МОТИВИ ПО НОХД 3004/14г. по описа на СГС, НО, 10
състав
От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен
акт по досъдебно
производство № ЗМ 64/2013 по описа на СДВР, пр.пр. на СГП № 2526/13 по
обвинението на Е.С.А. за престъпление по чл.116, ал.1 т.4, пр.1, т.6 пр.2 и 3 ,т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал.2 вр.
ал.1 НК за това, че на
04.03.2013 г., около 18, 00 ч. в гр. С., ж.к. „К.П.”, местност „С.", на
около 400 метра
от улица „С.”, в съучастие като съизвършител с М.А.М.-съизвършител, умишлено умъртвил П.С. Т., като
заедно с другия подсъдим притискал с
ръце шията и отворите на носа и устата
на П.С. Т., вследствие на което настъпила механична асфиксия при пострадалата, изразяваща се в
кръвоизливи под конюнктивите на очните ябълки,
плеврите на белите дробове, епикарда и лигавиците на бъбречните легенчета, оток на мозъка и белите дробове, довела до
хипоксия с потискане центровете на сърдечно
-дихателната дейност, довело до смъртта на Т. в период след 5 до 7 минути, като убийството е на бременна жена; извършено по особено мъчителен за нея начин,
като до изпадане на Т. в безсъзнателно състояние е изпитвала силни болки и
страдания и е могла емоционално да
осмисли обстановката, в която е поставена, като осъзнае реалната опасност за живота си, с особена жестокост, изразяваща се в нанасянето на пострадалата
на силни удари, довели до причиняването на нараняване,
предхождащо настъпилата смърт - разкъсно-контузна рана в областта на челната кост и орбитата на дясното око, скачали с
обувки по корема и лицето и предумишлено-след като взели решение за причиняване на смъртта, когато П. Т. съобщила на
подс. А., че е бременна, в спокойно и
хладнокръвно състояние, при обсъждане на мотивите „за" и „против" причиняване на смъртта, като се уговорили
предварително да заведат П.С. Т. в „З.П.”
и да я убият, както и по обвинението
на М.А.М. за престъпление
по чл.116, ал.1, т.4, пр. 1, т.6 пр.
2 и 3, т.9 вр. чл. 115 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на
04.03.2013 г., около 18, 00 ч. в гр. С., ж.к. „К.П.”, местност „С.", на
около 400 метра
от улица „С.”, в съучастие като съизвършител с Е. С.А. -съизвършител, умишлено умъртвил П.С.
Т., като заедно с другия подсъдим притискал с ръце шията и отворите на носа и устата на П.С. Т., вследствие на
което настъпила механична асфиксия при пострадалата, изразяваща се в кръвоизливи под конюнктивите
на очните ябълки,
плеврите на белите дробове, епикарда и лигавиците на бъбречните легенчета, оток на мозъка и белите
дробове, довела до хипоксия с потискане центровете на сърдечно -дихателната дейност,
довело до смъртта на Т.
в период след 5 до 7 минути, като убийството е на бременна жена; извършено по особено
мъчителен за нея начин, като до изпадане на Т. в
безсъзнателно състояние е изпитвала силни болки и страдания и е могла емоционално да осмисли обстановката,
в която е поставена, като осъзнае реалната опасност за живота си, с особена жестокост, изразяваща се в нанасянето на пострадалата на силни удари, довели до причиняването
на нараняване, предхождащо настъпилата смърт
- разкъсно-контузна рана в областта на челната
кост и орбитата на дясното око, скачали с обувки по корема и лицето и предумишлено-след като
взели решение за причиняване
на смъртта, когато П. Т. съобщила на подс. А., че е бременна, в спокойно и хладнокръвно състояние, при обсъждане
на мотивите „за" и „против" причиняване
на смъртта, като се уговорили предварително да заведат П.С. Т. в „З.П.” и да я убият.
В производството пред съда подсъдимите
упражняват правото си да поискат делото да се разгледа по диференцираната
процедура по гл.ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371, т.2 от НПК
признават фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
са изразили съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът със свое протоколно определение по
чл.372, ал.4 от НПК от 26.09.2014г. е обявил, че самопризнанието на подсъдимите
по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните доказателствата от досъдебното
производство, поради което няма да събира такива в съдебното производство.
Прокурорът поддържа
обвинението срещу подсъдимите за извършено от тях престъпление по чл. 116, ал.1, т. 4, пр.1, т.6 пр. 2 и 3, т.9 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал.2
вр. ал.1 НК. Независимо от признанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК
прокуратурата предлага на съда да приеме, че те не са изолирани, а се подкрепят
от останалия доказателствен материал. Предлага се анализ на доказателствата,
като се акцентира върху наличието на обяснения, дадени от подсъдимите пред
съдия, протоколи за провеждането на следствен експеримент с участието на подсъдимия М., в хода, на който
той е завел разследващия полицай и другите участници - помощници и поемни лица
на местопроизшествието, като е обяснил подробно къде точно е извършено
деянието, как е извършено, кога е извършено. Прокурорът подчертава приносът на
подсъдимия М. при разкриване на престъплението и с оглед проведен с негово
участие следствен експеримент в хода, на който е посочил къде са били
изхвърлени дрехите, които са носили двамата подсъдими по време на извършване на
деянието при опит на подсъдимите да
прикрият следите от извършената си престъпна дейност. Посочва се, че
протоколите за следствени експерименти са проверени в досъдебното производство
с гласни доказателства, а именно с показанията на разпитаните поемни лица, които са участвали при
провеждането на тези процесуално-следствени действия.
В пледоарията си прокурорът подчертава, че обвинението
се подкрепя от назначени и изготвени множество експертизи, няколко ДНК
експертизи, удостоверяващи по един безспорен начин, че биологичните материали,
които са иззети от трупа и най-вече от шахтата, в която е изхвърлен трупа,
съответстват на ДНК-материала, иззет от гражданските ищци, а именно, че П. Т. е
тяхна рождена дъщеря. Прокурорът се позовава на заключението на съдебномедицинска експертиза и допълнителна
комплексна съдебномедицинска експертиза, относими при установяване на механизма, по който е постигнато умъртвяване на пострадалата, както и към медицинската
характеристика на нараняванията, в тяхната последователност. Представителят на
прокуратурата предлага на съда да постанови осъдителна присъда, като посочва
наличието на биологични следи, оставени по дрехите на двамата подсъдими, както
и на биологични следи, иззети върху парче дърво, открито в шахтата в близост до трупа на пострадалата.
Твърди се, че именно с посочената летва са били причинявани удари на П. Т., тъй като
по дървената летва е открита кръв.
Искането на прокуратурата за постановяване на осъдителна присъда е придружено и
с анализ на протоколите за освидетелстване на двамата подсъдими, като въз
основа на тях се извежда довода, че по дрехите им са открити биологични следи,
които също са човешка кръв.
При изложението на обвинителната теза прокурорът
предлага на съда да обсъди и наличието на косвени доказателства, в нейна подкрепа, а
именно – показанията на свидетелите Т.Т.
и С.Т. - родителите на П. Т., на нейния брат – Л.Т.. Изразява се становище, че
от тях се установяват взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата,
лицата, които за последен път са я видели непосредствени преди настъпването на
смъртта, за поведението на подсъдимия след деянието, отношението му към
близките на починалата и липсата на каквато и да е критичност към извършеното в
този момент. В пледоарията си представителят на СГП се позовава и на свидетелите
Д.Г. и К.А.. Предлага се на съда при оценката на обществената опасност на
личността на подс. Е.А. съдът да съобрази съдържанието и на тези гласни
доказателства Подчертава се факта, че св. А. също е била водена от
подсъдимия А. в „Западния парк”, по същия начин й е било оказано
въздействие чрез заплахи, включително и по отношение на нейния родител, който
бил напръскан със спрей.
В заключение прокурорът предлага при определянето на
наказание съдът да съобрази не само задължителната законоустановена привилегия за подсъдимите по чл. 58а от НК с
оглед характера на производството, но също така – фактите, свързани с
изпълнението на престъплението, характеристичните данни за подсъдимия Е.А., данните за неговото
поведение, предхождащо деянието, както и поведението му след деянието. Прокурорът
настоява съдът да даде отговор в своя краен съдебен акт дали по отношение на подсъдимите
се установява трайна престъпна тенденция или се касае за лекомислен епизод,
какво е било тяхното отношение към деянието и какви са перспективите те да се
поправят, за да станат пълноценни членове на обществото.
От представителя на
прокуратурата се предлага да се отчетат следните смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и за
двамата подсъдими – липсата на минали осъждания. Като отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства се изтъква на първо място –
по отношение на подсъдимия А. - действията
му по отношение на друго лице от женски пол (Д.Г. и свидетеля К.А.). Изтъква
се, че К.А. е бил приятел на Д.Г. и също лично е пострадал от опитите на А. да
упражнява физическа репресия по отношение него, изразяваща се в събаряне по
стълбището, опит за душене. Като отегчаващо наказателната отговорност
обстоятелство по отношение на двамата подсъдими се изтъква опита им да заличат
следите от извършеното престъпление. Изтъква се, че по идея на подс Е.А. са заличени по-голямата
част от биологичните следи, основно в апартамента, в който е живеел и в който
за последен път е пребивавала пострадалата П. Т. заедно с двамата подсъдими.
Изтъква се, че по идея на Е.А. ( установено от обясненията на М.М.),
било взето решение и двамата подсъдими да скрият дрехите, които са носили в деня на
убийството, за да избегнат наказателно преследване. Така прокурорът обосновава
необходимостта да бъдат преценявани действията на подс. М., свързани с укриване
на част от дрехите на терасата на блока, в който живее, свързани с изхвърлянето
на друга част от дрехите в контейнер, както и изхвърлянето на мобилния апарат,
който е носила П. Т. в деня на убийството.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство от
прокурора се предлага да бъде взет под внимание мотивът за извършване на
престъплението. Твърди се, че той е
установен при съвкупната преценка на доказателствения материал, и особено от
заключението на комплексни
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на подс. М. се посочва факта на израстването му в травматична
семейна среда, в среда на изоставени от родителите си деца. Така прокурорът
посочва, че при формирането на личността на подс. М. е довело и конфликтното отражение от неблагоприятната
семейна и социална среда.
Прокурорът
изтъква, че липсва такова съществено смекчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на другия подсъдим. Изтъква се, че същият е бил осигурен от
семейството си, че родителите му работят в Германия , не е бил поставен от
обективни фактори във фрустрираща социална среда, като е имал достъп и до обрА.ание.
Изтъква се, че описаните обстоятелства обаче не са формирали възпиращи
механизми в поведението на подсъдимия, водещи до това да се въздържа от участие
в престъпление против личността. Прокурорът предлага на съда да преценява
поведението на подсъдимия А. в светлината на заключението на СПЕ, установило,
че този подсъдим умее активно и лично да преследва целите си и притежава умения
да влиза в различни роли, ако това е необходимо, за да се хареса на своето
обкръжение.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство по
отношение на подс. Е.А. прокурорът предлага да се приеме упоритостта на този
подсъдим да разрешава своите житейски затруднения с насилие, с причиняването на
травматични увреждания и чрез действия на принуда.
При определяне на наказанието основните искания на
прокуратурата са две: първото – съдът да не прилага разпоредбата на чл. 55 НК, въпреки
наличието на такава законова възможност по арг. от чл. 58а, ал. 4 НК; второто – по отношение на
подс. А. съдът да наложи наказание „ доживотен затвор”, което да замени с друго
наказание по съответния ред, предвиден в чл.58а, ал.2 от НК. Посочва се, че
освен отнемането на един човешки живот, като косвена последица се явява
провален и живота на близките на починалата.
Предлага се, ако съдът прояви снизхождение, то да бъде отнесено до подсъдимия М. при преценка на
съда за точния баланс между смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства.
Предлага се предявеният граждански иск да бъде уважен
в пълен размер.
Повереникът на частните обвинителни и граждански ищци
поддържа обвинението, така както е предявено с внесения за разглеждане
обвинителен акт. Изтъква, че предложеният от прокурора анализ на фактите
кореспондира със съдържанието на събрания доказателствен материал. От своя
страна повереникът изтъква, че убийството е извършено на 04 март, вечерта около
18.00 часа, а е разкрито веднага на следващия ден - на 05 март. Изтъква се
липсата на противоречия в обясненията на подсъдимите, дадени пред полицията и
дадените по-късно пред съдия. Повереникът навежда довода, че случаят по
отношение на подс. А. е по-особен в сравнение на други случаи на престъпление
от същия вид. В тази насока се излага аргумента, че подсъдимият А. е разбрал за
бременността на приятелката си на трети март, а убийството е едва на следващия
ден – на четвърти март. Повереникът се
позовава на показанията на св. Л.Т., за да заключи, че преди да се срещне с
подсъдимия П. Т. е била нагрубявана и обиждана от подсъдимия,че последният е
диктувал условията на тяхната среща – кога и къде да се осъществи. Посочва се,
че на срещата са били и двамата
подсъдими, като тя се е състояла около 14.00 часа, установено от показанията на св. С.Т..
Представителят на частното обвинение
посочва, че следва да бъдат взети под внимание характеристичните данни за подс.
А., изведени от гласните доказателства – възприятията на св. С. Т. за начина,
по който този подсъдим се е отнасял приживе с пострадалата.
Повереникът изтъква, че деянието е извършено при
пряк умисъл. Изисква се при преценката
на обществената опасност на деянието да се отчете изборът на мястото на
извършване на престъпление от подсъдимите, а именно - безлюдно място в „З.П.”. Подчертава се, че
у подсъдимия А. е изграден вече специфичен престъпен почерк, по който се
обективира физическата агресия, като евентуална или възможна съпротива на
жертвата се сломява с предварително
подготвено техническо средство. В тази насока частното обвинение прави аналогия
между ползвания по отношение на К.А. гА. пистолет и спрея, впръскан в лицето на
П. Т. преди подсъдимите да пристъпят към умъртвяването й. Предлага се на съда
да приеме наличието на квалифициращ признак деянието да е било извършено
предумишлено. Аргументира се наличието на нечовешко и изключително агресивно
поведение, провокирано от новината, че П. е бременна, бързината в подготовката
на убийството, извършено на следващия ден след предварително обмисляне на
начина, мястото и средствата, които ще бъдат използвани за постигането на
общественоопасния резултат.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци
изтъква, че квалифициращият признак деянието да е извършено по отношение на
бременна жена е налице както от субективна, така и от обективна страна. В
подкрепа на този извод се цитира заключението на съдебномедицинска експертиза
на труп, въз основа на която било установено, че в трупа е открит ембрион,
който отговаря на втори лунарен месец.
В тази връзка повереникът моли да бъде постановена
осъдителна присъда, а гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер. За
да обоснове искането си, се обосновава от дадените от Т.Т. показания в
досъдебното производство за отношенията между нея и нейната дъщеря. Посочва се,
че родителите на П. Т. са изразили готовност да посрещнат с нея всички затруднения в живота, които могат да настъпят с раждането на дете. Представителят на
частното обвинение изтъква, че отношението на П. Т. към подсъдимия е било свързано с надежда, че той би могъл да
припознае нейното дете, но вместо да получи подкрепа от вероятния биологичен
баща, била лишена от живот тъкмо от него.
Повереникът моли съдът да уважи в пълен размер
предявения граждански иск. Изразява се становище, че страданията им са били
описани в техните протоколи за разпит. Твърди се, че
мъката по изгубения човешки живот не е факт, който подлежи на установяване с
експертизи, че тя ще съпътства целия им живот. Посочва се, че частните
обвинители неизбежно от тук нататък ще живеят с мисълта за отсъствието на тяхната
дъщеря и с мисълта, че са пропуснали да се радват на тяхната рожба, на тяхното
внуче.
По отношение на
наказанията повереникът моли те да бъдат
тежки, но справедливи, като по доводите за тяхната индивидуализация се присъединява
към предложението на прокурора.
Защитата на подсъдимите в лицето на адв. М. изтъква, че
обвинението срещу неговите доверители е
изключително тежко, но случилото се е трагедия не само за пострадалата и
нейните родители, но също така и за самите подсъдими. Защитата изтъква, че
наказанието има за цел да поправи и да превъзпита, а не да унищожи личността,
че справедливостта не може да се търси извън правната норма.
Защитата изтъква, че подс. А. е младеж, който е живял
безукорно до този момент и не е нарушавал не само законоустановените, но и етичните
правила. Защитата твърди, че въздържането от противообществени действия за
подс. А. не е епизодично, а трайна житейска нагласа. Защитата посочва, че
подсъдимият А. в своя 20 годишен живот е бил добър ученик, не е употребявал
алкохол, не е употребявал наркотици и е
бил прилично момче, което за
изкушенията на големия град рядко се
среща.
Акцентира се върху факта, че с признаването на
фактическите обстоятелства, не се оспорва те да са се случили, но от съда се
изисква да се приеме, че поведението на пострадалата, макар и да е била добро момиче, е било изключително лекомислено.
Защитата се аргументира с факта на осъществени доброволни полови актове от
страна на пострадалата в деня на убийството и с двамата подсъдими. Навежда се
довода, че пострадалата доброволно е
отишла с подсъдимите в Западния парк, местността „С.” и това нейно поведение не
е укоримо, но във всички случаи защитата го оценява, като лекомислено. Защитата
подчертава, че именно лекомисленото поведение на пострадалата е създало предпоставки за една кризисна ситуация, в която
тя по-късно е попаднала.
В пледоарията, изнесена в подкрепа на подс. А., се посочва, че житейският опит изисква оценка на
поведението на самия пострадал, който сам се оказва в ситуация, благодарение на
собственото си поведение, която е рискова за него. В тази посока едно от
основните искания на защитата е да се приеме, че общественоопасният резултат е
съпричинен от самата пострадала, която създала условия за проявеното по-късно
отношение към нея, което според защитата е резултат на доброволни полови сношения през деня с двамата
подсъдими и от липсата на задръжки да отиде пак на среща с тях в „З.П.“.
Дистанцирайки се все пак от оценката на пострадалата, като развратно или лошо
момиче, защитата подчертава, че не е била достатъчно разумна и е била лекомислена. Защитата изтъква, че
поведението на жертвата преди деянието, е от категорията не само на смекчаващите
вината обстоятелства с оглед утвърден принцип в изследванията по „виктимология“
– „жертвата сама търси своя престъпник”, но и в конкретния случай следва да се
цени като изключително смекчаващо вината обстоятелство.
Защитата изисква от съда да отговори на въпроса защо подс.
А. е признал още на другия ден участието си в убийството, като същевременно
адв. М. предлага своя отговор, а именно, че подсъдимите са били разкрити
на 5 март поради направеното от
подсъдимия признание пред съдия. Оспорва се твърдението на обвинението, че признанието
е направено „под напора“ на доказателствата (цит. от пледоарията на защитата),
твърди се, че признанието е израз на самокритичност в един много ранен етап на
разследването в момент, в който подсъдимият А. е могъл да отрича участието си в престъплението и да
прехвърли вината си на друго лице. В
тази връзка се навежда доводът, че именно с направеното самопризнание пред
съдия подс. А. е изразил отношението си към трагичното събитие. Защитата
подчертава, че подсъдимият си е направил равносметка за това, което е направил
и това обстоятелство също има характер на изключително смекчаващо вината обстоятелство
- доброволното, добросъвестно
самопризнание за фактите по делото, съдействието на следствието, завеждането на
разследващия орган до мястото на престъплението. Изброявайки посочените
обстоятелства защитата настоява, че подс. А. не е убиец по природа. Защитата
подчертава, че поведението на подс. А. също е било изключително лекомислено, но
лицето не е непоправимо, тъй като до момента не участвало в извършването на
престъпление.
Защитата подчертава, че не следва да се придава
значение на телефонните разговори на подсъдимия с близките на починалата, тъй
като в тези разговори и той е бил обиждан, като е наричан „циганин”.
Оспорва се обвинителната теза, че подсъдимият е опасен,
понеже е заплашвал друго момиче. Защитата настоява, че такива факти не са
доказани, най-малкото защото такава фактология не е изложена в обвинителния
акт. Защитата посочва, че това фактическо обстоятелство не е включено и
признанието по чл. 371, т.2 от НПК и към настоящия момент е важно какво ще
стане с подсъдимите, как ще бъдат поправени, за да станат пълноценни членове на
обществото.
Навеждат се доводи за извеждането на правна
квалификация в обвинителния акт, която не съответства на фактите, изложени в
обстоятелствената му част, особено при установяването на квалифициращия признак
деянието да е било извършено по особено мъчителен начин. В тази насока защитата
се позовава на съдебномедицинските експертизи в частта, в която приемат
възможността някои от травмите да са
причинени при падането в шахтата, респективно – от контакта на тялото с терена. Защитата посочва, че в този момент от
фактическа страна не е изяснено дали пострадалата не е била в безсъзнание.
Защитата на подс. А. изисква съдът да даде отговор не
само по точната правна квалификация на фактите, описани в обвинителния акт, но
и да направи дължимата оценка за обществената опасност на дееца. Отправя се
искане пред съда да приеме, че обществената опасност е минимална.
Навежда се доводът, че обществената опасност на деянието не е по-висока от
останалите случаи от същия вид с подобни квалифициращи признаци. От съда се
изисква да направи оценка и на отделните квалифициращи признаци – доколко
инкриминираните травми са получени при съзнателно състояние на пострадалата, доколко
на бременността следва да се отдаде значение, след като не е напреднала, да се
извърши преценка за обществената опасност на деянието и съобразно броя на
ударите, които според защитата не са значителен брой. С оглед изложените
обстоятелства се навежда доводът, че квалифициращите признаци на състава и конкретната обществена
опасност следва да се преценяват като по-ниски във връзка с конкретните факти по
делото. Защитата посочва, че в психиатричната характеристика не се установяват особени
аргументи за опасността от А., за да се наложи поисканото от прокурора наказание
„доживотен затвор” , поради което е безпредметно да се обсъжда и редукцията по
чл.58а от НК на това наказание.
Защитата посочва, че личността на подсъдимите не се
характеризира със социопсихопатия, т.е. те не са акцентирани личности, които
мразят обществото. Подлага се на
критичен анализ искането на прокурора да се определи наказание на подс. М. на
фона на живота му преди деянието, като смекчаващо вината обстоятелство, като се
изтъква, че липсата на житейски трудности пред подс. А. не може да преценявано
като отегчаващо отговорността обстоятелство. Пред съда се отправя искане да
приеме за установено, че подс. А. е с изключително добри характеристични данни,
включително и основаващи се на характеристиките, представени пред съда, както и на факта, че не употребява алкохол, не е
младеж, който да дружи с агресивни и
опасни хора, които да му влияят и той да им влияе. Защитата изтъква, че подсъдимият е имал трудови
ангажименти, „ прилично” (цит. от пледоарията на защитата) поведение, няма
криминално досие, нито престой в ТВУ, поради което случаят следва да се
разглежда като инцидентен, поради лекомислието и младостта. Защитата настоява
съдът да съобрази задължителната практика на ВКС, за да прецени точно
обществената опасност на подсъдимия и деянието, в което е обвинен. Твърди се,
че подсъдимият А. не е непоправим човек, поради което следва наказанието да се
отнесе към бъдещето на наказаното лице. Посочва се, че наказанието не следва да
бъде отмъщение, а мярка за поправянето на подсъдимия.
В заключение при определяне на наказанието защитата
предлага на съда да приеме, че са налице изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, респективно да приложи чл.55 от НК с аргумента, че подсъдимият не е изграден престъпник и водещи
в неговото поведение са били младостта, лекомислието, увлечението, недооценъчността,
както и че съдът следва да приложи чл.56 от НК, като съобрази, че
квалифициращите обстоятелства са били взети вече предвид от законодателя. В
пледоарията на защитата се приема, че наказанието „доживотен затвор”, поискано
от прокурора, ще бъде жестоко и ще следва да се приеме, като акт на отмъщение,
а не като акт на превъзпитание.
По отношение на гражданския иск защитата моли да бъде
оставен без уважение по съображения за липсата на каквато и да е фактология в
обвинителния акт, разкриваща отношенията между пострадалото момиче и нейните
родители. Посочва се, че отношенията не могат по презумпция да бъдат считани за
добри само въз основа на факта на близката родствена връзка между гражданските
ищци и починалата. Защитата възразява, че описание на отношенията между пострадалата
и нейните родители в обвинителния акт няма, респективно – същите не са признати
от подсъдимите и не могат да послужат като основа на гражданския иск.
Защитата на подс. М., осъществена от адв. Х., предлага
на съда по отношение на този подсъдим също да приложи чл. 55 НК. Твърди се, че още при първия си разпит той сам е завел органите на МВР до мястото,
където е било извършено престъплението. Доводът на защитата, че приносът за
разкриване на обективната истина следва да се признае именно на този подсъдим,
а не на подс. А.. Защитата акцентира, че е настъпило искрено разкаяние, което
не е характерно на другия подсъдим. Твърди се, че става дума за изключително
поведение на самокритичност, което следва да се преценява като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство. Акцентира се върху факта, че
самокритиката на подсъдимия М., не е била инцидентно хрумване, а трайно и
последователно поведение, което е съпътствало процеса на разследване от самото
начало до самия край на досъдебното производство. В тази насока се поддържа, че
подсъдимият М. не е отричал нито фактите и обстоятелствата, по които са го
разпитвали в полицията, нито в разпит пред съда. Изисква се от настоящия
съдебен състав да даде оценка на опасността подсъдимия да се самоубие, изразена
в обясненията му в разпит пред съдия.
По отношение на гражданския иск защитата на подсъдимия
М. предлага на съда да приеме, че не е доказан по основание и размер. Изтъква
се, че с оглед характера на производството не е допустимо събирането на
доказателства по отношение както на размера, така и по отношение на
основанието, а характера на отношенията
между ищците и покойната Т. не е изяснен. В тази насока, се предлага
гражданският иск да бъде отхвърлен поради липса на доказателства. Алтернативно
се предлага, ако съдът приеме, че гражданският иск е допустим и основателен, да бъде счетен
предявеният размер за прекомерен и на
това основание да бъде отхвърлен.
В своя лична защита подсъдимият А. изразява съгласие с
казаното от неговия защитник. Заявява, че искрено съжалява и изразява
съчувствие към страданията на частните
обвинители.
Подсъдимият М. в лична защита изразява съжалението си
за случилото се. Моли съдът да съобрази, че никога през живота си дори не е
посягал човек, камо ли с намерение да отнеме човешки живот. Признава за тежкото
си семейно минало и моли съдът да съобрази, че независимо от всички трудности
не е започнал да употребява наркотици.
В последната си дума подсъдимият М. заявява, че не иска да моли за съжаление, с аргумента, че не го заслужава,
но моли съда за справедлива присъда.
В последната си дума подсъдимият Е.А. твърди, че съжалява безкрайно и моли съдът да
постанови възможно най-лекото наказание, предвидено в закона.
Съдът, след като обсъди становищата на
страните и доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното. Съобразно провеждането на диференцирана процедура по гл.
ХХVII от НПК съдът не
може да постановява своя краен съдебен акт върху фактически положения, които
излизат от параметрите на обвинителния акт, респективно, които не са обхванати
от признатите факти по чл. 371, т.2 от НПК.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Признанието на подсъдимите обхваща следната
фактология. Подсъдимият Е. С. А.
и пострадалата П.С. Т. се запознали
на неустановена дата през 2011 г., след
което започнали да поддържат епизодични интимни отношения. В хода на тяхната връзка
П. Т. посещавала А. на адреса, където същият
живеел -гр. С., ж. к. „Л.“, бл.**, вх. *, ет. 2, ап.**. След запознанството си с А., Т. го представила на родителите
си –свидетелите Т.Т. и С.Т., като свидетелят С.Т.-баща на П.
Т.
впоследствие многократно изразявал
неодобрението си от
връзката на дъщеря му
с А.. Причина
за неодобрението на
С. Т. била представата, която
Т. изградил у себе си, че А. е с ромски произход, а и поради грубото отношение на подсъдимия към Т., която същият
наричал „крава" и „овца".
В края на месец
февруари 2013 г.
П. Т. споделила с майка си-свидетелката Т.И.Т., че е
бременна от А., като заявила на майка си, че би задържала детето, ако А. е съгласен. П. Т. заявила на майка си, че би направила аборт в случай, че последният прояви нежелание да припознае детето. Свидетелката Т.Т. заявила на
дъщеря си, че би подкрепила всяко едно
нейно решение. За
бременността си П. Т. съобщила на подсъдимия А. на 02.03.2013 г. , а той от своя страна същия ден вечерта споделил за бременността на Т.
на приятеля си - подсъдимия М.А.М.. На
следващия ден - 03.03.2013 г.двамата се срещнали, при което А. заявил на М., че не желае да има дете от П. Т. и двамата
с М. трябва да измислят нещо, защото
А. не желаел да плаща аборта на П. Т.. Междувременно
на същата дата- 03.03.2013 г.П. Т. съобщила за бременността си и на баща си-С.Т..
Към 04.03.2013г. П. Т.
била с установена нормално протичаща до момента бременност ( от заключение на съдебно-медицинска експертиза на
труп № 194/2013,
която по повод на разследването установила наличие на околоплоден мехур и ембрион в матката, отговарящ на втори лунарен
месец.) На същата дата сутринта
подсъдимите А. и М. се срещнали и започнали да обсъждат как да разрешат
възникналия проблем, свързан с бременността на П. Т.. Двамата взели решение да
извикат Т. да излезе от дома си в ж. к. „О.“, след което да я отведат в района на „З.П.“
и да я убият. За целта на 04.03.2013
г., около 14,00 ч., двамата застанали на автобусната спирка срещу бл.*** в ж. к. „О.“. Подсъдимият А. звъннал от
мобилния си телефон на мобилния телефон
на П. Т. и я извикал да дойде на спирката. След около пет минути Т. дошла на мястото, където се намирали двамата
обвиняеми. Около 14, 40 ч. покрай
спирката преминал бащата на П. Т.-свидетелят С.Т. с управлявания от него служебен
камион и махнал на дъщеря си. В този момент П. Т. съобщила на А. и М., че трябва веднага да се
прибере, тъй като й било добре известно,
че баща й не одобрява връзката и с А.. Подс. А. обаче заявил на Т., че ще се прибере по -късно. Веднага след това подс.
А., подс. М. и П. Т. се качили в неустановен
таксиметров автомобил, след което пристигнали в апартамента, обитаван от
А. в ж. к. „Л.“, бл.**, вх.*, ет.**, ап.**. Преди това, по време на пътуването на двамата обвиняеми и пострадалата П. Т. в таксиметровия автомобил Т. получила обаждане по мобилния си
телефон от майка си-свидетелката Т.Т.,
но подсъдимият А. изключил телефона. След
пристигането на подсъдимите и пострадалата в апартамента, обитаван от А., тримата гледали телевизия, след което двамата
обвиняеми последователно, със съгласието на П. Т., се съвкупили с нея
вагинално. Докато Т. се намирала заедно с подсъдимите
в апартамента на А., същата не забелязала
как мобилният й телефон и поставената в него СИМ карта паднали на земята. Подсъдимият А. незабелязано от Т. взел
телефона, изключил го и го скрил в дрехите си. Веднага след това, съобразно
предварително уговорения с М. план за умъртвяването
на Т., А. й предложил да отидат в района на „З.П.” и Т. се съгласила. Тримата се качили на тролейбус № 6
и слезли на спирка „З.П.", като А. казал на Т., че има среща с
негов познат в парка. Тримата тръгнали по
алеите на парка, като крайната цел на А. и М. била да отведат Т. в
местността „С.". Подсъдимите и Т.
пристигнали до планираното място, около 18, 00 ч., на около 400 м. от улица „С.“, в непосредствена близост до
бетонна шахта. След пристигането на
посоченото място, подсъдимият М.М. дръпнал А. настрани и му прошепнал да
напръска Т. със спрей за самозащита. Подс. М. знаел, че А. носи непрекъснато у себе си такава вещ. А. веднага извадил
спрея и напръскал Т. в лицето, след
което я бутнал на земята. Същата веднага започнала да вика и да се извинява
на А., че е забременяла, като го молела да не я бие. Веднага след това обаче А. взел дървена летва, която
се намирала близо до шахтата и започнал
да удря Т. по главата с нея, в областта на челната кост и орбитата на дясното око след което я дал на М., който също
нанесъл няколко удара с летвата по главата
на Т.. По този начин подсъдимите причинили на Т. нараняване — разкъсно-контузна рана в областта на челната кост
и орбитата на дясното око. Веднага след
това двамата започнали да скачат с обувки по корема и лицето на Т.. След като по този начин сломили съпротивата на
пострадалата, А. и М. пристъпили към осъществяването на крайната цел - умъртвяването
на П. Т., като започнали да
притискат с ръце шията и отворите на носа и устата на пострадалата и след около 5-7 минути по посочения начин я
умъртвили. Непосредствената причина
за настъпилата смърт на пострадалата била механична асфиксия от притискане на
шията /удушаване/, изразяваща се в
кръвоизливи под конюнктивите на очните ябълки, плеврите на белите дробове, епикарда и лигавиците на бъбречните
легенчета, оток на мозъка и белите дробове. Веднага след умъртвяването на пострадалата подсъдимите съблекли П. Т. гола и хвърлили тялото и дрехите й
в циментовата шахта. Там захвърлили и съблечените от тялото дрехи – чорап, по-късно иззет от шахтата,
паднал до главата на трупа, в близост до
него - розови бикини, черен найлон, дънков панталон, връхна дреха и чифт
маратонки. Тялото на пострадалата било захвърлено в шахтата измежду
отпадъчни вещи - счупено парче стькло, пластмасова бутилка, кутия от пластмасова материя, по-късно намерена и
иззета до главата на трупа, угарка с кафяв филтър, иззета от шахта, върху
трупа. Подсъдимите решили да прикрият доколкото могат следите от извършеното
престъпление, като зарили частично трупа с пръст, след което хвърлили и
дървената летва, използвана за сломяване на възможна нейна съпротива, в шахтата.
Върху шахтата
отгоре останали и други следи и вещи, като угарка от кафяв филтьр, иззета по-късно
от там, нишковидни обекти,
гранулообразна материя - пръст,
иззета в хода на разследването от края на отвора на шахтата с оглед предаването й за експертно изследване.
По – късно в хода
на досъдебното производство бил проведен оглед на местопроизшествие и изготвен протокол, в който
било документирано изземването на биологични следи и веществени доказателства – описаните
по-горе, намиращи се върху шахтата или вътре в нея, в близост до трупа на
пострадалата. В хода
на допълнителен оглед на местопроизшествие от шахтата били иззети също два броя
пръчки и част от дъска.
След като умъртвили П.
Т., двамата подсъдими се придвижили с автобус № 111 до апартамента на подс. А., където подс. М.
консумирал алкохол-етилов спирт, разреден с вода. Там, на място двамата започнали да обсъждат как да
прикрият следите от извършеното
деяние, като А. дал идеята да укрият дрехите, които двамата носели при умъртвяването на П. Т.. Подс. М.
се съгласил и двамата сложили маратонките на М. и дънките на А. в кутия на противопожарен кран,
находяща се във входа на А., след което
легнали да спят.
В хода на
разследването този факт бил установен въз основа на изготвен протокол за оглед на
местопроизшествие, при което били иззети
чифт черни маратонки и дънков панталон.
Сред признатите от
подсъдимите факти са и тези, касаещи техните действия на следващия ден - 05. 03.
2013 г.
, когато около 08, 30 ч. те се събудили
и подс. А. наредил на подс. М. да напълни кофа с вода и с гъба да изтърка всичко, до което
се е докосвала П. Т..
Подсъдимият М. изпълнил указаното от А.,
като едновременно с това А. от своя страна избърсал подовете на апартамента с вода. Веднага
след това А. извадил СИМ картата от телефона на П. Т., който се намирал у него и се опитал да я
изгори на гА.ия котлон, който употребявал в домакинството си. След това А. поръчал на М. да скрие
якето и маратонките на А., които същият
носел по време на убийството на П. Т.. Подсъдимите М. и А. излезли заедно и
тръгнали към блока на М. - бл. ***, находящ
се в гр. С., ж.к. „Л.“. По пътя А. изхвърлил СИМ - картата от мобилния телефон
на Т. на неустановено място, а самият мобилен телефон изхвърлил на покрива на сграда, долепена до бл.** - ж.к. „Л.“ - вдясно от входа на
блока, след което
се прибрал обратно в жилището си.
По – късно в хода
на разследването в резултат на оглед на покривно пространство на сграда,
долепена до бл. ** в ж.к. „Л.”, бил установен и иззет като веществено
доказателство един
брой мобилен апарат и батерия без сим- карта, запечатани в картон, серия А 206610 и СП 014. (от протокол за оглед на
покривно пространство на сграда, долепена до бл.** в ж.к. „Л.” – л.**, л.47, том 2 от ДП, фотоалбум
(л.48-л.51, том 2 от ДП).
След като на свой
ред подсъдимият М. се прибрал
в блока си, същият поставил маратонките и дънките на А. в плик и ги скрил на тераса, находяща се в дъното
на коридора, след ап.38 и ап.37. Веднага
след това М.
изхвърлил дънките, които носел по време на убийството на П. Т., в кофа за разделно събиране на
отпадъци, находяща се в гр. С., ж.к. „Л.“,
пред бл. ***, вх. Г.
Междувременно, на
05.03.2013 г., в периода от време, след като подсъдимият М. бил напуснал вече жилището на подс. А., свидетелите
С.Т.-баща на П. Т. и Л.Т. - брат на П. Т., успели да се свържат с подсъдимия Е.А. по мобилния
му телефон. Свидетелят
С.Т. попитал А. къде е дъщеря му, като го предупредил, че ако П. Т. не се прибере у дома
си, ще уведоми органите на МВР. В отговор, подсъдимият А. започнал на висок глас да ругае С.Т.,
като в ругатните намесвал и името на пострадалата. В този разговор подсъдимият А.
заявил на св. Т., че който и да отиде до
дома на А., ако не
се легитимира, няма да отвори, след което затворил телефона.
Признати по реда на
чл.371, т.2 от НПК са и описаните в обвинителния акт факти, свързани с
актуалния здравен статус на подсъдимите
към момента на деянието, в частност – фактите, свързани с тяхното психично
здраве.
Подсъдимият
М. М. е
израснал в травматична семейна среда, свързана с липсата на
родителска грижа, тъй като майка му реализирала суицид, когато е бил на десет години, а баща му починал, когато бил на
дванайсет години. След смъртта на баща си,
подсъдимият М. живял в институционални условия, имал проблеми с адаптацията,
повтарял класове, скитал, занимавал
се с просия, бил контингент на ДПС.
Характерово същият е определен като
личност с повишена активност, която използва енергичност и упорито преследва
поставените цели, при отстояване на
собствените позиции и
интереси. Личността на подсъдимия М. е заредена с конфликтно напрежение, което усложнява
взаимоотношенията му с останалите членове на обществото. Това напрежение можел
да комренсира с известен стремеж да
избягва конфликтни ситуации. Подсъдимият М. не можел да изпитва привързаност, дори да
се намира в
близки отношения с
някого, но отдавал голямо
значение на собствените си емоции,
поради което бил способен лесно да изпадне в раздразнение или да се прояви,
като обидчив. Характерова особеност на подсъдимия М. подчертано да отстоява своята независимост, да не понася ограничения и
забрани и желае сам да се разпорежда
със
съдбата си. Характеровите
особености на подсъдимия М. не обуславят
психопатологична симптоматика, респективно – не се открива същинско психично заболяване /психоза/, което
може да бъде
приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието.
Към момента на деянието подсъдимият М.
бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване-лека или лека към средна степен. Независимо от данните за
употреба на алкохол подсъдимият М.
могъл правилно да възприема събитията от значение за делото, да
разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Психологическият профил на подсъдимия А. разкрива данни за емоционална и
поведенческа лабилност, демонстративност,
умение за влизане
в различни роли, с водещо желание да се изявява успешно и да се
харесва на своето обкръжение, с добра
самооценка и самочувствие, активно и енергично преследване на целите, постоянен стремеж към успех. Подсъдимият А.
не страда от психично заболяване, което да може да се приравни към
продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието в юридически смисъл. Подс. Е.А. е психично здрав и поради това е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи
постъпките си по време на инкриминираното деяние.
В
признатитe факти се включва и твърдението в обвинителния акт, че деянието е
извършено по особено
мъчителен за пострадалата начин-до изпадане на Т. в безсъзнателно
състояние,същата е изпитвала силни болки и страдания, като е могла емоционално
да осмисли
обстановката, в която е поставена и да осъзнае реалната опасност за живота си. Налице са и доказателства за
извършване на деянието от двамата подсъдими с особена жестокост, тъй като Е.А. и М.М.
са нанесли на пострадалата силни удари, като са й причинили нараняване, предхождащо настъпилата
смърт - разкъсно-контузна рана в областта на челната кост и орбитата на дясното око, скачали
с обувки по корема и лицето
й. Особената жестокост на подсъдимите се проявила и при последващото им поведение, тъй като след настъпването на
смъртта проявили коравосърдечие и безчовечност към пострадалата, като съблекли
трупа, изхвърлили го на дъното на бетонна шахта. Отношението към деянието на подсъдимият А. след умъртвяването на П. Т. било изразено и в проведен от него телефонен разговор с бащата на пострадалата - свидетеля
С.Т., в който изричал обидни думи не само към него, но и към
пострадалата П. Т.. Деянието било извършено
от подсъдимите предумишлено, тъй като двамата взели предварително решение за умъртвяването на П. Т., а именно на 04.03.2013 г.сутринта,
след като П. Т. съобщила на А., че е бременна. От този момент до момента на причиняване на смъртта и двамата подсъдими
разполагали с период от време, който
им позволявал да обмислят решението си спокойно и хладнокръвно, при обсъждане на мотивите „за"
и „против" причиняване на смъртта на П. Т..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната по - горе фактическа
обстановка се подкрепя от събрания в хода на разследването
доказателствен материал: показания на разпитаните в качеството на свидетели,
писмените доказателства и доказателствени средства, от заключението на експертизите.
Съдът съобразява наличието на
съдебна практика при отделни състави на Софийски апелативен съд, която приема,
че в случаите на диференцирана процедура
по реда на глава ХХVІІ от НПК не съществува процесуална необходимост от анализ
на доказателствените материали с аргумента, че съдът поначало дължи мотиви по
чл.305 от НПК по отношение на доказателствата, събрани от самия него. Вярно е
също така, че при наличието на самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съдът с
определение по чл.372, ал.4 от НПК е взел вече становище дали то се подкрепя от събраните доказателства, както и
че ще го ползва при постановяване на присъда. Наистина това становище няма как
да претърпи промяна при постановяването на крайния съдебен акт, още повече, че е
изразено от съда след преценката на неоттеглимо съгласие по чл.371, т.2 от НПК.
Настоящият съдебен състав
счита обаче, че независимо от факта, че в първоинстанционното производство не
са били събрани доказателства, извън тези, които са предоставени от
прокуратурата с внасянето на обвинителен акт, дължи доказателствен анализ и той следва да обхване събраните материали в
досъдебното производство. Независимо, че
съдебното производство е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и съдът вече
се е ангажирал с произнасяне по въпроса за това дали самопризнанията се
подкрепят от доказателствата на досъдебното производство, не се касае за
обстоятелства, които го освобождават от
задължението в мотивите на присъдата да изложи подробни аргументи защо е
стигнал до този извод. Прилагането на диференцираната процедура не може да има
за цел занижени изисквания към присъдата, която съдът постановява. Аргумент за
необходимостта в мотивите към присъдата да се извърши доказателствен анализ се
извлича и от принципа на чл. 303, ал. 2
от НПК, че подсъдимият се признава за виновен, само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, независимо от това дали в основата на
крайния съдебен акт се явяват доказателства, събрани в съдебното производство,
или на такива от досъдебното производство, съдът дължи мотивиран отговор на
въпроса защо обвинението е доказано по изискуемия по чл.303, ал.2 от НПК начин.
Изискванията за степента на обоснованост на
обвинението в случаите на постановяване
на осъдителна присъда са валидни и при провеждането на съкратено съдебно следствие. Аргумент в тази
насока настоящият съдебен състав черпи и
от указанията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на
ВКС, а именно, че "при констатирани съществени противоречия в
доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на
инкриминираното деяние,... съдът е длъжен да разгледа делото по общия
ред". Per argumentum a contrario,
съдът дължи мотиви защо е приел за установено, че в събраните в досъдебното
производство доказателства липсват съществени противоречия и защо не е преминал
към разглеждане на делото по общия ред.
Отделен аргумент в подкрепа на разбирането, че съдът дължи
доказателствен анализ в мотивите към присъдата и при диференцирана процедура по
гл. ХХVІІ от НПК е липсата на процесуална възможност определението по чл.372,
ал.4 от НПК да се обжалва отделно от
присъдата. Към момента на постановяването на това определение съдът не е длъжен
подробно да се мотивира, защо приема, че фактическите изводи, приети за
установени от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
от подсъдимия, се подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното
производство. Това не означава обаче, че съдът не следва да се мотивира въобще,
още повече когато се касае за основни въпроси по чл.301, ал.1 т. 1 и т.2 от НПК.
С оглед изложеното и след като изискването по чл.303, ал.2
от НПК е налице и при наличието на
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, съдът дължи доказателствен анализ в
крайния съдебен акт. (
В този смисъл напр. Решение № 57 от 01.02.2012 г. по Н. Д. № 18/2012 г.
на ІІІ Н. О. на ВКС).
Ето защо, независимо от факта на проведена диференцирана
процедура по глава ХХVІІ от НПК, съдът извърши анализ на доказателствата, които
прокурорът е внесъл ведно с обвинителния акт. Въз основа на тях настоящият съдебен състав счете, че обвинението се
доказва по несъмнен и безспорен начин от събраните в досъдебното производство
гласни доказателства, от наличните протоколи за оглед на местопроизшествие, от
протокол да оглед на труп, от протоколи за освидетелстване на подсъдимите, за
следствен експеримент и от заключенията на експертизите.
За да приеме в определение по чл.372, ал.4 от НПК, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, съдът съобрази следното:
Съдът отчете наличието на значителен
обем от доказателства, събрани в досъдебното производство, както следва: гласни
доказателства, събрани чрез обясненията на подсъдимите в различни етапи от
развитието на наказателното производство, показанията на свидетелите: Т.И.Т.
(л.109 - л.111, том 5 от ДП, С.П.Т. (л.113, л.114, том 5 от ДП), Л.С.Т. (л.118,
л.***, том 5 от ДП) – и тримата в близка
родствена връзка с пострадалата, възприели пострадалата в последните часове от
живота й, както и възприели характера на отношенията й с подс. А.; свидетели,
чиито показания съдържат характеристични данни за личността на подс. А. - св. Д.Й.Г. (л.124, л.125, том 5 от ДП), К.В.А.
(л.126-л.128, том 5 от ДП), показанията на свидетелите, взели участие като
поемни лица при провеждането на различни действия по разследването - А.Я.П. и
Т.Г.П. ( поемни лица при претърсване и изземване на вещи от апартамента
на подс. А. *** –л.129, том 5 от ДП ); показания на свидетели, които на
05.03.2013г., около 13.00 часа са открили трупа на пострадалата – св. Т.Д.Т.
(л.133, л.134, том 5 от ДП) и св. С.С.Г. (л.135, л.136, том 5 от ДП).
Значителен е обемът и на писмените
доказателствени средства, както следва;
1. наличните протоколи за оглед в том 2 от ДП: протоколи за оглед на
местопроизшествие, както следва: протоколите, касаещи огледи, извършени на
мястото на извършване на престъплението в местността „С.” на „З.П.”, протокол за оглед на труп, протокол за оглед
на покривно пространство на сграда, долепена до бл.** в ж.к. „Л.” (л.46, л.47,
том 2 от ДП), протокол за оглед на етажна площадка в ж.к. „Л.”, бл.**, вх.А,
ет.2 (л.52, л.53, том 2 от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие – тераса
към коридор с общи части на бл.***, вх.**, ет.6 (л.59, л.60, том 2 от
ДП), протокол за оглед на местопроизшествие с обект – кофа за разделно събиране
на отпадъци, намираща се пред бл.***, вх* (л.66, л.67, том 2 от ДП);
2.
Протоколи, удостоверяващи действия по разследването в том 5, както
следва:
Протоколи
от освидетелстване на подсъдимите:
- Протокол за
освидетелстване на подс. М.М. от
06.03.2013г. (л.77) , с фотоалбум –л.78 –л.81, том 5 от ДП, във
връзка с което дрехите на
подсъдимия са запечатани в плик с номер А 161932, констатирано е към
момента на провеждане на процесуално-следственото действие, че подсъдимият
е с избръсната брада гърди и полова област, без травматични увреждания по
тялото, че дясното око е деформирано, като са иззети нокти и
поднокътно вещество, запечатани в плик с №
0016161, печат 056 на на НЕКД – СДВР с оглед предстоящи експертни
изследвания;
- Протокол за освидетелстване
на осв. Е.А. от същата дата (л.82 от том 5 на ДП), проведено в сградата на
СДВР, на ул. „А. „І ( фотоалбум –л.84 – л.87, том 5 от ДП), при което са
били иззети ВД, които са запечатани
с картон серия А 161918 (л.82, стр.2
том 5 от ДП ) дрехите и маратонките, с които е бил облечен
обвиняемия, между които – бяла тениска със син кант и надпис отдясно „ Electril Force”. От
подсъдимия А. не са били иззети нокти или поднокътно съдържимо, тъй като към
момента на освидетелстването е било констатирано, че същите са плътно
изрязани. Установено е охранено, пълно телосложение, а що се отнася до
телесното окосмяване било констатирано избръсване по лицето и полова
област, а дължината на коса – 3
мм. От вътрешната страна на лявата и дясната
предмишница на едно и също място под сгъвката били установени точковидни
зачервени участъци с размер около 2/1 см (л.83 том 5 от ДП). По предната
страна на корема и лицето били установени множество стрии от надебеляване.
Протокол за
претърсване и изземване:
·
Претърсване и изземване от дома на подс. Е.А. *** (л.89, л.90, том 5 от
ДП), при което от посоченото жилище били
иззети ВД-калъф за матрак, жълт, запечатан в картон серия А 068543
и СП 029 НЕКД – СДВР;
-
калъф за матрак и завивка с кафеникава материя, запечатани с номер
А 068544 и СП 029;
-
под леглото чифт черни
маратонки с емблема Nike, иззети и запечатани в картон
серия А 068542 и СП 029 ;
-
до леглото – пластмасова бутилка с надпис „Ком” с червеникава течност,
иззета и запечатана в картон, серия А 068545, СП 029 СЕКД, СДВР;
-
до бутилка синя чаша с надпис “ Gott Segne meinen tag”, запечатана в картон серия А 0083175;(вж.л.94,
том 5 от ДП); одобрен –л.93, том 5 от ДП
;
Протоколи за вземане на образци
за сравнително изследване:
·
Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на клетъчен материал от устна кухина на Е.А.,
запечатани в хартиен плик с номер 0018109,
с печат 052 НЕКД-СДВР; сравнителен материал – косми от крайници и гърди
с номер 0018110, СП 052 НЕКД –СДВР-л.94, том 5 от ДП
·
Протокол за вземане на образи за сравнително изследване от подс. М.М. -
клетъчен материал от устна кухина, запечатан в плик № 0018105, СП 052, сравнителен материал от
глава и крайници, запечатан в плик 0018106, с печат 052 НЕКД-СДВР-л.95, том 5
от ДП;
·
Протокол за изземване на клетъчен материал от устна кухина от Т. И.Т. в плик № 0018104 –л.96, том 5 от ДП
·
Протокол за изземване на сравнителен клетъчен материал от устна кухина
на С.П.Т., запечатан с № 0017987 и СП 030 НЕКД – СДВР (л.97, том 5 от ДП);
Други протоколи:
·
Протокол за доброволно
предаване от 06.03.2013г. с участието на Е.С.А., при което от този
подсъдим е иззет един брой мобилен
телефон, марка „Нокия” – изписано логото на Виваком, 19 броя неприети
повиквания и 2 бр. нови съобщения. В протокола било отразено, че при изписване
на комбинация „*#06#” се изписва сериен номер 352445054971693
– л.98, том 5 от ДП. В протокола от подс. А. били вписани обяснения, че това е личният му телефон и го
ползва от 2012г. с поставена сим - карта *******, пин код 0161 – л.98, том 5 от ДП
·
ВД – диск с информация за коренспондиращите номера на тел. **********, ******* и ******* (л.177,
л.178, том 5 от ДП);
От
наличния обем годни писмени доказателствени средства съдът изключва протоколите от следствени експерименти, както
следва:
·
Протокол за следствен експеримент – от 05.03.2013г. (л.72, л.73, том 5
от ДП ) – проведен с участието на подс. М.М. с видеозапис за мястото, на което
е изхвърлен мобилен телефон и чифт мъжки маратонки в бл.**, ж.к. „Л.„, находящи се в
противопожарния кран;
·
Протокол за следствен експеримент – от 06.03.2013г. от 00,25 часа до
01.07 часа (л.74 л.75, том 5 с участието на М.М. – относно установяване
местонахождението на скрити дрехи и изхвърлен дънков панталон в кофа за смет;
·
Протокол за следствен експеримент
с участието на подс. М. - 06.03.2013г., проведен от 11.15 часа до 12.40
часа (л.76, том 5 от ДП) – за
установяване местонахождението на шахта и мястото на изхвърляне на дървена
летва. Началото на експеримента е от блок, находящ се в кв. „З.П.”.
При
обсъждането на протоколите за следствени експерименти на първо място следва да
се изтъкне особеното значение на следствения експеримент като законово
предвиден способ за събиране на доказателства, при който съдът или органите на
досъдебното производство проверяват данни, получени при разпит на обвиняем или
свидетел, или от друго действие по разследването ( или от съдебно следствено
действие). И в трите протокола за следствен експеримент, описани по-горе, е
посочено, че се проверяват данни, събрани с участието на свидетеля М..
При съпоставка на протоколите за следствен експеримент с постановленията,
удостоверяващи процедура по чл. **9 от НПК спрямо подсъдимите, е видно, че и
трите следствени експеримента са били проведени преди подсъдимия М. да бъде
привлечен в процесуалното качество на обвиняемо лице. ( Подсъдимият А. изобщо
не е участвал в следствени експерименти). Процесуалното качество на обвиняеми
лица за Е. А. и М. М. действително е
възникнало на 06.03.2013г., т.е. на
същата дата, на която са били проведени два от следствените експеримента, но в
по-късен час. Видно от постановленията, съставени от разследващия орган,
предявяването на постановлението за привличане на обвиняем е било извършено съответно
в 14.00 часа на 06.03.2013г. за подс. А. и в 15.15 часа – за подс. М. на (л.30,
том 1 от ДП). С оглед изложеното няма никакво съмнение, че към момента на
провеждане на следствените експерименти са се проверявали показания на свидетеля
М., привлечен по-късно в процесуалното качество на обвиняем. Трайно утвърдено е
разбирането, и в съдебната практика, и в правната теория, че обясненията на
обвиняемия и показанията на свидетеля, респективно и данните от техните разпити
могат да се четат и ползват в съдебното производство само когато тези лица се
разпитват в същото процесуално качество, а не в друго процесуално качество.
Единственото изключение е предвидено в разпоредбата на чл.118, ал.1, т.1 от НПК,
което е неотносимо към настоящия случай. Изложеното разкрива едно от
основанията, поради които протоколите за следствени експерименти следва да
бъдат изключени от годния доказателствен материал. Налице е и друго
самостоятелно основание за това, вторично възникващо въз основа на промяната на процесуалното качество на подс. М.
след провеждането на следствения експеримент от свидетел в обвиняем. Последица
от проведената по чл. **9 от НПК процедура е и възможността от този момент нататък лицето,
което е привлечено към наказателна отговорност, да упражнява законоустановените
права по чл.55 от НПК, включително и правото да откаже да дава обяснения или да
откаже участието си в отделни процесуално-следствени действия, включително и в следствен
експеримент. Ето защо в резултат на начина,
по който са били планирани и осъществени следствените експерименти, а именно - преди привличането на М. М., събраните с тях
доказателства следва да се изключат от доказателствената съвкупност. В тази
връзка е необходимо да се обсъди и искането на защитата на подсъдимия М. тъкмо
тези протоколи, свързани с провеждането на следствен експеримент да бъдат обсъдени от съда и приети като годни
доказателства, за да се установи изключителен принос на този подсъдим за
обстоятелствата по т. 7 от ТР № 1от 06.04.2009г. по Т.Д. № 1/2008г. на ОСНК на
ВКС.
Настоящият
съдебен състав намира, че искането е неоснователно. Вярно е, че обвиняемият (
подсъдимият) може да откаже да упражни някои от правата си по чл.55 от НПК.
Отказът от права обаче, следва да се осъществи съгласно предвидения в НПК
процесуален ред, а именно в момент, в който лицето притежава съответното
процесуално качество, от което произтичат. Освен това, веднъж даден, отказът от
права, може да предопредели процедурата само за в бъдещ период от време.
Противното разбиране, би довело до това произволно да се преурежда процесуалния
статус на извършени вече действия по разследването ( като годни или негодни) в
зависимост от възприетата линия на защита, т.е. в зависимост от намерението на
защитата да се ползва от тях или да не се ползва. Процесуалната годност от
доказателствата обаче не може да се преценява по субективни критерии, а само
въз основа на императивно установени правила в закона и едно от тях е именно
забраната по чл.118, ал.1, т.1 от НПК, възпроизведена и в правилото по чл.279 и
чл.281 от НПК, съгласно което на приобщаване в съдебното производство подлежат
само гласните доказателства, дадени от съответните лица в същото процесуално
качество. Ето защо настоящият съдебен състав изключи от доказателствения
материал протоколите за провеждане на следствен експеримент. Налице е забраната
на чл.292 от НПК страните, включително и защитата на подсъдимия М., да се
позовават на тях.
