О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2019 г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.д. № 10770/2019г. по описа на ВРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, *** срещу А.Д. в
условията на обективно кумулативно съединяване искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за установяване съществуване на следните вземания: сумата от 731, 38 лв.,
претендирана като неизплатена главница по договор за потребителски
паричен кредит № 1896171/26.06.2015г., сключен между, сключен между „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД и А.Д., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 45, 95 лв., претендирана
като неизплатена възнаградителна лихва за времето от 01.02.2018г.
до 01.07.2018г. и сумата от 47, 27 лв., претендирана
като обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва за периода от
01.02.2018г. до 06.12.2018г. /вкл./, които вземания са прехвърлени с договор за
цесия от 20.08.2018г., за които суми е издадена заповед № 9252/11.12.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 18504/2018г.
на Районен съд – Варна.
Съдът
намира, че производството по делото е процесуално недопустимо, поради липса на
правен интерес, явяващ се абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване правото на иск и като такова следва да бъде прекратено по следните
съображения:
Преценката на съда в заповедното производство,
изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК не
обвързва съда, разглеждащ установителните искове.
Оспорване на вземане е налице при всяка изразена форма на несъгласие на
вземането по издадената заповед за изпълнение /т. 10 а от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът А.Д. е
депозирал възражение по образец, в което е посочил, че не оспорва дължимостта на сумите, но не разполага с възможност да ги
заплати „накуп“.
Като съобрази изложеното съдът приема, че длъжникът не
е оспорил, а е признал дължимостта на сумите, както и
че подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение няма характер на такова,
поради което за заявителя липсва правен интерес
от установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на вземанията,
инкорпорирани в заповедта за изпълнение и производството следва да бъде
прекратено, на осн. чл. 130 ГПК.
Водим от горното, на осн.
чл. 130 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10770/2019г.
на Районен съд – Варна, на осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок пред Окръжен съд – Варна от връчването на препис от акта на страните.
Препис от акта да се връчи на А.Д., чрез работодателя
му „Хотел Интернационал“ АД на адрес: гр. София, ул.“Никола Тесла“ № 3, ет. 9
лично или чрез представителя Владимир Господинов Филипов.
След влизане в сила на определението делото да се
докладва за издаване на изпълнителен лист.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: