Р
Е Ш Е
Н И Е № 828
гр. Сливен, 19.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І-ви
граждански състав в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.
№ 886 по описа за
Производството е образувано по предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 и чл. 422
от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че на 03.05.2017 г. „Ти Би Ай Банк” ЕАД сключил
Договор за потребителски кредит № ********** с ответника Е. Р. М.. Сочи, че в
чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 2000 лв.,
като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в
размер на 262,40 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която
се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането -
декларация. Сочи също, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от
Кредитора по банкова сметка ***, като в случаите, когато Потребителят е пожелал
сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми,
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Твърди се, че в настоящия случай потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 92,40 лв. и застраховка
безработица в размер на 94,25 лв., като общото крайно задължение по Договора
възлиза на 2772,07 лв., която сума е разсрочена на 14 погасителни месечни
вноски - 13 вноски, всяка в размер на 198 лв., ведно с последна изравнителна в
размер на 198,07 лв.
Твърди също, че уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 20,36 %. Така предоставената сума, кредитополучателят има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва.
Излага твърдения, че длъжникът е преустановил
плащанията по договора, за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния
план към договора, а именно вноски с падежи 05.08.2017 г., 05.09.2017 г. и 05.10.2017 г., като считано от
26.11.2017 г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
Сочи, че в Договора е уредена автоматична предсрочната
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три
поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит),
като въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита.
Освен това се твърди, че в разпоредбите на чл. 25.8 до
чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит е налице съгласие между
страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора, въпреки това са изпратили и на постоянния и на
настоящ адрес на длъжника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите
за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен
вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на
страната, която е изпратила писмото. Твърди се, че в случая „Ти Би Ай
Банк" ЕАД разполага с писмени документи, според който уведомлението за
предсрочна изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя,
посочен в процесното съглашение, като постоянен адрес,***, п.к. 8800, ул. „Б. К.”
№ ..., като е достатъчно изпращането на писмата да се извърши до посоченият от
страната адрес, за да се счита връчването за редовно. В тежест на страните по
договора е да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват
насрещната страна по договора за настъпилите промени.
Сочат, че видно от приложената обратна разписка за
доставка на пратка ИД PS 1421 004Т9U P, с бар код: 9118110100834, длъжникът е търсен на посочения в договора за
потребителски кредит адрес. Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код:
9118110100834 е изпратено до посочения в договора за кредит адрес.
Видно от обратната разписка уведомлението за предсрочна изискуемост по
процесния договор е получено от адресата.
Твърдят, че кредитодателят е предприел
всички възможни действия за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост, като същата е настъпила на 06.10.2017 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 05.08.2017 г., 05.09.2017 г. и 05.10.2017 г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил
възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 2375.41 лв. (2133.51 лв. главница и 241.90 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно
изискуемо.
Сочат, че към дата
на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК (01.03.2018 г.), задължението на
ответика към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на 2375.41 лв. (2133.51 лв. главница и 241.90 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4
от Договора за потребителски кредит, ответникът ни дължи и обезщетение за
забава (лихва за просрочие), което за периода от 05.08.2017 г. до 13.02.2018 г.
е в размер на 121,65 лв.
Предвид изложеното молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 2133,51 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор
за потребителски кредит № **********/03.05.2017 г., сумата от 241,90 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2017 г. до
06.10.2017 г., сумата от 121.65 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2017 г. до 13.02.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
01.03.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и направените разноски по ч.гр.д. № 987/2018 г. в общ размер на 149.94 лв. Претендират за
присъждане на направените по делото разноски.
Не е
постъпил писмен отговор от ответника при условията на чл.131 от ГПК. Същият не
се явява и в откритото съдебно заседание и не е изразил становище по иска в
писмен вид или чрез устно изявление.
В
с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който моли съда да
уважи предявените искове. Прави изявление за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника, с което да се признае за установено вземането,
произтичащо от заповедта за изпълнение.
Ответникът,
редовно призована не се явява и не се представлява в с.з.
Не е представил писмен отговор и няма изразено
становище по исковата претенция, както и молба за разглеждането на делото в
отсъствието на представител или пълномощник.
Съдът
прецени, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е хипотезата на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, поради което, съдът
следва да постанови неприсъствено решение, с което ищцовите искови претенции
следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищцовото
дружество може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска. За да постанови неприсъствено решение обаче на
страните трябва да са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът да
е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Въз основа на събраните писмени доказателства
съдът намира, че между страните е налице облигационна връзка, по която ищцовото
дружество е изпълнило своето задължение, но ответната страна не е изпълнила
насрещното си задължение по него, а именно да заплати цената за услугата. Видно
от представените писмени доказателства, неоспорени от ответника, задължението
по договора възлиза на сумата от 2 497.06 лв. Следователно, съдът следва да уважи в пълен размер
предявеният иск.
Ищцовото дружество е претендирало
присъждане на направените по делото разноски в настоящото производство с оглед
изхода на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК
следва на ищцовата страна да бъдат присъдени разноски, които възлизат на 449.94
лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 149.94 лв. за държавна такса
по настоящото производство.
В случая не следва да се прилага чл.
242, ал.1 от ГПК, тъй като настоящото решение е неприсъствено, не подлежи на
обжалване и влиза в сила в момента на постановяването му.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Р.М.,
с ЕГН ********** ***, че дължи
на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. "Д. Х." .-., сума в размер
на 2133.51 лв. /две хиляди сто
тридесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски
кредит № **********/03.05.2017 г., сумата от 241.90 лв.
/двеста четиридесет и един лева и деветдесет стотинки/, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
05.08.2017 г. до 06.10.2017 г., сумата
от 121.65 лв. /сто двадесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за
периода от 05.08.2017 г. до 13.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
01.03.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по ч.гр.д. № 987/2018 г. в общ
размер на 149.94 лв. /сто
четиридесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА Е.Р.М.,
с ЕГН ********** ***, че дължи
на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ул. "Д. Х." .-., сумата от 449.94 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и деветдесет и
четири стотинки/, от които 300 лв.
адвокатско възнаграждение и 149.94 лв. за държавна
такса по настоящото производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: