Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №26
гр.Враца,24.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 07.02.2020 г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N153 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.№9039 от 14.10.2019г.А.П.Д.,ЕГН********** *** в качеството й
на сестра,на В. П. К.,ЕГН **********
е предявила при условията на обективно
кумулативно съединяване искове чрез адв.Ж.В.Т.
***,със седалище и адрес на
управление: София, 1407,бул.Джеймс Баучер"№87 за сума в размер на
100000лв.,представляваща застрахователно обезщетение за търпените от нея болки
и страдания в резултат на смъртта на сестра й В. П. К. причинена при ПТП на
08.12. 2018г.по път III-101
Криводол-Враца,с
посочено правно основание чл.432,ал.1 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД и акцесорен
иск за законната лихва върху сумата считано от датата на изтичане на 15 работни дни съгласно
чл.497,ал.1,т.1 от КЗ-от 11.10.2019г. до окончателното заплащане на
обезщетението.
Сезира съда с искане ответникът да бъде
осъден да й заплати горната сума и посочената лихва.
Ищцата поддържа,че на 08.12.2018г., около
08:10 на път III-101 Криводол - Враца, на км. 17 + 000, разклон за с. Лиляче,
област Враца,е станало ПТП, самокатастрофа ,л.а. марка “Форд”, модел “Галакси”,
с peг. № ВР *** **, собственост на Н. Ц. К., управляван от виновния водач Н. Ц.
К., който в нарушение на правилата за движение по пътищата, е управлявал л.а. с
несъобразена скорост, в резултат на което настъпва удар и е причинена смъртта
на пътник на задна седалка в ляво, а именно В. П. К., ЕГН: **********-сестра на
ищцата.
Ищцата поддържа,че отговорността е на
водача на МПС с марка "Форд", модел "Галакси", с peг. № ВР ***
**, чийто водач, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, реализира
процесното ПТП на 08.12.2018г.и е налице причинно-следствена връзка, довела до смъртта
на В. П. К..
От
данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд,
публично оповестени на интернет страница на фонда, които данни на основание чл.
574, ал. 12 от Кодекса за застраховането КЗ/, до доказване на противното,
удостоверяват - застрахователя, установила:застраховател е - ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, номера на
договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на а**омобилистите”,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и номер
на рама, а също така и че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на а**омобилистите” с полица №BG/02/118001513573 с начална дата на
покритие 22.05.2018г. и крайна дата на покритие 21.05.2019г., предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ.
Във връзка с настъпилото ПТП било
образувано ДП № 1516/2018г. по описа на РУ - Враца, НОХД 237/2019г., по описа на ОС Враца, което
приключило с Присъда № 18/09.07.2019г., по отношение на Н. Ц. К., посочения
съдебен акт е влязъл в законна сила на 25.07.2019г.
При гореизложеното,твърди,че настъпилото
събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани,
а оттук и наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493,
ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Поддържа,че в качеството си на увредено
лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ и доколкото процесното МПС е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на а**омобилистите
към датата на настъпване на ПТП,има право, по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ и
чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на
застраховател на виновния водач, изплащане на обезщетение за неимуществените
вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта и загубата на сестра
й В. П. К.,настъпила на 08.12.2018г. в резултат на ПТП ,при спазване
процедурата по чл.380 от КЗ.
Сочи,че е депозирала писмена претенция на
дата 20.09.2019г., във връзка с която е образувана щета № ********** при
ответното дружество.Същото е отговорило с писмо с изх. № от 08.10.2019г., в
което посочва, че няма основание да удовлетвори претенцията, тъй като не
са установени близки отношения.Счита,че отговорът по смисъла на закона е отказ
съответно чл. 496, ал.2, т.2,б.а, тъй като в извънсъдебната претенция са
приложени всички необходими документи, въз основа, на които ответникът е бил
във възможност да определи дължимо обезщетение.
Поддържа,че вредите, които търпи са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и е мотивирана да потърси съдебна
зашита на интересите си чрез настоящата искова молба, с която сезира съда с
претенция за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Сочи,че смъртта е поставила край на живота като най - ценно
човешко благо.Ищцата е загубила своята сестра,нейна най-голяма емоционална и
духовна опора,най-добър приятел и любим човек. Със смъртта й тя загубила едно
от най - ценните неща в живота си - своята плът и кръв, с която е била неразделна
години наред. Обстоятелството, че
смъртта настъпва по такъв нелеп начин, още повече засилва болките и
страданията, които ищцата изпитва.
Сочи,че преживява тежко загубата на сестра
си,негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен
отпечатък завинаги, поради силната емоционална връзка, която е имала с нея.
Ищцата, осъзнава и страда от факта, че завинаги е лишена от любо**а и
подкрепата на своята сестра, любим човек, и
болки и страдания от загубата на толкова близък за нея човек, ще търпи
винаги.
Загубата на родна сестра,е едно от най -
тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието
на ищцата да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и
оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Ищцата губи сестра си,когато има
най-много нужда от нейната помощ, подкрепа и любов. Смъртта е настъпила по нелеп начин,когато починалото лице е било в
своята млада възраст,което засилва болките и страданията, които ищцата изпитва.Ищцата
сочи,че сестра й е била изключително жизнена, дейна, отзивчива, инициативна,
изпълнена с желание да живее, жена на
свещеник и се е грижила не само за своето семейство деца и родители, духовно,
емоционално и физически, но е помагала и на своя съпруг и вярващите от областта.
Ищцата,поддържа,че и до настоящият момент
не се е отърсила от случилото се и страда от посттравматичен стрес, изразяващ
се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди настъпилото
събитие,била контактна, радвала се на сплотена семейна среда и на спокоен
живот, както и срещи с близки и приятели. В момента е затворена,отчуждена,
избягва срещи с други лица и приятели,липсва й стремеж към положителни
емоционални преживявания.
Твърди,че двете със сестра й са били
изключително близки, винаги са си помагали, израснали заедно, били са
неразделни до момента, в който всяка една от тях е тръгнала по своя житейски
път, но дори и след това са разговаряли ежедневно, не е минавал ден без да се
търсят по телефон или видят, за да си разкажат ежедневието, приятни емоции,
проблеми, за да получат подкрепата една на друга. Поради малката разлика от
година между ищцата и починалата й сестра, двете са били и са се чувствали,
като близначки. Винаги са били заедно, ищцата е по -малката от двете и е
разчитала на своята по -голяма сестра, на своята кака, гледала е от нея, учила
се е на всичко от нея, двете са завършили през година и са прекарали цялото си
време заедно, като след това отново са останали толкова близки. А. винаги е
търсила съвет и подкрепа от кака си, същата й е помагала и се е грижила за нея,
с каквото може, дори и след като е заживяла с новото си семейство.
Настъпилото събитие има за последица силно
негативно влияние върху целия й бъдещ живот, като твърди да е налице особен
интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък
върху нейната психика.
Счита ,че за компенсиране на
неимуществените вреди, които е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи, във
връзка със загубата на сестра й е
справедливо да бъде обезщетена със сума в размер на 100 000,00 лева.
Сезира съда с искане да осъди ответника да
й заплати сумата от 100 000,00 (сто хиляди) лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на нейната сестра В. П. К.,
ЕГН: ********** ведно със законна лихва върху посочената по - горе сума,
считано от датата, на която изтича 15 работни дни съгласно чл. 497, ал.1, т.1 -
от 11.10.2019г. до окончателното й изплащане.
В законоустановения и предоставен му за
това срок, ответникът е упражнил правото си да подаде отговор.
Ответникът оспорва изцяло исковите
претенции по основание и размер.
В евентуалност,ако съдът приеме предявените
претенции за основателни,моли да приеме, че претендираните неимуществени вреди
от ищцата са необосновани по размер и този размер не е в съответствие с
принципа на справедливостта.
Въвежда
възражение за съпричиняване-пострадалата е била без поставен предпазен колан ,седейки
на задна дясна седалка на катастрофиралия а**омобил „Форд Галакси” с рег.№ ВР*****,
което е довело до смъртта й при процесното ПТП на 08.12.2018г.
Оспорва посочените в исковата молба
основания за пряк иск срещу застрахователя.
Оспорва и твърдяната причинно - следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата неимуществени
вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на
исковата претенция.
Оспорва началния момент,от който се
претендира лихва върху обезщетението.Счита, че такава може да се дължи от
момента на подаване на исковата молба.
Оспорва посоченото качество на ищцата-на
законен наследник на починалата,при наличие на живи деца и родители на
починалата.
Излага следните аргументи в подкрепа на
оспорванията:
Счита за неустановено,твърдяното в исковата
молба обстоятелство,че ищцата е седяла на задна лява седалка.Позовава се на
мотивите на Присъда № 18 от 09.07.2019г. на Врачански Окръжен съд по НОХД
237/2019г.,където на стр.2 е посочено че пострадалата е седяла на задна дясна
седалка.
Оспорва твърдението в исковата молба,че е
налице пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на В. П. К. само и
единствено от поведението на водача на а**омобила,а не и допринасяне от нейна
страна за настъпване на вредите.
Твърди съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата В. П. К., като поддържа, че причина за
настъпване на телесните увреждания довели до смъртта е нейното виновно
нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в
непоставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което поведение
сама се е поставила в риск. Ако същата е била с поставен предпазен колан не би
се стигнало до настъпване на вредоносния резултат или дори да е настъпила вреда
тя не би довела до смъртта й. Твърди,че
е налице изключителен принос на пострадалата, който изключва вината и прекъсва
причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и
настъпване на увреждането. Счита,че е налице безспорно самоувреждане на лицето.
Поддържа, че причина за настъпване на телесните увреждания довели до смъртта й,
предвид механизма на ПТП - преобръщане на автомобила и изпадане от него на
пътуващата на задна седалка В. П. К.,навежда на извода,че е била без поставен
предпазен колан поради което, горната част на тялото й е била затисната от
лекия автомобил. Ако същата е била с поставен предпазен колан, при преобръщане
на автомобила не би изпаднала от него и не биха настъпили телесните увреждания
довели до смъртта й.
Поддържа, че травмите на В. П. К. довели до
смъртта й са настъпили като резултат от нейното собствено виновно поведение,
осъществено в нарушение на императивни правни норми на ЗДВП. Поставянето на
предпазен колан би осуетило изцяло настъпване на претърпените вследствие на ПТП
телесни увреждания довели до нейната смърт.
Твърди,че вредите не са в резултат на
деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според
дадената в чл. 15 от НК дефиниция.
Изложените в исковата молба твърдения за
болки и страдания на ищцата не отговарят на действителните такива и не се
доказват с представените към исковата молба доказателства. Същите са
преувеличени в опит да се получи неоснователно по-голямо обезщетение.
Ищцата не била посочила банкова сметка ***тенция
,поради което поддържа,че лихва се дължи най-рано от датата на подаване на
исковата молба.
Поддържа,че аргументирано е отказано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата,като отказа е съобщен
на ищцата с изх.№ НЩ- 7599/08.10.19г.Изрично е посочил,че не са установени
особено близки взаимоотношения с починалата и действително претърпени от
смъртта вреди и няма основание за изплащане на претендираното застрахователно
обезщетение.
Поддържа,че обезщетението неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. То е свързано с преценката на
редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне от съда размера на обезщетението. При определяне на
обезщетението съдът следва да отчете конкретните икономически условия към
момента на увреждането.Позовава се на съдебна практика.Счита,че претендираното
обезщетение от ищцата не е съобразено и с формираната съдебна практика.
Сочи,че деликтната отговорност няма
репресивен характер, а цели обезщетяване, доколкото е възможно, с парична сума
на претърпените страдания. Ако бъде уважено искането на ищцата, в размерите
посочени в исковата молба, тогава необосновано би се достигнало до това,
обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна функция.
При така изложеното,сезира съда с искане,
да отхвърли исковите претенции на ищцата като неоснователни и недоказани ведно
със законните последици- присъждане на разноските по делото, включително
адвокатски хонорар.
В условия на евентуалност,ако съдът приема
претенцията за доказана по основание,обезщетението да бъде присъдено,като бъде
прието съпричиняване от страна на починалата В. П. К. за настъпване на
вредоносният резултат /непоставен предпазен колан/ 50 или повече % и му бъдат
присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В законоустановения и предоставен й за това
срок ищцата е упражнила правото си да подаде допълнителна искова молба.
Сочи,че всички изложени обстоятелства и твърдения са доказуеми в настоящия
процес, като съответно са направени всички доказателствени искания необходими
за провеждане на пълно и главно доказване, които поддържа и счита, че същите са
относими, допустими и абсолютно необходими, с оглед възможността на ищцата да
докаже по пътя на пълно и главно доказване твърдените факти и обстоятелства
относно ПТП, получени травми, състояния, усложнения, и преживявания от
психологичен и емоционален характер.
Счита направените възражения на ответника, за неоснователни, необосновани и
недоказани:
-съгласно чл. 496, ал.2 КЗ в рамките на тримесечния срок ответникът е бил
длъжен да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран
отговор по предявената претенция.
Сочи,че с претенцията е представен Констативен протокол за ПТП,който изцяло
удостоверява настъпването на застрахователното събитие и при наличието му
застрахователят не е имал основание да откаже да се произнесе по нейната
основателност -чл.496, ал.3 КЗ , което има характера на отказ по смисъла на
чл.498, ал.3 КЗ. Твърдят,че текат сроковете по чл. 496 и 498, ал. 3 от КЗ, тъй
като застрахователя е надлежно сезиран.
Позовава се на съдебна практика.
Твърди да са направени опити да се споразумее с ответника,които са били
неуспешни и счита,че от дружеството никога не са имали намерение да определят
застрахователно обезщетение ,което да бъде изплатено по какъвто и да било
начин. Същото е видно и от направените възражения и оспорвания в депозиран
отговор на искова молба до съда.
-Сочи,че във връзка с оспорването на
механизма на процесното ПТП е представена влязла в законна сила присъда.
В законоустановения и предоставен му за
това срок ответникът е упражнил правото си да подаде отговор на допълнителната
искова молба.
Оспорва изложените от ищцата
аргументи.Поддържа всички аргументи,възражения и доказателствени искания
изложени в подадения от него отговор.
Изложените от ищцата фактически
обстоятелства,от които произтичат претендираните права и формулирания
петитум,дават основание на съда да приеме,по правната квалификация на
исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени
искове:1/.Иск за заплащане на
застрахователно обезщетение с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр. с
чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на законна лихва за забава
върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.409 от КЗ.
Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е
предявен от надлежна страна против надлежна страна при спазване разпоредбата на
чл.380 от КЗ.
Предвид изложеното и доколкото не се
установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените
претенции,то същите се явяват допустими.
Съдът отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:
1.Наличието на валидно застрахователно
правоотношение по полица№BG/02/118001513573,валидна от 22.05.2018г.до 21.05.2019г сключена в ЗД"Бул Инс"АД,относно л.
а. марка “Форд”, модел “Галакси”, с peг. № ВР *** ВТ и към датата на ПТП има валидна застраховка
"Гражданска отговорност".
2.На основание чл.300 от ГПК,приема за безспорни обстоятелствата:извършено деяние,неговата
противоправност и виновност на дееца.
На 08.12.2018г., около 08:10
на път III-101 Криводол - Враца, на км. 17 + 000, разклон за с. Лиляче, област
Враца,е станало пътно-транспортно произшествие самокатастрофа от Участник 1 : л.а.
марка “Форд”, модел “Галакси”, с peг. № ВР *** ВТ, собственост на Н. Ц. К.,
управляван от виновния водач Н. Ц. К., който в нарушение на правилата за
движение по пътищата-чл.20,ал.11 ЗДвП,не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство,което е управлявал, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на пътувалата на задна седалка в ляво, а именно В. П. К., ЕГН: **********-сестра
на ищцата,при следният механизъм на процесното ПТП:
След гр. Криводол, К. се движел с около 80 км/ч. и при излизане от десен
завой, пред автомобила си на около 150 метра на пътното платно видял нещо,
което в първия момент възприел като животно.
