РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Пловдив , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Х. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20205330111495 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 ал. 1 от ГПК.
Ищцата М. П. А., ЕГН: **********, от *****, чрез пълномощник адв. Е. И., е предявила
против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** С.Л.Н., иск
за признаване на установено, че тя в качеството си на *** на П.А.А., ЕГН: ********, не
дължи, поради погасяването им по давност, следните суми, представляващи ½ от
задълженията според наследствения й дял: сумата от 345, 55 лева- стойност на неплатени
суми за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 19.03.2000 г.- 01.12.2005
г., ведно със законната лихва върху сумата, както и разноски в размер на 6, 91 лева- за
държавна такса и в размер на 20 лева- за юрисконсултско възнаграждение по издаден
изпълнителен лист по частно гр. дело № 1196/ 2006 г. на ПРС, I гр. с-в.
В исковата молба се твърди, че по частно гр. дело № 1196/ 2006 г. на ПРС, I гр. с-в, се
издал изпълнителен лист от 28.02.2006 г. срещу бащата на ищцата П.А.А., по настоящем
починал, за следните суми: сумата от 691, 09 лева- неплатени суми за консумирана питейна
и отведена канална вода за периода 19.03.2000 г.- 01.12.2005 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 24.02.2006 г., както и разноски в размер на 13, 82 лева- за държавна такса и
в размер на 40 лева- за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на
************** В хода на изпълнението длъжникът починал и ищцата била конституирана
1
на негово място като ***. По изпълнителното дело бил наложен запор върху заплатата му от
26.03.2008 г., като след това бил извършен и опис на движими вещи на 18.05.2010 г. В тази
връзка към дата 18.05.2010 г. делото се било прекратило по силата на закона- чл. 433 ал. 1 т.
8 от ГПК. На 28.06.2011 г. и на 04.09.2013 г. взискателят отново поискал извършването на
описи, но при всички случаи перемпцията била настъпила. В този смисъл вземанията били
погасени по давност, като се моли да бъде постановено такова решение. Претендират се и
разноските в процеса. В допълнителна молба уточнява, че с майка си били наследници по
закон на починалия абонат, като всеки от тях отговарял за половината от неговото
задължение, всеки съобразно наследствения си дял. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа иска, като допълнително представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор,
с който оспорва предявения иск. Посочва се, че наследодателят на ищцата имал качеството
на потребител на ВиК услуги, в която връзка имал натрупани задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода. Твърди се, че давността тук не била изтекла, защото по
изпълнителното дело били извършвани регулярно изпълнителни действия. Посочват се
конкретни дати- 13 на брой, на които били извършени или поискано да се извършват
изпълнителни действия. Така взискателят не бил бездействал, а проявявал активност при
събиране на задълженията, като искал извършването на описи и без значение било дали те
са реализирани, защото за давността било важно само да са поискани, тъй като прекратяване
по закон настъпвало при непоискани действия. Именно в този смисъл било и разрешението,
дадено в ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС- да се поиска извършването на действия от
взискателя, а не непременно тези действия да са били предприети. От изпълнителното дело
било видно, че в рамките на всеки две години били искани изпълнителни действия, поради
което искът се явявал неоснователен. Отделно от това, по делото имало постъпили
плащания и от запора върху трудовите възнаграждения на длъжника, като задължението му
към момента възлизало на сумата от 495, 04 лева и за платената вече част от дълга искът
трябвало да се отхвърли. Моли за отхвърляне на иска, като също претендира разноски. В
съдебно заседание пълномощникът на страната поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С разпореждане по частно гр. дело № 1196/ 2006 г. на ПРС, I гр. с-в, на 28.02.2006 г. е
издаден изпълнителен лист, по силата на който П.А.А., ЕГН: ****, е бил осъден да заплати
на ответника, следните суми: сумата от 691, 09 лева- неплатени суми за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода 19.03.2000 г.- 01.12.2005 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 24.02.2006 г., както и разноски в размер на 13, 82 лева- за държавна
такса и в размер на 40 лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от удостоверение за наследници, П.А.А., ЕГН: ****, е починал на *** г., като за
свои законни наследници е оставил две лица: ***- Н.Д.А. и ***- М. П. А., ищцата по делото.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 05.02.2008 г. ответникът е
образувал против наследодателя на ищеца изпълнително дело № ***/*** г. по описа на
************** С молбата за образуване на делото е поискано налагане на изпълнителни
2
способи- запор върху заплата и опис/ продажба на движими вещи. По делото е изискана
информация за проучване на имущественото състояние на длъжника (от ОД на МВР, Сектор
„ПП“ на КАТ- Пловдив, от Община Пловдив, от ТД на НАП- Пловдив, от РУСО), изпратена
е и ПДИ. С разпореждане на ЧСИ от 26.03.2008 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като до работодателя му е изпратено запорното съобщение.
Междувременно са постъпили и исканите справки от различните ведомства със съответната
информация, съхраняваната при тях за имущественото състояние на длъжника. С молба от
18.05.2010 г. взискателят е поискал извършване на опис и продажба на движими вещи от
жилището на длъжника, като ЧСИ с резолюция от 19.05.2010 г. е насрочил опис. На
03.06.2010 г. длъжникът е подал молба за разсрочено плащане на дълга- по 100 лева на
месец. С молба от 28.06.2011 г. взискателят е поискал извършване на нови справки и опис
на движими вещи от жилището на длъжника. Молба с подобно съдържание е постъпила на
29.07.2013 г. На 16.10.2013 г. взискателят е изпратил молба до ЧСИ, с която е поискал да не
се извършват изпълнителни действия спрямо длъжника, защото той извършвал вноски на
касата на дружеството.
С протокол на ЧСИ от 07.03.2016 г. на мястото на починали длъжник са конституирани
неговите законни наследници- *** и ***, за които са изисквани справки от НАП и са
изпратени ПДИ. С молба от 28.08.2018 г. взискателят е поискал да се извърши справка от
БНБ за банкови сметки на наследниците и да се наложат запори върху тях. Копие от цялото
изпълнително дело е приложено към настоящото производство.
С изпълнителен лист от 09.10.2013 г. по частно гр. № 14289/ 2013 г. на ПРС, XIII гр. с-в,
П.А.А. е бил осъден да заплати на ответника, следните суми: сумата от 1 327, 75 лева-
главница, сумата от 362, 08 лева- лихва за периода 09.01.2006 г.- 01.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 04.09.2013 г., както и разноски в размер на 33, 80 лева- за
държавна такса и в размер на 150 лева- за юрисконсултско възнаграждение. По този лист
ответникът с молба от 21.01.2016 г. е образувал против наследодателя на ищеца
изпълнително дело № 67/ 2016 г. по описа на ************** което е присъединено към
предходното изпълнително дело № ***/*** г.
Отново е разпоредено извършването на справки от НАП и изпращането на ПДИ. С молба
от 01.03.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор, възбрана и опис на вещи на
длъжника. И тук са конституирани наследниците на починалия длъжник, за които също са
изискани справки за имотното им състояние. С молба от 29.05.2017 г. е поискан опис на
движими вещи, с молба от 28.08.2018 г. е поискан запор върху банкови сметки. По
отношение на другия *** е наложена възбрана на недвижим имот на 27.10.2018 г. С молба
на взискателя от 13.08.2020 г. е поискан запор на банкови сметки. Копие и от това
изпълнително дело е приложено към настоящото производство.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
след съответни проверки е установило, че към момента главницата по листа възлиза на
сумата от 495, 04 лева. Посочва се още, че постъпилите суми в полза на ответника са
събрани и преведени по банков път от ЧСИ по изпълнително дело № ***/*** г. в размер на
456, 78 лева, с които били изплатени част от главницата и такси по делата.
3
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото само в тази
връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото
производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в
подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били
погасени поради кратката тригодишна давност (предвид периодичния характер на
вземанията), а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите
по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения,
че същите не били дължими.
Задължението за заплащане на ползвана вода представлява такова за периодично плащане
по смисъла на чл. 111 буква „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения при ежемесечно отчитане на ползваната вода,
поради което тя следва да бъде заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл
е ТР на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г.).
От друга страна, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. От изложената по- горе фактическа
обстановка се установи, че срещу наследодателя на длъжника ответникът е образувал две
изпълнителни дела, второто от които е присъединено към първото, но най- същественото в
случая е, че релевантните за делото действия, които следва да се обсъдят, са били по най-
старото (първото) изпълнително дело- № ***/*** г. по описа на ************** От
съдържанието на това дело се установява, че по него са извършени справки и информация за
проучването на длъжника, но тези обстоятелства не водят до прекъсване на давността,
защото липсват реални изпълнителни действия, които да са насочени към приложение на
определен изпълнителен способ.
Първото валидно изпълнително действие по делото е от 26.03.2008 г., когато ЧСИ е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като молбата на взискателя за
следващо изпълнително действие- опис/ продажба на движими вещи в дома на длъжника е
от 18.05.2010 г., а такива молби са постъпили още на 28.06.2011 г. и на 29.07.2013 г. По
смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК принудителното изпълнение се счита за прекратено по
силата на закона, когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване
на изпълнителни действия и в настоящия случай изпълнителният процес е бил прекратен ex
lege две години след датата на налагане на запора, или на 26.03.2010 г. Всички други
извършени последващи действия са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по
прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят
своите последици. В случая не е бил нужен и изричен акт на съдебния изпълнител за това,
защото постановлението на органа има само констативен характер- установява факт на
настъпило прекратяване, а не поражда последиците на това прекратяване, което настъпва по
силата на закона.
В този смисъл, към датата на предявяване на настоящата искова молба- 09.09.2020 г.,
4
тригодишната погасителна давност, считано от налагане на първия запор, отдавна е била
изтекла, като извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят
правен ефект. При това положение, при предявяването на иска вземането за главница вече е
било погасено, а съобразно разпоредбата на чл. 111 буква „в”, вр. с чл. 119 от ЗЗД, с
погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни
вземания- за лихви и разноски.
С присъединяване на двете изпълнителни дела, давността не се прекъсва, защото двете
изпълнителни дела, които са присъедини, са били образувани срещу един и същи длъжник,
поради което в тази хипотеза не може да се приеме, че факта на присъединяване на двете
дела представлява валидно изпълнително действие, прекъсващо давността.
Спорният по делото въпрос е дали с извършените от длъжника плащания в периода от
налагане на запора- 26.03.2008 г. до изтичане на тригодишната давност- 26.03.2011 г. тя се
прекъсва и представляват ли тези плащания признание на длъжника. Няма спор, че
плащания са извършвани, като това е видно както от отбелязванията на гърба на
изпълнителния лист, правени от ЧСИ, така и от заключението на вещото лице по ССчЕ,
според което за периода 17.05.2008 г.- 23.06.2010 г. (т.е. преди изтичане на давността) са
извършени погашения в общ размер на 456, 78 лева, с които се погасявала част от
главницата и такси по изпълнението.
Съдът намира, че направените в хода на изпълнителното производство от длъжника
плащания не представляват признание на вземането по смисъла на чл. 116 буква „а” от ЗЗД.
Действително е подадена молба за разсрочено плащане от 03.06.2010 г., но тя съдържа
единствено волеизявление на лицето за внасяне на сума в определен размер месечно по
сметка на ЧСИ, без никъде в молбата да е посочено, че дългът за признава. Още повече, че
изявлението на длъжника не е адресирано до взискателя и не е достигнало до знанието му,
защото молбата е до ЧСИ и дори няма върху нея поставена резолюция дали той я е
разрешил, като няма данни да е бил уведомяван кредитора или пък да е търсено съгласието
му. Отделно от това, признанието представлява изрично съгласие на длъжника, негово
собствено желание да плати доброволно по своя воля, а в случая плащанията са направени
във връзка с предприето принудително изпълнение и в хода на висящ изпълнителен процес,
т.е. изявлението на ищеца е било насочено към предотвратяване на предприемането на
изпълнителни действия, за да не произтичат повече неблагоприятни последици за него. В
този смисъл е и последваща молба на взискателя от 16.10.2013 г., с която е поискано да не се
извършват принудителни действия спрямо длъжника, защото той си плащал на каса. При
това положение, липсват както признание, така и доброволно изпълнение, поради което
извършените от ищеца няколко плащания за въпросния период не могат валидно да
прекъснат давността.
При постановяване на крайния акт обаче следва да се имат предвид така извършените от
длъжника плащания, защото това представлява способ за погасяване на задължението.
Изпълнението на едно задължение чрез плащане изключва възможността спрямо същото да
се осъществи друг погасителен способ. Плащането като юридически факт има за правни
последици погасяване на дълга, който след това вече не съществува. В тази връзка
5
платените задължения не могат да се погасят по давност, тъй като вече са били погасени
чрез плащане, а пък давността не може да тече без съществуващо задължение. В този
смисъл искът се явява неоснователен до размера на платената част от задълженията по
изпълнителния лист, установени със заключението на вещото лице, като той следва
частично да бъде отхвърлен за горепосочените суми и съответно уважен за останалите суми,
които се явяват погасени поради изтекла давност.
По отношение на конкретния размер на сумите, следва да се има предвид, че искът е
предявен от единия от двамата наследници, като между наследниците няма солидарност и
доколкото по делото не е установено друго, а и се установи, че отделно и другият *** е
образувал подобно исково производство, по отношение на всеки от двамата задължението
следва да е за ½ част от сумите по първия изпълнителен лист от 28.02.2006 г. (доколкото
вторият- по присъединеното изпълнително дело, е издаден след изтичане на давността). По
процесния лист главницата е в общ размер на 691, 09 лева, но към момента според ССчЕ тя
възлиза на сумата от 495, 04 лева, като по изпълнението са платени общо 456, 78 лева, с
които са били погасени част от главницата и такси по изпълнителните дела. С оглед горните
две суми за главница- тази по листа и тази към момента, следва, че плащанията по
изпълнението, с които е погасена главницата, възлизат в размер на 196, 05 лева (691, 09- 495,
04). При това положение от общата сума на главницата по листа следва да се извади
платеното по изпълнението, като се получава сумата от 494, 04 лева (691, 09- 196, 05) и
именно тази сума остава непогасена. Както вече се посочи, всеки от наследници дължи по ½
от нея, или по 247, 02 лева за всеки от двамата наследници. Именно до този размер искът
следва да бъде уважен, като погасен по давност и доколкото вещото лице в заключението не
посочва, че плащанията са погасявали други суми по листа извън главницата, то за лихвата и
разноските в размера след уточнението на иска от 18.09.2020 г. следва да се признае са
установено, че и тези задължения са недължими поради изтекла давност.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенции, на
всяка от страните се дължат разноски, но по съразмерност, съответно на уважената и на
отхвърлената част от иска. По делото са налице доказателства за направени от страните
разноски, като са представени и списъци по чл. 80 от ГПК. Ищцата е заплатила държавна
такса от 50 лева (л. 10), като тя е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото
обаче не е заплатила хонорар, но същата моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото на лист 14 в представения
договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от
адв. Е. И., поради затрудненото си материално положение, което обстоятелство по смисъла
на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска
помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва
да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза в минималния предвиден
размер от 300 лева, които следва да се присъдят директно в полза на адвоката. Ответникът е
заплатил депозит за вещо лице в размер на 120 лева (л. 52), като претендира и
6
юрисконсултско възнаграждение на своя пълномощник, който го представлява в процеса, от
100 лева, което е в минималния размер съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Така, изчислени по съразмерност, разноските са: на
ищеца следва да се заплати сумата от 40, 39 лева, на ответника- сумата от 42, 25 лева, а на
пълномощника на ищеца- 242, 38 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, представлявано от *** С.Л.Н., че М. П. А., ЕГН: **********, от *****, в
качеството си на *** на П.А.А., ЕГН: ********, НЕ ДЪЛЖИ поради погасяването им по
давност, следните суми, представляващи ½ от задълженията според наследствения й дял:
сумата от 247, 02 лева (двеста четиридесет и седем лева и две стотинки) лева- главница,
представляваща стойността на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална
вода за периода 19.03.2000 г.- 01.12.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата, както и
разноски в размер на 6, 91 лева- за държавна такса и в размер на 20 лева- за юрисконсултско
възнаграждение по издаден изпълнителен лист от 28.02.2006 г. по частно гр. дело № 1196/
2006 г. на ПРС, I гр. с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата за главница от
уважената част от 274, 02 лева до пълния предявен размер от 345, 55 лева, като погасен
поради извършено плащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ***
С.Л.Н., да заплати на М. П. А., ЕГН: **********, от *****, направените по делото разноски,
възлизащи в размер на 40, 39 (четиридесет лева и тридесет и девет стотинки) лева,
изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА М. П. А., ЕГН: **********, от *****, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Шести септември” № 250, представлявано от *** С.Л.Н., направените по делото
разноски, възлизащи в размер на 42, 25 (четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки)
лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от ***
С.Л.Н., да заплати на адв. Е.Г.И., ЕГН: ******, със съдебен адрес: ********, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищцата М. П. А., ЕГН: **********, безплатно
представителство по делото, в размер на 242, 38 (двеста четиридесет и два лева и
четиридесет и осем стотинки) лева, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
7
адвокатурата и изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
8