РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 06.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми март две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5224/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 52986/15.06.2020 г., предявена от Н.К.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Е.И. Н. – К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
Ищецът твърди, че заедно с Е.И. Н. - К. са единствени
наследници по закон на К.Н.К., починал на 22.09.2018 г.
Ищецът сочи, че преди смъртта си, К.Н.К. е
предоставил на ответницата сумата от 203 100 лева. Сумата била предоставена
чрез няколко банкови превода, извършени от самата Е.И. Н. – К., действаща като
пълномощник на К.Н.К., от банковата му сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД
с IBAN ***а сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN ***.
След смъртта на К.Н.К., на 25.09.2018 г., от
банковата му сметка били наредени още 2100 лева, отново от Е.И. Н. – К.,
действаща като пълномощник на К.Н.К. и отново сумата постъпила по нейната
банкова сметка.
***, че с получаването на сумата от
205 200 лева, ответницата се е обогатила неоснователно и следва да му
върне неоснователно полученото, съответстващо на дела на ищеца от наследството
на покойния му баща, а именно: сумата от 102 600 лева, представляваща
½ от 205 200 лева.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено
решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 51 300 лева – частичен иск от 102 600 лева, с която
ответницата се е обогатила, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала
отговор на исковата молба. Ответницата не оспорва, че двамата с ищеца са
единствени наследници по закон на Н.К., починал на 22.09.2018 г., че всеки един
от тях е приел наследството на своя наследодател, както и че всеки един от тях
притежава по ½ част от наследственото имущество.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Сочи, че наследодателят е починал на
22.09.2018 г., от който момент наследниците са станали носители на правата и
задълженията, включени в наследствената маса и от този момент следва да се
счита, че е било прекратено пълномощното, с което ответницата се е легитимирала
при разпореждането с парични средства. Банковите транзакции за сумата от
203 100 лева е била извършена от К. К. преди смъртта му, не е била част от
оставеното от него наследство, т.е. от наследствената маса. Поради това, ищецът
нямал право да получи ½ част от нея, съответстваща на неговия дял от
наследството. Освен това, не било налице неоснователно обогатяване и по друга
причина – наследодателят като съпруг на ответницата бил изпълнил съзнателно
свой нравствен дълг по отношение на нея, съответно и те изпълнила такъв по
отношение на него – т.нар. съпружеско нравствено задължение за грижи и
взаимопомощ. Изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД било и
плащането на разходи от ответницата, свързани с погребението на общия
наследодател на страните, разходи за изработката на надгробен паметник и
др. Извършената банкова транзакция след
смъртта на наследодателя не представлявала обогатяване, а изпълнение на морално
задължение на ответницата.
Ответницата моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът Н.К.К. и
ответницата Е.И. Н. - К. са единствени наследници по закон на К.Н.К., с ЕГН: **********,
починал на 22.09.2018 г., както и че всеки един от тях притежава по
½ част от наследственото имущество. Тези факти са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от страните по делото (с определението от 30.10.2020
г.), а и се установяват от представените писмени доказателства – препис
извлечение от акт за смърт, изд. на 02.11.2018 г. от СО-район „Слатина“ (л. 7)
и удостоверение за наследници (л. 8).
Страните не спорят също, че всеки един от тях е
приел наследството на своя наследодател.
По делото е представено пълномощно с
рег. № 24802/09.12.2015 г. по описа на нотариус с рег. № 595 от
НКРБ (л. 56-57), в което е посочено, че на 09.12.2015 г., К.Н.К., с ЕГН: **********,
е упълномощил ответницата Е.И. Н. – К., да го
представлява пред „Първа инвестиционна банка“ АД, като се разпорежда
неограничено със средствата по откритите на негово име сметки, открива и
закрива банкови сметки, внася и тегли суми без ограничения в размера и др.
Видно от представените платежни нареждания за
кредитен превод относно извършени счетоводни операции (л. 51 –
55 от делото), от банковата сметка на К.Н.К. в „Първа инвестиционна банка“ АД, с IBAN ***, по банкови сметки, открити на името на Е.И. Н. – К. в „Първа инвестиционна банка“ АД,
са били преведени следните суми:
- 20 000 лева, наредени на 29.08.2018
г., от К.Н.К. (лично), по банкова сметка ***, с IBAN ***, (л. 51);
- 20 000 лв., наредени на 31.08.2018 г.
от К.Н.К. (лично), по банкова сметка ***, с IBAN *** (л. 52);
- 30 000 лв., наредени на 03.09.2018
г., от К.Н.К. (лично) по банкова сметка ***, с IBAN *** (л. 53);
- 30 000 лв., наредени на 07.09.2018 г.
от К.Н.К. (лично) по банкова сметка ***, с IBAN *** (л. 54);
- 2 102.69 лв., наредени на 25.09.2018
г., от Е.И. Н. – К., в качеството ѝ на пълномощник на К.Н.К., по банкова
сметка ***, с IBAN ***.
Във всички преводни нареждания, като
основание за превода е посочено „прехвърляне на средства“;
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдържанието
и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца
чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се
индивидуализира спорното материално право. В този смисъл допустимостта и
правната квалификация на предявения иск се определят от съда въз основа на
твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба,
и заявения в нея петитум.
В случая, заявените и
поддържани с исковата молба обстоятелства, представляващи основание на иска,
сочат, че претенцията на ищеца има своето основание в института на
неоснователното обогатяване, доколкото се твърди обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
двата субекта. Т.е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже, че
неговият патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен
актива в имуществото на ответника, без да е налице правно основание за такова
разместване на материални блага.
Видно
от изложеното не всяко увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на
друго може да се приеме за неоснователно. По принцип законодателството не е
против обогатяването изобщо, а само срещу това, което е постигнато за чужда
сметка и е лишено от основание.
Под
„правно основание” се разбира правоотношението, от което произтича правото да
се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се
престира – това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене
на чужда работа без поръчка и пр. Липсата на правно основание е липсата на
право за дадено лице да получи имуществена придобивка в момента, когато то фактически я е получило Следователно за да е
налице разместване на блага без основание е необходимо да се установи, че това
е извършено при липса на конкретен източник на права и задължения между
страните.
В
настоящия случай, от събраните доказателства се установи, че страните по делото
са единствени наследници по закон на К.Н.К.,
с ЕГН: **********, починал на 22.09.2018 г.
Безспорно е установено също така, че приживе
наследодателят е имал в „Първа
инвестиционна банка“ АД банкова сметка *** ***, от
която в полза на ответницата наследодателят е превел общо сумата от
100 000 лева (чрез четирите превода, извършени на 29.08.2018
г., 31.08.2018 г., 03.09.2018 г. и 07.09.2018 г.). Установи се, че като
основание за тези четири превода е посочено „прехвърляне на средства“, като по
делото не се установява наличието на каквито и да било облигационни
отношения между наследодателя и ответницата, въз основа на които да възниква
задължение за плащане към ответницата в общ размер на 100 000 лева. Ето
защо е налице неоснователно разместване на имуществени блага, при което парични
средства от патримониума на наследодателя са преминали в патримониума на
ответницата. Следователно, наследодателят е имал вземане
към ответницата, на което е кореспондирало задължението на ответницата да му
върне получената сума.
Съвкупността от правата и задълженията на един правен
субект образуват неговото имущество. Със смъртта на физическото лице, неговото
наследство преминава като цяло върху неговите наследници, които с приемането му
/чл. 48 ЗН/ стават титуляри на всички имуществени права на починалия и
отговарят за всички негови задължения /чл. 60 ЗН/.
По сега действащия СК (в сила
от 01.09.2009 г.), паричните влогове са изключени от режима на съпружеска
имуществена общност и се считат лична собственост на съпруга, на чието име са
придобити, независимо от това дали са придобити по време на брака и в резултат
на съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от ПЗРСК
правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
Страните не спорят, че всеки един от тях притежава по ½ част от наследственото
имущество, оставено след смъртта на К.Н.К., както и че всеки един от тях е
приел наследството на наследодателя. Със смъртта на физическото лице, неговото
наследство преминава като цяло върху неговите наследници, които с приемането му
(чл. 48 ЗН) стават титуляри на всички имуществени права на починалия и
отговарят за всички негови задължения (чл. 60 ЗН). Поради това, с откриване на
наследството, в полза на страните се е породило правото да приемат
наследственото имущество, което несъмнено е станало, а съгласно чл. 48 ЗН,
произвежда действие от момента на откриването му. Така като наследници по закон,
по пътя на наследственото правоприемство, в правната сфера на страните са
преминали, както правата, така и
задълженията на наследодателя им, притежавани към датата на откриване на
наследството. Имущественото право –
вземането за 100 000 лева, което се установи, че К.Н.К. е притежавал към
датата на откриване на наследството, също е елемент от състава на наследството,
и същото по пътя на наследственото правоприемство е преминало към наследниците
по закон, и в частност за ½ в полза на ищеца. Ето защо, ищецът има
вземане спрямо ответницата в размер на 50 000
лева.
Не се спори, че на 25.09.2018 г., ответницата е изтеглила сумата
от 2 102.69 лева от банковата сметка, открита на името на наследодателя К.Н.К.
в „Първа инвестиционна банка“ АД, използвайки
даденото й от него пълномощно, което по силата на чл. 41, ал. 1 ЗЗД е
било прекратено със смъртта на наследодателя (настъпила на 22.09.2018 г.). По
изложените по-горе съображения, ответницата следва да върне онова, с което се е
обогатила, а именно сумата от 1051.34
лева (1/2 от 2 102.69 лв.).
Неоснователни са възраженията на ответницата, че наследодателят като
неин съпруг е изпълнил съзнателно свой нравствен дълг по отношение на нея,
съответно и тя е изпълнила такъв по отношение на него – т.нар. съпружеско
нравствено задължение за грижи и взаимопомощ. Нравствени са задълженията за
полагане грижи от близките по отношение на техните болни или стари съпруг,
деца, родители или други роднини. Нравственият дълг произтича от брака,
родството, или осиновяването и се извежда от общия принцип на морала за
взаимопомощ между членовете на семейството. В Постановление № 1/28.05.1979 г.
на Пленума на ВС е изяснено, че съзнателното изпълнение на нравствения дълг
представлява основание едно лице да получи нещо от друго, като при преценката
съдът следва да има предвид, че обществото се развива стремително, включително
и взаимните отношения между хората, като се утвърждават начала на хуманност и
отзивчивост.
В настоящия случай, по делото не са ангажирани доказателства, от които
може да се направи извод, че отношенията между наследодателя и ответницата са
предполагали и изисквали изпълнението на нравствен дълг от страна на
наследодателя. Заплащането на „разходите за погребение“ по принцип представлява
изпълнение на нравствен дълг, но по делото липсват доказателства, такива
разходи да са били направени от ответницата.
По изложените съображения, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца, сумата от 51 051.34
лева (50 000 лв. + 1051.34 лв.), с която неоснователно се е обогатила,
а за разликата до пълния предявен размер от 51300 лева (частичен иск от 102 600 лева), искът следва да се
отхвърли, като неоснователен.
Относно
разноските: При този изход
на спора, право на разноски има само ищецът (съотношението между уважената част
и предявената част от иска се закръгля на единица), който е направил своевременно
искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени
такива.
Ищецът е
представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на
2 900 лева (л. 60), като в открито съдебно заседание на 08.03.2021 г.
ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът
на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства,
наличието на производство по чл. 389 ГПК, и след като съобрази предвидения в
чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че
възнаграждението не следва да се намалява. Отделно възнаграждение за
производството по чл. 389 ГПК, обаче, не се дължи (по аргумент от чл. 7, ал. 7
от Наредбата).
Следователно,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 5017.50
лева, включваща платена държавна такса (2025 лв.), платено адвокатско
възнаграждение (2900 лв.), както и разноски, направени във връзка с издадената
обезпечителна заповед (92.50 лв.)
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.И. Н. –
К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Н.К.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 51 051.34 лева, с която сума ответницата неоснователно се е
обогатила за сметка на ищеца - частичен иск от 102 600 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от 51051.34 лева, считано от 15.06.2020 г. до окончателното плащане, както
и сумата от 5017.50 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 51 051.34 лева до пълния предявен размер от 51300 лева, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: