О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
Видинският окръжен
съд
гражданско отделение
в закрито
заседание на 8 февруари
две хиляди
и деветнадесета година
в състав :
Председател : В. В.
Членове: А.
П.
В. М.
при секретаря
……………………………………………...…и с участието
на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното
от съдия П. в.ч.гр.д. № 12…..……по описа
за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по чл.274-279 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба
от В.Л.М., чрез пълномощника й адв.Р. К. против Определение
по гр.д. № 3045 по описа за 2018 г. на ВРС, с което е прекратено производството
по делото поради липса на компетентност да бъде разгледан спора.
Поддържа се в частната жалба, че
обжалваното определение е неправилно и
следва да бъде отменено, поради това , че ответника е сръбски гражданин и живее
в РСърбия. Излага , че РСъбрия
не е държава членка на ЕС и следователно в случая Регламент2201 /2003 г. не
намира приложение. Иска се отмяна на
определението за прекратяване на производството по делото .
Видинският окръжен съд, като взе
предвид постъпилата частна жалба, намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна
по следните съображения:
Производството по делото е
образувано по искова молба от В.Л.М. против С.А., за който се твърди , че е
сръбски гражданин. Правносо основание на иска е по
чл.49 СК.
ВРС е приел , че не е международно компетентен
да разгледа делото, тъй като единият съпруг е български гражданин обичайно
пребиваващ в Германия , а другият не е български гражданин.
За своята международна компетентност българският
граждански съд следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се
урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от
международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП.
Производството пред първостепенния съд е образувано
по брачен иск с правна квалификация чл.
49, ал. 1 СК - за прекратяване на брака с развод по исков ред, обективно
съединен с небрачни искове, които задължително се съединяват обективно за
съвместно разглеждане в брачния процес по българския процесуален закон - чл.
322, ал. 2 ГПК - за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на родените от брака непълнолетни деца.
Съгласно чл. 7 от
КМЧП, брачните искове, вкл. искът
за развод, са подсъдни на
българските съдилища ако един от
съпрузите е български гражданин или има
обичайно местопребиваване в
Република България.
Ищцата и ответникът са с различно гражданство и различно обичайно местопребиваване – ищцата е български гражданин с постоянен адрес ***, а ответникът – гражданин на Република Сърбия, без адресна регистрация в Република България и обичайно местопребиваване в Република Сърбия.
При тези факти разводът между страните се урежда от
българското материално право – на основание
чл. 82, ал.
2, пр. 2 от КМЧП, а подсъдността на делото за
развод е на Районен съд гр.
Видин, на основание
чл. 7 от
КМЧП.
Общата международната компетентност по искове за развод и
унищожаване на брака е уредена в чл. 3 - 7 от Регламент 2201/2003, а общата
международна компетентност по претенциите за родителска отговорност - в чл. 8 -
15 от Регламент 2201/2003.
По предявения иск за развод:
Съгласно чл.3 от Регламента, компетентни да разглеждат
дела за развод са седем вида съдилища в държава членка, включително и съд на
държава-членка, чийто граждани са двамата съпрузи. Независимо, че
компетентността е посочена алтернативно и между отделните видове не съществува
йерархия, ако са изпълнени условията на която и да е от хипотезите на чл.3 от
Регламента - сезираният съд /този пред който е заведено делото за развод/ не
може да откаже разглеждането на спора.
В конкретния случай страните по делото са:
български граждани и сръбски гражданин/РСъбрия не е
членка на ЕС/ поради което българският съд е компетентен да разгледа иска за
развод. Когато не е приложим Регламент 2201/2003, нито може да се
приложи т. нар. остатъчна компетентност, съгласно същия регламент, която означава, че компетентен да разгледа делото
е българският съд, ако ищецът се
намира в България и е гражданин на друга
държава-членка, а ответникът
няма обичайно местопребиваване в държава -членка или не
е гражданин на държава членка, отношенията се уреждат съгласно Кодекса на международното частно право.
Съгласно този кодекс, извън действието
на правото на ЕС, компетентността на българския съд по брачни
искове се свързва с личната връзка на една
от страните по делото – българско гражданство или обичайно местопребиваване в България. По силата на
това правило български гражданин може винаги да
се разведе в България, независимо от гражданството или местопребиваването на ответника.
По предявените
искове за родителската отговорност и издръжка:
В КМЧП това е разпоредбата на чл. 9, съгласно която, българският съд ще е компетентен винаги, когато детето или родителят
е български гражданин или
има обичайно местопребиваване у нас. Запазва се и общата компетентност
по чл. 4 от КМЧП.
В Преамбюла на Регламента, в който се определят основните
цели на този нормативен акт и методите за тяхното постигане, е провъзгласен
основният принцип - за съвместното
разглеждане, в едно съдебно производство, на споровете относно родителската
отговорност при предявен брачен иск - арг. чл. 6 от
Преамбюла, който гласи: „Тъй като прилагането на правилата за родителската
отговорност често се налага в брачното производство, по-подходящо е да съществува
единен инструмент по делата за развод и родителска отговорност." С оглед
на тези нормативни задачи, Регламентът е предписал в чл. 12 правната възможност
за разглеждане на исковете за родителска отговорност в едно съдебно
производство с брачния иск, т. е. предоставил е международна компетентност на
съдилищата да разглеждат исковете относно родителската отговорност, ако на
същите са подсъдни брачните искове.
Налице е международна компетентност на сезирания
български брачен съд и по обективно съединения иск за издръжка, тъй като същият
допълва иска за родителска отговорност, по които се прие, че българският съд е
международно компетентен и на основание чл. 3 б."г"от Регламент /ЕО/
№ 4 /2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото
право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по
въпроси, свързани със задължения за издръжка.
ВРС е компетентния съд да разгледа спора и по правилата
за местната компетентност съгласно чл.107 ГПК,ал.1 и 2 ГПК.
Предвид изложеното определението на ВРС, с което е
прието, че не е международно компетентен да разгледа иска за развод и скъединените с него искове и е прекратено производството по
делото, следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизвосдствените действия.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ
Определението за прекратяване на
производството,постановено по гр.д. № 3045 по описа за 2018 г. на ВРС .
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.