същевременно към настоящия момент не е постановено и
тълкувателно решение по образуваното по въпроса досежно приложението на
Постановление № 3/18.11.1980г. по гр.д.№ 3/80 на Пленума на ВС, а именно тълк.дело №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното Софийски районен съд прием, че по време на висящото
6
изпълнително производство образувано въз основа на издадения срещу ищеца И.И.
изпълнителен лист давност не е текла, тъй като приложение до 26.06.2015г. приложение е
намирало разрешението дадено в Постановление № 3/18.11.1980г. по гр.д.№ 3/80 на
Пленума на ВС. Предвид това от значение за изхода на спора на първо място е да се
установи дали е било прекратено изпълнителното производство срещу ищеца преди
26.06.2015г., за да е установи и от кой момент е започнала да тече погасителната давност по
отношение на процесното вземане.
В разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително дело №
20118500400658 по описа на ЧСИ Б., с рег. № 850 при КЧСИ и район на действие СГС, се
установява, че същото е било образувано въз основа на подадена от [фирма], частен
правоприемник по отношение на процесните вземания на която е ответникът, молба на
27.12.2011г., на която дата е прекъсната и давността по отношение на вземането по
издадения срещу И.И. изпълнителен лист. Следващото изпълнително действие от значение
за това дали е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника, най-късно наложения от които е от 11.01.2012г. След тази
дата в период от две години не са предприемани действия по принудително изпълнение,
които да са от значение за настъпване на перемпцията, поради което съдът приема, че на
11.01.2014г. изпълнителното делото срещу И. е било прекратено на основание чл. 433, ал.1,
т. 8 от ГПК по силата на закона, без да е необходимо изрично постановяването на акт от
съдебния изпълнител.
В конкретния случай съдът отчита и обстоятелството, че в рамките на периода от
11.01.2012г. до 11.01.2014г, а именно на 23.03.2013г е бил насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника И.. Настоящият състав обаче приема, че за така насрочения опис на
движими вещи, а и впоследствие насрочените такива, няма представени доказателства да са били
осъществени. Съобразно посоченото Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., по описа на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия: образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Безспорно посочените в тълкувателното решение изпълнителни действия са
неизчерпателно и примерно изброени. Софийски районен съд намира обаче, че посоченото
действие – насрочване на опис не представлява изграждащо изпълнителния способ
действие или такова насочено пряко към имуществената сфера на длъжника, доколкото в
изпълнителното дело липсват доказателства такъв опис да е бил действително осъществен, а
съгласно чл. 434 ГПК за всяко предприето и извършено действие съдебният изпълнител
съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от
страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.
Насрочването на опис е техническа дейност от страна на ЧСИ по подготовка на извършване
на същинското изпълнително действие и не е част от фактическия състав по извършване на
описа, поради което не е от естество да се приеме за действия от значение за изтичането на
7
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че образуваното срещу
Илиян И. изпълнително производство е било прекратено по силата на закона на 11.01.2014г.
и от тази дата е започнал да тече петгодишния давностен срок за погасяване на процесните
вземания и същите биха били погасени по давност на 11.01.2019г., в случай че не са
предприемани действия по спиране или прекъсване на давността.
От значение за прекъсване на започнала да тече на 11.01.2014г. давност по отношение
на процесните вземания е подаването на молба от ответника на 28.07.2015г. с искане да бъде
конституиран като взискател в изпълнителното производство в качеството си на цесионер,
като на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложило на ЧСИ Б. предприемането на действия по
принудително изпълнение. Съдът намира, че така депозираната молба по своята правна
същност най-много се доближава до молбата по чл. 426 от ГПК за образуване на
изпълнително производство, поради което същата има и значение относно спирането и
прекъсването на давността аналогично с молбата за образуване на изпълнително
производство. Съгласно дадените в т. 10 от Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г., по описа на ОСГТК на ВКС разяснения искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който с постановление /сега с разпореждане/ образува изпълнителното дело в
качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба
за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща овластяване
по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В настоящия случай именно с така подадената
молба от 28.07.2015г. за конституиране на ответника като взискател поделото, същият
проявява активност и е поискал извършването на изпълнители действия по чл.18 от ЗЧСИ.
(относно значението на молбите на взискателя с посочен изпълнителен способ - решение №
48/17.09.2018г. по гр.д.№76/2018г. на ВКС, ІV г.о., определение № 188/13.04.2018г. по т.д.№
2376/2017г. на ВКС, I т.о.)
В действителност молбата от 28.07.2017г. за конституирането на [фирма] като
взискател е действие извършено след прекратяване на образуваното изп.д.№
20118500400658 по описа на ЧСИ Б.. Въпреки това Софийски районен съдът намира, че
следва да бъде съобразено застъпеното в новата практика на ВКС, относно значението на
осъществените действие след настъпване на перемпцията, а именно тази обективирана както
в цитираното от ответника решение № 37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, ІV г.о,
така и в постановените от върховните съдии и след това актове по въпроса – решение №
93/17.05.2021г. по гр.д.№ 2766/2020г. на ВКС, ІV г.о., определение № 248/01.04.2021г. по
гр.д.№ 3647/2020г. на ВКС, ІV г.о., определение № 295/15.04.2021г. по гр.д.№ 329/2021г. на
ВКС, ІІІ г.о., съгласно които единствената правна последица от настъпилата вече перемпция
8
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново-отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело.
Предвид това подадената на 28.07.2015г. след прекратяването на изпълнителното дело
молба от страна на взискателя – ответник в настоящото производство има значение на
действие прекъсващо давността течаща по отношение на процесното вземане, доколкото в
него е имало изявление за възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което и съдебния изпълнител
е имал задължение да предприеме действия, въпреки че по подадената молба не е образувал
ново изпълнително дело.
От 28.07.2015г. е започнала да тече нов петгодише давностен срок по отношение на
вземането, който при липса на действие по прекъсване или спиране на давността би изтекъл
на 28.07.2020г. След 28.07.2015г обаче от значение за прекъсване на давността е наложеният
на 15.07.2016г запор върху банкова сметка и на 27.07.2016г. запор върху трудово
възнаграждение на ищеца И., от която дата е започнал да тече нов двугодишен срок по чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК и нов петгодишен давностен срок.
Преди изтичане на започналата да тече на 27.07.2016г. петгодишна давност отново е
било предприето от ЧСИ Б. въз основа на възлагането му по чл. 18 от ЗЧСИ действие годно
да прекъсна давностния срок, а именно наложен е запор върху банкови сметки на
27.02.2017г. и запор върху МПС на ищеца на 01.03.2017г. Следователно от 01.03.2017г. е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който би изтекъл на 01.03.2022г., ако на
05.05.2017г. не беше наложена възбрана върху 1/6 ид.ч от притежаван от И.И. имот и на
27.10.2017г. не бяха наложени запори върху банковите му сметки.
Считано от 27.10.2017г. отново е започнала да тече нова петгодишна давност,
прекъсната на 25.09.2019г., преди изтичането и на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК, с подадена от взискателя молба, в която е релевирано искане за осъществяване на
публична продан и която молба е годна да прекъсне давността. Отново давността е била
прекъсната на 13.05.2021г. с наложен запор върху банковите сметки на ищеца И..
Ирелевантно за изхода на спора е, че от съдебния изпълнител е издадено
постановление за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпили
обстоятелства по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, доколкото постановения от него акт няма
конститутивно действие, а с него само се констатира настъпването на едно обстоятелство, с
която констатация съдът не е обвързан.
Въпреки това следва да се приеме, че с подаването на молба от 23.07.2021г. от
ответното дружество за образуване на ново изпълнително производство, с посочени в него
конкретни изпълнителни способи и упълномощаване по чл.18 от ЗЧСИ, давностният срок
отново е бил прекъснат, а в последствие такова значение са имали и наложените на
19.09.2021г. запори и на 23.09.2021г. възбрана. Следователно нов давоностен срок е
започнал да тече на 23.09.2021г и до настоящия момент същият не е изтекъл.
При това положение и при съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал се налага извод, че процесните вземания, предмет на педявения иск, не са погасени
9
по давност, поради което искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответника. Процесуалният представител на [фирма] е релевирал още в отговора на исковата
молба искане за присъждане на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. По отношение
на претендираното юрисконсултско възнаграждение обаче предвид разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е
компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида
и количеството извършена работа /по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ/,
като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово
ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това,
Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде
определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по
делото от страна на ищеца извършените процесуални действия се изразяват единствено в
подаване на искова молба и явяване в единственото проведено открито съдебно заседание
съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [ж.к.], срещу [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
[населено място], [булевард], искове с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване за
установено, че ИЛ. ИВ. ИВ., ЕГН ********** не дължи на [фирма], ЕИК **********, сумата
от 5104 лева, представляваща главница по Договор за покупка на стоки и услуги PLUS-
[№]/05.08.2008г., сключен между ищеца и [фирма], вземанията по който са били
прехвърлени с договор за цесия на ответника, ведно със законната лихва от 29.04.2011г. до
окончателното плащане, сумата 1514.05 лева договорна лихва за периода от 10.09.2008г. до
10.12.2009 г., сумата от 1487.18 лв. - законна лихва за периода от 10.10.2008г. до
15.04.2011г., сумата от 162.10 лв., - разноски сторени в производството за държавна такса и
сума в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсулт, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 13.09.2011г. по ч.гр.д. №18146 по описа за 2011 г. на СРС, ГО, 79 състав, като за
процесните суми е образувано изп. дело № 20118500400658 по описа на ЧСИ А. Б. с район
на действие СГС.
ОСЪЖДА ИЛ. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.], да заплати
на [фирма], ЕИК **********, със седалище и адрес на управление [населено място],
[булевард], на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
10
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11