Р Е Ш Е Н И Е
№ 3311 02.12.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
двадесет и седми ноември две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 8178 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Г.С.С. *** против ОДМВР-Бургас и е за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1644 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 274 часа за периода
01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
В
проведеното на 27.11.2019 г. съдебно заседание съдът прие на основание чл.214
от ГПК изменение на размера на иска от 1644 лева на 1867,44 лева и от 274 часа
извънреден труд на 265,69 часа, т.е. едновременно се увеличава претендираната
сума и се намаляват часовете извънреден труд, като в тази част по същество
претенцията се оттегля. В съдебно съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа иска и моли съда да го уважи,
като присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител в системата на МВР, като за
процесния период е изпълнявал длъжността „***“ в група „Охрана на обществения
ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при IV
РУ на ОДМВР – Бургас; ищецът е полагал нощен труд в
процесния период.
Спорни са следните факти: колко часа
нощен труд е полагал ищецът в периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г.,
респективно изплатен ли той изцяло или не.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, за процесния период ищецът е
положил общо 1858 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143
нощният труд става 2123,69 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи нощен труд възлиза на 265,69 часа. Общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 265,69 часа възлиза на 1867,44 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За целия период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., за който се
претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Такъв нормативен акт е Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 02.08.2016
г. (за краткост Наредбата).
Разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата гласи, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрично
правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Това
не означава законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, а празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на
общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредба 2).
Според
чл.8 от Наредба 2 за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредба 2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време (както
е в процесния случай) нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Тези
разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се
превишава 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете,
получени над определената за месец или
за тримесечие норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда чл.9,
ал.2 от Наредбата), са извънреден труд – аргумент от Решение № 540 от
7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.
Следва
да се отбележи, че нормата на чл.9 от Наредба 2 урежда различни хипотези.
Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 от нея визират условия за „увеличаване“ на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал.2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което
не може да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при „трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми“ и при „продължителност на нощното
време, по-малка от продължителността на дневното“.
Следователно
възражението на ответника, че със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министър на
вътрешните работи и с отменящата я заповед от 2017 г. работодателят
компенсира положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в
дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се
„приравнява“. Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл.9а, ал.4 от Наредба за работното време, почивките
и отпуските според която, когато
се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд (ищецът
работи на смени с 8 часов нощен труд) с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този смисъл
множество решения на ОС – Варна и ОС – Бургас от 2019 г. по идентични казуси).
Установи
се, че разликата между начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с
коефициент 1,143 възлиза на 265,69 часа за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019
г., който е на стойност от 1867,44 лева. Това е така, защото този труд
представлява извънреден такъв, като искът следва да бъде уважен така, както е
предявен след изменението му.
По разноските:
При този изход на делото право на
разноски има само ищецът, които са в размер на 420 лева, изплатено адвокатско
възнаграждение, чийто размер с оглед материалния интерес по делото не е
прекомерен и следва да се присъди изцяло.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 74,70
лева, представляваща държавна такса за уважения размер на иска, и сумата от 150
лева разноски, представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото искът бе
уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Г.С.С., ЕГН – **********, следните
суми: 1867,44 лева (хиляда осемстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и
четири стотинки), представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд
от 265,69 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчисления такъв с коефициент 1,143,
отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране
на исковата молба на 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 420
(четиристотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 74,70 лева (седемдесет и
четири лева и седемдесет стотинки), представляваща дължима държавна такса за
уважения иск, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски
за производството – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице
по съдебно-икономическа експертиза.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената сума за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