Всъщност това било парче руно от овча вълна, светло на цвят и за да не
го удари, подсъдимият променил траекторията на движение на МПС с маневра
заобикаляне на препятствие от ляво, чрез частично навлизане в лентата за
насрещно движение, като след изпълнението на маневрата "заобикаляне",
рязко завъртял волана на автомобила на дясно, в следствие на което загубил
контрола върху управлението му, автомобила се отклонил в ляво към лентата за
насрещно движение и под ъгъл от около 10 градуса преминал през нея навлизайки
по левия банкет. С предната си челна част МПС достигнало до водосточната
канавка, като се ударило във външната й стена и продължило движението си по
банкета въртеливо спрямо вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка.
При това движение, с дясна си странична част автомобила достигнал до метална
тръба, в която се ударил, изкъртил я, като едновременно с това се завъртял през
дясната си странична част и се установил в покой, обърнат на дясна странична
част и с насоченост на предна част в посока осевата линия.
В момента на удара на автомобила в металната тръба под въздействието на
инерционна сила, от купето му изпаднало тялото на возеща се на задната седалка
пострадала и се установило под дясната страна на автомобила.
След установяването на МПС в покой, подсъдимият успял да излезе навън,
разбивайки шофьорската врата, и веднага потърсил жена си, но я видял да лежи
затисната под задната врата на автомобила.
В този момент на мястото на произшествието спрели други автомобили и
возещите се в тях, заедно с К. успели да обърнат автомобила, да извадят тялото
на съпругата му и да го положат на банкета в страни от пътя. Свидетелят
Константин Иванов подал сигнал за станалото ПТП на тел. 112, а пристигналия на
място екип на ЦСМП гр. Враца констатирал смъртта на В. П. К..
Пристигнал и екип на пътна полиция гр. Враца, като полицаите изпробвали
подсъдимият за употреба на алкохол и наркотични вещества, при което и двата
теста били отрицателни.
Страните спорят относно
размера на претенциите,датата от която застрахователят е изпаднал в забава,
налице ли е съпричиняване-била ли е пострадалата с поставен предпазен
колан,както и налице ли е между ищцата и сестра й изключителна емоционална
връзка.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищцата в процесния случай
е да проведе пълно и пряко доказване,настъпили за ищцата
неимуществени-психически страдания,наличие на изключителна емоционална връзка
със пострадалата, както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Ответното застрахователно
дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Настоящият съдебен състав,като взе предвид доводите на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност,приема за установено следното:
От фактическа страна
В мотивите на присъдата е прието за установено, че
пострадалата К. е пътувала на задната дясна седалка на автомобила. Прието е, че
К. не е контролирал непрекъснато ППС и, променяйки траекторията на движение на
управлявания от него автомобил с маневра заобикаляне на препятствие от ляво, е
навлязъл частично в лентата за насрещно движение, но след изпълнение на
маневрата "заобикаляне" рязко е завъртял волана надясно, вследствие
на което е загубил контрол върху управлението му, автомобилът се отклонил
отново към лентата за насрещно движение и под ъгъл около 10 градуса преминал през
нея, навлизайки по левия банкет. С предната си челна част МПС достигнало до
водосточната канавка, като се ударило във външната й стена и продължило
движението си по банкета въртеливо спрямо вертикалната си ос по посока на
часовниковата стрелка. При това движение с дясната си странична част автомобилът
достигнал до метална тръба, в която се ударил, изкъртил я, като едновременно с
това се завъртял през дясната си странична част и се установил в покой, обърнат
на дясна странична част и с насоченост на предна част в посока на осевата
линия, при което пътуващата на задната седалка пострадала изпаднала и се
установила под дясната страна на автомобила, от което получила несъвместими с
живота увреждания и починала. В присъдата е прието, че непосредствено преди ПТП
скоростта на движение на процесния автомобил е била 81.65км.ч., а причина за
смъртта на В. К. е тежка съчетана травма: открита черепно-мозъчна травма -
многофрагментарно счупване на костите на черепната кутия и лицевия череп с
деформация на същия, разкъсно-контузни рани в областта на главата, тежка
мозъчна контузия, гръдна травма - двустранно счупване на ребра с кръвоизлив в
гръдната кухина, белодробна контузия и др. и е в пряка причинно-следствена
връзка с установените увреждания.
От представените по делото удостоверения за съпруг/а и родствени връзки и за раждане се
установява, че ищцата е сестра на починалата при произшествието В. К..
Предвид гореизложеното,съдът приема,че е налице
непозволено увреждане,чийто състав е осъществен от водач на автомобил
,застрахован при ответника по застраховка"Гражданска отговорност".По
силата на застрахователното правоотношение ответникът е поел задължение да
обезщети вредите-имуществени и неимуществени,причинени на увредените лица от
водача на застрахованото превозно средство.
Ищцата твърди,че вследствие описаното ПТП
за нея са настъпили значителни
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
загубата на сестра й В. П..Твърдението й се подкрепя от свидетелските показания
на разпитаната свидетелка Ива Никитова без родство.Установява се от показанията,че
семейството е било много сплотено и задружно,не са имали конфликти,помагали са
си и са разчитали един на друг.
С А. се видели около 2-3 месеца след произшествието. А. била съсипана.Говорела трудно,защото не можела да сдържи сълзите си. С А. се виждали често - примерно в месеца един или
два пъти, а някой път и през
месец. С ищцата израснали заедно, от едно
село са и живеят близо една до
друга. В близки отношения са и не са преставали да имат връзка,като приятелки.Виждали се в определен период по-често, а в друг по-рядко, но винаги се
чували по телефон и не са преставали да се
чуват.
Двете сестри били изключително близки и изключително привързани една към друга. Те
били приятелки, споделяли си всичко, имали много общи интереси и били гръб една на
друга, опора и се защитавали за всичко.Свидетелката каза:" Ако кажа,
че бяха само
като сестри ще е малко, тъй
като от сестри
до сестри има разлика. При
тях беше много силна връзката".
Сестрите живели в едно семейство,до момента в който пострадалата/Весето /се омъжила.Омъжила се в с.Ракево,а А.
останала да живее при родителите си и тогава се разделили за първи път. Те винаги били заедно,докато учели в гр.Враца били в едно общежитие и в една стая. А. живяла при родителите си докато отишла да учи в гр.Велико
Търново, а след това се преместила да живее в гр.София
,където живее и сега.
Сестрите си останали близки,споделяли си всичко и имали нужда една от
друга. А. ***,когато имало почивни дни и през отпуск.Били заедно
на празници,цялото семейство и до сега А. винаги когато има възможност, идва при децата на сестра си,да
не ги оставя,защото след смъртта на майка им те имат нужда от леля си. Непрекъснато им се обажда
и поддържа връзка с тях,иска да им
е опора и споделяла със свидетелката, че иска да прекарва колкото е възможно повече време с тях. Те са
привързани към нея,особено момичето.
Винаги когато в разговор се спомене пострадалата,А. започва да плаче,дори когато влязат
да запалят свещички в църква,А. започва да плаче.Пострадалата й липсва,защото била по-голяма,била
опора за сестра си,съветвала я и двете се допълвали взаимно.
От приетите в последното с.з доказателства се установява , че двете сестри
са били в една детска градина,посещавали са едно и също училище.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката,тъй като те не противоречат на събраните по делото доказателства.
От заключението на съдебната
психологична експертиза, допусната по делото се установява,че в психологичното и в т.ч. на емоционалното
състояние на ищцата е настъпила коренна промяна поради внезапността на
връхлетялото я страдание -загуба на сестра,което изключително висок стресов фактор.Тя преживява
остро стресово разстройство и потъва в състояние, което в науката се определя
като атипична /усложнена, комплицирана скръб/.След това във времето ,в това
състояние се появяват и елементите на посттравматично стресово
разстройство,което е упорито страдание,лечението му е продължително,но
възможно. А. при прегледа от вещото лице,споделила,че преди се събирала с
приятели,ходела на кино и други културни събития, сега след смъртта на сестра й
,"самата мисъл за това е невъзможна".От загубата на сестра й,настъпила
от внезапна и неестествена смърт,в психологичната характеристика на ищцата,неотменно
присъстват негативни емоционални преживявания, които я правят емоционално
лабилна, неработоспособна, депресирана и отчуждена,подтисната и отчаяна.Ищцата
не е възстановила обичайното си личностно и социално функциониране.
От така събраните
доказателства,съдът намира за доказан по делото обема и интензитета на
претърпените от ищцата болки и страдания,вследствие смъртта на сестра й.
Кръгът
на лицата,които са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък е очертан в задължителната съдебна
практика,намерила израз в П-4-61,Пленум,П-5-69,Пленум и ТР-1-18,ОСНГТК. По смисъла на ТР№1/21.06.2018 г. по т.д.№1 по описа на ОСНГТК на ВКС кръга
от лица,които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на близък включва лицата,посочени в постановление №4 от
25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания,които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Ищцата,е легитимирана ако
установи създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания,които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.В последната хипотеза на
изключението,обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
От събраните по делото
доказателства анализирани по-горе,съдът приема за безспорно
установено,наличието на особено близка
връзка между ищцата и нейната сестра.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, реламентиран в процесния
договор за застраховка, ответното дружество като застраховател е длъжно да
обезщети всички вреди,за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде отчетен
действителния размер на моралните вреди,като се съобразят
интензитетът,продължителността на болките и страданията,дали същите продължават
или са приключили,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
При обезщетяване на претърпените от
ищцата неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 08.12.2018г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на автомобилистите
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
за всяко събитие е 10420000лв., независимо от броя на пострадалите лица.
С оглед определяне на справедлив
размер на дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази
следното:
Вследствие на настъпилия на
08.12.2018г.трагичен инцидент,ищцата е загубила сестра си,починала на 36
години.До смъртта й семейството е било сплотено и задружно и е била налице
изключителна по своя характер емоционална връзка между пострадалата и сестра й. Свидетелските
показания и заключението на вещото лице-психолог,установяват,че внезапната смърт на В. е голям шок за нея,от
който тя не може да се отърси,мъката,страданията и психическата травма
продължават и към момента.Съдът съобразява обстоятелството,че загубата на
сестра,с която ищцата е отрасла заедно,били са си опора една на друга,имали са
нужда една от друга е тежка загуба за нея,която остава завинаги.Болката и
страданието от тази загуба ще съпътства ищцата до края на дните й.
По гореизложените съображения,съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди причинени на ищцата от смъртта на нейната
сестра, сумата от 100 000лв..
При този правен извод,съдът дължи
произнасяне по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата въведено своевременно от ответника с отговора на исковата
молба.
Деликтната отговорност
,съгл.чл.51,ал.1 от ЗЗД,обхваща всички вреди-имуществени и неимуществени,които
са настъпили в правната сфера на
увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на деликвента.Когато вредите се намират в
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът чл.51,ал.2
от ЗЗД,предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,съразмерно
на действията и бездействията,с които пострадалият е допринесъл за
увреждането.Принос по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е налице винаги,когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставка за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки по този начин
самите вреди.
За доказване на възражението на
ответника за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат по делото е допусната и изслушана
специализирана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение страните не
оспорват.
Вещото лице инж.В. се произнася,че
всяка седалка на увреждащият автомобил е снабдена с фабрично заводски монтиран
триточков обезопасителен инерционен колан.
Задните седалки не са обезопасени с
въздушни възглавници, като вещото лице посочва,че при преобръщане на автомобила,
както е в процесния случай,въздушните възглавници не се отварят.
След удара, автомобилът
се е обърнал през лява странична
част. Обърнал се е по таван
и с ротационно въртеливо движение е продължил движението си към
метална тръба на пътен знак,
в която се е ударил с дясната си странична част
в областта на задната врата. Продължил е въртеливото си движение, изкъртил
е тръбата и се е установил обърнат на дясна странична
част. Вероятно тялото на пострадалата
е изпаднало от автомобила след удара в металната тръба, в резултат от инерционната сила. Тогава тялото
е изпаднало и е било затиснато под дясната
странична част на автомобила.След установяване на автомобила в покой,на дясната
си странична част,тялото на пострадалата е било под нея.Това според вещото
лице,води до извода,че пострадалата е била без предпазен колан и следващият
извод,че ако е пътувала с поставен предпазен колан не би изпаднала през дясна
странична част на автомобила и затисната под нея и уврежданията биха били по-леки.
Вещото лице по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение
се оспорва от ищцата само в отговора на трети въпроса,се възприема от
съда,като обективно и вярно.
Вещото лице установява,че при
огледа и аутопсията на трупа на пострадалата не са описани следи, сочещи на
използване на предпазен колан. Изхождайки от това, че травматичните увреждания,
довели до смъртта на К., а именно тежка открита черепно-мозъчна травма и гръдна
травма, са настъпили в резултат от изпадането на тялото от лекия автомобил и
притискането му между неговия покрив и твърдата земна повърхност, вещото лице
се произнася категорично, че използването на предпазен колан би предотвратило
изпадането на тялото на пострадалата и получаването на несъвместимите с живота
травми и смъртта на лицето.
Съпричиняващо вредата по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, но чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за настъпването на вредите. При преценката за
наличие на съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение, но и дали настъпилият резултат е в пряка причинна връзка
с него.
С
оглед на изложеното по-горе относно механизма на произшествието и причините за
смъртта на К., съдът приема, че в конкретния случай от нейна страна не просто е
налице неспазване на изискването на чл.137а от ЗДвП. Конкретното проявление на
неглижирането на заК.ото изискване е изпадането на тялото й от автомобила и
попадането му под него и под цялата му тежест, което не би настъпило, ако
пострадалата е била с поставен колан. Това дава основание за извода, че
нарушението на заК.ото изискване е в пряка причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат и приносът на пострадалата следва да бъде определен в
цифрово изражение като 50 процента.
Предвид приетия принос на
пострадалата за настъпването на смъртния резултат, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното като справедливо обезщетения за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъде намалено наполовина, като ответникът бъда
осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 50 0000лв.
За определяне на началния момент,
от който върху определените обезщетения следва да бъде присъдена законна лихва,
съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и заплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока по
чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
Както
бе посочено по-горе, застрахователната претенция е предявена от ищцата на 20.09.2019г., а мотивът
на ответника да откаже изплащане на застрахователни обезщетения се свежда до това,че
не са установени близки отношения между ищцата и загиналата й сестра.
С
оглед на това, съдът приема, че законната лихва върху обезщетението следва да
бъде присъдена в условията на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, а именно от 11.10.2019г.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2 000лв.,
както и направени за сметка на бюджета на съда разноски за съдебно психологична
експертиза в размер на 300 лв.
Съразмерно
с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв.Ж.Т. от АК-Кюстендил възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от
ЗА в размер на 2 030лв.
Съразмерно с отхвърлената част от
исковете ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по
делото разноски за експертизи, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 2 418 лв.
Така мотивиран, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Джеймс Баучер"№87 ДА
ЗАПЛАТИ на А.П.Д.,ЕГН********** ***,в
качеството й на сестра,по представената по делото банкова сметка,***./петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на сестра й В. П. К.,ЕГН**********, настъпила
при ПТП на 08.12.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за РАЗЛИКАТА над сумата от 50
000 лв.,до пълния предявен размер от 100 000 лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482,със седалище и
адрес на управление:София,1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ,на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата на адв.Ж.В.Т. ***, офис 7А,сумата
от общо 2 030лв. /две хиляди и тридесет
лева/,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищцата, определено съобразно уважения размер на иска по реда на
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482,със седалище и
адрес на управление:София, 1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78,ал.6,във вр. с чл.83 от ГПК,в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд-Враца държавна
такса в размер на 2 000лв., както и
направени за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 300лв.
ОСЪЖДА А.П.Д.,ЕГН********** ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ
на ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482,със
седалище и адрес на управление: София, 1407,бул.Джеймс Баучер"№87,сумата
от 2 418 лева/две хиляди четиристотин и осемнадесет лева/,представляваща
дължими разноски,съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: