РЕШЕНИЕ
№1591/1.9.2020г.
гр. Пловдив, 01.09.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на пети август през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1143 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл.172, ал.5
от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на Б.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв.
С.,
със служебен адрес: ***,
офис 13, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000292
от 02.02.2020
г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив,
с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
В жалбата са
изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната ЗПАМ,
както и за постановяването й при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Счита
се, че в НП не се конкретизира в коя хипотеза на чл.174 ал.3 от ЗДвП са
наложени наказанията. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП са описани и
конкретизирани проявните форми на неизпълнението на
предписанието за медицинско изследване по арг. на
чл.6 от Наредба №30/27.06.2001г. Допълнително са изложени доводи, че в ПАМ
липсва фабричен номер на използвания от служителите „Дрегер
Алкотест“, което води до невъзможност за определяне
на неговата годност. В жалбата е цитирана практика на Районен съд – Пловдив и
на Пловдивски административен съд. Моли се за отмяна на заповедта.
Ответникът- М.В.М.,
на длъжност - Началник група към ОД на МВР, гр. Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, не се явява, не се представлява. В представена по делото молба (лист
19) на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, гр. Пловдив, е изложено
становище, че жалбата е неоснователна, като е направено възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
За допустимостта:
Оспорената
заповед е връчена на жалбоподателя на 13.05.2020г., така както е отразено в
нея, а видно от приложения по делото документ на фирма – куриер POST (лист 2), жалбата
е подадена на 27.05.2020г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото
е Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА № 028998 от 02.02.2020г.
Констатациите,
изложени в акта, се свеждат до следното:
На 02.02.2020 г., около 01:00 часа, в гр. Асеновград на ул. „Васил
Левски“ срещу №16, Б.Г.К. управлява лек автомобил Сеат Ибиза с рег.№ ***,
собственост на Е.Й.К., като извършва следните
нарушения: 1) отказва да бъде изпробван с техническо средство – дрегер и 2) не представя СУМПС и КТ. Посочено в съставения
АУАН е, че са нарушени разпоредбите на чл.174 ал.3 във вр.
с чл.5 ал.3 т.1 и чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДВП.
Издаден е талон
за изследване № 0048901, в който е отразено, че проверяваното лице отказва извършване на
предварителна качествена проба с техническо средство Дрегер
Алкотест и съдържа уведомление за необходимост от
явяване в УМБАЛ – „Св.Георги“ до 45 минути от връчване на талона.
Жалбоподателят е отказал да му бъде връчен талонът за изследване, което е
удостоверено с подписа на един свидетел Й.К.К..
Представени по
делото са още: Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на
МВР-Пловдив, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП Началници на група в
Сектор „Пътна полиция са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни марки, както и Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г., и Заповед
№ 8121К-5154 от 02.06.2017 г. и двете на Министъра на вътрешните работи.
Представена е и Справка за нарушител/водач жалбоподателя
Б.Г.К., в която са посочени съставените срещу водача АУАН за нарушения по ЗДвП
и издадените въз основа на тях НП, както и издадените срещу водача заповеди за
прилагане на ПАМ.
С Разпореждане №
3854/17.06.2020г., съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив, съобразно
нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и Заповед №317з-391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив (лист 26 по делото), издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи
(лист 27), с която началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки. Във връзка с компетентността на органа, издал оспорените заповеди по
делото е представена и Заповед № 8121К-5154 от 02.06.2017г. за преназначаване
на М.В.М. на длъжност началник на група в сектор „Пътна полиция“ (лист 28).
Съдът констатира, че заповедта е издадена
в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити (по аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 АПК).
С оглед нормата на чл.171 от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона, се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава
по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с
правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от водач
на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се
счита за отпаднала.
Приложеният по делото Акт за
установяване на административно нарушение №
АА028998/02.02.2020г. е съставен от длъжностно
лице – ст.полицай към ОД МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, който
акт съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното, а по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК е официален
удостоверителен документ. Специфичното в случая е, че нарушителят е отказал да
подпише акта, което е удостоверено с подпис на свидетел. Но актът поставя
началото на административно наказателно производство съобразно чл.36, ал.1 ЗАНН, което може да приключи с издаване на наказателно постановление. Съгласно
трайната и безпротиворечива практика на ВАС
административно наказателното производство по ЗАНН е отделно и независимо от административното
производство по налагане на ПАМ по ЗДвП, като евентуалната нередовност в
реквизитите на АУАН съгласно чл.42 ЗАНН и допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето му, могат да бъдат обсъждани при съдебното обжалване
на наказателното постановление по реда на чл.59 – 63 ЗАНН. Прилагането на ПАМ
не съставлява административнонаказателна санкция и не
се подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта за прилагане на предвидената от
закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Същата по
своето правно естество е утежняващ индивидуален административен акт, налага се
въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на
АПК.
В действителност редовно съставеният
АУАН се ползва с презумптивна доказателствена
сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Като част от
производство по установяване правопораждащия
отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на
АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността. Независимо, че
двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим,
имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на
ЗДвП. Неподписването на АУАН и талона за медицинско изследване не лишават жалбоподателоя от възможността да се запознае с мотивите на
административния орган за налагане на ПАМ, обективирани
в обжалваната заповед.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.
171 от ЗДвП.
В конкретния случай административният орган е приел с
оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Съгласно тази
разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Защитната теза
на жалбоподателя се състои в обстоятелството, че от административния орган не е
конкретизирал
в коя хипотеза на чл.174 ал.3 от ЗДвП са наложени наказанията,
което се твърди, че е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна
на процесната заповед.
При посочване на
нарушената норма на 174 ал.3 от ЗДвП в обстоятелствената
част на заповедта в заповедта е конкретизирано предложение 1, още повече, че и
текстово е посочено „отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и неизпълни
предписание за изследване с доказателствен анализатор
и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му“. Това подробно
описание, безспорно е дало възможност на жалбоподателя да разбере естеството на
вмененото му нарушение, на какво основание е приложена мярката и противно на
изложените в жалбата доводи, не е нарушило правото му на защита.
По делото липсват
преки доказателства за опровергаване основанието за издаване на ПАМ, а именно,
че жалбоподателят е отказал да бъде проверен с техническо средство за установяване
употребата на алкохол. Още повече, че самият жалбоподател не отрича това.
Напълно
несъстоятелно и ирелевантно към настоящия спор е
възражението, че в
ПАМ липсва фабричен номер на използвания от служителите „Дрегер
Алкотест“, което води до невъзможност за определяне
на неговата годност. Редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства,
трамваи или самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични
вещества или техни аналози, е уреден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2017
г.), а цитираната в жалбата Наредба № 30 от 27.06.2001г. е отменена (бр.61
от 28.07.2017 г., в
сила от 29.09.2017 г.). В случая
дали е годно или не техническото средство - дрегер алкотест е без значение, доколкото такова не е използвано
от контролните органи, с оглед отказа на жалбоподателя да му бъде извършена
проверка с такова техническо средство.
За пълнота
следва да се отбележи, че по своя характер принудителната административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" има цел да преустанови извършването на административно нарушение
и да предотврати настъпването на вредни последици. Но тъй като последиците от
това административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за
движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в
движението, чл. 1 ал.2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение
на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т.
е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага. Срокът на действие на
посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма.
Съдът намира, че
в случая с проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на
административния орган да приложи принудителната административна мярка, като
отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочените
фактически основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното
основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед
спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при
изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният
орган е приложил мярката.
Съдът не следва да обсъжда
цитираната в жалбата съдебна практика от други съдилища (решения на Районен съд
– Пловдив и Административен съд - Пловдив), тъй като тази съдебна практика не е
задължителна. Задължителен характер относно тълкуването и приложението на
правото имат единствено актовете на ВАС и ВКС, постановени на основание чл. 130
от ЗСВ.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,
съответно оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-1030-000292 от 02.02.2020г. на Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив – за
законосъобразна.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-000292 от 02.02.2020 г. на
Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“- Пловдив, с
която на основание чл. 171, т. 1, б. "б"
от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
(МПС)
на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: