РЕШЕНИЕ
гр. София,
03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
с участието на секретаря ЕЛКА ГРИГОРОВА и в присъствието на
прокурора ЧАВДАР ПАСТОВАНОВ, след
като разгледа докладваното от съдия СТОИЦЕВ ВНОХД № 2961/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 08.02.17г., постановена по
НОХД №5602/2012г., СРС, НО, 23-ти състав е признал подсъдимия В.Н.Н. за
невиновен в извършване на престъпление по чл.201 вр. чл.26, ал.1 от НК - в
качеството си на длъжностно лице шофьор - дистрибутор при „С.Д.” ООД, в
условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, е присвоил чужди пари собственост на „С.Д.”
ООД на обща стойност 4 974, 22 лева (четири хиляди деветстотин седемдесет и
четири лева и двадесет и две стотинки), явяваща се сума от доставка на различни
хранителни продукти на различни контрагенти на „С.Д.” ООД, като не отчел
получените за тях суми, поверени му да ги пази и управлява,както следва:
1.
На
17.04.2006 г. в гр. София е присвоил -доставил различни хранителни продукти
собственост на „С.Д.” ООД на обща стойност 154,80 лева на контрагент „Ч.” ООД и
не е отчел получената за доставката сума, чужди пари на стойност 154,80 лева
(сто петдесет и четири лева и осемдесет стотинки), поверени му да ги пази и
управлява.
2.
На 19.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 181,00 лева на контрагент СД „М.Т.” и СИЕ и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 181,00 лева (сто осемдесет и един
лева), поверени му да ги пази и управлява.
3.
На
19.04.2006 г. в гр. София е присвоил доставил различни хранителни продукти,
собственост на „С.Д.” ООД на обща стойност 240,58 лева на контрагент - СД „М.Т.”
и СИЕ и не е отчел получената за доставката сума, чужди пари на стойност 240,58
лева (двеста и четиридесет лева и петдесет и осем стотинки), поверени му да ги
пази и управлява.
4.
На 20.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 202,03 лева на контрагент „Х.И К.” и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 202,03 лева (двеста и два лева и три
стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
5.
На
20.04.2006 г. В гр. София е присвоил доставил различни хранителни продукти
собственост на „С.Д.” ООД на обща стойност 164,64 лева на контрагент „Х.И К.” и
не е отчел получената за доставката сума, чужди пари на стойност 164,64 лева
(сто шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), поверени му да ги
пази и управлява.
6.
На 20.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 339,01 лева на контрагент „С.” ООД и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 339,01 лева (триста тридесет и девет
лева и една стотинка), поверени му да ги пази и управлява.
7.
На 20.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 105,01 лева на контрагент „А.***” ООД и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 105,01 лева (сто и пет лева и една
стотинка), поверени му да ги пази и управлява.
8.
На 20.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 176,80 лева на контрахент „О.” ООД и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 176,80 лева (сто седемдесет и шест лева
и осемдесет стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
9.
На 21.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 84 лева на контрагент „В.” ЕООД и не е отчел получената за доставката
сума, чужди пари на стойност 84 лева (осемдесет и четири лева), поверени му да
ги пази и управлява.
10.
На 25.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 308,16 лева на контрагент ЕТ „Г.” Г.А.и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 308,16 лева
(триста и осем лева и шестнадесет
стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
11.
На 25.04.2006 г. В гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 142,20 лева на контрагент „Я.О.” ЕООД и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 142,20 лева (сто четиридесет и два лева
и двадесет стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
12.
На 25.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 175,49 лева на контрагент „Д.Е.Д.Т.” ЕООД и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 175,49 лева (сто седемдесет и пет лева
и четиридесет и девет стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
13.
На 25.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 90,20 лева на контрагент - „Б.” ООД и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 90,20 лева (деветдесет лева и двадесет
стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
14.
На 26.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 37,80 лева на контрагент „Р.” ООД и не е отчел получената за
доставката сума. чужди пари на стойност 37,80 лева (тридесет и седем лева и
осем стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
15.
На
26.04.2006 г. в гр. София е присвоил доставил различни хранителни продукти
собственост на „С.Д.” ООД на обща стойност 72,20 лева на контрагент „Т.П.” ООД
и не е отчел получената за доставката сума, чужди пари на стойност 37,80 лева
(тридесет и седем лева и осем стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
16.
На 26.04.2006 г. в гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 236,27 лева на контрагент - „Съксес” ООД и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 236,27 лева (двеста тридесет и шест
лева и двадесет и седем стотинки), поверени му да ги пази и управлява.
17.
На 28.04.2006 г. В гр. София е присвоил
доставил различни хранителни продукти собственост на „С.Д.” ООД на обща
стойност 2264,75 лева на контрагент „БМВ” ЕООД и не е отчел получената за
доставката сума, чужди пари на стойност 2264,75 лева (две хиляди двеста
шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки), поверени му да ги пази и
управлява.
Срещу така постановената присъда е
депозиран въззивен протест, в който се твърди, че атакуваната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като е постановена без да са взети предвид
всички събрани по делото доказателства. Посочено е, че съдът не е обсъдил
отделните доказателства и тяхната взаимна връзка, без да са изложени конкретни
съображения за неправилност на фактическите изводи на първата инстанция.
Направено е искане атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и експерти, както и събирането на допълнителни
доказателства.
Представителят на СГП в хода по същество моли съдът да отмени
първоинстанционната присъда и да постави нова, с която да признае подсъдимия за
виновен. Счита, че в хода на съдебното следствие за събрани достатъчно
доказателства досежно виновността на подсъдимия Н. в извършване на престъплението,
за което му е подвдигнато обвинение.
Защитникът на подс. Н. - адв. Б. - моли съдът да остави
депозирания протест без уважение, като потвърди първоинстанционната присъда
поради нейната правилност и законосъобразност. Релевира, че така внесеният
протест е немотивиран, като не са посочени никакви конкретни факти,
обосноваваши виновността на подзашитния му Н..
Обръща внимание на начина на водене на счетоводството на дружеството и
пропуските, които са установени досежно същото.
Подсъдимият Н. се явява лично пред въззивния съд и в
последната си дума моли съда да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста,
както и тези изложени от страните в съдебното заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
Фактическата обстановка е добре
изяснена от СРС. По делото са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на събраните и проверени по реда
на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. При изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК,
съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в
наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на
надлежно събрани и проверени доказателства. Фактическата обстановка по делото е
еднозначно и категорично изяснена, ясно изложена в мотивите на
първоинстанционния съд чрез събрани, проверени и вярно оценени в хода на
съдебното следствие доказателства.
След
извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен
състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от
приетата от първата инстанция:
Подсъдимият В.Н.Н.
е роден на *** ***, българин, с българско гражданство, средно образование,
неосъждан, женен, работещ, живущ ***,ЕГН **********.
През 2006 г.
подсъдимият Н. е работил в търговско дружество „С.Д.“ ООД като шофьор-дистрибутор
на разносна търговия, по силата на сключен трудов договор №015/01.01.2002
година. В изпълнение на своите трудови функции и съгласно трудовата си
характеристика подсъдимият Н., в качеството си на лице, заемащо отчетническа
длъжност (МОЛ), отговарял имуществено за съхранението и опазването на стоки,
пари, зачисления му служебен автомобил и друго движимо и недвижимо имущество,
собственост на дружеството „С.Д.“ ООД – работодател на подсъдимия. След
предварително получена заявка от страна на търговските партньори на „С.Д.“ ООД,
стоката се подготвяла в склада и след това била разпределяна между различните
шофьори – дистрибутори, отговарящи за различни райони. При доставката на стоки
на различните клиенти подсъдимият Н. получавал паричната равностойност на
предадените продукти на ръка, но никъде не се подписвал, нито по някакъв начин
се отбелязвало осъщественото приемане, съответно заплащане на стоката.
Документът, който Н. предоставял на контрагентите на „С.Д.“ ООД, бил стокова
разписка, обозначаваща вида, размера, количеството и цената на стоките, но
върху същата не фигурирал подпис на нито една от страните по сделката. От
стоковите разписки едната оставала у клиента, а другата Н. прибирал в себе си и
при дневния отчет в касата трябвало да я предостави. Имало и контрагенти на
дружеството, които имали уговорка за разсрочено плащане. Понякога паричните
суми се заплащали и на търговски представители на дружеството. В края на
работния ден подсъдимият описвал стоковите разписки на лист хартия и предавал
получените суми на касиера на дружеството, като срещу сумата получавал приходен
ордер.
В края на
месец април 2006 г. в счетоводната система на „С.Д.“ ООД били установени
неотчетени в счетоводството плащания по фактури в периода 01.04.2006 г. - 28.04.2006
г., за което от дружеството изпратили писма на контрагентите си за справка
относно дължимите от тях суми. От върнатите отговори установили, че контрагентите
са погасили задълженията си чрез плащане в брой на доставчика - подсъдимият Н..
Установило се, че запитаните фирми били обслужвани от подсъдимия Н., поради
което от дружеството счели, че сумите са присвоени от него. Поискали да се
споразумеят за плащане на липсващата сума, но подсъдимият отказал. На
02.05.2006 г. подсъдимият бил наказан с дисциплинарно уволнение, а на
03.05.2006 г. юрисконсултът на дружеството подал сигнал до 07-РУП СДВР за
извършване на проверка във връзка с присвоена от В.Н. сума в размер на 4 974,
50 лв. в периода 01.04.2006 г. - 28.04.2006 г.Във връзка с горното с
Постановление на СРП е образувано досъдебно производство срещу В.Н.Н. за
престъпление по чл.201,ал.1, вр. чл.26, ал. 1от НК.
В хода на
досъдебното производство били извършени разпити на представители на ощетеното юридическо
лице и на дружествата, които е обслужвал подсъдимия, както и били изискани
справки за доставяните от подсъдимия стоки в посочения в ОА период и документи
за установяване на неотчетените от дружеството суми.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства: обясненията на подс. Н. (л. 178 от
СП), от показанията на свидетелите Г.и Х.(л. 98 от СП), св. Т.Т.(л. 99 от СП), св.
Татяна Илиева (л. 99 от СП), св. Б.С.(л.100 от СП), вкл. приобщените от
досъдебното производство на основание чл. 281, ал.4 от НПК (л. 122 от ДП), св. А.И.(л.
100 от СП) вкл. приобщените от досъдебното производство на основание чл. 281,
ал.4 от НПК (л. 114 от ДП), св. К.Т. (л.100 от СП), вкл. приобщените от
досъдебното производство на основание чл. 281, ал.4 от НПК (л. 112 от ДП) св. Д.И.(
л.100 от СП), вкл. приобщените от досъдебното
производство на основание чл. 281, ал.4 от НПК (л. 119 от ДП), св. Ю.А.(л. 130
- 131 от СП), вкл. приобщените от досъдебното производство на основание чл.
281, ал.4 от НПК (л. 117 от ДП), св. И.Т.(л.131 от СП), св. Г.Ц.(л.144 от СП),
св. М.М.(л.145 от СП), св. М.В.(л.145-146
от СП), св. И. П. (л. 151 от СП), св. Б.Т., приобщени по реда на чл. 281, ал.5 от НПК (л. 109 – 110 от ДП); св.Статева( л.97-99 от СП); писмените доказателства: справка за съдимост за подс. Н., трудов
договор № 015/01.01.2000г. и длъжностна характеристика на подсъдимия: както и
от заключенията на изготвените в хода на делото експертизи, а именно: счетоводна
експертиза (л.104 -105 от ДП), повторна счетоводна експертиза (л.171 – 173 от
СП), както и всички останали
представени, приети и приложени по делото доказателства.
Пред
настоящата съдебна инстанция с оглед липсата на доказателствени искания от
която и да е било от страните, както и с оглед извода, че е събран необходимия
обем от доказателства за разкрИ.е на обективната истина, не бяха представени и
събрани нови доказателства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни
изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Настоящия съдебен състав възприема фактическите констатации
на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните гласни и писмени доказателства. Задълженията му по разкрИ.е на
обективната истина са изпълнени отговорно и в нужния обем. СГС напълно
възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно
изложени в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на
разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на
правилата на формалната логика. Изключително прецизно и подробно контролираният
съд е анализирал различните свидетелски показания, като ги е съпоставил както
помежду им, така и с писмените доказателства по делото.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не
са допуснати логически грешки. В тази връзка е необходимо да се отчете, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста.
С оглед на добре мотивираната първоинстанционна присъда и бланкетния протест от
страна на прокуратурата, настоящият съдебен състав ще обърне внимание само на
част от доказателствените източници, които приема, че стоят в основата на
оправдателната присъда.
Уместно първоинстанционният съд е приел за
доказан и безспорен фактът, че в периода от 01.01.2002 г. до
04.05.2006 г. подсъдимият Н. е заемал длъжността „Дистрибутор
разносна търговия“, код по НКП 9112, в търговско дружество „С.Д.“ ООД, което се установява, както от наличните по делото писмени доказателства (трудов договор, заповед за налагане
на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, длъжностна характеристика), така и от свидетелските показания на всички
свидетели – както тези, които са служители на компанията, така и на тези, които
са били клиенти на същата.
Действително, служебните задължения на подсъдимия Н. се изразявали в приемане на
стоките по вид, количество и качество от склада, съгласно придружаващата ги
документация, отговорност за съхранението им, както и за съхранението на
получените от клиентите парични средства, когато доставената стока била
заплащана в брой, в момента на приемането и. Надлежно установено е и неоспорено
от никоя от страните, че подсъдимият е заемал отчетническа длъжност –
материално отговорно лице (МОЛ).
Събраните доказателства в подкрепа на обвинителната
теза за неотчетени суми от страна
на подсъдимия Н. след предадени на клиентите на дружеството
стоки и получени от тях парични средства, са неубедителни. В
длъжностната характеристика на Н. е посочено, че носи материална отговорност във връзка със
съхранението и опазването на поверените му стоки,
пари, служебен автомобил и друго движимо и недвижимо имущество, собственост на
дружеството работодател, до които Н. има достъп във връзка с изпълнението на
служебните си задължения.
Посочено е и, че в изпълнение на трудовите си задължения Н. отговаря
за съхранението на получените от клиентите парични средства, когато доставената
стока се заплаща в брой, в момента на приемането й, като за целта оформя
документ съгласно утвърдените правила. По отношение паричните суми обаче, които са му били предавани в това качество, липсват еднопосочни
доказателства за точния ред на
получаването им и начина им на документно оформяне и отчитане на касата на
дружеството. Самите служители от различните сектори на „С.Д.“ ООД в своите
показания , като пряко ангажирани с неговата дейност и организация лица, не са
единодушни досежно начина на отчитане на получените пари и издаването на
фактури. Съдът прецени, че документалната и счетоводната неизправност на
ощетеното юридическо лице е едно от обстоятелствата, силно контриращи
обвинителната теза – липсва ясен механизъм на отчитане на паричните средства –
кога е издавана фактурата – преди или след заплащане на стоките от страна на
клиентите; обстоятелството дали дистрибуторите са носели фактури със себе си при
доставка на поисканите от клиентите стоки или са им ги връчвали в един по-късен
момент; стоковите разписки, предавани от дистрибутора на клиента защо не са
подписвани и по какъв начин самото дружество е гарантирало заплащането на
съответните стоки от страна на клиентите си, след като дори на голяма част от
стоковите разписки няма подписи нито на получател, нито на предал. Освен че не са издавани и
подписвани разписки за получени суми и стока от контрахентите на дружеството "С.Д." ООД, от касиера на дружеството също невинаги са издавани такива, с които да са
заприходявани в касата на дружеството отчетените парични средства от продажбите, декларирани от дистрибуторите.
От показанията на св. Ц. – касиер в дружеството към инкриминирания период - се
установява механизма на дневно отчитане на получените на ръка парични средства
от дистрибуторите, а именно – „вечерта, връщайки се след курса при мен, на един
опис шофьорите описваха фактурите, по които отчитат парите. Аз проверявах
сбора, срещу сбора от парите и предавах в счетоводството.“ В този смисъл е правилно заключението на
първата инстанция че дори да се приеме, че фактурираните стоки са били предадени на
подсъдимия Н., а той от своя страна ги е предал на клиентите, които пък от своя страна не са поискали разписка за платените суми на
доставчика, който ги е приел, като не са
издавани и документи за отчетените суми, то не може да се заключи
категорично, че подсъдимият не ги е отчитал в касата на
дружеството. В крайна сметка, и самото дружество, при отчитането на парите в
края на всеки работен ден, невинаги е издавало приходни касови ордери или
някакви други документи, удостоверяващи лицето и момента на отчитане на парите
в дружеството, което според заключението на вещото лице по повторната
оценителна експертиза не е добра счетоводна практика. Разбира се, документалната липса на обезпеченост би могла
да се преодолее с убедителни и еднопосочни свидетелски показания в тази насока, каквито обаче не са събрани.
Разпитаните свидетели – контрагенти на дружеството
„С.Д.“, които са получавали стоки от дружеството към инкриминирания период, не посочват да са получавали винаги фактура ведно със стоковата
разписка при доставката на стоките. Всички тези свидетели си спомнят за правени регулярни
доставки от "С.Д. ООД, за практикувано плащане на момента директно
на доставчика или на търговски агенти без получаване веднага на фаткура или
полагане на подпис в стоковата разписка. Във връзка с установеното разминаване в
предоставени стоки и получени пари, всичките контрагенти на „С.Д.“ ООД
свидетелстват еднопосочно, че са били
търсени от дружеството С.Д. " ООД с цел проверка извършено ли е
плащане към подсъдимия Н.
през инкриминираните в обвинителния акт дати. Всичките свидетели заявяват, че успешно са заплатили направените
им доставки от страна на Н.. Настоящият
съдебен състав, след самостоятелния анализ на съобщеното от свидетелите, не намери основание да
дискредетира показанията им, които са логични и вътрешно безпротиворечиви.
Правилно контролираният съдебен състав е
изследвал и обстоятелството относно начина на заплащане на
получаваните доставки, приемайки, че то
се е осъществявало както на
ръка, директно на доставчика - дистрибутор, така и на търговски представител (агент) на
дружеството, а някои от контрагентите са имали уговорка за отложено плащане (
по данни на св. Илиева, работеща в супермаркет в Дианабад, са заплащали
получените стоки при следваща доставка на подсъдимия Н. или на търговски
представител.)
Въззивната инстанция, подобно на предходната, счита,
че показанията на свидетелитеХ., Ц.,М.и С.са в унисон както помежду си, така и с изготвената повторна
счетоводна експертиза досежно липсата на добро документално отчитане на доставяните
стоки и получаваните пари, както и момента на връчване на фактурите от страна
на „С.Д.“ ООД на нейните клиенти. Невинаги на доставчика при разнасяне на поисканите
от страна на контрагентите стоки е била връчвана освен стокова разписка, и
фактура. В тази си част изводите на съда се подкрепят от свидетелските
показания на Т., Т., В., А., от които се установява, че невинаги дистрибуторите
са разнасяли стоката с надлежно оформена фактура. Горепосочените свидетели са
контрагенти на „С.Д.“ООД и показанията им се явяват обективни, незаинтересовани,
взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване, като паралелно
намират доказателствена опора и в обясненията на самия подсъдим досежно момента
на издаване на фактурата – „фактурите се издават, когато се плати на каса и се
внесат парите на касата“, „никога не сме имали фактури в нас.“
Обясненията
на подсъдимия Н. освен валидно гласно доказателствено средство се явяват и
средство за защита срещу така повдигнатото му обвинение. В процесния случай
дадените от същия обяснения правилно са преценени от контролирания съд именно в
светлината не на ефикасно средство за защита, а на доказателствено средство.
Съпоставени са с останалите свидетелски показания, както и с наличните по делото
документи и изготвени експертизи, като правилно са отчетени от първостепенния
съд като правдиви, логични и кореспондиращи си с останалата доказателствена маса.
Законосъобразно Районният съд е кредитирал и заключението
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и повторна такава.
Същите са изготвени обективно и компетентно и няма причина да не бъдат
кредитирани от съда, като вещото лице Н. Г. в съдебно заседание е защитило
подробно изложеното си писмено заключение и е доуточнило някои аспекти от
същото. От назначената повторна експертиза, изготвена въз основа на счетоводни
документи, предоставени от „С.Д.“ ООД, се установява, че процесната щета е
заведена като липса от ощетеното юридическо лице едва пред 2008г. – тоест – 2
години след констатирането на счетоводните несъответствия. Този факт, сам по
себе си, говори за едно немарливо отношение от страна на счетоводството на
засегнатото дружество и нередовното му водене. Обстоятелството, че липсват
данни за направена ревизия непосредствено след инкриминирания период, а са
налични данни досежно неотчетени и неплатени фактури, както и обстоятелството,
че констатирането на липсите става едва 2 години по-късно, обуславят извода за
документалната неизправност от страна на „С.Д.“ ООД и сериозно разколебават
обвинителната теза. Отделно, от депозираното заключение на вещото лице се
установява и липсата на приходни касови ордери (ПКО), което от своя страна
затруднява установяването към онзи период реално какво е било, а това е било
редно да бъде направено. Не може да се установи кой всъщност е получавал
парите, данни за търговските агенти на дружеството липсват, както и данни кои
плащания са получени от търговски агенти и кои от доставчици.
Настоящият съдебен състав се солидализира с анализа на СРС
досежно липсата на редовно водено счетоводство от страна на „С.Д.“ ООД поради
липсата на първични счетоводни документи, счетоводни записвания за извършените
плащания по съответните фактури, както и с оглед на факта, че щетите от липси
са заведени едва през 2008г., а паралелно - посочените стоки се водят налични
на склад в дружеството.
Правилно е прието, че голяма
част от представените по делото стокови разписки, от
които следва да се установи видът и количеството на стоките не са
подписвани/подпечатвани от нито една от страните – нито от доставчика, нито от страна на
дружеството –получател. Липсват подписи на
приел и предал. По отношение на липсата на пари на
обща стойност 4974.22 лв,
обвинителната теза не успя
по категоричен начин да докаже на кого и по какъв начин точно са се разплащали
контрагентите на дружеството – дали на дистрибутора, или на търговски
представител, както и механизма на отчитане на парите от самото ощетено
юридическо лице.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правните изводи:
Подсъдимият В.Н. не е осъществил състава на престъплението по
чл.201, вр.
чл.26, ал.1 от НК. По силата на трудовото правоотношение и уточнени в
длъжностната характеристика професионални задължения подсъдимият е встъпил в
изпълнение на функциите си (като шофьор дистрибутор) по пазене и управление на имуществото на дружеството „С.Д.“ ООД, което
безспорно го определя като длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.“Б“ от НК и едновременно с това годен субект на престъпление по чл.201 от НК. Съгласно
посочената разпоредба на НК
длъжностни лица са единствено тези, които чрез акт на възлагане изпълняват /със
заплата или безплатно, временно или постоянно/ определени категории дейности в
определени организационно обособени структури.
Предмет на длъжностното
присвояване са пари, вещи или ценности,
връчени на субекта или поверени му именно в оглед особеното му качество.
Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна
на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее за сметка
на определено дружество, организация или лице, изразено в противозаконно разпореждане
с поверената вещ в личен интерес или в интерес на другиго
(в този смисъл е ТР № 50/1980 г. на ОСНК).
Изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в предприемане на акт на противозаконно фактическо или юридическо
разпореждане (законодателно обозначено
като присвояване) с
повереното имущество от страна
на субекта. Длъжностното присвояване е резултатно престъпление, като негов
престъпен резултат е причиняването на имотна вреда на собственика на
имуществото, което настъпва в резултат на акта на имуществено разпореждане.
В
конкретния случай беше
доказано по безспорен и категоричен начин, че в качеството му на "шофьор-дистрибутор" при "С.Д. ООД, на подсъдимия Н. са били определени, респективно възложени
конкретни функции, свързани с пазене и управление на имущество на търговското
дружество, а именно – стоки и парични средства. Същевременно обаче въз основа на наличната доказателствена
съвкупност не беше несъмнено доказано наличието на визирания предмет на
престъплението, а именно, че констатираната липса от 4974.22 лв. наистина е
била присвоена от подсъдимия Н. чрез неотчитането на същата на касата на
дружеството. Прокуратурата не успя категорично да докаже, че единствено подсъдимият
Н. е държал парите, които не
са внесени в касата на пострадалото юридическо лице.
Останаха съмнения досежно възможността търговски представители на ощетеното
юридическо лице също да са приемали плащания от страна на контрагентите на дружеството.
Правилно проверяваният съд е приел, че за да има
присвояване е необходимо субектът на престъплението да се е разпоредил с
повереното му имущество като със свое. Присвояване ще има само ако се докаже по
несъмнен начин, че обвиненото лице се е разпоредило с повереното му имущество. Твърдението
в обвинителния акт, че подсъдимият Н. в инкриминирания период е присвоил чужди пари, собственост на „С.Д.“ ООД на обща
стойност 4974.22 лв, явяваща се сума от доставка на различни хранителни
продукти на различни контрагернти на дружеството, като не е отчел получените за
тях суми, поверени му да ги пази и управлява, се явява само едно
предположение, което не се подкрепя по безсъмнен начин от доказателствената съвкупност.
Въззивният съд, придържайки се към
установената съдебна практика, счита, че индивидуализацията на
всички фактически и/или правни
разпоредителни действия (по време, място, механизъм на осъществяване), се явява задължителен
реквизит при обвинение за присвояване. В предмета на
доказване се включва установяването на факти по въпроса как длъжностното лице е
присвоило (как се е разпоредило) с предмета на престъплението, но не и за какво
са била изразходвани присвоените средства. За обективната съставомерност на
длъжностното присвояване е необходимо да се установят разпоредителните действия
на дееца, с които съответното имущество е отклонено от патримониума на
собственика - организацията, предприятието, юридическото лице и пр. в интерес
на дееца или на други лица, а не точните действия на извършителя по
последващата употреба на присвоеното имущество, които могат да бъдат всякакви. С оглед анализираните до момента
доказателства по настоящето дело не се доказа както изисква НПК, че подсъдимият
Н. е присвоил чужди пари, собственост на „С.Д.“ ООД, като не ги е отчел. Неотчитането
на паричните средства представлява само по себе си действие на разпореждане, но
в процесния случай то така и не беше доказано в нужната пълнота с оглед всички
доказателства по делото.
Отделно
от това, настоящият въззивен състав набляга изрично на трайно установената
практика, а именно, че липсата на парична сума или друго имущество, поверени на
длъжностно лице да ги пази и управлява, сама по себе си не може да обоснове
правния извод за извършено престъпление по чл.201 от НК, защото липсата
означава причинена щета с неустановен произход. За да се ангажира наказателната
отговорност на конкретно лице е необходимо да се установи по несъмнен начин
извършено от длъжностното лице разпореждане с повереното му имущество като със
свое. (в този смисъл - РЕШЕНИЕ № 518 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Н. Д. № 1544/2014 Г.,
Н. К., І Н. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 65 ОТ
10.02.2003 Г. ПО Н. Д. № 656/2002 Г., II Н. О. НА ВКС).
С
оглед недоказаността на обективната съставомерност на инкриминираното деяние е
безпредметно обсъждането му и от субективна
страна.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и като
такава следва да бъде
потвърдена. Изложените в протеста и в
откритото съдебно заседание доводи за противното са неоснователни. Присъдата е
постановена при коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила, като правилно
първостепенният съд е заключил, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин подсъдимият
Н. да е извършил престъплението,
за което е обвинен.
Предвид всичко посочено, първоинстанционният съд е
направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика
на ВКС , досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното
обвинение инкриминирано деяние. По аргумент от чл. 303, ал 1 от НПК присъдата
не може да почива на предположения. Когато са извършени всички възможни и необходими процесуално – следствени действия
за разкрИ.е на обективната истина, но въпреки това крайните изводи относно
даден съставомерен признак от престъплението са колебливи и недобре подкрепени
от наличната по делото доказателствена маса, то крайният акт на съда може да
бъде единствено с оправдателен диспозитив. Правилно
районният съд е оправдал подсъдимия Н., след като обвинителната теза и фактическа
обстановка, изложени в обвинителния акт, са останали недоказани от събраните и
проверени по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. чл. 190,
ал.2 НПК, законосъобразно направените по делото разноски са оставени за сметка
на държавата.
При тези
съображения и след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.
314 НПК служебна проверка на атакувания акт, настоящият състав не установи
допуснати процесуални нарушения, мотивиращи неговата отмяна, нито основания за
неговото изменение.
С оглед изложеното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд, НО, 6 -ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.02.2017 г., постановена по НОХД № 5602/2012г. на СРС, НО, 23-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.