Съдът
намира, че от доказателствения материал следва да се изключат и показанията на свидетели поемни лица, взели
участие при провеждането на следствен експеримент с участието на подс. М. – св.
В.В.И. (л.137, том 5 от ДП) и св. С.Р.В.
(л.138, том 5 от ДП), св. Т.Р. (л.139, том 5 от ДП), св. П.Г. (л.140, том 5 от
ДП). Съдът намира, че посочените показания на практика възпроизвеждат участие
на подсъдимия в конкретни действия в
качеството му на свидетел, което влиза в противоречие със забраната на
подсъдимия да бъдат противопоставяни доказателства, събрани с негово участие,
но в друго процесуално качество.
В по-голямата част от годните писмени
доказателствени средства е отразено, че са били иззети веществени доказателства,
от които значителна част са били обект на експертни изследвания от различни вещи лица, както следва:
1. от съдебно - медицински експертизи: предварително заключение към СМЕ на труп – л.4 от
том 3 от ДП, изготвено от вещите лица Н.С., д-р Г.Г. и Д.Н.; СМЕ на труп ( л.5 –л.14, том 3 от ДП), установила бременна матка в трупа с наличие на
околоплоден мехур и ембрион с дължина 1,5 см. открита ЧМТ, изразяваща се в счупване на черепната основа, субрахноидален
мозъчен кръвоизлив, кръвонасядания по меката черепна покривка; механична асфиксия
от притискане на шията, множество охлузвания и кръвонасядания и констатирала механизъм
на причиняване чрез множество удари или притискане с или върху твърди тъпи
предмети, тангенциално действие на такива предмети и характерен отпечатък на
подметка на обувка в областта на лявата половина на лицето и шията, получени
приживе за кратък период от време и поредността на нанасянето им. Обсъдено е, че в областта на шията са открити травми
от различен характер, като дъговидното охлузване в лявата половина в посочения
участък от тялото може да се получи и от
действието на човешки нокти при хващане и
стискане; от КСМЕ ( л.**5-л.230, том
6 от ДП), изготвено от горепосочените вещи лица, довело до известни корекции,
свързани с причината за смъртта с оглед извеждането на шийната травма, като
водеща, до корекции относно възможния механизъм на получаване на разкъсно-контузната рана в областта орбитата
на дясното око ( при възможен удар от блъскане на главата по ръба на бетонната
шахта –л.228, том 6 от ДП) и до допълване на първоначалното заключение с оглед
степента на изпитаните болки и страдания, както и възможния момент на
настъпване на черепно-мозъчната травма (
след смъртта от шийната травма);
2. съдебно – химически експертизи, изготвени от вещото лице А.А.:
СХЕ А 168/13 и СХЕ 155/13, от
съдържанието на които е видно, че приживе пострадалата не е била повлияна от
алкохол и упойващи вещества. (л.15,
л.16, том 3 от ДП);
3. биологични експертизи на веществени доказателства;
·
протокол 150 Б /2013г. (л.26,
л.27, том 3 от ДП) , изготвен от вещото лице И.К., при който обект на изследване са били: обект № 1- черни маратонки с
връзки, запечатани в картон серия А
068547 при доказване наличието на кръв, която не е била изследвана на този етап
за кръвно-групова принадлежност поради
минималното количество, в което е открита; обект № 2 – чифт бели
чорапи, по които не е било доказано наличието на кръв, обект № 3 - дънков панталон, предоставен за изследване запечатан в картон серия А 068548, по който е било доказано
наличието на кръв от човешки произход и
след изследването е бил запечатан с етикет номер А 068600. Това експертно изследване има отношение към откриването
на биологични следи по вещите, иззети от противопожарно табло в бл.**,
ж.к. „Л.” (адреса, на който е живеел към момента на деянието подс. А.). При
изследването на установената по дънковия панталон кръв от човешки произход не
са били открити аглутинини, което не е позволило установяване на кръвногрупова
принадлежност. При посоченото експертно изследване е била отделена зърновидната
материя от подметката за допълнителни изследвания;
·
биологични експертизи, по-голяма част от които, изготвени от вещото лице
В. М., както следва:
-
І-ва експертиза по протокол 155-Б /2013г. – ВЛ М.
(л.34, л.35, том 3 от ДП), при която обекти на изследване са били дрехите и
обувките, иззети след освидетелстване на лице, предадени запечатани с
картон серия А 161932 от 06.03.2013г. Същият номер е отразен в експертизата на л.34, стр.2, том 3 от ДП,
както и на стр. 2 от протокол за освидетелстване на подс. М.М. (л.77) с приложен към него фотоалбум –л.78 –л.81, том 5 от ДП, поради
което се обосновава извод, че обект на изследване в тази експертиза се явяват
вещи, иззети след освидетелстване на подсъдимия
М.. Резултатът от това заключение показва, че по тях не е била установена кръв или други биологични следи (л.35, том 3
от ДП), което кореспондира с гласните доказателства, събрани при разпит на
същия подсъдим той и А. да са положили усилия да подменят облеклото си веднага
след извършване на деянието;
-
ІІ-ра експертиза по протокол 151-Б /2013г. – ВЛ М.В.
(л.42, л.43, том 3 от ДП). Обектите са били предоставени за експертно
изследване, запечатани с картон А 206 608 (л.42, стр.2, том 3 от ДП) и
печат 014 НЕКД на СДВР, което позволява да бъдат идентифицирани с веществените
доказателства, иззети при оглед на местопроизшествие от 06.03.2013г. (л. 59, л.60, том 2 от ДП), а
именно с намерените на тераса в коридор от общите части на бл.***, вх. Б, ет.6 мъжки
бели спортни обувки с надпис Yovug spirit” с бели връзки, във всяка от обувките – черен чорап, в
плика – тъмносиньо яке с качулка с
надпис „ CYZZY SF
6200 2011” ( облеклото, ползвано от подс. А.
към момента на престъплението). Експертизата е установила, че по влакнестите
обекти, отделени от качулката на якето ( обект № 1) и по дясната мъжка спортна
обувка ( обект № 2) се доказва човешка кръв, в която са били установени „А” и
„В” аглутиногени. По останалите обекти – лява мъжка спортна обувка и чорапи не
е било доказано наличие на кръв. Значението на тази експертиза следва да се
преценява в съпоставка са протокол за оглед на местопроизшествие от 06.03.2013г. (л.59,л.60 от том 2 от ДП),
при което предмет на огледа е била
тераса в гр. С. , бл.***, Б , ет.6, в коридор от общите части на блока,
находяща се в дъното на коридора след
ап. 38 и ап. 37. Несъмнена е била
възможността за достъп на подсъдимите до това място с оглед констатацията в
протокола, че вратата, водеща към терасата, е била открита незатворена и
незаключена. Там именно са намерени изследваните ВД: 1/. тъмносиньо яке с
качулка с надпис „ CYZZY SF
6200 2011” – положителна реакция за кръв с вторично изземване на 1.1/ влакнести обекти от качулката с доказан произход
от заешка кожа; 2/ дясна мъжка спортна обувка с вдяната бяла връзка с надпис „Yovug spirit” - положителна
реакция за кръв ( чрез синьо
оцветяване); 3/ лява мъжка спортна обувка от същия чифт с отрицателна реакция за кръв; 4/ чорапи със
зловонна миризма с отрицателна реакция
за кръв. По нито един обект не е установена суха семенна течност –л.43 , том
3 от ДП. Въз основа на посочената експертиза е установено, че кръвта е от
човешки произход – т.2 от експертизата , тъй като се доказват „А” и „В”
аглутиногени, което изисква кръвта да е
АВ или О, замърсена с продукти, реагиращи на А и В. Няма данни с тази
експертиза да е бил изследван и намереният
жълт полиетиленов плик с рисунка.
Същият също представлява ВД от значение за делото, тъй като обувките, описани в
експертизата - 2 бр. ( чифт) мъжки бели спортни обувки с бели връзки, са били открити именно в посочения плик. Якето
и отделената от него влакнеста материя след експертното изследване били
запечатани в картон А 0124381, а останалите обекти – спортни обувки и чорапи - в картон серия А 0124382 и с печат 015 на НЕКД
– СДВР.
-
ІІІ-та експертиза, ВЛ В. М. по (протокол 152-Б/2013г.)
- л.50, л.51, том 3 от ДП.
С оглед
обозначенията на картона, в който са били предадени за експертно изследване
обектите, описани в тази експертиза, е видно, че те представляват надлежно
съхранени и запечатани веществени, доказателства – нишковидни обекти, иззети
при протокол за оглед на местопроизшествие в местността „С.” от 05.03.2013г.
(л.1,2, том 2 от ДП). Конкретно номерата на картона са цитирани точно на л.2,
стр.1 от том 2 на ДП и те напълно съвпадат с обозначените в експертизата на
л.50, том 3 от ДП. Посочено е, че се касае за три
нишковидни обекта в хартия, а
именно – горна част на косъм от глава по 1.1 и 1.2 и животински косъм 1.3,
върнат опакован с номер А 068616. Същите обекти на изследване са описани още
като:
1а
горна част на косъм от глава, върнат опакован с номер 0018308;
2а
– горна част на човешки косъм от глава;
3а
– животински косъм.
При експертизата било установено, че
първите два обекта са годни за сравнително изследване по ДНК метод.
Обект 2 на същата
експертиза са били три нишковидни обекта
в хартия, иззети от парче пластмасова материя с № 0016960, което било иззето с протокол за
оглед – л. 1, 2, том 2 от ДП от 05.03.2013г. – оглед на труп, започнал в 17.05 часа. При това изследване е било установено, че се касае за три човешки косъма с морфологично сходство
помежду си, които били върнати, опаковани с картон серия А 068617.
Обект № 3 на
експертизата е нишковиден обект, иззет от дъска на шахта № 0016961, при което е било установено,
че представлява човешки косъм от глава, а
обект № 4 - нишковиден обект, иззет от
отвор в плик № 010365, а именно - горни части от човешки косми с морфологично
сходство помежду си. В резултат на това експертно изследване е установено, че всички
обекти с човешки произход са годни за морфологично сравнително изследване с
конкретно установени лица, като обекти
3 и 4
били върнати опаковани с номера А
068618. Иззетата кръв от обект 4 била запечатана с номер 0019351 и СП 029 НЕКД-СДВР. Установено е ,че 1 обект ( с изключение на животинския косъм), както
и 2, 3 и 4 обекти са годни за сравнително изследване по ДНК метод;
-
ІV – та експертиза ( протокол
153-Б/2013г.), изготвена от ВЛ М. - л.58 – л.59, том 3 от ДП. Обекти на
тази експертиза са спортни обувки,
предоставени запечатани с А 068542 и СП
029, иззети при претърсване и изземване
в ж.к. „Л.”, бл.0** - жилището,
обитавано от подс. А.. (протоколът е
приложен на л.89, л.90, том 5 от ДП). Върху тях е открит обект 1а – нишковиден
обект, който е бил изследван микроскопски
и макроскопски и представлява кестеняв човешки косъм от глава.
Установено е, че
посоченият нишковиден обект може да се
изследва по ДНК метод- л.59, стр.2, том 3.
обект 2 – калъф за матрак от текстилна
материя
обект 3 – калъф за матрак от текстилна
материя
По обекти 1, 2 и 3
не е било доказано наличието на кръв. Със същата експертиза по обект № 4 – олекотена
завивка от текстилна материя е било доказано наличието на кръв, но на този етап не е била изследвана за видова и
кръвногрупова принадлежност с оглед друго специфично изследване. ( по метода
на ДНК профилирането). И по четирите обекта, описани в това експертно
заключение не е било доказано наличието
на други биологични следи;
- V-
та експертиза от ВЛ В. М. ( протокол (
154 –Б /2013г.) –л.66 –л.68, том 3 от ДП е имала за цел да открие
биологични следи по следните обекти: по обект
1 - иззета кутия от пластмаса, бяла на цвят по външна повърхност, лилава на
цвят по вътрешна повърхност с
кафявочерна гранулообразна материя – иззета при оглед на труп от шахта до
главата на трупа било доказано наличие на кръв, както и на допълнителни обекти,
а именно: 1а обект – намерен по
външната повърхност на кутията нишковиден обект
(телогенен , паднал човешки косъм от глава );
·
Обект 2 - чорап от текстилна материя – от шахта до главата на трупа;
·
Обект 3 – бикини розови, иззети от шахта ;
По тях по външната им повърхност бил намерен обект 3а - нишковиден обект ( телогенен паднал човешки косъм от крайник);
·
Обект 4 - Блуза с дълги ръкави - червена, скъсана отпред с кафеникава материя по нея;
·
Обект 5 - Жилетка от текстилна материя , червена, с текстилна черна
връзка по средата с мин. Количество
кафеникава материя ;
·
Обект 6 – парче от еластична материя , черно с надпис ул. „И.” с кафеникаво червена материя;
·
Обект 7 – джинсов панталон, син на цвят
„OKTAN”; По външната повърхност на този обект е бил открит обект 7а, за който е било установено, че
представлява телогенен, т.е. паднал
човешки косъм от крайник.
·
Обект 8 – спортна обувка за ляв крак
с кожена материя с надпис „ FITNESS” 38
;
·
Обект 9 - спортна обувка за десен
крак с кожена материя с надпис „ FITNESS” 38;
·
Обект 10 – връхна дреха от текстилна материя , кафява с подплата , черна
на цвят,
По обекти 2, 3, 8 и 9 не е била доказана кръв, за останалите
обекти, т.е. – 4, 5, 6, 7 и 10 било отразено наличие на кръв, а за допълнително
откритите обекти – 3а и 7а не било посочно изследване на биологични следи. За
всички обекти била отразена отрицателна реакция за сперма или други биологични
следи. Всички
обекти са били предоставени в хартиен плик, обозначен с картон А 0124312. Произходът на изследваните
обекти се свързва с шахтата, където е бил открит трупът на пострадалата,
удостоверено с подпис на поемни лица. Нишковидните
обекти, допълнително открити по розови бикини и джинсов панталон, а именно
обектите 3а и 7а били с
морфологично сходство помежду си и същите ведно с обект 1а (нишковиден обект,
открит по външната повърхност на пластмасова кутия, иззета при оглед на труп от
вътрешността на шахтата, били годни да се изследват с ДНК метод ;
-
VІ – та експертиза ( по протокол № 169 – Б/2013г. )
от ВЛ В. М.– л.99, том 3 от ДП, обект № 1 на което е парче дървена материя с неправилна
форма, с пирон, забит в единия и край; Обект 2 - парче дърво с неправилна форма с червеникавокафява материя
по средата, като било установено, че се касае за кръв (л.100, том 3 от ДП), а обект 3 –
дървена материя с неправилна форма 52 см . Откритата при обект № 2 кръв по-късно е
била подложена на допълнително експертно изследване по метода на ДНК –
профилиране;
-
VІІ – ма експертиза от ВЛ В. М. ( по протокол № 159
– Б/2013г. )– л.107, том 3 от ДП, чиито обекти на изследване били дрехите и обувките, иззети при освидетелстване
на подс. А. –съгласно протокол, приложен на 82, л.83, том 5 от ДП. По
специално внимание при оценка на това заключение следва да се отдаде на обект 4 – тениска с къси ръкави, върху
която е било доказано наличието на кръв и поради това обстоятелство била
съхранена за друго специфично изследване. По останалите обекти не били открити
биологични следи. Видно от обстоятелствената част на експертизата обектите са
били предоставени запечатани в картон А 161018. Посоченото обозначение е
идентично със серията и номера на картона, поставени при запечатването на
същите ВД във връзка с проведеното освидетелстване
на подс. А. (л.82, стр.2, том 5 от ДП). Следователно няма никакво съмнение за
надлежното съхранение на ВД при наличието на процесуални гаранции за връзката
им с действията, чрез които те са приобщени към доказателствения материал по
делото. Видно от съдържанието на същата експертиза обект № 4 е бил
запечатан в картон А 0143576 за друго,
специфично изследване ( по метода на ДНК профилиране).
-
VІІІ –ма експертиза (по протокол
№ 303-Б ), ВЛ М. –л.115, л.116, том 3 от ДП, която
е установила, че обекти
от 1 до 7 представляват косми от
главата на П. Т. и всъщност е имала
за задача да извърши вторично изследване
на веществени доказателства, описани вече в предходни експертни заключения,
както следва: обекти от 1-5, описани във втората експертиза, изготвена от ВЛ М. (протокол 152-Б/2013г - л.50, том 3 от ДП), с
която са свързани действия по разследването
при събиране на ВД в района, в който е
било извършено престъплението, обект 6, описан като обект
№ 1а в ІV-та биологична експертиза, а именно в протокол 153-Б/2013г., при която оглед в кутията
на противопожарния кран в бл.0** в ж.к. „Л.“ върху спортните обувки на подс. М.
е открит и иззет нишковиден обект (л.58 – л.59, том 3 от ДП)
и обект 7 – описан като 1а
в V – та биологична експертиза
( 154 –Б /2013)-л.66, том 3 – нишковиден обект, намерен по външната
повърхност на кутията ( телогенен ,
паднал човешки косъм от глава) в близост до трупа на пострадалата.
Съгласно
посоченото експертно заключение обект № 8,
описан е като 3а ( телогенен косъм върху бикините до трупа) в V- та биологична експертиза се характеризира с морфологично
сходство с обект № 14 – косъм от
крайник на подс. М.М., а обект 9, описан е като 7а В V- та биологична експертиза ( телогенен косъм върху
джинсовия панталон на пострадалата) е показал морфологично сходство с обект № 12 – косми от крайниците на
подс. Е.А.;
От съществено значение при
преценката на посоченото заключение с
оглед изпълването на критериите за компетентност и добросъвестност е
обстоятелството, че за нуждите на експертизата е било прецизно и подробно
описан видът на използвания сравнителен материал, както следва: обект № 10 –
сравнителен материал косми от глава на пострадалата; обект 11 – сравнителен материал
– косми от крайници на пострадалата; обект 12 – сравнителен материал – косми от
крайници на подс. А.; обект 13 – сравнителен материал – косми от глава на подс.
М.; обект 14 –сравнителен материал – косми от крайници на подс. М.. Описанието на
сравнителния материал кореспондира напълно със съдържанието на протоколи за
освидетелстване на двамата подсъдими, от които е видно, че към момента на
изземване на сравнителния материал подсъдимият А. е бил с отсъстващо окосмяване
по глава и полова област, като единственото изключение са били крайниците.
-
ІХ – та биологична експертиза от ВЛ В. М. ( протокол
149-Б/2013г.)–л.123 –л.124, том 3 от ДП. Обект на изследване е бил джинсов панталон - веществено доказателство, иззето от от кофа
за смет – протокол за оглед на л.66, л.67, том 2 от ДП , до бл.*** ). По
този обект е било доказано наличието на кръв
с човешки произход, без да е налице възможност за конкретизация на
кръвно-групова принадлежност. Съвкупната преценка на тази експертиза с писмените
доказателствени средства и гласните доказателства обосновава извод, че се касае
за изхвърления от подс. М. негов личен панталон.
-
Х-та биологична експертиза по протокол № 13/БТМ -106 (л.161-л.165, том 6 от
ДП), изготвена
от вещите лица Г. С.С.-НИКК –МВР и И.М.М.-НИКК-МВР, чиито обекти са както следва: обект 1 – ноктени изрези от дясна ръка на подс. М., по която е било доказано наличието на кръв,
поради което и по-късно този обект е бил предоставен за ДНК анализ при
изготвянето на ДНК-Е
- № 13/ДНК – 184 (л.154 – л.158, том 6 от ДП). По останалите обекти, както следва: обект № 2 - ноктени изрезки от лява ръка на подс. М., по
които не е било доказано наличието на
кръв; отривка устна кухина на
пострадалата – обект № 4, отривка анус на пострадалата – обект № 5 , отривка
влагалище – обект № 3, и отривка от телефон – обект № 6 не е било доказано
наличието на кръв.
4. дактилоскопни експертизи на веществени доказателства:
-
ДЕ – л.76 –л.77, том 3 от ДП, въз основа на която са установени са дактилоскопни следи върху
пластмасова бутилка „Ком”, открита при претърсване и изземване в жилището на
подс. А. ***, идентични с отпечатък от
палеца на лявата ръка на подс. А. и от
палеца от дясната ръка на подс. М. ;
-
С две експертизи на ВЛ В. Й.П., при първата от която е била изследвана пластмасова туба, без да
бъдат проявени следи –л.86, том 3 от ДП, а втората ( л.93, том 3 от ДП) по полиетиленов плик LOLIPOP , по който също не са проявени
следи.
5. експертизи, основаващи се на изследване по метода на ДНК –
профилиране от
вещите лица Ж. И.-НИКК-МВР и В.Г.-НИКК-МВР, както следва:
-
Първа ДНК – Е 12/162 от 15.07.2013г. л.132-л.135, том 6 от ДП – относно произхода на изследваната
кръв от пострадалата и установяване степен на сходство с родителите Т.Т. и С.Т..;
-
Втора ДНК – Е 13/ДНК – 452 –л.145 –л.148, том 6 от ДП , с обекти на изследване, както
следва:
Обект 1 – бяла тениска на сини черти ( обект № 4 в протокол № 159-Б/13 –-л.107, том
3 от ДП - експертиза на ВЛ В. М.), а
именно тениска, иззета при
освидетелстване на подс. А. ;
Обект 2, идентичен с обект № 1 - джинсов панталон, за който
доказателствената съвкупност сочи, че е бил ползван от подс. М. и е бил открит зацапан
на десния крачол с червеникаво – кафява материя
( обект № 1 в 149 –Б/13) - джинсов панталон, върху който е
било доказано наличие на кръв с човешки произход, без възможност
за конкретизация на кръвно групова принадлежност ( иззети от Л. от кофа за смет –
протокол за оглед на л.66, л.67, том 2 от ДП , до бл.*** );
Обект 3 - парче дърво, активно зацапано , обект № 2 в експертиза
160 Б/13 –л.99 , том 3 от ДП ;
Обект 4 - черни спортни обувки, описани като обекти 1 и 2, в експертиза 150 – Б/2013г. (ВЛ И.К.
–л.26 –л.27, том 3 от ДП), иззети от пожарно табло, 2 етаж в ж.к. „Л.” , бл.0**,
от пожарно табло, за които доказателствената съвкупност сочат, че са били ползвани
от подс. М.;
Обект 5 - люспа от
червенокафява материя, иззета от олекотена завивка, описана като обект и в експертиза 153-Б /13 –л.58 –л.60, том 3 от ДП
– веществено доказателство, иззето от стая в ж.к. „Л.”, бл.0**, представляващо жилище на подс. А..
По метода на ДНК профилиране кръвта по обекти от 1 до 4
е било установено, че е идентична с кръвта на пострадалата. От друга страна
следите по обект 2 и 4 пряко могат да бъдат свързани с личността на подс. М., а следите по обект №1 – с подс. А..
-
Трета ДНК-Е - № 13/ДНК – 184 (л.154
– л.158, том 6 от ДП) ;
Експертизата е
изследвала наличието и на друг ДНК – материал, различен от този на П. Т., да е
бил оставен по изследваните обекти. По част от изследваните обекти, а именно по: обект № 1 – тампон отривка от устна
кухина на П. Т. съгласно СМЕ 194/13; (л.5-л.13 , том 3 от ДП) при установен непълен профил, съвпадащ с този на пострадалата; Обект № 2 – тампон
отривка –влагалище при изследване на труп,
Обект № 3 – тампон отривка – анус
на труп, обект 4.1 – ноктени изрезки от лява ръка на пострадалата, обект 4.2. – ноктени изрези от дясна ръка на
пострадалата не бил открит ДНК
материал от друго лице. В тази част
заключението не опровергава разказаното от подсъдимите, че в деня на извършване
на престъплението пострадалата е имала полови контакти с тях. Факт е, че при
щателно изследване на всички ВД, по нито едно от тях не е открита следа от
семенна течност, такава не е открита и при изследване на отривките, иззети от
трупа на пострадалата. От друга страна обаче никъде в годните за ценене гласни
доказателства не се твърди на инкриминираната дата половият акт на пострадалата
да е бил придружен с еякулация от страна на подсъдимите. Така на практика
заключението на третата ДНК експертиза не дава възможност да се разреши
противоречието в гласните доказателства относно естеството на отношенията между
пострадалата и подс. М.. Подсъдимите в първоначалния си разпит твърдят
еднопосочно, че пострадалата обичайно е поддържала интимна връзка с тях, дори и
на инкриминираната дата. От показанията на св. Т.Т. обаче ( майка на
пострадалата) е видно, че дъщеря й била споделяла за такава връзка само с подс.
А., а за приятеля на А., който редовно ходи в дома му, твърдяла, „че не може да
го понася” (л.110, том 1 от ДП). Така
или иначе в признатите от подсъдимите факти е залегнало и обстоятелството
пострадалата да е поддържала интимни отношения с двамата подсъдими и
доказателственият материал правилно е бил разчетен от прокурора при разгръщането на обвинителната теза. Тази
част от доказателствения материал има отношение към разгърнатата от защитата на
подс. А. линия на защита, свързана с разбирането, че пострадалата е имала по-разкрепостено
поведение, което според защитата е съпричиняващ фактор при настъпването на
общественоопасния резултат. Съдът намира, че що се отнася до оценката на
доказателствата, не се опровергават обясненията на подсъдимите за естеството на
техните отношения – от интимен характер с пострадалата. Извод в тази насока се
обосновава от факта, че показанията на
св. Т. Т. са косвен източник на доказателства за обстоятелства, които е узнала
от дъщеря си, в този смисъл, те не могат да бъдат противопоставени успешно на
преките доказателства, каквито са обясненията на подсъдимите. От значение е и установената
в НПК тежест на доказване, която е изисквала обвинението да опровергае
доказателствата, от които защитата желае да се ползва. Отговор на въпроса
обаче дали този факт обслужва линията на
обвинението или линията на защитата, съдът намира, че е неуместно да бъде даван
по повод анализа на доказателствата. По това възражение на защитата съдът
следва да се произнесе при оценката на
наказателната отговорност.
Втората
основна задача на третата ДНК експертиза е била свързана с установяването на ДНК
материал, идентичен с ДНК профила на пострадалата по веществени доказателства,
чиято връзка с подсъдимите е установена с други процесуални способи, като
протокол за освидетелстване или протокол за оглед на местопроизшествие. В тази
група следва да се включат следните обекти: Обект № 5.1. и 5.2. – ноктени
изрези съответно от лява и дясна ръка на подс. М., по които експертизата не е установила алели от друго лице; Обект №
6 – мобилен телефон, открит върху покрив в съседство до бл.**, ж.к. „Л.”, върху
който експертизата е установила смес от
клетъчен материал, неподлежащ на пълна или частична идентификация; обект № 7 –
клетъчен материал от устна кухина на подс. М.; обект № 8 – клетъчен материал от
устна кухина на подс. А., при изследването на които също не е установен чужд за
подсъдимите клетъчен материал;
6. съдебно-психиатрични експертизи на подсъдимите с участието на
вещото лице М.Щ.К. както следва:
o
1-ва експертиза : самостоятелно извършена при освидетелстване на подс. М. (л.167 –л.171, том 6 от ДП ). ВЛ е
обосновало състояние на обикновено алкохолно опиване от лека към
средна степен към момента на деянието, както и че този подсъдим е психично здрав;
o
2-ра експертиза – по отношение на подс. А. –л.173 – л.176, том 6 от ДП ), която
е установила, че подс. А. не страда личностово разстройство или от психотично мотивирано поведение;
o
3-та експертиза ( КППЕ), изготвена от вещите лица К., Стойчва и Д.
Златарева (л.180 –л.193, том 6 от ДП), извършена
по отношение на подс. М.. Именно това заключение дава основание за
констатацията, че преди деянието подс. М. е израсъл в тежка семейна и социална
среда, довела косвено и до загуба на зрението на дясното си око, формирането му
като личност с повишена активност, енергичност, упоритост при преследване на
целите, заряд с конфликтно напрежение;
o
4-та експертиза ( втора комплексна СПЕ –л.198 –л.209, том 6 от ДП),
извършена по отношение на подс. А. е установила, че се касае за психично здрав
човек, който по характер е активен, оптимистичен, лабилен, разпилян, адаптиращ
се с компромиси, ориентиран към дейности, доставящи предимно удоволствие за
сметка на системни и последователни
усилия, с добра самооценка и самочувствие. И за двамата подсъдими не се установява
болестна мотивация при извършване на
деянието, не се установяват данни за психотични епизоди с качествено
разстройство на съзнанието.
Основните способи за доказване,
използвани от органите на досъдебното производство за изясняване на причините
за настъпилата смърт, са довели до
събирането на убедителни доказателства за нейния насилствен характер и това са
протоколите за оглед на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, в частност
протокол за оглед на местопроизшествие и оглед на труп ( л.1-л.15, том 2 от
ДП), допълнителен оглед на местопроизшествие (л.39 - л.45, том 2 от ДП), протокол за оглед на
труп (л.16-л.38, том 2 от ДП), протоколи за изземването на сравнителен материал
от жИ.лице, всички те, съпоставени със заключението на СМЕ и ДНК – експертиза и обясненията на
подсъдимите.
Доказателства, относими към установяване самоличността
на пострадалото лице и неговото състояние към момента на смъртта, причината за
смъртта, вида на съпътстващите травматични увреждания, механизма и точния
момент на получаването им ( преди или след настъпването на смъртта), механизма на
сломяване на съпротивата на пострадалата и интензитета на тази съпротива:
При отговор на въпроса чл.301, ал.1, т.1 от НПК съдът
установи, че е извършено тежко престъпление срещу личността на П. Т.. Няма никакво съмнение, че трупът
на лицето, открито при оглед на местопроизшествие в шахта в „З.П.”, местността
„С.” е именно тялото на П. Т.. Идентификацията на пострадалото лице с изчезналата на 04.03.2013г. П. Т.
са установени от заключенията на
комплексна съдебно-медицинска експертиза, от протоколи за изземването на
сравнителен клетъчен материал – действия, проведени с участието на частните
обвинители и от заключението на ДНК – експертиза Е 12/162 от
15.07.2013г. (л-132- л.135, том 6 от ДП). От вещите лица, изготвили ДНК – експертиза след снемането
на сравнителен клетъчен материал от устната кухина на частните обвинители (
родителите на П. Т.) и при съпоставка с обект № 1-кръв на марля, иззета при протокол за огледа
на трупа на П. Т., е
установено, че вероятността Т.И.Т. да е биологична майка на П. Т. е 1, 00000, а
вероятността С.П.Т. да е неин биологичен
баща, е 0, 999996/при гранични стойности от 0 до 1/.
Инкриминираното деяние е свързано с насилствено
отнемане на човешки живот и този факт е установен по изискуемия от закона
несъмнен и безспорен начин. Фактът на осъществяване на инкриминираното с обвинителния акт деяние, свързано
с умъртвяването на човек, употребата на сила и предметите, които са били
използвани за това, са изяснени въз
основа на обясненията на подсъдимите, дадени в присъствието на защитник от
06.03.2013г., както и дадените от тях обяснения пред съдия в производство по
чл.222 от НПК в съдебно заседание от 20.03.2013г. в досъдебното производство, от
заключение на СМЕ на труп № 194/2013г. (л.5- л.14, том т.3 от ДП), заключение на съдебнохимическа
експертиза № А-168/13г. , от което било установено, че в пробите от кръв и урина, взети от трупа на П.С.,
не е доказано наличието на етилов
алкохол, от заключение на КСМЕ (л.**5 – л.230, том 6 от ДП), биологична
експертиза № 160Б/13 – л.99, том 3 от ДП, от заключение на ДНК Е 13/ДНК-452 (
л. 145-л.148, том 6 от ДП. Обекти на тези експертни изследвания са били
веществени доказателства, иззети по предвидения в закона процесуален ред, а
именно с протоколи, удостоверяващи съответните неотложни действия по
разследването, както следва:
· оглед на местопроизшествие в
района на „З.П.”, местността „С.”, за което е изготвен протокол, в който било
документирано мястото на шахтата, вида на съоръжението ( с отбелязана дълбочина
200 см
и отвор с диаметър от 60 см),
откриването на труп в шахтата на лице от женски пол и изземването на биологични следи - угарка с
кафяв филтър, иззета от шахта, върху трупа, угарка от кафяв филтьр, иззета от
шахта отгоре, нишковидни обекти,
гранулообразна материя - пръст,
иззета от края на отвора на шахтата, чорап, иззет от шахта, до главата на трупа, кутия от пластмасова материя, иззета до
главата на трупа, розови бикини, черен найлон,
пластмасова бутилка, дънков панталон, счупено парче стькло, връхна дреха и чифт
маратонки. (Протокол за оглед – л. 1, 2, том
2 от ДП от 05.03.2013г). Иззетите ВД били надлежно запечатани, както следва:
угарка, иззета при оглед, намерена върху трупа – с № 0018131; угарка с кафяв филтър, иззета от
шахта отгоре на 1 м
от отвора с № 0016959; нишковидни обекти , иззети от парче пластмасова материя
с № 0016960; нишковиден обект, иззет от
дъска на шахта -с № 0016961; нишковиден обект, иззет от отвор в
плик – с № 010365; гранулобразно вещество ( пръст) , иззето от купчина на 5 метра южно от шахтата – с
№ А 206613; гранулобразна материя, иззета от края на отвора на шахтата,
зепачатана в плик с картон серия – с № А 206612; гранулобразна материя (пръст),
иззета от шахта над трупа - запечатана с етикет серия А 206614; дреха,
иззета от дясна ръка на трупа - с А 0124310; чорап, иззет до глава на трупа –
с № А 0124314; кутия от пластмаса, иззета от шахта до главата на трупа – с
№ А 012 4313, бикини, розови, иззети от
шахта – с № А 0124316; найлон, черен –
до камък, близо до трупа – с № А 012 4315; пластмасова бутилка, иззета от
шахта - с № А 0124309; дънков панталон, иззет от шахта –с
№ А 0124317; счупено парче стъкло,
неправилна форма, иззето от гърба на трупа – с № А 206611, парче от пластмасова материя,
иззето от трупа - с № А 0124311; връхна
дреха, чифт маратонки, иззети от шахта с етикет – с № А 012 4312. Всички
посочени по-горе веществени доказателства били
запечатани и със СП 014 НЕКД –СДВР;
· Протокол за оглед на труп –
л.16-л.18, том 2 от ДП с начало 09.30 часа на 06.03.2013г. и с приложен фотоалбум –л.18-л.38, том 2 от ДП, при което
обект е бил открития при първоначалния оглед труп и при което са били надлежно
иззети и запечатани за бъдещи експертни
изследвания следните веществени доказателства: мартеници от дясната ръка – серия А **1388 и СП 004 НЕКД; нокти от ръцете с подкожно съдържимо – плик с №
0018100 ( или 0018106), СП 004 СДВР; косми от главата , крайници и полова област – запечатани в плик с
биологични следи 0018107, СП 004; синьо парче, наподобяващо найлон от външната страна на дясната мишница –
**1389, СП 004; обтривки от ръце, анус, устна
кухина и влагалищно съдържимо – в ПЕ
предпазител с надпис СВЕ 194/13 и след
това в хартиен плик А **1387, , СП 004 СЕДВР; иззета кръв от вътрешността на трупа -
0016116 СП 004 НЕКД –СДВР ; Секрет от ………….канал 0017196 и СП 004 НЕКД –СДВР;
· допълнителен оглед на
местопроизшествие, при който от шахтата са
иззети два броя пръчки и част от дъска - протокол за оглед на местопроизшествие – на шахта ( л.39, л.40, том 2 от
ДП), фотоалбум - 41-л.45, том 2 от ДП;
· Протокол за изземване на клетъчен
материал от устна кухина от Т. И.Т. в
плик № 0018104 –л.96, том 5 от ДП;
· Протокол за изземване на
сравнителен клетъчен материал от устна кухина на С.П.Т., запечатан с № 0017987
и СП 030 НЕКД – СДВР (л.97, том 5 от ДП).
Действително, налице са противоречия
в гласните доказателства, събрани чрез обяснения на подсъдимите, но те не
засягат основния факт по чл.102 от НПК, а само и единствено въпросите, свързани
с индивидуалния принос на всеки един подсъдим при постигането на целения от тях
общественоопасен резултат. Съвкупната преценка на изследваните веществени доказателства, приобщени
по надлежния процесуален ред с посочените по-горе писмени доказателствени
средства – т.напр. S-образна пръчка с
червеникаво-кафяви зацапвания по нея и характера на травматичните увреждания,
установени със СМЕ на труп, напълно изключват болестна причина за смъртта, като
обосновават несъмнен извод за упражнена интензивна физическа сила, насочена към
засягане телесната неприкосновеност на пострадалата. Така от заключението на СМЕ
на труп 194/2013г. са установени две травматични увреждания, които
самостоятелно могат да доведат до смърт - черепно-мозъчна травма с кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки и травма в областта на шията, която може да доведе
до механична асфиксия. Експертизата на
този етап от разследването е била категорична,
че и двете основни травматични увреждания, описани по-горе, са получени
приживе, за кратък период от време едно след друго (л.13, том 3 от ДП). Това
експертно становище, изразено в ранния етап на разследването, е допълнено с
известни корекции със заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза ( л.**5-л.230, том 6
от ДП), от което е установено, че непосредствената причина за настъпилата смърт
на П. Т. е механична асфиксия от
притискане на шията /удушаване/,
изразяваща се в кръвоизливи под конюнктивите на очните ябълки, плеврите на белите дробове,
епикарда и лигавиците на бъбречните легенчета, оток на мозъка и белите дробове.
Така в заключителния етап на разследването се поддържа, че е налице водеща
травма за настъпването на смъртта, като точният интервал от време между двете
травми, несъвместими с живота, не е установен.
Така
напълно безспорно от фактическа страна е, че пострадалата приживе е
получила шийната травма, довела до механична асфиксия. За действия на душене се
споменава и в обясненията на подс. М. от 06.03.2013г. (л.31, стр.2 от том 1 на ДП), както и в обясненията на подс. А. от същата дата ( л. 27, л.28, том 1 от ДП).
Противоречията в първоначалните обяснения на подсъдимите не се отнасят до факта
на извършена механична асфиксия, а до степента на участие на всеки един
подсъдим при нанасянето на водещата травма, свързана с настъпването на смъртта.
За съвместни действия на душене, предприети от двамата подсъдими, се споменава
и в обясненията на подс. М. пред съдия (л.153, том 5 от ДП), както и в обясненията на подс. А., дадени от него пред
съдия. Вътрешните противоречия в обясненията на подс. А. дали той лично е участвал в тези действия или
са били извършени в негово присъствие самостоятелно от другия подсъдим ( л.149,
том 5 от ДП) също нямат отношение при изясняване
на въпроса относно причината за смъртта на пострадалата, защото в
тази част те не влизат в противоречие с
основния факт, установен от медицинските изследвания за извършено
травматично посегателство в областта на шията на П. Т., несъвместимо с живота.
В
пледоарията на защитата се повдига въпросът дали черепно-мозъчната травма на
пострадалата е получена от нея приживе и дали ако се приеме, че е настъпила
след смъртта, може да се обоснове признакът умъртвяването да е настъпило по
особено мъчителен начин по смисъла на
чл.116, ал.1, т.6 от НК.
При
отговора на този въпрос съдът съобрази, че
с оглед характера на производството е обвързан със съдържанието на
признатите от подсъдимите фактически обстоятелства, а те съгласно изложението
по-горе и от съдържанието на обвинителния акт (стр. 2 от ОА, последен абзац)
изключват твърдението черепно-мозъчната
травма, свързана със счупване базата на черепа и самостоятелно обуславяща
смърт, да е настъпила от удари с твърди тъпи предмети приживе, макар и в
конкретния случай от медицинска гледна точка да е възможен този механизъм. При описанието на фактите прокуратурата е
направила прецизен прочит на доказателствения материал съобразно правилото на
чл.103, ал.1 от НПК, като въз основа на отговора на ІV въпрос от заключението
на КСМЕ ( 6 том от ДП) е отчела наличието и на друг възможен механизъм на
причиняване на счупването на базата на черепа, а именно при последващото падане
на тялото и удар в областта на главата в шахтата, където е намерена пострадалата
при оглед на местопроизшествие в областта „С.” (л.237, том 6, посл. абзац). Доколкото
от медицинска гледна точка е възможно двете най-тежки травми, самостоятелно
водещи до отнемането на живот, да настъпят непосредствено една след друга, в
кратък интервал от време, не може да се изключи част от травматичните
увреждания в областта на главата, в частност – счупването на базата на черепа
да е настъпило след травматичните увреждания в областта на шията. В тази връзка
е основателно възражението на защитата, че настъпилата от механична асфиксия смърт
е била пречка П. Т. да изпита болки и страдания при счупванията на челната кост
и базата на черепа. Без съмнение, обвинението е приело именно това,
най-благоприятно за подсъдимите фактическо положение, което на свой ред изключва
една от най-тежките травми да е била осъзната от пострадалата приживе.
Нито
прокуратурата обаче се фокусира върху тезата, че счупването на базата на черепа
е единствената травма, съпътстващата шийната, нито доказателственият материал,
събран в досъдебното производство, дава основание за такъв извод. Изграждането
на обвинителната теза е било обусловено и от разрешение на въпроса дали се
констатират и други травми и ако това е така,
какви са те.
Обвинението
е инкриминирало факта, че подсъдимият А. напръскал пострадалата със спрей и я
бутнал на земята, след което тя
започнала да вика и да се извинява
на А., че е забременяла, като го молела да не я бие. Твърди
се, че веднага след това подсъдимият А. взел
дървена летва, която се намирала близо до шахтата и започнал да удря Т. по главата с нея, в областта
на челната кост и орбитата на дясното
око, след което я дал на подс. М., който също нанесъл няколко удара с летвата
по главата на Т. ( не се твърди
ударите, нанесени от подс. М., да са били насочени също към орбитата на дясното
око). При така описаните факти е видно, че телесната неприкосновеност на П. Т.
е била засегната многократно приживе - на първо място при падането й върху
терена, върху който е имало опасни издадени ръбове на бетонната шахта и на
второ място – от ударите с дървена летва, които според обвинението са били
локализирани само в областта на главата, но в различни части от нея.
Обвинението
е приело за установено, че по този начин ( от ударите с летвата) подсъдимите
причинили на Т. нараняване — разкъсно-контузна рана в областта на челната кост и орбитата на дясното
око. Касае се за тежка травма на
главата, причинена по механизъм, различен от счупването на базата на черепа.
Вярно е, че КСМЕ в заключението си по трети и четвърти въпрос, след като е констатирала разкъсно - контузна рана в
областта на челната кост и орбитата на дясното око, сочи за друг възможен
механизъм, а именно тази травма от дясно да е получена от блъскане на главата
върху ръба на бетонната шахта. ( л. 228, том 6 от ДП). Но също така е вярно, че не се изключва и
първоначално възприетият механизъм на причиняване в СМЕ на труп, която приема,
че всички констатирани травматични
увреждания, включително и описаното по-горе,
се дължат на множество удари или
с притискане с или върху твърди тъпи предмети и от тангенциално действие на такива предмети. (л.13,
том 3 от ДП). Използването на такива
предмети, макар и с известни противоречия, свързани с хронологията на
действията, се съдържа и в обясненията на двамата подсъдими.
Въз
основа на заключението на КСМЕ съдът приема за установено, че пораженията върху
дясната страна от лицето на пострадалата не са причинени едномоментно със
счупването на базата на черепа, което се установява преди всичко от ляво. КСМЕ
е приела за установено при вътрешен оглед на глава и отрепатриране на меките тъкани на лицето и мозъчния дял на черепа, че е
налична фрактурна линия, проследима
нагоре и наляво по челната кост. Счупването е било проследено също така по
вътрешната повърхност на лявата очница
по горната й стена, със значително разместване на фрагментите. След
отрепатриране на главния мозък КСМЕ е установила продължението на фрактурната
линия по лявата половина на предната
черепна ямка. Следва
да се отбележи обаче, че КСМЕ не допуска всички травми да са получени преди
шийната. Такова допускане е налице само за някои от травмите. При прочит на
КСМЕ става ясно, че травми, които със сигурност следват по време шийната, са
широките и успоредни драскотини по тялото и крайниците на пострадалата, които
отговарят да са получени при приплъзване на тялото по ръба на шахтата, както и
счупването на базата на черепа, което е възможно да е настъпило от удар в областта на главата в шахтата,
където е била намерена пострадалата. За причиняването на тези травми обаче
обвинение няма нито при очертаването на механизма от действия, водещи до умъртвяване
на пострадалата, нито при обосноваване на инкриминираните квалифициращи
признаци на престъпния състав.
Следователно, ако контактният удар при
избутването на пострадалата в бетонната шахта, е настъпил върху лявата страна
на главата й, довела до самостоятелно причиняване на черепно-мозъчна травма –
счупване на базата на черепа, чиито фрактурни линии са преди всичко от ляво, то
следва да се приеме, че всички останали травматични увреждания, които не могат да имат механизъм на
причиняване с приплъзване при спускане на тялото в шахтата и не са локализирани
в близост до фрактурната линия отляво, в т.ч. -
инкриминираното увреждане в областта на дясното око, са били причинени
приживе, т.е. – тогава, когато П. Т. е била в съзнателно състояние и е могла да
изпита значителни болки и страдания.
Ето защо
твърдението в обвинителния акт травмите от дясно в областта на лицето и дясното
око да са били причинени от двамата подсъдими в резултат на удари с летва след
последователното прехвърляне на този предмет от А. към М. и преди да пристъпят
към удушаването на пострадалата (л.2 от ОА), както и твърдението за нанасяне на
други множество удари в областта на главата (л.2 от ОА, посл. абзац) и (л.6 от
СП, л.4 от ОА) намира своята
доказателствена опора в материалите от досъдебното производство и позволява
самопризнанието на подсъдимите и по този факт да бъде взето предвид при очертаването на кръга обстоятелства по чл.372, ал.4 от НПК.
Обоснован
от доказателствения материал е фактът, че на Т. са били причинени от удари с
летва и други множество травматични увреждания по различни части на
главата. Освен описаните по-горе травми – разкъсно-контузната рана в областта
на дясното око и счупването на базата на черепа, заключенията на КСМЕ и СМЕ на труп са констатирали множество други
травматични увреждания по главата, т. напр.: синкави кръвонасядания по
ноздрите, кръвонасядане с дължина 3
см по лявата скулна област, група успоредни
кръвонасядания с дължина от 1
см до 1,8
см, отделени от
0,4 - 0,5 см,
отворени към ушната мида от ляво, кафеникави охлузвания по десния ъгъл на
устната и др. СМЕ на труп е категорична, че описаните травматични увреждания не
могат да се получат едномоментно, а от множество удари. Наличието на
множество удари може да се преценява и от различната локализация на травмите. По
изложените съображения съдът изключва възможността всички травматични увреждания да се дължат на един, единствен контактен удар, получен при сблъсъка на падащото
тяло в бетонната шахта и на това основание да се приеме, че са настъпили
послесмъртно.
Така
съдът е задължен да даде отговор и на въпроса дали от гласните доказателства
може да се установи по категоричен начин точната хронология на причиняване на
телесните увреждания по главата на пострадалата приживе, индивидуалният принос
на всеки подсъдим в тази хронология и
доказателствената необходимост от такъв анализ. Вярно е, че в самия обвинителен
акт не е очертана детайлна хронология на нанасянето на удари върху главата на
пострадалата, що се отнася до броя на ударите, от кого са изхождали и каква е
била точната им локализация. При извеждането на основния факт относно
извършеното престъпление и авторството на деянието обаче това не е било
необходимо. И това е така, тъй като нанасянето на удари с летва ( независимо от
техния брой, но повече от един, установено по несъмнен начин от заключенията на
медицинските експертизи) е било извършено последователно от двамата подсъдими в
присъствието на всеки един тях, поради
което всеки подсъдим е съзнавал какво и сторено на П. Т. до този момент.
Признанието
на определен кръг от факти обаче не е пречка съдът да извърши свой собствен
анализ на доказателствения материал, за да установи конкретния принос на всеки
подсъдим за настъпването на инкриминирания общественоопасен резултат, щом
детайлното разглеждане на случая не излиза от общата рамка, очертана с
обвинителния акт. Още повече, че въпросът за формата на изпълнителното деяние,
а по арг. от чл.**, ал.1 от НК – също така характерът и степента на участие на
съучастниците имат основно значение при определянето на наказателната
отговорност.
Липсват
противоречия в обясненията на подсъдимите, че самото начало на престъпно
посегателство срещу личността на пострадалата се е осъществило с активни
действия на подс. А. – чрез впръскване със спрей. Не може да не бъде отчетено,
като отегчаващо отговорността
обстоятелство, че невропаралитичният спрей е бил използван активно
именно от подс. А., при това – за нападение, т.е. не по обичайното
предназначение на тази вещ – за самозащита. Само и единствено в първоначалните
обяснения на подс. А. от 06.03.2013г. се твърди, че тази идея му е била
подсказана на място от другия подсъдим, но обясненията и на двамата подсъдими са
напълно еднопосочни, че спреят всъщност е бил използван от подс. А.. Така
участието на другия подсъдим, макар и на този етап да не е било изразено в
активни действия, обективира наличието на
синхрон за постигането на общественоопасния резултат и е било отразено в
съответствие със събрания доказателствен материал и в обстоятелствената част на
обвинителния акт ( въз основа на обясненията на подс. А. от 06.03.2013г.)
Що се
отнася до хронологията на действията, извършени от подсъдимите и непосредствено
предхождащи шийната травма, те са признали по чл. 371, т.2 от НПК, че след като
по описания начин (впръскване със спрей и събаряне на пострадалата на земята) вероятността
за възможна съпротива е била сведена до минимум, подсъдимият А. взел дървена летва, която се
намирала близо до шахтата и започнал да удря Т. по главата с нея, в областта на челната кост и
орбитата на дясното
око, след което я дал на М., който също нанесъл няколко удара с летвата по главата на Т.. По този начин не
се спори по факта, че подсъдимите
причинили на Т. нараняване — разкъсно-контузна рана в областта на челната кост и орбитата на дясното
око. Признат е факта, че веднага след това двамата подсъдими започнали
да скачат с обувки по корема и лицето на Т., а след като по този начин окончателно сломили
съпротивата на пострадалата, А. и М. пристъпили към осъществяването на крайната цел - умъртвяването на П. Т., като започнали да притискат с ръце
шията и отворите на носа и устата на пострадалата и след около 5-7 минути по посочения начин я умъртвили.
Съдът
констатира, че гласните доказателства,
събрани с разпита на подсъдимите, не се отличават с нужната конкретика, за да
се определи точната хронология и локализацията на ударите ( с ръце, крака или
намерените ВД – дървена летва и S-образна пръчка), нанесени преди подсъдимите да
пристъпят към действия на душене, както и точната хронология на техните
действия след настъпването на смъртта. Отличават се противоречия в обясненията на подсъдимите, дадени пред съдия в
досъдебното производство дали на
местопроизшествието е имало лопата ( такава е имало според подс. М., а според
подс. А. – не), от кого точно и в кой момент е
била изхвърлена дървена пръчка – всеки един от подсъдимите твърди, че
именно той се е освободил от това средство за нанасяне на удари (л.150, л.153,
том 6 от ДП). Посочените противоречия
обаче не са съществени до степен, изискваща
делото да се разгледа по общия ред, тъй като те като цяло не са относими
към извеждането на основния факт, свързан с извършеното престъпление и участието
на подсъдимите в него. Отделно от това обвинението не твърди на пострадалата да са били нанасяни
удари с лопата, а използването на дървена пръчка при нанасянето на удари не се
оспорва в наличния доказателствен материал. Съдът намира, че посочените противоречия в
обясненията на подсъдимите не са съществени, като едновременно с това те
намират своето разрешение при съпоставка на дадените от тях обяснения само два
дена след деянието в присъствието на защитник. В обясненията си от 06.03.2013г.
подс. М. твърди, че другият подсъдим е намерил летва и ударил с нея
пострадалата по главата, след което му подал летвата и подс. М. също започнал
да нанася удари с този предмет. Тази последователност при подаването на летвата
от единия подсъдим на другия, преди да пристъпят към нанасянето на шийна
травма, обяснява привидното противоречие в обясненията им, че всеки един от тях
самостоятелно се е освободил от дървената пръчка. Така се установява, че
действително и двамата в един момент са се освободили от дървената летва, но А.
го е направил първи, като я е подал на М..
От съществено значение е отговорът на въпроса
как всъщност е била елиминирана възможността за съпротива на пострадалата и
дали тя изобщо е оказала съпротива. Категоричен отговор на този въпрос е даден
по експертен път по шеста задача на КСМЕ,
която е обосновала възможността на пострадалата да оказва съпротива в
изминалия период от време от началото на нападението до настъпването на смъртта
от механична асфиксия. Отделно от това експертизата е установила т. нар.
„защитни” наранявания, каквито са оток и кръвонасяданията на лявата дран и
пръсти. (л.229, том 6 от ДП). Арументирано и обосновано е становището на експертите, че констатираните
по трупа на пострадалата оток и кръвонасядания на лявата длан и пръстите са
травматични увреждания, чиито механизъм на получаване отговаря да са получени
при опит на пострадалата да се защити от попадащи върху тялото удари. В гласните доказателства,
събрани при разпит на подсъдимите, не се разкриват данни за изпадането на
пострадалата в безсъзнателно състояние, което да обуслови неоказването на
защита. Затова наличието на „защитни” наранявания кореспондира със съдържанието
на гласните доказателства за съхранено съзнателно състояние на пострадалата до момента
на причиняването на водещата шийна травма.
За да постанови определение по
чл.372, ал.4 от НПК, съдът анализира
доказателствата, съобразно тяхната относимост към изпълнение на престъплението
в хронологията, очертана в обвинителния акт.
Подсъдимите са признали факта да е използван
спрей по описания по-горе начин, както и че са действали в синхрон за събарянето на
пострадалата на земята. На 06.03.2013г. в разпита си разследващия орган подс. А.
е посочил, че пострадалата е паднала на терена, докато А. я е пръскал със
спрей, а подсъдимият М. я е удрял. (л.27, стр.2, том 1 от ДП). В тази част
относно начина, по който тялото на пострадалата е било извадено от равновесно
положение, обясненията на подс. А. се отличават със съществена непълнота, която
се отстранява от обясненията на подс. М. от същата дата. В първоначалния си
разпит в присъствието на защитник подс. М. е посочил, че именно подсъдимият А.
е бутнал пострадалата на земята. Действително
в тази част първоначалните обяснения на подс. М. не кореспондират с
казаното от него по-късно пред съдия на
20.03.2013г., когато този подсъдим е твърдял,
че самият той е съборил пострадалата върху терена. (л.163, стр.1, том 5
от ДП). От своя страна подсъдимият А. в производството по чл.222 от НПК отново
е посочил без ясна конкретика, че пострадалата е паднала, без да е ясно как
точно нейното тяло е било съборено до шахтата (л.149, том 5 от ДП). Фактът, че
при следващ разпит подсъдимият А. не прибягва до възможността да допълва вече
дадените показания с детайли за
участието на другия подсъдим в определени действия, следва да се цени в два
аспекта: на първо място показва, че липсата на спомен у подс. А. относно механизма на изваждане на пострадалата от
равновесно положение, е трайно състояние, на второ място – разкрива се субективното
отношение на подсъдимия А. към подсъдимия М., очевидно изградено на взаимно
доверие и на основата на възприето зачитане на чуждия интерес, в частност - и на интереса на подс. М. да не се
изопачават фактите, свързани с личния принос на подсъдимите при осъществяване
на изпълнителното деяние.
Обратно, в обясненията на подсъдимия М. се констатира конкретика за
индивидуалния му принос, свързан с
причиняване на теренна травма, но едновременно с това - и наличието на съществени противоречия, които
пред съдия се свеждат дори и до твърдения, с които М. смекчава положението на
другия подсъдим, изнасяйки факти,
влизащи в противоречие с неговия собствен личен интерес, доколкото разкриват
по-висока степен на участие при елиминиране на първоначалната възможност за съпротива.
След като прокуратурата е приела за
установено в обвинителния акт, че именно подсъдимият А. е
бутнал пострадалата на земята (л.2 от ОА), а не подс. М., очевидно не е дала
вяра на тази част от дадените от М. обяснения пред съдия. Настоящият състав на
съда намира, че с този подход обвинението при
изготвянето на обвинителен акт е постигнало правилно разчитане на
доказателствения материал. И това е така, тъй като единственият източник с информационна стойност относно
начина и автора на действията, с който
първоначално е била сломена възможността на съпротива чрез избутването на П. Т.
върху терена, са обясненията на подс. М..
Изложеното
налага и отделното им обсъждане за изясняване на противоречията в тях.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с интерпретацията им при изготвянето
на обвинителния акт, където очевидно са приети с доверие тези, които подс. М. е
дал само два дена след деянието в присъствието на защитник ( в тях избутването
върху терена е вменено на другия подсъдим). Несъмнено тези показания се
отличават с по-висока степен на свързаност, подреденост и последователност. Най-малкото
защото, следва да се приеме с доверие уточнението, което подсъдимият М. е
направил в началото на своя разпит пред съда: „ Аз бих искал да не давам
обяснения пред съда………………..Изтощен съм психически”. Обясненията на подс. М. от
20.03.2013г. съдържат и взаимно изключващи се твърдения, което е друго
самостоятелно основание съдът да не им се доверява изцяло – първото твърдение е,
че самият М. е съборил пострадалата на земята, а след това, че са го направили заедно
с другия подсъдим. От непоследователната хронология при изложението на фактите също
може да се заключи нежеланието на този подсъдим да се спира на конкретни
детайли. Основание за такъв извод дава твърдението за един, единствен удар при
събарянето на пострадалата на земята преди да се пристъпи към душенето й– факт,
категорично отречен от заключенията на СМЕ на труп. Отделно от това,
уточнението в разпита на подс. М. пред
съдия за нанесени неустановен брой удари, направено едва след като подсъдимият хронологично е
разказал, че пострадалата е била хвърлена в шахта, разкрива ретроспективно
връщане към момента на нанасяне на удари в един предхождащ настъпването на
смъртта период от време. Съвкупната преценка на всички посочени по-горе
обстоятелства обосновават извод за по-ниска степен на достоверност на дадените от
подс. М. обяснения пред съдия в сравнение с разпита на същия подсъдим от
06.03.2013г. Затова и в производството по чл.222 от НПК в обясненията на подс. М.
се очертава еднопосочност само по най-съществените, по основните факти – факта
на предварителното отнемане на възможността за съпротива, ползването на пръчка
за нанасянето на неустановен брой удари, съвместните действия, насочени към
удушаването на пострадалата, последващото събличане на тялото и хвърлянето му в
намиращата се наблизо бетонна шахта.
Обобщаващият
извод е обаче, че и в този момент на изпълнение на престъплението ( към момента
на събарянето на пострадалата върху терена) подсъдимият А. е бил много по –
активен от другия подсъдим, като поведението му към сломяване на възможна
съпротива е изключително последователно и целенасочено с определени ръководни
функции спрямо другия подсъдим. Наличието на твърди и остри очертания на
бетонната шахта в близост до мястото, където е била съборена пострадалата,
несъмнено са били съзнавана от подсъдимия опасност за здравето и живота на П. Т..
И това е така, тъй като в разпит пред
съдия подс. А. е описал удар между главата на пострадалата при падането й върху
терена върху ръба на намиращата се там бетонна шахта с уточнението, че този
удар е получен от пострадалата в процеса на изваждането на нейното тяло от
равновесно положение. (л.149, том 5 от
ДП). Така по-високата степен на участие на подс. А. и
в този момент от изпълнение на престъплението, следва да се преценява като
отегчаващо отговорността обстоятелство съобразно критериите на чл.**, ал.1 от
НК.
При
анализ на доказателствата, свързани с изясняване на ударите с летва, следва да се посочи, че
употребата на сила е била изключително интензивна и се касае за множество
удари, неустановен брой, една част от
които нанесени от подс. А., а друга част
– от подс. М.. Обясненията на подс. А. в производството по чл.222 от НПК съдържат и известна непълнота, която с оглед
характера на производството е неотстранима, но също няма решаващо значение до степен
да попречи извличането на основните
факти по чл.102, т.1 и т.2 от НПК. Така
например пред съдия подс. А. е твърдял, че и двамата подсъдими са удряли
пострадалата с ръце по лицето, преди да започнат да я душат, че след това е
паднала на земята и продължили да удрят с ръце, а подс. А. - и с крак, „един два пъти………. не повече”.
Никъде в
цитираните по - горе обяснения на подс. А. не се твърди да е използвана летва, нито се описва в детайли локализацията
на ударите. Съдът приема обаче, че при възпроизвеждането на този факт
подсъдимият А. е бил воден най-вече от желанието си да омаловажи интензитета на
насилието, използвано спрямо пострадалата. Съдът при собствена преценка на
доказателствения материал намира, летва е била използвана и това обстоятелство
е установено по категоричен начин от обясненията на другия подсъдим от
06.03.2013г. ( л.31, стр.2, том 1 от ДП) в съпоставка с веществените
доказателства ( пръчка, върху която е отрита човешка кръв) и която е намерена в
близост до трупа в бетонната шахта. Използването на такъв предмет се обосновава
и заключенията на експертизите. Първоначалните
обяснения на подс. М. от 06.03.2013г. всъщност са колеблИ.подкрепени от разказа
на подс. А. по-късно пред съдия, в които споменава за „малко дръвце”, с уточнението, че го е
намерил, но го е захвърлил, тъй като се счупило от ударите в тялото на П. Т..
(л.160, том 5 от ДП). Прокуратурата не е инкриминирала удари с дърво, нанесени
от подс. А. върху части, различни от
главата на пострадалата. Липсата на пълно съответствие между изнесените
фактически данни и съдържанието на доказателствените източници обаче
категорично е отречено в т. ІV от ТР 1/2009г. по Т.Д. №1 /2008г., като
основание да се откаже диференцираната процедура по глава ХХVІІ от НПК. Несъмнен
факт е, че инициативата да се използва и дърво, за да се постигне по-голяма
сила на ударите, отново изхожда от подс. А..Ето защо този детайл, обективиращ
отново по-висока активност на подсъдимия А. при извършване на престъплението,
следва да се преценява само на плоскостта на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Общата
фактическа рамка на обвинението намира основание, както в тези обяснения,
така и в
обясненията на подс. А. от
06.03.2013г., в които е потвърдил, че
след падането на пострадалата върху терена именно А. е нанасял удари върху нея,
макар и да не е конкретизирал съпътстващите действия на другия подсъдим,
локализацията на нанесените от А. удари,
дали при осъществяване на ударите са
били са използвани части от човешкото
тяло ( ръка, крак) или предмет.
Конкретен отговор на тези въпроси обаче дават експертните заключения
на КСМЕ и СМЕ на труп, от които става
ясно, че само с два или три удара
установените поражения не могат да настъпят. Наличието на данни за тежки травматични поражения, т. напр. –
травмата в областта на дясното око също кореспондира с обвинителната теза да е била използвана дървена летва,
като средство за постигане на по - силен
травматичен ефект от нанесените удари.
Съзнателното
усилие на подсъдимите да не си вменяват един на друг по-висока степен на участие в извършване
на престъплението в конкретния случай е
довело до ефективен резултат само когато едновременно с това се касае за
повърхностно възприемане и осмисляне на фактите към момента на деянието и
споменът не е пределно ясен ( т. напр. от страна на подс. А. - при
възпроизвеждането на механизма на
изваждане на тялото на пострадалата от равновесие) или когато очевидно става
дума за объркване (т. напр. изолираното
от останалия доказателствен материал твърдение
на подс. М., че той самият е участвал в действия на събаряне на
пострадалата върху терена). В случаите обаче, в които съхранението на спомена е
налице и същият е достатъчно ясен, и двамата подсъдими са демонстрирали
намерението си да допринесат за разкриването на обективната истина, стига това да не е
свързано с отегчаване на собственото им положение. Тази позиция на подсъдимите
при оценка на случая и собствения си принос за постигането на съставомерния
резултат се разкрива именно с крайната неохота на подс. А. да посочи, че е
използвана летва за нанасяне на удари - едва в разпит пред съдия с уточнението
за „малко дръвце”.
Така,
проследявайки хронологията при изпълнение на престъплението съдът стигна до
извод за водещата роля на А., което представлява съществено отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Фактът
на нанасяне на удари с дърво, напротив, присъства последователно и неизменно
във всички разпити на подс. М. с оправданието, че тази вещ му е подадена за
ползване от другия подсъдим. Достоверността на казаното от подс. М. да е било
използвано средство за постигането на по - тежки поражения за здравето на
пострадалата, е потвърдена и от констатациите на КСМЕ за възможния механизъм на
причиняване на травмите, а именно с употреба
на твърди тъпи предмети. Обясненията на подс. М. кореспондират и с веществените доказателства, открити в
близост до трупа – два броя пръчки и дъска, иззети при допълнителен оглед на
местопроизшествие в шахтата, находяща се в З.П.. Посочените констатации са в синхрон и със заключението на назначената в
хода на разследването биологична експертиза/протокол № 160-Б/2013/ с изследван обект - парче дърво с неправилна форма S-образно извито, с дължина ,
достигаща до 75 см.,
с червеникавокафява материя по средата, при което е доказано наличието на кръв. Вярно е, че
конкретно при това изследване видовата
принадлежност на кръвта не е определена с
аргумента за липсващ видово специфичен серум (от съдържанието на протокол № 160-Б/2013 на биологическа експертиза на л.99-л.100,
том 3 от ДП.) За установяване факта на умъртвяването на пострадалата с
употреба на физическа сила и предметите, използвани за постигането на
общественоопасния резултат обаче не е необходимо да се постигне пълен синхрон и
изчерпателна пълнота на възможните доказателства. Макар при първоначалното
експертно изследване да не е бил установен видово специфичният серум на кръвта
по иззетото при оглед на местопроизшествие дърво
с неправилна форма - S-образно
извито, останалите проверени писмени, гласни
и веществени доказателства, както и заключението на КСМЕ убедително
потвърждават употребата на сила срещу личността на пострадалата, обективно
довела до настъпването на смърт. Следва само да се отбележи, че наличието на
посоченото веществено доказателство (S-образно
извито дърво) със следи от кръв и
намиращо се в непосредствена близост до
трупа на пострадалата кореспондира с обвинителната теза да е бил използван и
този предмет при сломяването на нейната съпротива чрез нанасянето на удари по
различни части на тялото. Следва да се посочи, че парчето дърво, активно
зацапано и представляващо обект на изследване № 2 в експертиза № 160 Б/2013г. с вещо лице Иво К.(л.
99, том 3 от ДП) е било подложено в досъдебното производство на допълнително
експертно изследване. Същото е описано като обект на изследване № 3 в ДНК
експертиза – Е13 – 452, съдържаща се на чл.145 – л.148, том 6 от ДП и по този
процесуален способ за доказване, а именно чрез метода на ДНК профилиране е
установено, че се касае за човешка кръв, идентична с кръвта на пострадалата П. Т..
Посочената
по - горе позиция при упражняване правото на защита на подсъдимите дава логично
обяснение и на факта, че само и единствено подсъдимият А. споменава в първоначалните
си обяснения от 06.03.2013г., че подсъдимият М. е скачал върху корема и лицето
на пострадалата. (л.27, стр.2, том 1 от ДП). Съдът констатира, че този факт,
засягащ изключително подс. М. при отегчаване на неговото положение съобразно
критериите на чл.**, ал.1 от НК последователно се премълчава във всички разпити
на този подсъдим, а по- късно в разпит пред съдия се премълчава вече и от подс.
А.. Твърденията на подс. А. в разпит пред съдия „ аз само я удрях с ръце и един
два пъти съм я ударил с крак” (л.159, стр.1, том 5 от ДП) следва да се
преценяват, като добросъвестно изказана, и въпреки или може би именно заради усилията за омаловажаване на случая – като „изпусната“
реплика, поради факта, че признанието в тази насока се съпътства с отричане на друг
факт от много по-съществено значение за настъпването на общественоопасния
резултат, а именно отричането подсъдимият А. въобще да е взел участие в
нанасянето на несъвместимата с живота шийна травма ( от разпит пред съдия – „ не съм я душил” –
л.159, стр.1, том 5 от ДП). Така съвкупната преценка на обясненията на подс. М.
от 06.03.2013г. и дадените от подс. А. обяснения пред съдия обосновават извод,
че в нанасянето на удари с крака върху корема и лицето на пострадалата са
участвали и двамата подсъдими – факт, намерил отражение в обстоятелствената
част на обвинителния акт, признат по чл.371, т.2 от НПК. Тази част от
обясненията на подсъдимите са били надлежно проверени в досъдебното
производство по експертен път. От заключение на КСМЕ се установява изследването
на характерни зигзагообразни
кръвонасядания с форма на ивица по лявата половина на лицето и шията,
които добре отговарят и могат да бъдат получени при стъпване и притискане с
обувка с такъв релеф на грайфера на подметката. (л.228, том 6 от ДП). От
съпоставката на КСМЕ и СМЕ на труп може да се заключи, че при описанието на
травматичните увреждания по главата и тялото на пострадалата, са били открити и
такива, които обхващат задно-вътрешна повърхност на дясното бедро (л.222, том
6), охлузванията по гръбната повърхност на трети и четвърти пръст на дясната
ръка, разклащане на предни долни зъби с
кръвонасядане на венеца, които кореспондират с обвинителната теза да са
получени приживе след множество удари по главата или с притискане с твърди
предмети, каквито могат да бъдат обувките при скачане върху тялото на
пострадалата или при удар с ритник.
Ето защо
съдът намира, че непълнотата в обясненията на подс. А. на 20.03.2013г. следва
да се преценява преди всичко в
съпоставка с неуспешния опит същия
подсъдим в разпита пред съдия да омаловажи употребата на дърво, инициативата за
ползването на което се дължи изключително на самия него. Съдът намира, че в
частта относно твърдението подс. М. да е скачал върху корема и лицето на П. Т.,
поведението на този подсъдим е описано достоверно именно първоначалния разпит
на подс. А.. В тази част обясненията на подс. А. са подкрепени от отговора на
единадесети въпрос от КСМЕ, от който се черпи информация за взаимното
разположение на телата на пострадалата и подсъдимите към момента на
причиняването на травмите. Видно е, че по време на причиняване на травматичните
увреждания пострадалата и подсъдимите са
били в динамично разположение един
спрямо друг. Този факт е от значение за формиране на извод в две насоки:
първата - че до падането на пострадалата върху терена, нейната съпротива не е
била сломена и тя е могла да извършва активни действия; втората, че
обездвижването на пострадалата върху терена е било принудително, толкова,
доколкото отпечатъкът от грайфер на
обувка по лицето и шията е получен от стъпване и притискане на лявата страна на
лицето при фиксиране на главата върху дясната й страна.
Ето
защо преценката за достоверност на обясненията на подс. А. от 20.03.2013г. се
извежда от факта, че премълчаването или омаловажаването на отделни детайли от
хронологията на случая, засягащи или самия него, или другия подсъдим, или и
двамата едновременно, е резултат от застъпената за първи път в производството по чл.222 от НПК линия на защита от страна на А., при която поведението на пострадалата се
представя, като източник на опасност от изнудване, целта
на употребената сила - само за
„сплашване”, а смъртта – като неочакван
дори и за самите подсъдими престъпен резултат. Това субективно отношение обаче към личността
на пострадалата, както и соченият мотив за извършване на престъплението е
категорично отречено в първоначалните разпити на подсъдимите, когато не са
имали време да обмислят и да възприемат определена защитна позиция, поради
което не се приема с доверие и от съда.
Уточнението
в КСМЕ, че само широките и успоредни драскотини по тялото и
крайниците отговарят да са получени при приплъзване на тялото преди да падне в
шахтата, кореспондира с крайното
заключение, че само някои от травмите, поради
тяхната минимална изразеност,
може да се получени непосредствено след механичната асфисксия при падане от
височина от около два метра. ( л.228, том 6 от ДП). По експертен път обаче са установени множество
други травматични увреждания с различна локализация по главата и тялото, които
не са широки и успоредни, и които не са минимално изразени, респективно – няма
как да се приеме, че са били причинени в процеса на хвърляне на тялото в
бетонната шахта и че пострадалата във връзка с тях не би могла да изпита болки
и страдания. Още повече, че на фона на огромния брой травми, разпределени по
различни части на тялото ( по гърба, по поясната област, по гърдите и лицето) във вид на охлузвания с различна дълбочина и
дължина, както и с различна форма – хлътнали, линейни или с неправилна форма,
достигащи до 8/3 см площ по дясното бедро и обща площ до 15/10 см на корема, се
обосновава извод, че преди да се пристъпи към механична асфиксия пострадалата е
била жестоко и безмилостно малтретирана
и до изпадане в безсъзнателно състояние от нанесените многобройни удари
в областта на главата, лигавицата на устните и зъбите и различни части на
тялото е изпитвала силни болки и страдания, като е могла емоционално да осмисли
обстановката, в която е поставена и да осъзнае реалната опасност за живота си.
В
заключение, съдът намира, че признатите факти чл.371, т.2 от НПК относно
интензитета и формата на насилието, при което е била засегната телесната
неприкосновеност на П. Т. непосредствено преди настъпването на водещата шийна
травма, е потвърдено убедително при съчетан анализ на събрания доказателствен
материал.
На
отделно обсъждане следва да бъдат подложени доказателствата, които се отнасят
до механизма, по който от пострадалата е получена инкриминираната шийна травма, която всъщност
се явява в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Тази част от
престъпната деятелност на подсъдимите е намерила също адекватно отражение във
внесения обвинителен акт, при правилно разчитане на доказателствения материал,
поради което и в тази част признатите факти по чл. 371, т.2 от НПК могат да се
ползват при постановяване на присъда. При установяване на причината за смъртта
на П. Т. липсват съществени противоречия, които да обуславят разглеждане на
делото по общия ред. Въз основа на категоричните изводи в КСМЕ съдът приема за
установено, че водеща при настъпването на смъртта е била травмата в областта на
шията, която е била констатирана от вещите лица, като добре изразена и съпътствувана от
морфологичната картина на смърт от асфиксия. От обективна страна шийна травма е установена по
несъмнен начин и въз основа на СМЕ на труп (том 3 от ДП). Механизмът на
причиняването й е описан в обвинителния акт и е признат от подсъдимите с оглед
твърдението, че след като
те сломили съпротивата на пострадалата,
пристъпили към осъществяването на
крайната цел - умъртвяването на П. Т., като започнали да притискат с ръце шията, отворите на
носа и устата й, като след около 5-7
минути по посочения начин я умъртвили. Фактическите констатации, включително и относно
периода от време, в който е настъпила хипоксия в мозъка на пострадалата, водеща
самостоятелно до потискане на центровете в мозъка, свързани със сърдечно -
дихателната дейност, са обосновани от отговора на десети въпрос на КСМЕ
(л.230, том 6 от ДП).
При очертаване
процеса на нанасяне на шийната травма по отношение на пострадалата прокуратурата не е изложила конкретни детайли,
необходими да се определи степента на участие на всеки един подсъдим. С
уточнението, че в случая не се касае за липсващ задължителен реквизит на
обвинителния акт по чл.246 от НПК настоящият съдебен състав намира, че степента
на участие на всеки един подсъдим следва да се разграничи, още повече с оглед
необходимостта да се индивидуализира наказателната отговорност. В обясненията на подс. Е.А. от 06.03.2013г. е
посочено, че и двамата подсъдими са душили пострадалата ( л.27, стр.2 от том 1
на ДП). Конкретно описание на механизма на причиняване на шийната травма в
първоначалните му обяснения липсва. За
значително преобладаваща по интензитет
сила в процеса на удушаване в конкретно посочен механизъм е разказал на същата
дата в присъствието на защитник подс. М..
(л.31, стр.2, том 1 от ДП). Този подсъдим е посочил, че душенето е било
извършено преди всичко от подс. А. чрез притискане на шията, а подсъдимият М.
по същото време държал пострадалата за носа. М. е посочил, че в един момент е
пуснал носа на П. Т., но А. продължил да я души. Притискането на носа на
пострадалата от обективна страна е установено по категоричен начин не само от
обясненията на подс. М., но и самостоятелно от заключение на СМЕ на труп, която
е констатирала, че на двете ноздри има
синкави кръвонасядания, по горните им ръбове, очертаващи ги като кантове. ( л.6 , том 3 от ДП). Травматичната
повърхност върху шията обаче е значително по – голяма, където са описани
множество морави кръвонасядания, с размери на всяко поотделно 1,2/0,2 см,
взаимно успоредни и отстоящи едно от друго през 0,5 см. непроменена кожа с
обща площ на групата кръвонасядания от 3,5 / 4 см. Спрямо общата повърхност
на шията може да се заключи за наличието на много висока степен на засягане от
нея с видими травматични увреждания във вид на подкожни хематоми. Разпитът на
подсъдимите пред съдия не дава основание за изменение на установеното
фактическо положение от първоначалния разпит на подс. М. за изключителния
принос и доминиращата роля на подс. А. при настъпването на смърт чрез механична асфиксия.
И това е така, тъй като в производството по чл.222 от НПК подсъдимият А. отново
не е постигнал конкретика за начина, по който е протекъл самия процес на
удушаване, респективно – обективно не са установени доказателствени източници,
които да се противопоставят на дадените от
подс. М. обяснения, във време, най-близко до инкриминираната дата. В разпита пред съдия в досъдебното
производство въздействието върху шията на пострадалата се представя от двамата подсъдими пред съдия
буквално в едно, единствено изречение съответно
-„душихме я и двамата” при разпита на А. и „ почнахме да я душим” – при разпита
на подс. М., още повече, че на 20.03.2013г. признанието в тази част е отречено
изцяло от подс. А. веднага след това с
твърдението „ аз не съм я душил” (л.149, том 5 от ДП). Следователно, при оценка
на цялата доказателствена съвкупност в най-голяма степен детайлност за
механизма на причиняване на механичната асфиксия се установява от първия разпит
на подс. М., като липсват други гласни доказателства, които да ги опровергават. Напротив, описаният
механизъм е потвърден от медицинските експертизи. С оглед изложеното
доказателствено обосновани са твърденията в обвинителния акт, че подсъдимите са
притискали с ръце шията и отворите на устата и носа на пострадалата. Липсата на
точна индивидуализация в обстоятелствената му част за разпределението на ролите
в този момент от изпълнение на престъплението не може да постави под съмнение
факта на извършеното престъпление изобщо, както и участието на подсъдимите в
него, тъй като всеки един от тях съвсем съзнателно е възприемал действията на
другия и е разбирал негативния ефект от тези действия за здравето и живота на П.
Т.. При установяване на факта на шийната травма е без значение какво е било
точното разпределение на ролите на подсъдимите, но следва да се отчете, че по –
големи са травматичните поражения в областта на шията – точно в тази част от тялото, по която са били
концентрирани усилията на подс. А. в сравнение с уврежданията по устата и носа,
където е въздействал другия подсъдим. Ето защо
и това обстоятелство следва да се отчете при индивидуализиране
наказанието на подс. А. на плоскостта на
отегчаващите отговорността.
По
отношение на действията, последвали смъртта на пострадалата, свързани със
събличане на тялото и хвърлянето му ведно с дрехите в циментовата шахта,
доказателствата са непротиворечиви, поради което не се налага поотделното им
обсъждане. Следва само да се посочи, че този факт е установен по несъмнен начин
не само от обясненията на подсъдимите, но също така от протоколите за оглед на
местопроизшествие в местността „С.”, както и от описанието на трупа в
медицинските експертизи (СМЕ на труп – том 3 от ДП и КСМЕ – том 6 от ДП). От
обясненията на подсъдимите не се установява защо е било взето решението за
събличане на тялото.
Доказателствено
обезпечен е квалифициращият признак смъртта да е била причинена по особено
мъчителен за жертвата начин. Въпреки че точният момент на изпадане на
безсъзнателно състояние от страна на пострадалата не е точно фиксиран, може да
се заключи, че във всички случаи то се е предхождало от период, в който тя напълно осъзнато е преживявала нанесените
удари в областта на главата, като е изпитвала силни болки и страдания и е могла емоционално да
осмисли обстановката, в която е поставена. Аргумент
за мъчителното преживяване на смъртта е фактът на множество травматични
увреждания с различна локализация по главата и тялото на пострадалата,
обстановката, при която са нанесени – в напълно безлюден участък, което е могло
да въздейства и психически на пострадалата при осъзнаването на реалната
опасност за живота й. Мъчителният начин на причиняване на смъртта от обективна
страна е обусловено от отговора на седма задача на КСМЕ. Настоящият съдебен
състав счита, че заключението е добросъвестно и убедително мотивирано не само с
оглед големия брой на уврежданията по различни части на тялото и главата на
пострадалата, но и с оглед описанието на степента, в която са изразени
травмите. Видно е, че за голяма част от тях е отразена голяма повърхност,
засегната от увреждане, достигаща до 8/3 см, а за други засягането е на значителна
дълбочина или е засегната костна тъкан, което навежда за използването на
значителна сила ( т. напр. – дълбоко охлузване по страничната повърхност на
лявото бедро или разклащането на предни долни зъби –л.7, том 3 – от заключение
на СМЕ на труп).
Несъмнено
е установена въз основа на посоченото заключение на КСМЕ пряка
причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания и настъпването на смъртта, като
при обсъждане на констатираните
при аутоспията травми и обясненията на подсъдимите съдът приема, че водеща се явява травмата в
областта на шията. Останалите травми обаче не са настъпили едномоментно и пострадалата
съзнателно е възприела състоянието си, начина, по който се въздейства върху нейната телесна неприкосновеност, неизбежната
опасност за живота й, липсата на каквато и да е перспектива да получи помощ, било
то с нейни лични активни действия, било
то от случайно минаващ в безлюдния район минувач. Високата доказателствена
стойност на заключението на КСМЕ се обосновава и във връзка изясняването на
въпроса дали настъпването на смъртта е
било неминуемо. Установено е с посочената експертиза, че смъртта при механична асфиксия настъпва за срок от 5-7 минути, в които хипоксията на мозъка
води до оток на мозъка с потискане на центровете на сърдечно-дихателната
дейност, т.е. леталният изход при този вид телесно увреждане е бил неизбежен.
Самопризнанието на
подсъдимите, деянието да е било извършено по особено жесток начин, също има
доказателствена основа в материалите, събрани в досъдебното производство. Критерий
за наличието на особена жестокост е начинът на извършване на изпълнителното
деяние, предхождащото, последващото поведение на дееца и характеристичните
данни за личността му. Преди и след извършване на деянието подсъдимите са
проявили свирепост, отмъстителност, безпощадност. Така преди настъпването на
смъртта се установява, че пострадалата е молела да бъде прекратено нападението
срещу нея, извинявала се на подс. А., че е
забременяла. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не е въздействало
на подсъдимия, за да го мотивира на преустанови своето престъпно поведение.
Напротив, последвало е нанасяне на удари с още по-голямо ожесточение, като
подс. А. дори прибягнал до използването на летва, с която да постигне по-голямо
увреждащо въздействие при употребата на сила. Особена жестокост е проявена от
подсъдимите и след настъпването на смъртта. Доказателство за това е поведението
на подсъдимите, свързано с поругаване на
тялото на убитата вече П. Т. и причиняването на допълнителни травми,
самостоятелно водещи до настъпването на смърт, което освен, че следва да се
цени, като напълно излишно усилие предвид постигнатия вече преследван от тях общественоопасен
престъпен резултат, но на практика е довело до допълнително обезобразяване на
тялото на жертвата. Ето защо съдът счита, че се касае за особена жестокост. Нанасянето
на множество удари, при това с ярост, ожесточение и отмъстителност винаги
съобразно критериите в т. 15 от ППВС № 2/ 16.12.1957г. представлява проява на
особена жестокост. Фактът, че едно от най-тежките травматични увреждания не се
установява да е бил преживяно от пострадалата в съзнателно състояние, не
изключва признака „особена жестокост”, тъй като той може да се прояви
самостоятелно и без да е налице другия възможен квалифициращ признак смъртта да е причинена по особено
мъчителен за жертвата начин. От съществено значение е фактът, че някои от
ударите се отличават с изключителна сила, особено тези, които са довели до
разкъсно-контузната рана от дясно и орбитата на дясното око, а също така и ударът на тялото на пострадалата върху терена вътре в дълбоката около 2 метра бетонна шахта при изхвърляне на тялото от подсъдимите. Проявата
на свирепост винаги може да се установява въз основа на силата, която е била
използвана за постигането на увреждащия ефект. Допустимо е този факт да се
установява дори и за период от време, който следва момента на настъпването на
смъртта, защото за установяване на особената жестокост е от значение поведението
на подсъдимите преди, по време и след деянието, а дори характеристичните данни
за тях.
Налице са категорични
доказателства и че деянието е извършено предумишлено. Такива са обясненията на
подсъдимите в съвкупна преценка с показанията на свидетелите Т. Т., С. Т. и Л. Т..
От показанията на св. Т. Т. е видно, че тя винаги е поддържала телефонна връзка
със своята дъщеря, че последната е имала изградено доверие към своята майка и й
е споделяла кога, къде и с кого се среща. Видно е, че комуникацията между майка
и дъщеря по принцип е била изключително активна. Установява се, че на
инкриминираната дата П. Т. първо се обадила да сподели за предстоящата си среща
с подс. Е. А., а по – късно и за да получи съвет по повод неочакваната среща с
нейния баща в момент, в който тя е чакала с подсъдимите на спирка на столичния
градски транспорт. Т. Т. е разказала, че последният разговор с дъщеря й на
инкриминираната дата е бил прекъснат и след това телефонът е бил изключен. (л.110,
том 5 от ДП). Това обстоятелство кореспондира с обясненията на подс. М. от
06.03.2013г., че пострадалата е разговаряла с майка си в такси, но телефонът и
бил принудително затворен от подс. А.. Установени са били многократни опити на
Т. Т. да осъществи разговор и с подс. А., след като телефонът на дъщеря й е бил
изключен, но по настояване на А. разговорът бил проведен от М. с реплика, че на
този телефон не отговарят Е. и П.. (л.31, стр.2, том 1 от ДП). От обясненията
на подс. М. с изложеното по- горе съдържание и от обясненията на подс. А. от
06.03.2013г. е установено, че решението
за убийството е взето хладнокръвно преди инкриминираната дата, като основният
мотив се свързва с усложнения от бременноста на П. Т.. Предварително взетото решение е включвало
именно планът пострадалата да бъде отведена в удобен момент в парк, в безлюден
участък. Като последица от така взетото решение следва да се преценява
настояването на подс. А. в разговор с П. Т. да се видят с нея в по-късен следобеден
час, конкретно посочен в обвинителния
акт. Като част от подготовката на убийството следва да се разглежда и
лишаването на пострадалата от възможност за мобилна комуникация с факта, че
подсъдимият А. последователно първо е изключил телефона й, след това го взел, без тя да забележи, а
по-късно го захвърлил върху покрива на
необитаема едноетажна сграда в близост до жилищния му блок. Доказателствена
основа на такъв извод отново са обясненията на подсъдимите от досъдебното
производство, подкрепени от протокол за оглед на местопроизшествие в ж.к. „Л.” (бл. 46, л.47, том 2 от ДП), при
което върху покрив на необитаема жилищна сграда е открит мобилният апарат на
пострадалата. Доказателство за предварително възприет план е и задържането на
пострадалата в значителен период от време в жилището на подсъдимия по един или
друг повод и извеждането й в парка вече в нощните часове на денонощието, когато
вероятността от случайни минувачи е минимална.
Доказателства, относими към изясняване на
авторството на престъплението (въпросите по чл.301, ал.1, т.1, пр.2 от НПК) и въпросите, поставени в т. 7 от ТР
№ 1 /06.04.2009г,. по Т.Д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС.
Доказателства относно авторството на
деянието са: обясненията на подсъдимите, дадени в досъдебното производство в
присъствието на техните защитници, както и дадените пред съдия, протоколите,
удостоверяващи проведени действия по разследването, иззетите с тях веществени
доказателства, както и заключенията на експертизите за наличието на биологични
следи по така приобщените към доказателствения материал веществени
доказателства.
При описанието на престъпната дейност в
обвинителния акт е засегнато и поведението на подсъдимите в периода след
причиняването на смъртта на П. Т.. Обвинението е приело за установено, че
подсъдимият А. дал идеята да укрият
дрехите, които двамата носели при умъртвяването
на П. Т.. Твърди се, че подс. М. се
съгласил и двамата сложили маратонките на М. и дънките на А. в кутия на противопожарен кран, находяща се във входа
на А., след което легнали да спят, както и че на другия ден по указание
на подс. А. подсъдимият М. започнал да изтърква повърхностите в апартамента на А.
с гъба и вода, приготвена в кофа, а А. да избърсва подовете на апартамента с
вода. Основна информационна стойност за факта
на укриване на част от ВД и хронологичната последователност, в която е било
извършено, носят обясненията на подс. М. от 06.03.2013г. Подсъдимият А. в
разпит от същата дата не е посочил никакви данни, относими към съдбата на
дрехите, или обувките, които подсъдимите са носели на инкриминираната дата,
поради което липсват гласни доказателства от най-ранния етап на разследването,
които да се противопоставят на изложеното от другия подсъдим. Всъщност при последващи
действия, извършени с участието на подс. А., в частност при разпит пред съдия
от 20.03.2013г., същият е потвърдил
данните помещението за съхранение на пожарогасителя на втория етаж в блока, в
който живее, да е било използвано от двамата подсъдими още на инкриминираната
дата, за да се укрият в него дрехи и обувки, по които може да са останали
биологични следи от пострадалата. (л.160, том 5 от ДП).
Фактическите
констатации относно поведението на
подсъдимите след деянието, обхванати от самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК
подсъдимият М. да е укрил яке и обувки на подс. А. в помещения, достъпни от
общите части на блок № ***, в ж.к. „Л.”,
в който живеел и да е изхвърлил свои дрехи в същия район, намират потвърждение
и в други доказателства от досъдебното производство освен обясненията на самите
подсъдими, а именно в посочените по-горе протоколи за оглед на
местопроизшествие. Не може да се пренебрегне значението на големия обем
биологични експертизи, които са установили наличието на кръв върху голяма част
от иззетите веществени доказателства.
Твърдението на подс. М., че веднага след извършване на деянието, решили с
другия подсъдим да укрият дрехите си, като прибрали неговия собствен чифт
обувки, ползвани при убийството, на едно и също място с дънковия панталон, ползван по същото време
от подс. А., в незаключена кутия с
пожарогасителния кран на входа в блока, в който е живеел А., е проверено с
детайлно експертно изследване на
иззетите при оглед в бл.** в ж.к. „Л.” вещи. Още към момента на огледа в
протокола е било констатирано, че по
външната част на левия крачол на дънковия панталон ( обект № 2 от иззетите ВД) се наблюдава зацапване с червеникаво-кафява материя. Отразено е
изземването на вещите, обозначаването им с етикети в отделни обекти за нуждите
на предстоящи експертни изследвания. С
оглед обстоятелството, че много от последващите действия по разследването се
основават на първоначалните огледи и проверката на веществените доказателства,
иззети с тях, на отделно обсъждане следва да се подложи посочения протокол за
оглед на местопроизшествие от
05.03.2013г. (л.52, л.53, том 2 от ДП ), към който е изготвен и фотоалбум – л.54 - л.58, том 2 от ДП. С
това процесуално-следствено действие е установено, че на етажна площадка в ж.к.
„Л.” бл.**, вх.*, ет* вляво от стълби срещу вратата на асансьора – в
кутия на противопожарен кран с капак – затворен, но незаключен, били открити чифт (2 бр.) черни спортни маратонки с черни връзки с надпис „Фешън”; във всяка обувка бил открит по един бял чорап, обозначени, като обект №
1. Съгласно текста на протокола в кутията бил
намерен бял полиетиленов плик с надпис „Заповядайте пак………….”, а в плика – тъмносин дънков панталон с надпис „Enrex”. По външната част на левия
крачол на тъмносиния дънков панталон било установено зацапване
с червеникаво-кафява материя – обект № 2. Полиетиленовият плик бил иззет, като обект
№3. Откритите ВД били надлежно описани и запечатани с етикети, обозначени със
серия и номер, подробно посочени в протокола.
Съдът съпостави това писмено доказателствено средство с обясненията на подс. М. от 06.03.2013г.,
дадени в присъствието на защитник и при тази съпоставка установи от фактическа
страна, че, че откритият чифт (2 бр.) черни спортни маратонки с черни връзки са били част от облеклото на
подс. М. към, а поставеният в бял
полиетиленов плик с надпис „Заповядайте………….” тъмносин дънков панталон с
надпис „Enrex” , бил част от облеклото на подс. А. момента на
деянието. Описаното процесуално-следствено действие било проведено съгласно
изискванията на процесуалния закон, а иззетите веществени доказателства били
запечатани с етикети, съдържащи отбелязване за серия и номер с оглед обозначаването им за бъдещи
експертни изследвания, изготвени в хода на разследването. Налице е идентичност
на обозначените етикети по серия и номер, така, както са отбелязани в протокол
за оглед на противопожарно табло в бл.** в ж.к. „Л.” със съдържанието на
етикетите в протокол
№ 150 - Б/2013-л.26, л.27 том 3 от ДП. С
оглед изложеното може да се приеме, че е било гарантирано съхранението и
запазването на ВД към момента на предаването им за други експертни изследвания.
Посочената експертиза е установила, че
по тъмносин джинсов панталон,
иззет от пожарно
табло в гр. С., ж.к. „Л.”, бл.**, вх. А, ет. 2, както и по черните спортни
обувки с надпис „Фешън” е доказана кръв, като още на този етап от разследването
е било категорично установено, че кръвта по тъмносиния джинсов панталон ( обект
№ 3 в експертизата) е с човешки произход. По изследваните чорапи не е била
установена човешка кръв. В това експертно изследване е
отразено, че зърновидната материя от обувките е била отделена за нуждите на
други експертни изследвания. Черните спортни обувки с връзки са били подложени
и на други изследвания чрез ДНК експертиза по протокол № 13/ДНК – 452
(л.145-л.148, том 6). Същите са били предадени запечатани със силиконов печат
на СДВР и с хартиен плик, обозначен с етикет със серия и номер, идентични с
тези, които са били поставени след експертиза по протокол № 150 - Б/2013. По метода на ДНК профилиране и след сравнителен анализ с ДНК
профила на П. Т., снет въз основа на ВД, иззети при оглед на труп, е
установено, че биологичните следи по спортните обувки ( ползвани преди това от
подс. М.), оставени в противопожарното табло в бл.** в ж.к. „Л.” ( в близост до
жилището на подс. А.) се определят с ДНК профил, който напълно съвпада с
профила на П. Т.. Връзката
на подсъдимите с извършеното престъпление се установява и въз основа на други
писмени доказателствени средства, веществени доказателства и експертизи. Следва
да бъдат обособени в отделна група тези доказателства, които са относими към
случилото се на 05.03.2013г., т.е. в деня след инкриминираната дата, още повече
с оглед обвинителната теза подсъдимите да са извършили и други действия,
свързани с укриването на веществени доказателства, за да осуетят наказателно
преследване за смъртта на П. Т..
Признатите по
чл.371, т.2 от НПК факти, изложени в обвинителния акт, че на 05.03.2013г.
подсъдимите са почиствали жилището на подс. А., за да елиминират следи от
пребиваването на П. Т. там, са
потвърдени преди всичко от обясненията на подс. М., дадени в досъдебното
производство в присъствието на защитник. Макар и по тези факти подсъдимият А.
да не е дал подробни обяснения на 06.03.2014г., те следва да се приемат с
нужната по чл.303 от НПК степен на категоричност, тъй като са потвърдени и от
протоколи, удостоверяващи действия по разследването, каквито са протокол за
оглед на местопроизшествие в бл.0** и бл.*** в ж.к. „Л.”. Иззетите от бл.*** в
ж.к. „Л.” веществени доказателства (зимно яке от черна текстилна материя с
качулка и дясна мъжка спортна обувка ),
за които съдът приема, че са били дрехи
на подс. А. към момента на деянието ( въз основа на обясненията на подс. М.) са описани, като обекти на експертно заключение
по изготвена в
хода на разследването съдебномедицинска експертиза
на веществени доказателства № 151-Б/2013. Експертизата е установила, че и по двете ВД има следи от
кръв от човешки произход. Като обвинително доказателство с оглед установяване
авторството на деянието следва да се цени и заключението на изготвена в хода на разследването биологична
експертиза № 154-Б/2013 по обекти, иззети от мястото на извършване на
престъплението в местността „С.” при З.П. - кутия от пластмасова материя, бяла
на цвят, иззета от шахта до главата на трупа на П. Т., блуза с дълги ръкави, червена
на цвят, от текстилна материя, жилетка от текстилна материя, червена на цвят,
парче от еластична материя, връхна дреха от текстилна материя, кафява на цвят,
по която е доказано наличие на кръв; от изготвена хода на разследването биологична експертиза с
протокол № 159 Б/2013г. с обект,
описан на (л. 197 , стр.2, том 3 от ДП)
- тениска с къс ръкав, ползвана
от подс. А. видно от протокол за освидетелстване. Посочената експертиза е
установила по това веществено
доказателство биологични следи от кръв,
а по- късно с ДНК експертиза е било установено, че е кръвта на лицето П. Т.; от изготвена в хода на разследването биологична
експертиза № 149-Б/2013, по изследван тъмносин джинсов панталон, ползван
от подсъдимия М. и иззет в хода на разследването от кофа за смет в близост до
бл.*** в ж.к. „Л.”. В резултат на цитираното експертно изследване по това ВД
също е била доказана кръв.
Следва да се отбележи, че при
изключително големият обем от протоколи, удостоверяващи действия по разследването,
са иззети множество веществени доказателства, като по част от тях са открити
следи, а отделно от това само част от биологичните следи са били отнесени до
следващи ДНК експертизи. Така например при оглед на местопроизшествие е била
открита пластмасова бутилка, иззета от
шахта - с № А 0124309, която не е имала съществено
значение при изготвянето на експертни заключения, доколкото няма данни да
съдържа биологични следи или дактилоскопни отпечатъци. Не са били
подложени на изследване по метода на ДНК профилиране джинсовият панталон на
подс. А., иззет от противопожарното табло в бл.0** в ж.к. „Л.”, както и якето и
спортна обувка на подс. А., укрити от подс. М. на тераса, достъпна от общите
части на бл.***, по които също е била установена кръв или дрехите на
пострадалата, открити при оглед на местопроизшествие в местността „С.”. Това обстоятелство обаче не оказва влияние
върху извода за висока степен на убедителност на обвинителната теза, защото тази
тя се извежда дори и само на базата на частично проверените с ДНК анализ
веществени доказателства. В тази връзка, без да е необходимо преповтаряне на
значението на изготвените ДНК – експертизи, само следва да се подчертае
значението на втората от тях (ДНК – Е
13/ДНК – 452 –л.145 –л.148, том 6 от
ДП), при която по метода на ДНК-профилирането е категорично установено, че
кръвта по бялата тениска на сини черти, иззета при освидетелстване на подс. А., следите от кръв по джинсов панталон, изхвърлен
от подс. М. в кофа за смет до бл.*** , а също така и кръвта по черни спортни обувки, описани като
обекти 1 и 2, в експертиза 150 – Б/2013г. (ВЛ И.
К. –л.26 –л.27, том
3 от ДП), иззети от пожарно табло, 2 етаж в ж.к. „Л.” , бл.0**), ползвани от
подс. М. към момента на деянието, е идентична с кръвта на пострадалата. По
метода на ДНК- профилирането е установено, че кръвта на пострадалата е налична
и върху парче дърво, активно зацапано , обект № 2 в експертиза 160 Б/13 –л.99 ,
том 3 от ДП, т.е. налице е идентичност между кръвта, открита по предмет, открит
на местопрестъплението, с кръвта, открита по части от облеклото на подсъдимите, описано
по-горе.
В
синхрон с обвинителната теза за връзката на подсъдимите с извършеното
престъпление са и тези биологични експертизи на веществените доказателства (
части от облекло на пострадалата) в резултат на които са били открити
допълнително други ВД върху тях– нишковидни обекти, които могат да се свържат с
личността на подсъдимите и обратно – върху вещи, които несъмнено са били
ползвани от извършител на престъплението ( т. напр. обувките на подс. М.)– са
били открити нишковидни обекти с морфологично сходство с телогенни косми от
главата на пострадалата. Такова е например доказателственото значение на експертиза (по протокол № 303-Б
), ВЛ М. –л.115,
л.116, том 3 от ДП по съображения, изложени на л.22 от мотивите. При всяко едно експертно изследване са били отразени вида и състоянието на
предоставените веществени доказателства – в запечатан вид с точно обозначение
на картона и номера на съответния печат; при всяко едно действие по
разследването, свързано с изземването на веществени доказателства, вещите са
били опаковани и запечатани с обозначителен знак, така че да може да се
проследи в процесуален план движението на тези веществени доказателства във
връзка с предоставянето им за експертни изследвания. По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че по делото са били постигнати процесуални
гаранции за охраняване правата на подсъдимите при изземването, съхранението на
ВД, както и при установяване на връзката между изследваните обекти и
веществените доказателства, иззети със съответните протоколи.
Що се отнася до отношението между
подсъдимите и пострадалата, предхождащи деянието, то за тяхното естество може
да се направят изводи основно от обясненията на подсъдимите, потвърдени
частично от заключение на съдебно-медицинските експертизи, констатирали
бременна матка в трупа на пострадалата и
неопровергани от заключенията на ДНК – експертизи. Не се твърди в
обвинителния акт, а и липсва доказателствена основа на версията пострадалата да е била закарана
насила в местността „С.” или спрямо нея да е било оказано физическо насилие
преди да напусне жилището на подсъдимия А. *** на инкриминираната дата. Впрочем
тази версия е била надлежно проверена от органите на досъдебното производство,
които са предоставили за изследване по метода на ДНК- профилиране люспа от
червенокафява материя, иззета от олекотена завивка, описана като обект и в експертиза 153-Б /13 –л.58 –л.60, том 3 от ДП
– веществено доказателство, иззето от
стая в ж.к. „Л.”, бл.0**, представляващо
жилище на подс. А.. От отговора
по трета задача на ДНК – 452 по протокол № 13 (л.148, том 6 от ДП) е
установено, че изследваната кръв е с непълен ДНК профил на неидентифицирано
лице от женски пол, поради което не може да се изключи следата да е била
оставена от лице, различно от пострадалата.
Установен по несъмнен начин е фактът, че
приживе пострадалата по един или друг повод е пребивавала в жилището на подс. А..
Фактът на нейната връзка с този подсъдим е потвърден и от разпита на частните
обвинители. Без съмнение жилището, в което подсъдимите са пребивавали и където
са имали възможност да се срещат с П. Т., е апартаментът на подс. А. ***. В
тази част обясненията на подсъдимите са потвърдени с протокол за претърсване и
изземване от посочения адрес, както и от иззетите при това процесуално –
следствено действие веществени доказателства, в частност от откриването и
изземването на бутилка
с надпис „Ком”. При последващо експертно изследване на това ВД за проявяването
на дактилоскопни следи в протокол №
176-Д/2-13г. е отразено, че върху същата бутилка - обект № 2 на експертизата,
са се проявили дактилоскопни следи от палеца от дясната ръка на подс. М. и от
палеца от лявата ръка на подс. А..
Отделно от това по
съображения, изложени на л.24 от мотивите, не са опровергани обясненията на
подсъдимите и двамата да са имали интимна връзка с пострадалата преди деянието.
Така от фактическа страна е обоснован
изводът в обвинителния акт, залегнал в самопризнанието на подсъдимите,
че преди да я заведат в местността „С.” и да пристъпят към нейното умъртвяване,
пострадалата е поддържала с тях отношения, основани на доверие, което им е било
известно и от което те са се възползвали успешно, убеждавайки я да се разхожда
с тях в нощните часове на денонощието в безлюдния район на „З.П.”, където е било
извършено престъплението.
Решаващо значение за
идентификацията на подсъдимите с авторите на престъплението е заключението на
втората ДНК експертиза, с която е установено сходство по метода на ДНК
профилиране между кръвта на пострадалата и следи върху части от облеклото на
подсъдимите.
На отделно обсъждане следва да бъдат
подложени някои от писмените доказателства и доказателствени средства (
протоколи за действия по разследването), както и отделни гласни доказателства,
за да се отговори на един от спорните въпроси между страните: кога и как е било разкрито престъплението, какво е било процесуалното поведение на
подсъдимите в хода на наказателното производство, от кога датира
самопризнанието и дали същото е спомогнало своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на
досъдебното производство. Несъмнен е
интересът на защитата да се установи приносът на подсъдимите за разкриването на
обективната истина и решаващото му значение за разкриването на престъплението
въобще, още повече с оглед задължителните указания по т. 7 от ТР № 1/2009г. по Т.Д. №1/2008г. на ОСНК на
ВКС).
Преди
съдът да отговори на възраженията на страните по поставените проблеми, следва
да очертае наличието на две групи
доказателства, относими към решението на поставените по-горе въпроси:
Първата
група доказателства включва тази доказателствена съвкупност, която навежда за изключителния
принос на подсъдимите при разкриването на престъплението и от която защитата
желае да се ползва. Втората група доказателства включва показания на свидетели,
които са инициирали намесата на органите на реда именно за разкриване на този
случай, без техните действия да са обвързани по какъвто и да е начин с
необходимост от съдействие от страна на подсъдимите ( св. Т.Т. и С.Г.) или свидетели, на които такова съдействие е
било отказано (от показанията на свидетелите Т.Т., С.Т., Л.Т.).
В първата група доказателства защитата ( и най-вече
защитата на подс. М.) настоява да бъдат ценени протоколите за следствен
експеримент. Защитата и на двамата подсъдими счита, че приносът на подсъдимите
за разкриване на престъплението е изключителен и с оглед дадените от тях
обяснения. Съдът намира, че протоколите за следствен експеримент изобщо не биха
могли да бъдат обсъждани, тъй като по съображения, изложени по-горе – л. 16, л.17 от мотивите посочените процесуално-следствени
действия не са били проведени съгласно
изискванията на процесуалния закон. Обясненията на подсъдимите наистина
представляват годни гласни доказателства. Такива са обясненията,
дадени пред съдия в ОСЗ на 20.03.2013г.
( НЧД И – 1320 и НЧД 13** / 2014г. на СГС, НО, 18 състав – л.145-л.164, том 5
от ДП), както и дадените от тях обяснения в присъствието на защитници (протокол
за разпит от 06.03.2013г., приложен на л. 27-л-28, том 1 от ДП - по отношение
на подс. А. и протокол за разпит от
06.03.2013г. - л.31, л.32, том 1 от ДП, проведен с участието на подс. М.).
Тяхното съдържание обаче не дава основание за извод за изключителен принос,
свързан с разкриване на престъплението. Обосноваването на това становище
изисква доказателствата да бъдат обсъдени поотделно.
Разказът
в обясненията на подсъдимите дава ясен
отговор как всъщност се е стигнало до признание за участието на подсъдимите в
инкриминираното деяние и най-важното – кога е станало това. В присъствието на
защитник подс. А. е посочил, че когато е бил търсен от близките на П. по
телефона, пред тях е отрекъл да я е виждал скоро. В същия разпит подс. А. е
разказал, че на 05.03.2013г. е отишъл
сам в 09 РУП, след като е бил призован
по телефона от служител на МВР с предупреждението да се яви там „ по най-бързия
начин”. Самият подсъдим твърди, че е отричал при първата си среща със служители
на полицията да има нещо общо със случая, тъй като е имал предварителна
уговорка с другия подсъдим да възприемат такова поведение.
Наличието
на предварителна уговорка между подсъдимите да укриват факта на извършеното
престъпление и участието им в него се обосновава убедително и при съвкупна
преценка на показанията, дадени от свидетелите Т. Т., С. Т. и Л. Т.. Така
следва да се преценяват тази част от показанията им, относими към случилото се
след престъплението. Показанията на частните обвинители и Л. Т. са еднопосочни,
че подсъдимият А. е отказвал да проведе телефонен разговор с тях и да им даде
сведения за местонахождението на П. Т., като отказът е бил обективиран по един
или друг начин – или заради изключен телефон, или с обаждане от друго лице,
което съобщава, че „Е. го няма”, или в разговор, придружен с ругатни срещу С. Т. и П. Т., проведен в деня, след
извършване на престъплението.
Така
всъщност според самия А. до самопризнание се стига след дадено от него съгласие
да бъде използван полиграф. Обясненията на другия подсъдим, дадени в
присъствието на защитник на 06.03.2013г., не влизат в противоречие с казаното
от А. и дори допълват съществено картината за естеството и хронологията на
първите действия по разследването. Подс. М. е потвърдил, че на 05.03.2013г. от
09 РУП са търсили подсъдимия А., но заявява и едно съществено обстоятелство, за
което в разпита на А. липсва информация, а именно, че във връзка и именно
поради това обаждане от полицията подс. А. взел решение да даде на подс. М.
якето и маратонките си, като му дал указание да ги скрие, тъй като имал
намерение да ги носи като „ минат нещата”. Видно е, че подсъдимите не само не
са отишли доброволно в полицейския участък след стореното от тях, но дори
първите опити на полицията да потърсят съдействие са провокирали допълнителна
активност за заличаване на следи от извършеното престъпление. Обясненията на подс. М. за случилото се след деянието са
потвърдени по категоричен начин от
останалия доказателствен материал: в частност - от ІІ-ра експертиза по протокол
151-Б /2013г. на ВЛ В. М. (л.42, л.43, том 3 от ДП), която е изследвала обектите, предоставени за експертно
изследване, запечатани с картон А 206 608 (л.42, стр.2, том 3 от ДП) и
печат 014 НЕКД на СДВР. Съпоставката на този
протокол за оглед на местопроизшествие от 06.03.2013г. (л. 59, л.60, том 2 от ДП),
извършено в бл.*** в ж.к. „Л.”, където е живеел подс. М. обосновава извод, че
откритите на тераса в коридор от общите части на бл.*** обувки и яке са били
ползвани от подс. А. към момента на извършване на деянието. Експертизата,
посочена по-горе, е доказала наличието на човешка кръв по дясната спортна обувка, както и по материя, отделена
от синьото яке на подс. А..
От съществено
значение за изясняване на хронологията на събитията има и фактът, преразказан в
обясненията на подс. М. от 06.03.2013г., че второто нареждане на подс. А.,
провокирано от предстоящото му привикване в 09 РУП на СДВР, е било свързано с
внезапното предприемане на действия по хигиенизиране на жилището, обитавано от А.
- с гъба и кофа вода, с цел да бъдат
обработени всички повърхности, до които се е докосвала жертвата. Така при
съвкупна преценка на доказателствения материал се обосновава извод, че едва
след като М. изпълнил дадените от А. указания, последният се е насочил към 09
РУП на СДВР, за да даде своя принос при разкриване на случая.
Така при
обсъждането на втората група доказателства е от съществено значение да се
изясни факта били ли са проведени действия по разследването преди подсъдимите
да дадат самопризнания, ако това е така, какви доказателства за събрани за
изясняване на случая преди самопризнанието на подсъдимите, кога и от кого е бил открит трупът, на
обстоятелството кой и кога е
сигнализирал полицията с данни за издирването на пострадалата, каква е стойността
на така събраните доказателства за своевременното разкриване на престъплението
и неговия извършител.
В хронологичен план
едно от първите действия по разследването се свързва с разпит на св. Т.Т. на 05.03.2013г. от 18.05 часа до 18. 30 часа (л.133, том 5 от ДП)
и с разпит на св. С.Г. от 05.03.2013г. от
17.30 – 18.00 часа (л.135, л.136, том 5 от ДП). Особено ценни за разкриване на
обективната истина са показанията на св. Т., от които се установява, че на
05.03.2013г. около 13.00 часа е разхождал кучето си в „З.П.” в района на шахта,
свързана с водоснабдителна система, която знаел с наименованието „ Камъка”. Съдът
приема, че е достоверно твърдението на свидетеля да е погледнал случайно в
шахтата, когато забелязал тяло, частично закрито с пръст. Твърденията на св. Т.
да е бил незабавно подаден сигнал до система „ 112”, са потвърдени и от
показанията на св. Ст. Г.. Въз основа на дадените от Т. и Г. показания съдът
приема за установено, че всъщност първият сигнал за проверка на съдържанието на
шахтата „ Камъка” в „З.П.” , както и на версията частично затрупаното с пръст
лице да е било жертва на престъпление, датира
именно от 05.03.2013г., около 13.00 часа
и изхожда от лица, които нямат нищо общо
с подсъдимите, а освен това по никакъв начин не са свързани и с частните
обвинители. Към този момент, когато от случайно пребиваващи в района на
местопрестъплението свидетели е открит трупа на пострадалата, основният въпрос
е бил свързан с установяване самоличността на това лице и дали същото
отговаря по описание на лице, обявено за издирване. Затова доказателствената
стойност на дадените от св. Т. и Г. показания е свързана с установяване на
факта на откриване на трупа – независимо от оказаното съдействие от
подсъдимите.
Логично във връзка
с подадения около 13.00 часа на 05.03.2013г. сигнал за наличието на човешко
тяло в шахта от водоснабдителната система в кв. „З.П.” възниква въпросът била
ли е сезирана междувременно полицията с искане за издирването на П. Т. и ако
това е така, от кого. Отговорът е категорично положителен – да, полицията е била
е информирана, че се издирва това лице, но не е била информирана от
подсъдимите. Съдът приема за установено, че инициативата П. Т. да бъде обявена
за издирване, изхожда от св. С.Т. – нейния баща още на 04.03.2013г. около 18.00
часа и това обстоятелство е установено от показанията на самия С. Т.,
подкрепени от факта на приложена молба, адресирана до 09 РУП-СДВР. (л.99,
том 5 от ДП). На въпроса от кога датират опитите на полицията да влезе във
връзка с подсъдимите, отговор дават и наличните писмени доказателства, т.е. пак се касае за доказателства, които са
събрани независимо от първоначалните обяснения на подсъдимите. Така следва да
се преценява заповед за задържане на лице по ЗМВР, издадена по отношение на
подс. А. от 05.03.2013г., в 14.00 часа ( л.101, том 5 от ДП). От нейното
съдържание ( независимо от техническата грешка в изписването на месеца като
„04” вместо „03”) е видно, че регистрационният номер е от 05.03.2013г. и че в
14.10 часа в 09 РУП на СДВР е задържан подсъдимият А.. Във всички случаи фактът
на издаване на заповедта навежда за предприети принудителни мерки по отношение
на Е.А., предвидени в ЗМВР, по подозрение за участието му в деяние, което се
преследва от закона. Към този момент липсват каквито и да е гласни
доказателства, събрани с участието на подсъдимите – процесуално годни или
негодни. От съществено значение е и обстоятелството, че в хронологията на
събитията подс. А. е задържан след откриването на трупа, не и преди това. Всички
действия, извършени с участието на подс. М., също следват по време откриването
на трупа, дори и тези, които са процесуално негодни поради участието му в
производството в друго процесуално качество. Дори и хипотетично да съществуваше
възможност да се ползват протоколите за следствен експеримент и
доказателствата, установени с тях, то първият по време следствен експеримент удостоверява
участието на подс. М. в такова действие на 05.03.2013г., но в нощните часове на
денонощието, след 22.55 часа, т.е. значително по-късно след откриването на
трупа на пострадалата. От тук нататък изследването на трупа чрез оглед, изземването
на веществени доказателства и назначаването на съответни експертизи не е
обвързано с необходимостта от оказване на съдействие от подсъдимите.
Описаната хронология от факти и обстоятелството, че
първоначалните действия по ЗМВР, свързани със задържане, са били извършени само
по отношение на подс. А., удостоверено със съответна заповед, самостоятелно и
независимо от дадените от подс. М. обяснения, разкрива поведението на подс. М.
на 05.03.2013г. сутринта, а именно в това, че в този момент не е отишъл доброволно
в 09 РУП, заедно с другия подсъдим,
когато е имал възможност да го направи и когато разследващите не са имали
никаква информация, която да ги насочи и към негово участие в престъплението.
Заповед за задържане по ЗМВР по отношение на подс. М. липсва в кориците на
делото. Очевидно е, че при такава ситуация заповед за задържане щеше да бъде
издадена и по отношение на подс. М.. Оказаното от подс. М. съдействие датира
много по-късно, едва в нощните часове на
денонощието на 05.03.2013г. и след първоначално подадените от подс. А. данни,
след като последният се е съгласил да участва при изследване с полиграф. По
делото не са събрани доказателства за обстоятелствата, при които е бил задържан
подс. М., но поради липсата на конкретни твърдения в обясненията на този
подсъдим да е отишъл доброволно в полицията, е безпредметно съдът да изследва
такава линия на евентуално добросъвестно поведение, която да допринася за разкриване
на престъплението. Съдът намира, че посоченият способ за събиране на оперативни данни за участието на подс. М. в
престъплението чрез съдействието на подс. А., също не е имал решаващо значение за разкриване
на престъплението. И това е така, поради наличието на изобилие от веществени
доказателства по трупа на пострадалата, които самостоятелно могат да свържат
факта на извършеното престъпление с личността на подсъдимите, а именно – описаните по-горе
телогенни косми от крайниците на подсъдимите, които са били открити по
захвърлените около трупа дрехи ( розови бикини и джинсов панталон) съгласно
заключение по протокол № 303-Б ( VІІІ
биологична експертиза на ВД). Вярно е, че сравнителният анализ на нишковидните
обекти не би бил възможен без наличието на сравнителен материал, иззет от
подсъдимите, вярно е, че родителите на П. Т. не са имали никакви предварителни данни подс. М. да
е бил част от нейното обкръжение преди деянието, но също така е вярно, че св. С.Т. е разказал,
че няколко часа преди извършване на
престъплението е видял дъщеря си на спирка от столичния градски транспорт с
подс. А. и „ още едно момче”. Тези показания са достатъчни да тласнат
разследването и в търсенето на евентуален съучастник на подс. А.. Отделно от
това разкриването на подс. М. и връзката му с личността на подсъдимия А. и П. Т.
е самостоятелно постигнат резултат (независимо
от обясненията на подсъдимите) въз основа на проведеното претърсване и изземване в жилището
на подс. А. ( на 05.03.2013г. от **.45 часа до 22.45 часа ( л.89, л.90, том 5
от ДП) и в резултат на допълнителното експертно изследване на иззетото при това
процесуално-следствено действие веществено доказателство, а именно – пластмасова бутилка „Ком”, по която са
разкрити дактилоскопни отпечатъци, оставени от двамата подсъдими, сочеща несъмнено, че
подсъдимият М. също е пребивавал там. Дактилоскопната експертиза е била изготвена в изключително кратки
срокове – на 18.03.2013г., видно от приложеното заключение на л.76, л.77, том 3
от ДП, поради което съдът приема за установено, че при отказ на подсъдимите да
дадат обяснения, разкриването им също е било въпрос на време, и то на кратък
период от време, незначително отдалечен от инкриминираната дата, още повече, че
подсъдимият М. е бил регистриран вече, като контингент на полицията във връзка
с разследване за съучастие при кражба. (л.187, л.1 от том 6 на ДП), както и по
линия на наркотици, видно от справката за съдимост (л.165, л.166, том 5 от ДП),
т.е. полицията е разполагала за нуждите на дактилоскопната експертиза със
сравнителен материал, снет при неговата криминалистична регистрация. Следва да
се отбележи, че още към момента на провеждане на претърсване и изземване в
жилището на подс. А., почти по същото астрономично време пред друг член от
разследващия екип св. М. е бил разпитван като свидетел. (л.120 и сл. от том 5
от ДП). Следователно, дори и да се приеме, че органите на досъдебното
производство, събирайки гласни доказателства чрез разпит на М. М., негодни за
нуждите на едно наказателно преследване срещу него, все пак са се натъкнали на
оперативни данни за неговото участие в престъплението, то с оглед иззетите
веществени доказателства от процесуално-следствени действия, чиито
доказателствен ефект не се дължи на подсъдимите, са разполагали и с достатъчно други възможности информативно да стигнат до автора на престъплението при
разкриването на случая.
В обобщение: на
въпроса защо линията на разследване е била свързана с версията за умишлено
умъртвяване на човек, отговор дават показанията на свидетелите Т. и Г., които
са видели човешко тяло около 13.00 часа на 05.03.2013г. в бетонна шахта в З.П.;
на въпроса защо издирвателните действия на полицията при разрешаването на този
случай са се насочили именно към
подсъдимите, отговор дават показанията на Т. Т., С. Т. и Л. Т. в съчетан анализ
с протоколите за освидетелстване на подсъдимите и протокол за претърсване и
изземване на вещи от жилището на
подсъдимия А. ***. В резултат на тези действия, извършени от органите на досъдебното
производство в спешен порядък при освидетелстване на 06.03.2013г. е била иззета
тениска, използвана от подс. А., по която
биологични и ДНК експертизи са установили, че съдържа следи от кръвта на
П. Т.. Дори и да не са били открити останалите части от облеклото на подсъдимия
А. към момента на деянието, това доказателство е било достатъчно да го уличи
убедително като автор на престъплението, в което е обвинен. Касае се за
изключително важно веществено доказателство, с висока доказателствена стойност,
пряко свързващо подсъдимия А. с упражнено насилие над личността на
пострадалата. Още повече, че то кореспондира с откриването на кръв по олекотена
завивка от дома на подсъдимия А. в резултат на претърсване и изземване.
Наистина ДНК профил точно от това ВД не е бил извлечен, но дори и на базата на
наличното заключение на ДНК експертиза е било видно, че се касае за ДНК профил
на лице от женски пол, което навежда или за пряк контакт на травмирани части от
тялото на лице от женски пол с тази вещ, или за вторично пренасяне на
биологични следи върху нея при контакт с други вещи, които също са покрити с
биологични следи. Протоколът за
освидетелстване на подсъдимия А. е важно писмено доказателствено средство
и с оглед отразените в него травматични
увреждания по вътрешната
страна на лявата и дясната предмишница. За произхода на тези травми подсъдимият
А. не е дал обяснения в досъдебното производство, но локализацията им несъмнено
сочи за оказано въздействие именно върху ръцете на подсъдимия, за каквото могат
да се приемат защитните действия на пострадалата, изведени самостотелно и от
заключенията на КСМЕ.
При това положение
инициативата на подс. А. да разкрие и участието на подс. М. в престъпното
деяние и фактът, че тя изпреварва по време изготвянето на заключение на биологична и
дактилоскопни експертизи, следва да се цени преди всичко на плоскостта на
противоречивите интереси на подсъдимите, при които е логична реакцията на подс.
А. в момента, в който е уличен за участие в тежко престъпление, да насочи
разследването и към лице, което може да
сподели наказателната отговорност с него.
Затова високият
принос на подсъдимия М. при събирането на годни доказателства, макар и да не
води до изключителност поради наличието на достатъчно други убедителни
доказателства по основния факт, следва да се отнесе преди всичко до
разкриването на оперативни данни за укриването на ВД – облекло и обувки,
ползвани от подсъдимите към момента на извършване на деянието, както и на вещи,
ползвани от пострадалата на 05 срещу 06.03.2013г. в периода от 23.15 часа до 01.35
часа. Факт е, че по делото са налични
процесуално негодни доказателства чрез разпит на св. М. в качеството му на
свидетел. Те обаче са били достатъчен
повод органите на досъдебното производство да се проверят и местата, описани в
тях, а именно противопожарното табло в блока на подс. А., покрива на сградата,
където е бил изхвърлен телефона на пострадалата, кофа за разделно събиране на
отпадъци и тераса към общите части в блока, в който е живеел подс. М..
Доказателства, свързани с установяване на
субективния състав на престъплението и свързани със събиране на данни за
личността на подсъдимите.
Такива
са справките за съдимост на подсъдимите (л.168, том 5 от ДП – по отношение на подс. А., л.165, л.166, том
5 от ДП – по отношение на подс. М.). Подсъдимият
А. е неосъждан, а подсъдимият М. с влязло в сила решение на 01.12.2010г. е бил
освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с
ал.3 от НК, като му е било наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 500 лева.
Без противоречия са доказателствата, свързани с психичната годност на
подсъдимите да разбират свойството и значението на извършеното, както и
способността да ръководят постъпките си. За нито един от тях не е установено да
е бил повлиян от упойващи вещества, да е бил невменяем. Единствено за подс. М.
е установено, че с висока степен на вероятност е бил в състояние след употреба
на алкохол от лека към средна степен, което не
изключва психичната му годност. Фактът на употреба на алкохол и
повлияването на подсъдимия от него поначало не се оспорва в неговите обяснения.
Настоящият
съдебен състав намира, че са налице убедителни доказателства и за осъществяване
на субективния състав на престъплението, в което са обвинени подсъдимите. От субективна страна подсъдимите са извършили
деянието, в което са обвинени, при форма на вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществената му опасност,
предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им. Няма съмнение, че подсъдимите са искали
да причинят смърт, а не телесна повреда. Те не са имали специални знания в
областта на медицината, за да могат да преценят дали обективно е настъпила
смъртта след действията на душене. В обясненията си пред съдия и двамата
подсъдими посочват, че са се опитвали, особено подс. А. да доловят признаци на
живот, да опипат пулс, но безуспешно. Подсъдимият А. твърди, че не е успял да
долови пулс и се е изплашил. Последващите действия на подсъдимите показват, че
уплахата е произтичала не от възможността наистина да е настъпило умъртвяване,
а за това, че може да не е настъпило. И това е така, тъй като вместо в този
момент подсъдимите предприемат обрат в престъпната си дейност чрез
сигнализирането на спешна медицинска помощ, те са извършили допълнителни
действия за травмиране на жертвата, захвърляйки тялото й в дълбоката два метра
циментова шахта, където по-късно е било открито. Няма съмнение, че действията,
следващи причиняването на шийната травма налагат извода, че подсъдимите са
действали с изключителна жестокост и са проявили изключителна активност, за да
бъдат сигурни, че е настъпил целеният от
тях общественоопасен резултат.
Осъществен
е субективният състав и по отношение на квалифициращите признаци на
престъплението, в което са обвинени двамата подсъдими. Към момента на причиняване на смъртта на П. Т. същата била
бременна във втория лунарен месец и фактът на бременността й бил известен и на двамата подсъдими. От
субективна страна е установен и квалифициращият признак на предумисъл. Няма
никакво съмнение, че подсъдимите са планирали хладнокръвно престъплението, наясно
са били с наличието на план, включително и по някои отделни детайли от
изпълнението, свързани с предварителното лишаване на жертвата от мобилен
телефон, респективно и от възможността да потърси помощ, в избора на място,
където да бъде извършено престъплението и за начина, по който да се извърши.
Броят на ударите, тяхната сила, нанасянето на повече от една несъвместими с
живота травми, несъмнено сочи, че
подсъдимите са действали при пряк умисъл да причинят съставомерния
общественоопасен резултат.
За
подсъдимия А. са събрани и допълнителни характеристични данни по искане на
защитата – три броя характеристики, издадени от живущи в бл.0** и бл. 227 в ж.к. „Л.”. Данните, отразени в тях, са
добри, но тежестта на тези данни следва да се преценява съобразно поводите и
периодите от време, в които издателят на характеристиката е контактувал с подс.
А. – по повод междусъседски контакти. Характеристика, издадена от 149 СОУ „ И.Х.”,
сочи, че подсъдимият А., роден през 1993г. 20 години по-късно е все още ученик
в 11а клас от общо 12 класа, предвидени в обрА.ателната програма за средното
обрА.ание. Статутът на подсъдимия А.
като учащ две години след навършване на пълнолетие сочи, макар и индиректно за
периоди на прекъсване на обрА.анието. Това обстоятелство кореспондира и с
констатацията на Директора на 149 СОУ „И.Х.”, че подсъдимият не проявява специални
интереси в процеса на своето обучение и „по-скоро инертен, отколкото
конфликтен.” Косвени данни за занемарен обрА.ателен процес се съдържат и в
показанията на св. Л. Т., който е разказал в досъдебното производство, че в
разговори подсъдимият А. всъщност се оправдавал със свои ангажименти, свързани
със започната работа. (л.***, том 5 от ДП). Такива данни се съдържат и в обясненията на подс. А. в производството
по чл.222 от НПК, в които сочи, че всъщност към момента на деянието е кандидатствал
за работа в бензиностанция „Еко” ( л.147, том 5 от ДП).
Съдът
е длъжен да отговори и на друг спорен въпрос, повдигнат от защитата на
подсъдимия А.: допустимо ли е да бъдат обсъждани показанията на св. Д.Й.Г. (
л.124, л.125, том 5 от ДП), както и показанията на св. К.А. (л.126, л.127, том
5 от ДП), а също така и писмените доказателства в 4 том от ДП, представляващи
материали, събрани по сигнали срещу
подс. А. по ЗМ 2791/2012г. на 09 РУП-СДВР, пр. пр. 36 696/2012г. по описа
на СРП, след като фактите, отразени в тях, не са намерили отражение в
обвинителния акт, респективно – не са били обхванати и от самопризнанието по
чл.371, т.2 от НПК. Касае се за множество случаи на проявена агресия, при това
в значителен интензитет, подробно описани
в показанията на свидетелката Д.Г., отнасящи за периода от месец ноември 2012г. до 25.12.2012г., повечето от
тях, засягащи св. Г., но също така и св. А., а дори и бащата на Г..
Настоящият
съдебен състав намира, че е допустимо да бъдат обсъждани и показанията на
свидетелите Г. и Атансов, както и че тези гласни доказателства е допустимо да бъдат ползвани при извличането
на характеристични данни за личността на подсъдимите, в частност – на такива
данни по отношение на подс. А.. Аргумент в тази насока се извежда от възможността
в съдебното производство по почин на защитата да се ползват писмени характеристични данни, които по същество
са представляват изявления на лица,
дадени извън процеса и които не са
документирани по правилата на НПК ( т. напр. чрез разпит на свидетел). Съдът счита, че при това
положение на още по-голямо основание могат да бъдат ползвани характеристични
данни, съдържащи се в гласни
доказателства, събрани по повод провеждането на наказателно производство и при
спазването на принципите за устност и непосредственост. Изложеното разбиране не
води до разширително, т.е. до недопустимо тълкуване на забраната по чл.372, ал.4 от НПК съдът при
постановяване на присъда да ползва само фактите, залегнали в самопризнанието по
чл.371, т.2 от НПК, тъй като обсъждането
на фактите, съдържащи се в показанията
на свидетелите Г. и А., не може да доведе до разширяване обема на обвинението –
за нови деяния и по нови факти, извън
описаните в обвинителния акт.
Безспорен факт е, че за част
от деянията, описани в показанията на св. Г. и А., е била извършена
предварителна проверка в Софийска районна прокуратура, както и че случаят е бил
свързан с нанасянето на побой от страна на подс. А. спрямо К. А., стрелба с гА.
пистолет срещу него, както и със сигнал за счупването на общи части от входа на жилищен
блок. Безспорно е също така, че прокуратурата е счела, че този случай следва да
се реши с отказ да се образува досъдебно производство ( постановление от
03.01.2013г. на СРП – л.48, л.49, том 4 от ДП). Това обстоятелство обаче не
отнема възможността на съда по свое вътрешно убеждение да преценява събраните
доказателства. В конкретния случай голяма част от данните за личността на подс.
А. са били разкрити не в производството, водено пред СРП, а в настоящото
производство. Разкритите от св. Г. случаи на посегателство към нейната свобода
на придвижване, психичният натиск, свързан с насилственото изключване на
мобилния й телефон при случайни срещи с подс. А., многократното извеждане на Г.
в З.П., съпътствано в един от случаите със заливане на връхната й дреха с
бензин и придружаваща заплаха, че може да бъде запалена, както и показването на нож от подс. М. по същото
време, извеждането на Г. и по други безлюдни райони – т. напр. по релсовия път
на ж.п. гарата в гр. С., нанасянето на удари по лицето на Г. и впръскването на
спрей по лицето на нейния баща са все изключително лоши характеристични данни
за подс. А., на които съдът дава вяра. При това тези характеристични данни
сочат за трайно установено антисоциално поведение именно, защото се отнасят не
за един, единствен случай, а за множество случаи на посегателство върху правото
на свободно придвижване на други лица, върху тяхната телесна неприкосновеност
или върху чуждо имущество. В частта, в която показанията на св. Д. Г. касаят
нанесен от А. побой спрямо К.А., те кореспондират с показанията на самия А.,
дадени в настоящото наказателно производство, както и със СМУ № І -331/2012г.
приложено по пр. пр. 36 696/2012г. по описа на СРП (л.24, л.45, том 4 от ДП). По отношение на св. А. самият пострадал
е описал случай на нанесен му от А. побой по стълби в междуетажно пространство
на жилищен блок, изразяващ се в удари с метален пистолет (гА.), стрелба с
посоченото оръжие до изпразване на пълнителя, а по – късно при опит на А. да се
притече на помощ на Д. Г., възприемайки действия на душене от А. по отношение
на нея, е описал продължаваща агресия от страна на този подсъдим, изразена в
опит да натиска очите на А. с палци, както и такава, изразена в притискане на тялото
на свидетеля към терена със значителната по обем телесна маса на подс. А., а
също и агресия, изразяваща се захапване на пръстите на жертвата на нападението.
Съдът намира, че се касае за изключително укоримо поведение, при това при
съпоставка със случилото се с П. Т., се открояват вече трайни елементи на
престъпен почерк и то все свързани със засягане телесната неприкосновеност на личността. В
такава посока следва да се преценява изключването или временното отнемане на
телефона на жертвата, ползването на спрей или гА. пистолет за сломяване на
реална или възможна съпротива, грубост и жестокост при упражняване на физическо
насилие чрез ухапване, душене или сядане върху тялото на жертвата, още повече,
оценено на базата на данните за пълното телосложение и високия ръст на
подсъдимия А., установени в резултат на проведеното освидетелстване в
настоящото производство. В показанията на св. Г. е очертано и друго важно
обстоятелство, свързано с доминиращата роля на подс. А. в отношенията му с
подс. М., утвърдените вече отношения между тях, съгласувани при постигането на
психичен натиск, особено – по отношение на св. Г. в един от случаите на
принудителното й извеждане в З.П.. Касае
се все за елементи на засягане на личността, част от които се приповтарят и в
случая с пострадалото лице П. Т..
Така
след преценка на цялата доказателствена съвкупност и в светлината на дадените
указания по т. 4 от ТР№ 1 / 06. 04.2009г. по Т.Д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС
съдът счете, че липсват съществени противоречия в доказателствения материал
относно съставомерните признаци и авторството на инкриминираното деяние, които
да обосновават отказ от разглеждане на делото по реда на гл. ХХVІІ от НПК. С
оглед задължителните указания по т. 4 от посоченото ТР е неоснователно и
възражението на защитата за липсата на необходимост страните да излагат
подробно становище по доказателствената обоснованост на едно или друго
фактическо положение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С
оглед всичко изложено съдът намира, че
от обективна и субективна страна
подсъдимите са осъществили състав
на престъпление по чл.116
ал. 1 т. 4 пр.1, т. 6 пр. 2 и 3, т.9
вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК, тъй като на 04.03.2013 г., около 18,00 ч. в гр.С., ж. к. „К.П.“,
местност „С.", на около 400
м.от улица С. , в съучастие като съизвършители помежду
си умишлено умъртвили П.С. Т., като Е.С.А. и М.А.М. притискали с ръце шията и отворите
на носа и устата на П.С. Т.,
вследствие на което настъпила механична асфиксия при пострадалата, изразяваща се в кръвоизливи под конюнктивите
на очните ябълки, плеврите на белите
дробове, епикарда и лигавиците на бъбречните легенчета, оток на мозъка и белите дробове, довела до
хипоксия с потискане центровете на сърдечно
- дихателната дейност и след около 5-7 минути настъпила смъртта на Т., като убийството е извършено на бременна жена, по
особено мъчителен начин - до
изпадане на Т. в безсъзнателно състояние, същата е изпитвала силни болки и страдания, като е могла емоционално да осмисли
обстановката, в която е поставена и да осъзнае
реалната опасност за живота си, с особена жестокост - Е.А. и М.М.
са нанесли на
пострадалата силни удари, като са
й причинили нараняване, предхождащо настъпилата смърт - разкъсно-контузна
рана в областта на челната кост и
орбитата на дясното око, скачали с обувки по корема и лицето й и предумишлено-М.А.М. и Е.С.А. взели решение за причиняване на смъртта й, когато П. Т. съобщила
на А., че е бременна, в спокойно и
хладнокръвно състояние, при обсъждане на мотивите „за" и „против" причиняване на смъртта й, като се уговорили
предварително да заведат П.С. Т. в
Западния парк и да я убият.
От
обективна страна подсъдимите са извършили деянието по особено мъчителен за
жертвата начин. Несъмнено е установено, че смъртта не е настъпила веднага.
Напротив, тя се предхожда от множество
удари, болката от които пострадалата е изпитала в пълно съзнание, изпитвайки
ужас от продължително умъртвяване. Във връзка с наличието на този квалифициращ
признак следва да се преценява причинената болка и страдания от действията на подсъдимите, свързани с
едновременното нанасяне на удари с летва и с крайници, болката от събарянето на
пострадалата върху терена, както и при действията на душене по шията и
едновременното затискане на отворите на устата и носа. До настъпването на
смъртта П. Т. е могла напълно да осъзнае какво се случва с нея, да изживее
последните минути от живота си с мисълта, че смъртта е неизбежна и че
перспективата да получи помощ в нощните часове на денонощието в безлюдния
участък на З.П. е нищожна. Поначало удушването като способ за лишаване на
жертвата от живот е израз на жестокостта
на дееца и особените предсмъртни мъки на жертвата. В съдебната практика е
трайно установено разбирането, че една и съща травма може да е едновременно да
доведе до мъчителна смърт, а от друга страна да показва и особена жестокост на
дееца. ( т. напр. Р 153 / 20.03.1978г.
по н.д. 111/78 г. на І Н.О.на ВКС). Такава
травма в случая е шийната травма, причинена на жертвата.
От
обективна страна деянието е извършено с особена жестокост. И това е така, тъй
като и двамата подсъдими са действали брутално преди и след деянието. Молбата
на пострадалата да я оставят, нейните извинения към подсъдимия А., че е
забременяла, не са ги омилостивили. Напротив, подсъдимите са действали с
ожесточение и ярост, без да са предизвикани от жертвата. Поругаването на
нейното човешко достойноство е било извършено с действия на грубост и брутална
сила, както преди настъпването на смъртта чрез удари с ритници по тялото, със
скачане върху корема и натиск с крак
върху шията, лицето и снагата на
пострадалата върху терена, така и след
настъпването на смъртта – със захвърляне на тялото във висока около два метра
бетонна шахта, свързано с причиняването на тежка черепно-мозъчна травма,
свързана със счупване на основата на черепа и годна самостоятелно да причини
смърт. От субективна страна е доказана проявата на особена жестокост от страна
на подсъдимите, тъй като макар и да са се опитвали да разберат дали е настъпила
смърт чрез удушаване чрез опипване на шията за долавяне на пулс, те не са били
сигурни в това ( от обясненията на подс. М., дадени пред съдия). Въпреки това
обаче и допускайки, че пострадалата е все още жива, подсъдимите са захвърлили
тялото и на дъното на бетонна шахта, очевидно, за да бъдат напълно сигурни, че,
ако не е настъпил, то със сигурност ще настъпи целеният от тях общественоопасен
резултат. Броят на ударите, тяхната сила, начинът на извършване на деянието,
поведението на подсъдимите по време на умъртвяването и след това сочат за жестокост, бруталност,
безпощадност и ярост, изразени с пълно съзнание за тяхното числено и физическо
превъзходство спрямо напълно беззащитна бременна млада жена. Несъмнено изложените обстоятелства, с които се
отличава настоящият случай обосновава от правна страна наличието на квалифициращ признак по чл.116,
ал.1, т. 6, пр.3 от НК.
От
обективна страна деянието е извършено при условията на предумисъл, тъй като
подсъдимите са планирали действията си, обсъдили са предварително мястото на
изпълнение на престъплението, възможностите „за” и „против” решението да
умъртвят пострадалата. Въпреки, че на инкриминираната дата преди изпълнение на
престъплението П. Т. е пребивавала в
дома на подс. А., където се е намирал и подс. М., въпреки че в този
момент други лица не са присъствали в апартамента и на практика подсъдимите са
били насаме с нея, те са организирали убийството
по друго време и на друго място, като са
изчакали удобен момент, за да осъществят намисленото нападение, държали са се
по обичайния начин с пострадалата, като дори осъществили полов акт с нея. По
този начин поведението на подсъдимите, предхождащо деянието, показва, че те са
действали хладнокръвно и са се възползвали в максимална степен от изграденото
отношение на доверие от страна на пострадалата към тях. От обективна страна
подсъдимите са действали по предварително създаден план, свързан с
последователното организиране на среща
между тях и пострадалата, а по-късно и с прекъсването на комуникацията между нея и други лица, обективирано
с отнемането на мобилния й телефон и
изключването му от обхват, както и с
избора на време и точното място на посещение в З.П., когато вероятността от
случайни минувачи в местността „С.” е минимална. От показанията на св. Д. Г.,
която също е била развеждана многократно в З.П. по почин на подсъдимия А., се
установява, че той всъщност много добре е познавал района, което насочва, че
изборът на мястото за извършване на престъплението не е случаен и за удобство
на подсъдимите на мястото на престъплението се е намирала дълбока бетонна
шахта, което е давало възможност укриването на трупа на жертвата да се постигне
изключително бързо.
От
обективна и субективна страна е осъществен квалифициращият признак деянието да
е извършено по отношение на бременна жена. Това обстоятелство е установено от
заключенията на КСМЕ и СМЕ на труп. Установено е от свидетелските показания на
С. Т. и Т. Т., както и от обясненията на подсъдимите, които еднопосочно са разказали, че са знаели за бременността на
пострадалата. Нещо повече, трудностите и предизвикателствата, свързани с тази
бременност пред евентуалния баща – Е. А., са били основния мотив за извършване
на престъплението.
Доказано
е намерението на подсъдимите да умъртвят пострадалата, а не само да й причинят
телесна повреда или да я сплашат. Факт е, че основните поражения са концентрирани
в областта на жизнено важни органи и системи – шията и главата на пострадалата,
като в тази част са оставени следи от множество травми. Ако подсъдимите са
имали намерение само и единствено да сплашат пострадалата, както твърдят в
разпита си пред съдия в досъдебното производство, то е нямало да изберат такава
локализация на ударите, нито са щели да
прибегнат до нанясането на голям брой удари, при това със значителен интензитет
( т. напр. удар в областта на дясното око, причинил разкъсно-контузна рана).
Подсъдимите са продължили да нанасят на пострадалата удари дори и след като е
била напълно елиминирана оказаната съпротива или възможността за бъдеща
съпротива. Интензитетът на ударите значително е превишвал интензитета на
съпротивата, а степента на оказаната съпротива може да се преценява въз основа на защитните
травматични увреждания по пръстите и дланите на пострадалата, както и от
наличието на травматични увреждания по вътрешната страна на лявата и дясната предмишница на
подс. А., т.е. на едно и също място под
сгъвката на предмишниците, изразяващи се в
точковидни зачервени участъци с размер около 2/1 см (л.83 том 5 от ДП). С оглед изложеното съдът намира,
че ударите на подсъдимите не са били
ограничени до умисъла за нанасяне на телесна повреда или за сплашване.
От
субективна страна подсъдимите са действали при общност на умисъла, какъвто се
изисква с оглед разпоредбата на чл.20, ал.2 от НК за постигането на един общ
престъпен резултат. Подсъдимите са съгласували предварително своите действия, изработили
са план за изпълнение на престъплението, а по време на деянието са действали
съгласувано, като всеки един подсъдим е възприемал действията на другия и е
разбирал какво е сторено на пострадалата и какво е нейното психо-физическо
състояние. С оглед обстоятелството, че съставомерният престъпен резултат е
настъпил с причиняването на инкриминираната шийна травма, следва да се
подчертае, че и двамата подсъдими в синхрон са действали, за да се постигне
хипоксия и дихателна недостатъчност –подсъдимият А., като е притискал силно
шията на пострадалата, а подс. М., като е притискал по същото време отворите на
носа и устата й.
ПРИ
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъпление
по чл.116 ал.1 от НК при съответните квалифициращи признаци на състава са налице алтернативно
предвидени наказания, както следва: „лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години”, „ доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”. Съгласно
действащата към момента на извършване на деянието редакция на закона в случаите
на диференцирана процедура по гл. ХХVІІ от НПК наказанието се определя при
условията на чл.58а от НК ( в ред., обн. в ДВ бр. 26/2010г.), която
възпроизвежда императивното изискване от
предходни редакции съдът да не налага най-тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидени наказания, но отменя възможността в останалите случаи
съдът да определи наказание при
условията на чл.55 от НК дори и да не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо е безпредметно
съдът да обсъжда най-тежкото от алтернативно предвидените наказания –
„доживотен затвор без замяна”.
Съдът е длъжен на първо място да прецени дали са налице основанията
на чл.55 от НПК и за двамата подсъдими, в какъвто смисъл са исканията на
защитата за приложението на чл.58а, ал.4 от НК.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства и за двамата подсъдими е младата им възраст и чистото им съдебно минало. Подсъдимият М. с влязло в сила решение на 01.12.2010г.
е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.5 вр.
с ал.3 от НК, като му е било наложено
административно наказание „глоба” в
размер на 500 лева, за която липсват данни да е била изпълнена. Посочените
обстоятелства обаче нито са многобройни, нито са изключителни по своя характер.
С
оглед основните акценти, поставени в пледоарията на защитниците, съдът е
задължен да обсъди исканията и други обстоятелства да бъдат ценени като
смекчаващи отговорността.
Настоящият
съдебен състав не се съгласява, че поведението на пострадалата, предхождащо
деянието, представлява съпричиняващ фактор при настъпването на съставомерния
общественоопасен резултат. В тази връзка е необходимо да бъдат посочени и някои
данни за личността на пострадалата и отношенията й с подсъдимите.
От заключението
на СХЕ А 168/13 и СХЕ 155/13 е видно, че
приживе пострадалата не е била повлияна от алкохол и упойващи вещества, т.е.
няма данни жертвата да е страдала от зависимост, която да я е тласнала към
лекомислено поведение. От тук нататък, като лекомислено според защитата
поведение, следва да се преценява съгласието на пострадалата да отиде в дома на
подсъдимия А. с другия подсъдим, да поддържа интимна връзка с двамата за неустановен период от време, включително и
на инкриминираната дата, както и да отиде с подсъдимите във вечерните часове в З.П..
Съдът намира, че описаното в обвинителния акт поведение на пострадалата не може
да бъде осъждано на плоскостта на етичните норми, доколкото тя и подсъдимите са
осъществили своя свободен избор да поддържат определен вид взаимоотношения в
дълъг период от време, предхождащ инкриминираната дата. Несъмнено е установено,
че П. Т. не за първи път на 04.03.2013г. е оставала насаме с подсъдимите, нито
за първи път е осъществявала интимни контакти с тях, т.е. те за нея в никакъв
случай към инкриминирания период не са случайно срещнати непознати лица при
необичайна за нея обстановка. Важното е,
че този вид взаимоотношения не са
създавали опасност нито за пострадалата,
нито за подсъдимите, нито са накърнявали законоустановени обществени отношения,
тъй като са били доброволни. Освен посоченото, ако отношенията между
пострадалата и подсъдимите бъдат отнесени реципрочно към подсъдимия А. по
критериите, изложени от защитата, то неговото поведение също би следвало да се преценява
като лекомислено. Не може да се разглежда като съпричиняващо настъпването на
общественоопасния резултат и съгласието на пострадалата да отиде с подсъдимите
в З.П. в късните следобедни часове на 04.03.2013г. И това е така поради
изграденото вече отношение на доверие от нейна страна към тях, още повече на
плоскостта на поддържаната продължително време интимна връзка и субективната
увереност на жертвата, че отива да се разхожда в парка с бащата на своето дете.
Не следва
да се разглежда като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
противно на исканията на защитата, участието на подс. М. в следствен
експеримент, тъй като се касае за негодно доказателствено средство. Направените
самопризнания в досъдебното производство също нямат изключителен характер. По
доводи, подробно изложени на л. 47-л.50 от мотивите съдът намира, че
самопризнанията са били направени едва след като едновременно в полицията
са постъпили сигнали за издирване на П. Т.
и такъв за открит труп в район, обслужван от 09 РУП на СДВР. Тези самопризнания
обаче се предхождат от изключителната активност на подсъдимите да укрият важни
за делото веществени доказателства. Протоколът за освидетелстване на подсъдимия
А., при който от него е иззета тениска със следи от кръв, удостоверява действие
по разследването, дало основен тласък в разкриването му като автор на
престъпление. Действието е проведено на 06.03.2013г. от 09.30 – 10.07 часа и
предхожда дори и най-ранните му самопризнания, защото проведеният разпит е от
по-късен час. В обобщение съдът счита, че независимо от самопризнанията на
подсъдимите органите на досъдебното производство са успели да съберат
достатъчен по обем доказателствен материал, който самостоятелно уличава
подсъдимите в извършеното престъпление и част от който, не е свързан с техен
принос. В т. 7 от ТР № 1 /2009г. по Т. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС се указва
самопризнанието на подсъдимия да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство само ако е елемент от цялостно, обективно проявено
при досъдебното производство процесуално поведение, спомогнало своевременно
за разкриване на престъплението. В конкретния случай обаче разкриването на
престъплението следва да се свърже преди всичко с основното веществено
доказателство за извършено умъртвяване на човек, а именно с откриването на
трупа на пострадалата на 05.03.2013г., около 13.00 часа, което стои извън приноса на подсъдимите и е станало напълно случайно.
Специфично
смекчаващо отговорността обстоятелство за подс. М. е травматичното му детство,
свързано с фрустрацията от житейски и
семейни трудности. Несъмнено формирането му като личност в средата на
обществени институции, в които се настаняват деца, лишени от родителска грижа,
е съпричиняващ фактор за отключването на девиантно поведение, настъпването на който не може да се вмени на подсъдимия, защото може да се дължи на вероятни неудачни решения на държавни органи,
отговорни за регулацията на обществените отношения, свързани с функционирането
на домове за сираци и изоставени деца. То обаче не е изключително по своя
характер. Противното становище би довело до разбирането, че всеки член на
обществото, който не е имал възможността да израсне в хармонична семейна среда,
може да извършва престъпления, като се ползва от привилегията на чл.55 от НК. Ето
защо посоченото смекчаващо отговорността обстоятелство не води самостоятелно до
приложението на чл.55 от НК.
След като
намери че липсват предпоставките на чл.58а, ал.4 от НК, съдът счете, че следва да реши въпросът кое от останалите две алтернативно предвидени
наказания – „доживотен затвор” и „ лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години” е най-подходящо за
постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК. С оглед спазването на
изискването по чл.373, ал.2 от НПК е от значение съдът да индивидуализира на първо място наказание при
условията на чл.58а от НК, съобразявайки всички определящи отговорността
обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи. Едва след изпълнението на това свое
задължение съдът може да извърши предвидената в закона редукция или замяна с
друго по вид наказание.
Съдът
счете, че и за двамата подсъдими най-подходящото наказание е по-тежкото от алтернативно
предвидените, а именно - „доживотен затвор”. И това е така поради наличието на
многобройни и изключителни отегчаващи отговорността обстоятелства, една част от
които са относими и за двамата подсъдими, а другата част само за един от тях,
както следва:
Относими
отегчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими са големият брой
квалифициращи признаци на престъплението по чл.116, ал.1 от НК, всеки един от
който самостоятелно обуславя тежката наказателна отговорност, предвидена в тази
норма от Особената част на НК, фактът на извършване на престъплението в
съучастие при числено и значително физическо превъзходство над жертвата,
интензивната дейност по укриване на веществени доказателства, свързани с факта
на извършеното престъпление. Така например изхвърлянето на тялото в дълбока два
метра шахта следва да се разглежда не само като израз на особена жестокост, но
и като първият и най-сигурен обективен признак, че подсъдимите се стремят да
заличат следите от извършеното престъпление. Обосновано е възражението, че
квалифициращият признак вече е отчетен от законодателя при определянето на
наказателната отговорност и не следва допълнително да се третира като
отегчаващо отговорността обстоятелство. От значение са обаче конкретните
обстоятелства, при които са били реализирани квалифициращите признаци на
престъпния състав. Настоящият случай се отличава с редица специфични
особености, поради което представлява по-висока степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.
Подсъдимите
са убили бременна жена и това е взето предвид от закона. При изпълнение на
престъплението обаче те са скачали по корема и лицето тъкмо на жена, за която
знаят, че е бременна. Непосредственото въздействие върху органи и системи,
които са пряко свързани с успешното износване на бременността, изразяват преди
всичко отношението на подсъдимите към нейното състояние, свързано с пълно пренебрежение към биологичната и
социалната функция на жената, свързана със създаването на живот. В частност
точно този елемент от изпълнение на престъплението сочи, че подсъдимите нямат
никаква изградена ценностна система за значението на жената в обществото като
майка, както и за отговорността, която всеки член на обществото носи за
опазването на живота и здравето на лица в риск. Още по- укоримо е
обстоятелството, че тъкмо бременността на П. Т. се явява този отключващ яростта
на подсъдимите фактор за извършване на престъплението, както и основен мотив
при вземането на решение в тази насока. Неоснователно е възражението на
защитата на подс. А., че бременността е
била начална и следователно се извежда
по-ниска степен на обществена опасност на настоящия случай в сравнение с други,
които също осъществяват квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т. 4 , пр.1 от НК. От СМЕ на труп е видно, че
бременността се е развивала нормално, а бъдещата майка, не само че е била в
млада фертилна възраст, но не е страдала и от никакви соматични заболявания.
Следователно, не е доказано съществуването на какъвто и да е риск за бъдещото
развитие на бременността. При наличието на добра перспектива за протичането на
бременността е без значение обстоятелството, че ембрионът е бил само във втори
лунарен месец.
Вярно е
също така, че предумисълът по чл.116, ал.1 т.9 от НК е взет предвид от законодателя и е изведен
като самостоятелно съществуващ квалифициращ признак по чл.116, ал.1 от НК, но
също така е вярно, че съдът следва да преценява до каква степен планирането е
допринесло до настъпването на съставомерния общественоопасен резултат и на
какви обстоятелства се е основавал зададеният план. В конкретния случай планирането е обхванало значителен
обем възможни усложнения, свързани с избора на мястото, времето на извършване
на престъплението, укриването на мобилния апарат на жертвата, поддържането на
изградените вече отношения на доверие, доколкото предложението за полов контакт
на инкриминираната дата е изхождало изцяло от подс. А.. ( в тази насока
обясненията на подсъдимите от 06.03.2013г. са без каквито и да е противоречия).
Особеностите
на конкретния случай, при който са реализирани признаците деянието да е
извършено по особено мъчителен за жертвата начин или при особена жестокост също
сочат за изключително висока степен на обществена опасност на деянието,
отчетено и за двамата подсъдими на плоскостта на отегчаващите отговорността
обстоятелства. Травмите, които самостоятелно обуславят мъчително преживяване на
смъртта, са повече от една. Жестокостта е изразена не само към момента на
изпълнение на престъплението, но и преди това, а също така и непосредствено
след настъпването на смъртта.
Изключително
отегчаващо отговорността обстоятелство е
оскверняването на тялото на пострадалата след нанасянето на шийната травма. Без
съмнение е установено, че и двамата подсъдими са съблекли тялото и именно в
това състояние са го захвърлили в бетонната шахта. Отгоре върху тялото подсъдимите
изхвърлили и дрехите на жертвата – бикини, маратонки, джинсов панталон и др.
Подсъдимите са били наясно, че подобно оскверняване по никакъв начин не може да
ускори настъпването на целения от тях
общественоопасен резултат и като цяло
няма никакво отношение към факта на смъртта, но въпреки това са го направили,
без да обосноват смислена причина за това.
Подсъдимите са знаели, че шахтата
е пълна с боклуци – угарки от цигари, пластмасова бутилка и други и поставянето
на човешко тяло наред с тях изразява изключително неуважение към човешкото
достойнство на пострадалата и към паметта на починал човек въобще. Отделно от
това използването на района на местопрестъплението като своеобразно сметище е
установено дори от самото наименование на местността, където е извършено престъплението
– „С.“, както и от показанията на св. Т., който първи е открил трупа на П. Т.. Така
съдът отговаря на възражението на защитата, че подсъдимият А. е едно прилично
момче, което рядко се среща. Извън рамките на всякакво приличие и дори под най -
ниския праг на допустимите отклонения от морално - етичните правила е захвърлянето
на тялото на покойник сред боклуци. По този начин ценностната система на
подсъдимите се разкрива като изключително деформирана не само с оглед
изразеното от тях отношение към зараждащия се живот с оглед бременността на П. Т.,
но и с оглед изразеното от тях отношение към смъртта.
Всички
изложени по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства се отнасят и до двамата
подсъдими и с оглед постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК – на
специалната, и най - вече на генералната превенция, свързана с
предупреждение към останалите членове на обществото, е необходимо и на
двамата подсъдими да се наложи наказание „ доживотен затвор”.
С оглед
законоустановената привилегия по чл.58а от НК и след индивидуализиране на вида
на наказанието, съдът на основание чл.58а, ал.2 от НК го замени с наказание „лишаване от свобода”,
като съобрази, че при замяната долната граница е в размер на двадесет години
лишаване от свобода, а горната граница – тридесет години лишаване от свобода.
Наказанието
на подс. А. съдът замени с наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 30 ( ТРИДЕСЕТ
) ГОДИНИ. Съображенията на съда да наложи наказание лишаване от свобода в
най-високата горна граница, предвидена при замяна по чл.58а, ал.2 от НК, са следните отегчаващи отговорността
обстоятелства, които са специфични и се отнасят само до личността на този
подсъдим. На първо място такива са ръководните му функции спрямо другия
подсъдим, изразени както при изготвянето на плана за извършване на убийството,
така и при самото изпълнение на престъплението. От протоколите за
освидетелстване на двамата подсъдими е видно, че подсъдимият А. е значително
физически по-силен от другия подсъдим, с висок ръст и охранено телосложение, довело дори до
образуване на стрии от надебеляване. Това обстоятелство, съпоставено с факта,
че именно подсъдимият А. се е снабдил
предварително и използвал спрей срещу жертвата, че именно подсъдимият А. със
свои телодвижения е повалил пострадалата на терена, че той именно е бил
инициатор при нанасяне на ударите да се използва летва за постигането на
по-тежък увреждащ ефект и че пак същият подсъдим е нанесъл най-тежките
травматични увреждания в областта на шията, обосновава извод, че в светлината на
критериите по чл.**, ал.1 от НК неговият принос за настъпването на
общественоопасния резултат е значително по-голям. На второ място, тъкмо
подсъдимият А. е взел първоначалното решение как да се реши проблемът с
бременността на П. Т., т.е. чрез убийството на бъдещата майка и по-късно е
привлякъл в изпълнението на този план и другият подсъдим. На трето място,
именно подсъдимият А. е допускал, че може да е вероятният биологичен баща на
детето, което носи П. Т.. Последното обстоятелство самостоятелно разкрива
особената специфика на настоящия случай и характеризира престъпното поведение
на този подсъдим с изключително висока степен на обществена опасност. Наистина
квалифициращият признак на чл.116, ал.1, т.3 от НК е неприложим. От друга
страна обаче законодателят е предвидил по-висока степен на защита на лица,
върху чиито телесна неприкосновеност посяга техен възходящ или низходящ
родственик. В духа на закона тази принципна позиция следва да се отчете при
преценка на обществената опасност на деянието
и дееца на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Фактът,
че подсъдимият А. е допускал да е баща на нероденото дете на жертвата разкрива
липсата на каквито и да е морални качества или чувство на отговорност, които да
регулират самостоятелно поведението му, като член на обществото, извън
наказателната репресия. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че
се касае за тежка деформация на ценностната система на този подсъдим. В
светлината на изброените отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с
оглед данните за личността на дееца смекчаващите – младата възраст и чистото
съдебно минало на подс. А., се явяват и като брой, и като тежест, твърде
недостатъчни, за да разкрият една по-благоприятна перспектива за поправянето на
подсъдимия, поради което не могат да обосноват индивидуализация на наказанието
„лишаване от свобода“ в предели, по-ниски от максималната горна граница,
предвидена в закона.
Този
извод на съда самостоятелно се формира и въз основа на изключително лошите
характеристични данни за този подсъдим, установени от показанията на Д. Г. и К.
А., които следва да бъдат взети предвид по мотиви, подробно са изложени на л. 52,
л.53. Макар и подсъдимият А. да не е осъждан към
момента на деянието е видно, че това обстоятелство е обусловено не в малка
степен и поради страха на жертвите да подават молби в полицията. На фона на
този страх, поведението на подс. А. по отношение на други лица от женски пол или
физически по-слаби лица е разкрито като трайно агресивно, непредсказуемо,
доминиращо, тиранично, с ексцеси на
агресия, която достига до екстремни прояви, граничещи с животинска, а не с
човешка характеристика, като напр. ухапване на жертвата, сядане или скачане
върху тялото й.
Съпоставката
на гласните доказателства, събрани при разпит на Д. Г. и доказателствата,
свързани със смъртта на П. Т., сочат за формирано у подсъдимия А. чувство на
безнаказаност, липсата на каквото и да е разкаяние, свързано с причинените
болки и страдания, установено от факта, че след убийството на П. Т. сам
споделил на подс. М., че е спал спокойно, както и че иска да си запази дрехите,
с които е извършил това престъпление, за да ги носи по – късно, като „ се минат
нещата”. ( от обясненията на подс. М. –л.31, стр.2 от том 1 на ДП).
В
светлината на тези обстоятелства съдът намира, че ако в съдебното производство
е изразена самокритичност от този подсъдим, тя произлиза само и единствено във
връзка с възможността да се смекчи неговото собствено положение.
Наказанието
на подс. М. съдът замени с наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 20 ( ДВАДЕСЕТ
) ГОДИНИ.
Съдът
намира, че този подсъдим има по-големи възможности за поправяне в сравнение с
подс. А. що се отнася до специалната превенция на наказанието, предвидена в
разпоредбата на чл.36 от НК. И това е така не само поради факта, че престъпната
му дейност се очертава преди всичко като резултат от лошото влияние на другия
подсъдим. Съдът намира, че изразеното от подс. М. разкаяние е искрено, а участието
му при изпълнение на престъплението се характеризира с по-ниска интензивност в
сравнение със стореното от подс. А. и най-важното – в неговата човешка дейност,
тогава, когато не е била обхваната от
влиянието на подс. А., не са доказани опасни прояви, извършени самостоятелно от него
срещу живота и здравето на други лица. Отделен аргумент на подс. М. да бъде
наложено минималното наказание от двадесет години лишаване от свобода след
замяната по чл.58а, ал.2 от НК, е наличието на съществен съпричиняващ фактор
при деформацията на неговата ценностна
система, свързан с тежкото му детство, израстването му в крайно неблагоприятна
социална среда при липсата на пълноценна родителска грижа. Ноторно известен
факт е, че институционалното отглеждане на едно дете се извършва при значително
по-ниски жизнени стандарти в сравнение с обичайната семейна среда. Съдът
намира, че перспективата да бъде
елиминирано отражението на този фактор е реална, поради което не е справедливо
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок над двадесет години.
На
основание чл. 61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи и за двамата
подсъдими СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на наказанието в ЗАТВОР. На основание чл.59,
ал.1 от НК съдът зачете и приспадна предварителното задържане и на двамата
подсъдими по чл.64, ал.2 от НПК, считано от 06.03.2013г., както и периода на изпълнение на мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо тях, считано от 08.03.2013г. до
влизане в сила на присъдата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
На основание чл.45 от ЗЗД съдът
осъди подсъдимия Е.С.А. (с установена по делото
самоличност) да заплати обезщетение в размер на по 150 000 (СТО И ПЕТДЕСЕТ
ХИЛЯДИ) лева за причинени от престъплението неимуществени вреди на гражданските
ищци в родство по възходяща линия от
първа степен с починалата, както следва: на Т.И.Т. (ЕГН **********) и на С.П.Т.
( ЕГН **********) ведно със законната
лихва, считано от 04.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 45 от ЗЗД осъди подсъдимия М.А.М. (със снета по делото самоличност) да заплати обезщетение в размер
на по 150 000 (СТО И ПЕТДЕСЕТ ХИЛЯДИ) лева за причинени от престъплението
неимуществени вреди на гражданските ищци в родство по възходяща линия от първа степен с починалата, както
следва: на Т.И.Т. (ЕГН **********) и на С.П.Т. ( ЕГН **********) ведно със законната лихва, считано от
04.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Освен наказателната, следва да се ангажира и гражданската
отговорност на подсъдимите, тъй като предметът на гражданския иск в конкретния
случай е отговорността за непозволено увреждане, а не друг вид гражданска
отговорност. Гражданският иск е предявен от лица, които имат право на
обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия. Съдебната практика
е константна, че в този кръг лица се включват и родителите на пострадалото
лице. (Постановление № 4/1961г. на Пленума на ВС, допълнено с Постановление №
5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, Р №
430 /19.10.2001г. по Н.Д. № 381/2001г. на ІІІ Н.О. на ВКС).
Съдът намира, че гражданските искове са доказани по
основание и размер. Без съмнение деликтът е настъпил, при това по вина на
подсъдимите. Принципно правилно е разбирането на защитата на подс. А., че
отношенията между родители и деца не винаги са добри, респективно – при лоши
отношения болки и страдания от загуба не могат да се коментират. Съдът се
съгласява с това разбиране, както и с необходимостта естеството на
взаимоотношенията между частните обвинители и пострадалата да бъде доказано. В конкретния случай обаче фактът
на близките отношения между П. Т. и родителите й е доказан. Показанията на
свидетелите Л. Т. и частните обвинители съдържат достатъчно информация, от
която да се установи какъв е бил характерът на взаимоотношенията между
пострадалата и нейните родители. Поддържането на интензивна телефонна връзка на
пострадалата с нейната майка, за да
съобщава факти от ежедневието си, готовността на родителите заедно с
пострадалата да посрещнат трудностите,
свързани с раждането на едно дете, бързата им реакция да отчетат необичайното отсъствие на тяхната
дъщеря, упоритостта, с която са се опитвали да осъществят комуникация
последователно първо с дъщеря си, а след това и с подс. А., за да разберат къде се намира тя,
фактът, че са изпитвали силна тревога от
невъзможността да се свържат с нея, са все обстоятелства, които сочат, че те са
поддържали много близки отношения със своето дете. В подкрепа на този извод са
и гласните доказателства за причината, поради която С. Т. не е одобрявал
връзката на П. Т. с подс. А., а именно – фактът, че е ставал свидетел на думите
„крава“ и „овца“, с които последният се обръща към дъщеря му. Наличието на
емоционална съпричастност на С. Т. към естеството на личните контакти на П. Т.
дава основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено, че техните
отношения са били близки. Връзката между родителите и тяхното дете фатално и необратимо е била прекъсната с
настъпването на смъртта на П. Т..
Съдът отчита и обстоятелството, че освен загубата на
своята дъщеря, те ще съпреживяват и загубата на нероденото си внуче, че
продължителността на болките и страданията е съизмерима с продължителността на
техния живот, а в конкретния случай се касае за родители, намиращи се в долната
граница на средната възраст. Размерът на болките и страданията, респективно и
размерът на справедливото обезщетение следва да се преценява и с оглед
обстоятелството, че пострадалата е била убита в изключително млада възраст,
когато същата не е поразена от соматични заболявания и перспективите да се радва на добро здраве и
дълъг живот са били големи. В този смисъл и при липсата на съпътстваща болестна
причина за настъпване на смърт и вероятната перспектива за продължителността на
живота на П. Т., загубата на нейните родители следва да се отчита, като още
по-тежка, а болките и страданията от тази загуба, като значителни.
По изложените съображения съдът счете, че гражданските
искове са доказани по основание и размер, като ги уважи изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите
Е.С.А. и М.А.М. (с установена по делото самоличност) да заплатят разноските по
делото в размер на 8563,75 (осем хиляди петстотин деветдесет и три ) лева и 75
стотинки, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове,
както следва: за исковете, предявени от гражданския ищец Т.И.Т. – ДТ в размер
на по 6000 лева – общо 12 000 лева, за исковете, предявени от гражданския ищец С.П.Т.
– ДТ в размер на по 6000 лева – общо 12 000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата съдът осъди подсъдимите Е.С.А. и М.А.М. (с установена по
делото самоличност) да заплатят на повереника на гражданските ищци и частни
обвинители, а именно на адв. Г.В. от САК разноските по водене на делото, представляващи
адвокатски хонорар, определен съгласно
чл.13, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 18 530 ( осемнадесет хиляди
петстотин и тридесет) лева. Съдът намира, че разноските за адвокатски хонорар
следва да бъдат изчислени по правилата на посочената наредба, тъй като
конкретен размер не е фиксиран в издаденото пълномощно от частните обвинители
спрямо техния повереник, като се препраща към ЗА.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С присъдата
съдът се произнесе за част от веществените доказателства, както следва:
На основание чл.301, ал.1 т.9 от НПК, чл.53, ал.2,
б.”б” от НК съдът отне в полза на държавата веществени доказателства,
неподлежащи на връщане или възстановяване, както следва:
·
Угарка, иззета при оглед, намерена върху трупа - № 0018131; угарка с кафяв
филтър, иззета от шахта отгоре на 1 м от отвора № 0016959; нишковидни обекти , иззети от парче пластмасова
материя № 0016960; нишковиден обект, иззет от дъска на шахта № 0016961; нишковиден обект, иззет от отвор в плик № 010365, гранулообразно вещество ( пръст) , иззето от
купчина на 5 метра южно от шахтата № А 206613; гранулообразна материя, иззета от края на отвора на шахтата, запечатана
в плик с картон серия А 206612; гранулообразна
материя(пръст) , иззета от шахта над трупа, запечатана с етикет серия А 206614;
кутия от пластмаса, иззета от шахта до главата на трупа – А 012 4313, найлон, черен – иззет до камък в
близост до трупа – А 012 4315; пластмасова
бутилка, иззета от шахта - А 0124309;
счупено парче стъкло, неправилна форма, иззето от гърба на трупа А 206611, парче от пластмасова материя, иззето от трупа А 0124311 – всички описани ВД - иззети при оглед съгласно протокол за оглед на
местопроизшествие, на л. 1, 2, том 2 от
ДП от 05.03.2013г. ;
·
Нокти от ръцете с подкожно съдържимо – плик с № 0018100 ( или 0018106),
СП 004 СДВР; косми от главата ,
крайници и полова област – запечатани в плик с биологични следи 0018107, СП
004; Синьо парче, наподобяващо
найлон от външната страна на дясната мишница – **1389, СП 004; обтривки от ръце, анус, устна кухина и
влагалищно съдържимо – в ПЕ
предпазител с надпис СВЕ 194/13 и след
това в хартиен плик А **1387, СП 004
СЕДВР; Иззета кръв от вътрешността
на трупа - 0016116 СП 004 НЕКД –СДВР ; Секрет
от ………….канал 0017196 и СП 004
НЕКД –СДВР иззети съгласно протокол за
оглед на труп (л.16-л.18, от том 2 от ДП);
·
Иззети ВД – 2 броя пръчки, намерени в шахтата и запечатани в хартиен
плик с картон серия А 01375**, Части от дъски, запечатани с № А
0137520 – Двата плика са запечатани с печат №50 на НЕКД –СДВР иззети съгласно протокол за оглед на местопроизшествие – на
шахта (л.39, л.40, том 2 от ДП).
Част от описаните веществени
доказателства не материализират имуществена стойност и не подлежат на връщане,
а друга част са били използвани от подсъдимите при извършване на престъплението,
поради което съдът ги отне в полза на държавата.
На основание чл.301, ал.1, т. 11 от НПК съдът върна на гражданските ищци и частни обвинители Т.И.Т.
и С.П.Т. веществени доказателства, както следва: описаните в протокол за оглед на местопроизшествие (
л.1, 2 от том 2 от ДП), а именно: дреха,
иззета от дясна ръка на трупа - А
0124310; чорап, иззет до глава на трупа – А 0124314; бикини, розови, иззети от
шахта - А 0124316; дънков панталон,
иззет от шахта – А 0124317; връхна дреха, чифт маратонки, иззети от шахта с
етикет А 012 4312; част от описаните в протокол за оглед на труп ( л.16-л.18 от
ДП), а именно: мартеници от дясната ръка – серия А **1388 и СП 004 НЕКД;
един брой мобилен апарат и батерия без сим карта, запечатани в картон, серия
А 206610 и СП 014, иззет съгласно протокол за оглед на покривно пространство
на сграда, долепена до бл.** в ж.к. „Л.” – л.46, л.47, том 2 от ДП.
За да върне веществените
доказателства, съдът намери с оглед доказателствения анализ, че те са били собственост на тяхната дъщеря –
пострадалата от престъплението.
На основание чл.190,ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимите
да заплатят сумата от по 5 (пет) лева за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
– СЪДИЯ: