Р Е Ш Е Н И Е
№ 580
град Горна Оряховица, 10.01.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора
………….........., след като разгледа докладваното от съдията Станчев гражданско дело № 2484 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск за възнаграждение за изпълнени
строително-монтажни и строително-ремонтни работи по договор за изработка с
правно основание чл.258 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
обективно съединен с иск за обезщетение за забава с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Насрещен иск за обезщетение за имуществени вреди от
некачествено изпълнение на строително-монтажни и строително-ремонтни работи с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
И.С.К. твърди, че сключил с М.В.Б.
договор, по силата на който К. се задължил да ремонтира къщата на дъщерята на Б.
срещу уговорено възнаграждение. Страните постигнали съгласие за извършване на
следните строително-монтажни и строително-ремонтни работи (СМР
и СРР): 1) зидане и подмазване на прозорци; 2) шпакловане
на стени; 3) зазиждане на врата от спалнята към кухнята и зидане на стена с
отвор за врата от коридора към банята; 4) полагане на тръби за вода; 5)
изграждане на система от тръби за мръсен канал; 6) полагане на тръби за парно; 7)
изграждане на стойка за радиатори; 8) полагане на метална скара на пода в
банята, коридора и кухнята; подравняване; полагане на камъни и подвързване; 9) изливане
на бетон в банята, коридора и кухнята; 10) изливане на замазка на пода в
парното помещение; 11) изграждане на окачен таван в едната спалня, банята,
кухнята и коридора; 12) лепене на плочки по стените и пода на банята. Според уговореното
строителните материали за извършване на СМР и СРР следвало да бъдат купувани от Б. за негова сметка. Страните
постигнали съгласие за положения труд за изпълнение на така описаните СМР и СРР, предмет на договора, Б.
да заплати на К. общо 5071 лв. в брой, разсрочено на вноски след завършване на
определени етапи от работата. Страните се договорили също така Б. да заплати на
К. и транспортните разходи за гориво, както и цената за непредвидените
строителни материали, които К. закупувал със свои средства в хода на изпълнение
на СМР и СРР.
На 05.07.2018 г. К. започнал
работа по изпълнение на уговорените СМР и СРР. До 15.08.2018 г. К. изпълнил строително-монтажните и
строително-ремонтните работи, описани в т.1 – 12 от исковата молба. Общата цена
за изпълнените от К. СМР и СРР
възлизала според уговореното на 5071 лв. В хода на изпълнение на тези работи Б.
платил на К. 1500 лв., представляващи част от дължимото възнаграждение. К.
твърди, че на 15.08.2018 г. Б. приел работата, но не платил остатъка от
уговореното възнаграждение, а именно сумата 3571 лв. Освен този остатък К.
претендира и направените от него разходи за закупуване на строителни материали,
вложени в обекта – итонг, пяна, дюбели, тръби, колена, муфи и цимент, на обща стойност 198 лв., както и
разходите за транспорт в размер на 279 лв. Общият размер на претендираните от К.
суми по договора възлиза 4048 лв.
На 18.08.2018 г. К. поканил Б. да
заплати посочените суми. До датата на предявяване на иска Б. не платил
задължението си.
Предвид изложеното К. моли съда
да осъди Б. да му заплати сумата 4048 лв., представляващи дължима цена по
договора за изработка, в това число 3571 лв. остатък от цената за извършените
строително-монтажни и строително-ремонтни работи, 198 лв. вложени строителни
материали и 279 лв. транспортни разходи, ведно със законната лихва върху тази
сума от 10.12.2018 г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски.
В законния срок М.В.Б. е
депозирал отговор на исковата молба. Признава, че с К. са сключили договор с
предмет описаните в исковата молба СМР и СРР. Според уговорката всички материали за ремонта следвало
да бъдат купувани от него и предавани на К. в хода на работата. Признава, че К.
е закупил тръби за парното за своя сметка, но твърди, че му е възстановил
направените разходи в размер на 200 лв. Твърди, че след изливане на бетона в
банята и слагане на тръбите платил на К. 1500 лв. Твърди, че плочките в банята
били залепени накриво и че в дадения му тридневен срок този недостатък не бил
отстранен. Твърди, че гипсокартонът на окачените
тавани бил монтиран некачествено, което го ужасило. Твърди, че скарата на
окачения таван в котелното помещение била поставена неправилно. Поради това
заявил на К., че не приема работата му, че не желае той да продължи работата и
поискал от него ключовете за къщата. Заявил, че отношенията им са дотук.
Поддържа, че платената от него в хода на изпълнение на договора сума от 1500
лв. съставлява цената за положения от К. труд. Отрича страните да са постигнали
съгласие поръчващият да плаща на изпълнителя разходи за гориво. Поради това не
дължал на К. други суми. Поддържа, че за некачествено извършените и неприетите
от него строително-монтажни и строително-ремонтни работи не дължи на К. възнаграждение.
Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените разноски.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният от М.В.Б. против И.С.К. насрещен иск за сумата 3673,96
лв. Б. твърди в насрещната искова молба, че К. не изпълнил качествено част от описаните
по-горе строително-монтажни работи и строително-ремонтни работи, а именно
лепенето на плочки по пода и по стените в банята, поставянето на гипсокартона на окачените тавани, поставянето на скарата на
тавана в котелното помещение. Поради това не приел така извършените от К. СМР и СРР. В резултат от
некачественото изпълнение от страна на К.Б. претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на закупените от него и похабени от К. материали,
вложени в некачествено изпълнените СМР и СРР, а именно плочки за баня, материали за тяхното
поставяне, материали за завършване на банята във вид годен за ползване, на обща
стойност 3673,96 лв., подробно описани в приложените към насрещната искова
молба фактури складови разписки и фискални бонове. Предвид изложеното Б. моли
съда да осъди К. да му заплати обезщетение за посочените по-горе вреди в размер
на 3673,96 лв. и направените по делото разноски.
В законния срок К. е подал
отговор на насрещния иск. Поддържа, че е изпълнил качествено оспорените от Б.
строително-монтажни и строително-ремонтни работи. Поддържа, че не е използвал
при изпълнение на оспорените строително-монтажни и строително-ремонтни работи
артикулите, посочени в приложените от Б. към насрещната
искова молба фактури, складови разписки и фискални бонове. Моли съда да
отхвърли насрещния иск и да му присъди направените разноски.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
В началото на юли 2018 година М.В.Б.
възложил на И.С.К. да извърши основен ремонт на къщата, находяща се в
северозападната част на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. Г.О.. К. приел да изпълни възложения му
ремонт. Страните постигнали съгласие К. да извърши следните строително-монтажни
и строително-ремонтни работи: 1) зидане и подмазване на прозорци; 2) шпакловане
на стени; 3) зазиждане на врата от спалнята към кухнята и зидане на стена с
отвор за врата от коридора към банята; 4) полагане на тръби за вода; 5)
изграждане на система от тръби за мръсен канал; 6) полагане на тръби за парно;
7) изграждане на стойка за радиатори; 8) полагане на метална скара на пода в
банята, коридора и кухнята; подравняване; полагане на камъни и подвързване; 9)
изливане на бетон в банята, коридора и кухнята; 10) изливане на замазка на пода
в парното помещение; 11) изграждане на окачен таван в едната спалня, банята,
кухнята и коридора; 12) лепене на плочки по стените и пода на банята.
Уговорените СМР и СРР
следвало да бъдат изпълнени с материали, осигурени от Б..
Според уговорката Б. следвало да
заплати за изпълнението на тези работи възнаграждение в общ размер от 5071 лв.,
подробно описано по единични цени за отделните СМР и СРР по-долу в т.1 – 12. Договорено било Б. да плаща
възнаграждението в брой, разсрочено на вноски след завършване на отделните
етапи от работата.
К. започнал работа на 05.07.2018 г.
и работил в обекта до 15.08.2018 г. В този период К. изпълнил следните
строително-монтажни и строително-ремонтни работи:
1. В първата спалня били иззидани
и подмазани двата прозореца. Били иззидани и подмазани още един прозорец в
банята, два прозореца в коридора, два прозореца във втората спалня, един
прозорец в кухнята и един прозорец в парното помещение. Уговореното между
страните възнаграждение за тези работи възлизало общо на 658 лв., или по 94 лв.
за всеки един прозорец (7 х 94 = 658 лв.).
2. Шпакловане на стените в двете
спални, кухнята, банята, парното помещение и коридора. При първия етап от
изпълнението на тези работи стените били шпакловани с ротбанд
и била поставена мрежа. При втория етап бил положен още един слой замазка с пластик. Уговореното за тези два етапа от работата
възнаграждение възлизало на 683 лв., или 3,65 лв./кв.м. за 187 кв.м.
3. Зазиждане на врата от спалнята
към кухнята и зидане на стена с отвор за врата от коридора към банята.
Използваните материали били итонг и лепило, като след
това била извършена и замазка в два етапа съобразно описаното по-горе в т.2.
Уговореното възнаграждение за тези работи било 160 лв.
4. Полагане на тръби за вода,
които преминават от банята през кухнята, коридора и тавана и влизат във външна
баня извън къщата. Монтажът им бил извършен, като първо били изградени канали в
стените, в които тръбите се поставяли, а впоследствие стените били шпакловани.
По този начин всичко било скрито вътре в стената. Отделните тръби били снадени
с муфа. Общата дължина на прокараните тръби в къщата била 23 м, а уговореното
възнаграждение било по 20 лв. на линеен метър, или общо 460 лв.
5. Изграждане на система от тръби
за мръсен канал в банята, което представлявало свързване на вана, две мивки,
сифон на пода и тоалетна с тръби, като цялата тази система се отвеждала с друга
коленна тръба до септична яма извън къщата. Уговореното възнаграждение било по
25 лв. на свързваща точка, или общо 125 лв. за пет свързващи точки.
6. Полагане на тръби за парно в
две разклонения. Първият поток започвал от спалнята, минавал през коридора,
през другата спалня, под прозореца и слизал в парното помещение. Дължината била
7. Изграждане на стойки за
радиатори, които се монтирали с дюбели. Впоследствие радиаторите се окачвали на
стойките и се свързвали с положената вече инсталация от тръби посредством
кълчища и тефлонова лента. Уговореното възнаграждение било общо 200 лв. за
всички радиатори.
8. Полагане на метална скара на
пода в банята, коридора и кухнята; подравняване спрямо площта на помещението;
полагане на камъни и подвързване, необходимо с оглед последвалото изливане на
бетон. Уговореното възнаграждение за тези работи било по 3 лв. на кв.м., или
общо 66 лв. за 22 кв.м.
9. Изливане на бетон в банята,
коридора и кухнята; заглаждане с терзия и маламашка. За тази работи страните
уговорили възнаграждение по 10 лв. на кв.м., или общо 220 лв. за 22 кв.м.
10. Изливане на замазка на пода в
парното помещение, състояща се от пясък и цимент; подравняване и заглаждане.
Уговореното възнаграждение за изпълнение на тези работи било по 7 лв. на кв.м.,
или общо 105 лв. за цялата площ на помещението от 15 кв.м.
11. Изграждане на окачен таван в
едната спалня, банята, кухнята и коридора. Първо се поставяла скара от UD и CD профили, впоследствие се
поставяли скоби на около един метър разстояние, след това се поставяли
плоскости от гипсокартон с размери 1,25 х 2 м. Накрая
се залепяла лента за скриване на разстоянието между отделните плоскости от гипсокартон. Общата площ на помещенията била 52 кв.м, а
уговореното възнаграждение за изграждането на окачения таван било по 20 лв. на
кв.м, или общо 1040 лв.
12. Лепене на плочки по стените и
пода в банята с уговорено възнаграждение по 17 лв. на кв.м., или общо 485 лв.
В хода на изпълнението на
описаните по-горе СМР и СРР
Б. платил на К. в брой част от уговореното възнаграждение, а именно 1500 лв.
На 15.08.2018 г. Б. отишъл в
процесния имот. Не харесал начина, по който били залепени плочките в банята и
тоалетната, както и качеството на изпълнение на окачените тавани. Уведомил К.,
че не желае последният да продължава работата по обекта, че отношенията им са
дотук и поискал от него да напусне обекта. Още същия ден К. събрал инструментите
си и напуснал обекта.
След като К. напуснал обекта,
били демонтирани облицовката от фаянсови плочки и настилката от теракотени
плочки в банята и тоалетната.
Според заключението на
изслушаната съдебно-техническа експертиза общата стойност на описаните по-горе
в т.1 – 12 строително-монтажни и строително-ремонтни работи към месец юли 2018
г. възлиза на 7739,09 лв., в т.ч. 2229,06 лв. стойност на труда, 3615,32 лв.
стойност на вложените материали и 1894,70 лв. допълнителни разходи. Стойността
на вложените материали в оспорените от Б. СМР и СРР – лепене на плочки и изграждане на окачени тавани –
възлиза на 125,99 лв. за облицовката от фаянсови плочки, 15,77 лв. за
настилката от теракотени плочки и 295,12 лв. за изграждането на окачени тавани.
Според вещото лице изпълнените от К. СМР и СРР в процесния имот са годни за използване след завършване
на довършителните работи, с изключение на облицовката от фаянсови плочки и
настилката от теракотени плочки в банята и тоалетната, които са демонтирани.
Според допълнителното заключение
на съдебно-техническата експертиза оспореното от Б. лепене на плочки в банята и
тоалетната е изпълнено в отклонение на технологичните правила. Съответните
настилки и облицовки следва да бъдат направени отново след демонтиране на
старите. Вещото лице е оценило необходимите разходи за поправяне на
некачествено изпълненото лепене на плочки на 972,56 лв. (ред 12, колона
последна от Приложение № 1 към т.3 от допълнителното заключение). Необходимите
разходи за поправянето на некачествено изпълнените 17,39 кв.м. облицовка с гипсокартон на метална конструкция вещото лице оценява на
253,46 лв. (ред 13, колона последна от цитираното по-горе приложение). В
останалата част допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза се
отнася до СМР и СРР, които
не са предмет на възраженията на Б. срещу първоначалния иск и на предявения от Б.
насрещен иск, поради което съдът не го обсъжда.
Въз основа на така установените
факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Между страните е сключен договор
за изработка с предмет основен ремонт на посочената по-горе къща, по силата на
който К. се задължил да изпълни описаните в т.1 – 12 строително-монтажни и
строително-ремонтни работи с материали, предоставени от Б., а Б. – да заплати
на К. възнаграждение в общ размер от 5071 лв., подробно описано по единични
цени в т.1 – 12. В изпълнение на договора К. изпълнил договорените СМР и СРР, а К. му платил в брой
сумата 1500 лв.
Основателно е възражението на Б.,
че не следва да плаща оспореното лепене на плочки в банята и тоалетната, тъй
като същото не било изпълнено качествено. С изявлението си от 15.08.2018 г. Б.
е упражнил правото си по чл.265, ал.2 от ЗЗД да развали договора в частта
относно лепенето на плочки на основание, че в тази част работата на К. е
негодна за нейното обикновено предназначение. Правопораждащият
фактически състав на правото на Б. да развали договора в частта относно лепенето
на плочки се установява от показанията на свидетеля С.П.Г., на който е било
възложено изпълнението на други работи от ремонта на къщата и който е работил в
обекта по едно и също време с К., и от допълнителното заключение на
съдебно-техническата експертиза. Свидетелят Г. посочва, че К. е лепил плочките
в банята на топка, а не на гребен. Вещото лице потвърждава така съобщения от
свидетеля факт и дава заключение, че настилките и облицовките в банята и
тоалетната са изпълнени в отклонение на технологичните правила и следва да
бъдат направени отново след демонтиране на старите – стр.4 от допълнителното
заключение. Предвид изложеното съдът приема, че предявеният от К. осъдителен
иск е неоснователен в частта относно уговореното възнаграждение в размер на 485
лв. за лепене на плочки по стените и по пода на банята и тоалетната, посочено
по-горе в т.12.
Възражението на Б. за разваляне на
договора поради лошо изпълнение в частта относно описаното в т.11 изграждане на
окачени тавани срещу общо възнаграждение от 1040 лв. е частично основателно.
Според допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза за
направените окачени тавани от гипсокартон на метална
конструкция в северозападната спалня, в банята с тоалетна и в коридора не могат
да се установят отклонения от технологичните правила във видимата част, а
изпълнените метални конструкции представляват скрити работи, за които няма
съставени актове, поради което за тяхното качество вещото лице не дава
заключение. За облицовката с гипсокартон на метална
конструкция в дневната с кухня вещото лице дава заключение, че е изпълнена с
отклонения от вертикалната и хоризонталната повърхности, поради което може да
бъде демонтирана и изпълнена отново – стр.4 от допълнителното заключение. Видно
от ред последен на приложението към т.3 на допълнителното заключение, площта на
некачествено изпълнената облицовката с гипсокартон на
метална конструкция е 17,39 кв.м. При това положение и с оглед договорената
между страните единична цена от 20 лв./кв.м. възражението на Б. по т.11 от иска
е основателно до размер от 347,80 лв.
Предвид изложеното съдът приема,
че искът на К. против Б. за възнаграждение за извършените СМР
и СРР следва да бъде уважен до размер от 2738,20 лв.,
представляващи пълния размер на уговореното възнаграждение от 5071 лв., намален
с платените в хода на изпълнението 1500 лв. и с възнаграждението за СМР и СРР, в частта за които
договорът е надлежно развален от Б. – 485 лв. за лепене на плочки в банята и
тоалетната и 347,80 лв. за облицовката с гипсокартон
на метална конструкция в дневната с кухня. За горницата над уважение размер от
2738,20 лв. до пълния предявен размер от 3571 лв., представляваща
възнаграждението за СМР и СРР,
за които Б. е упражнил надлежно правото си да развали договора, искът за
възнаграждение за СМР и СРР
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С надлежното предявяване на иска К.
е поставил Б. в забава по отношение на задължението за плащане на възнаграждението
за извършената работа. Поради това следва да бъде уважен като основателен искът
за законна лихва за забава върху дължимото възнаграждение от 2738,20 лв. за
времето от предявяване на иска до изплащане на сумата.
От събраните доказателства не се
установява страните да са постигали съгласие Б. да плати на К. извън общо
уговореното възнаграждение от 5071 лв. за всички СМР
и СРР допълнителна сума за възстановяване на
разходите, които изпълнителят е направил за закупуване на вложените при изпълнение
на работата непредвидени материали, както и направените от изпълнителя
транспортни разходи във връзка с изпълнението на работата. При това положение спорът
за тези разходи следва да бъде решен съгласно диспозитивното
правило на чл.259 от ЗЗД, според което тези разходи са част от уговореното
възнаграждение за изпълнение на работата и изпълнителят не може да иска от
поръчващия тяхното възстановяване отделно от това възнаграждение. Ето защо
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на К. за
сумата 198 лв., представляващи обезщетение за направени разходи за закупуване
на строителни материали, вложени в обекта – итонг,
пяна, дюбели, тръби, колена, муфи и цимент, и за
сумата 279 лв., представляващи транспортни разходи, направени за изпълнение на
възложената работа.
По насрещния иск:
От основното и допълнителното
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че К. е изпълнил
част от договорените СМР и СРР
в отклонение от технологичните изисквания. В резултат от това некачествено
изпълнение Б. е претърпял вреди, за поправянето на които К. му дължи обезщетение.
С предявения насрещен иск Б.
претендира обезщетение не за всички настъпили вреди от некачественото
изпълнение, а само за имуществените вреди, изразяващи се в стойността на
вложените материали в некачествено изпълнените СМР и СРР, както и за имуществените вреди, изразяващи в
стойността на закупените от него, но невложени от К. материали за завършване на
банята във вид, в който да е годна за ползване. Според насрещната искова молба
некачествено изпълнените от К. СМР и СРР са лепенето на плочки по пода и по стените в банята,
поставянето гипсокартона на окачените тавани и
поставянето на скарата на тавана в котелното помещение.
Така предявеният насрещен иск за
обезщетение е частично основателен.
С оглед изводите на вещото лице,
изложени в основното и в допълнителното заключение на експертизата и в устните
допълнения към тези заключения, съдът приема, че закупените от Б. материали, вложени
от К. в некачествено изпълнените СМР и СРР, не могат да бъдат използвани повторно. Поради това
съдът приема, че К. дължи на Б. обезщетение в размер на цената на така
вложените материали. На ред 12, колона 8 от приложението към основното
заключение и на ред 12, колона 6 от таблицата в т.2 на допълнителното
заключение вещото лице посочва, че цената на вложените материали в облицовката
по стените и в настилката по пода в банята и тоалетната е 638,15 лв. От данните
на ред 13, колона 8 на приложенията към основното и към допълнителното заключение
на експертизата се установява, че цената на материалите, вложени в некачествено
изпълнената 17,39 кв.м. облицовка с гипсокартон на
метална конструкция е 70,08 лв. Сумарно общата стойност на вложените материали
в некачествено изпълнените СМР и СРР,
включени от Б. в предмета на насрещния иск, възлиза на 708,23 лв.
Претенцията на Б. за обезщетение
в размер на цената за закупените материали за завършване на банята, които не са
били вложени в некачествено изпълнените от К. СМР и СРР, е неоснователна и недоказана. Невложените материали в
некачествено изпълнените СМР и СРР
не са изгубили стойността си, поради което платената за тях цена поначало не
може да бъде приравнена на настъпила вреда. От друга страна, от представените
от Б. доказателства не се установява той да е купувал материали за банята,
различни от вложените в некачественото изпълненото лепене на плочки в банята и
тоалетната.
Предвид изложеното насрещният иск
за обезщетение за вредите от некачествено изпълнените СМР
и СРР следва да бъде уважен до размер от 708,23 лв. За
сумата 2965,73 лв., представляващи горницата над
уважения до пълния предявен размер от 3673,96 лв., предявеният насрещен иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
И двете страни претендират
присъждане на направените по делото разноски.
К. представя доказателства за две
групи разноски – разноски, направени само за водене на предявения от него първоначален
иск, и разноски, направени общо за водене на първоначалния иск и за защита
срещу насрещния иск.
К. представя доказателства за
платена държавна такса за завеждане на първоначалния иск в размер на 162 лв.
При цена на първоначалния иск от 4048 лв. и уважен размер от 2738,20 лв.,
ищецът по този иск К. има право на 109,58 лв. от платената държавна такса за
завеждане на първоначалния иск, изчислени съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК, както следва: 2738,20 : 4048 . 162 лв. = 109,58 лв.
К. доказва плащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и на депозит за вещо лице в
размер на 200 лв. Така платените 700 лв. представляват разноски, направени общо
за водене на първоначалния иск и за защита срещу насрещния иск. При това
положение и съобразно правилата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК К. като ищец по
първоначалния и ответник по насрещния иск има право на такава част от
направените от него разноски за защита по двата иска в общ размер от 700 лв.,
която е правопропорционална на сбора от уважения размер на първоначалния иск и
отхвърления размер на насрещния иск и обратнопропорционална на сбора от цената
на двата иска. При сбор от уважения размер на първоначалния иск и на отхвърления
размер на насрещния иск от 5703,93 лв. (2738,20 лв. + 2965,73 лв.) и сбор от
цената на двата иска от 7721,96 лв. (4048 лв. +
3673,96 лв.) К. има право на 517,06 лв. от разноските, направени
общо за защита по двата иска, изчислени съобразно правилата на чл.78, ал.1 и 3
от ГПК, както следва: 5703,93 : 7721,96 . 700 лв. = 517,06 лв.
Предвид изложеното по-горе на К.
следва да бъдат присъдени 626,64 лв. (109,58 лв. + 517,06 лв.) от направените
от него разноски в производството пред първата инстанция.
Б. представя доказателства за три
групи разноски – разноски, направени само за водене на предявения от него
насрещен иск, разноски, направени само за защита срещу предявения против него
първоначален иск, и разноски, направени общо за защита срещу предявения против
него първоначален иск и за водене на предявения от него насрещен иск.
Според доказателствата
направените от Б. разноски за водене на предявения от него насрещен иск
възлизат на 846,96 лв., в т.ч. 146,96 лв. държавна такса за
разглеждане на насрещния иск и 700 лв., представляващи частта от адвокатско
възнаграждение за водене на насрещния иск (съгласно уточнението в списъка на
разноските). При цена на насрещния иск от 3673,96 лв. и уважен размер от 708,23
лв., ищецът по този иск Б. има право на 163,27 лв. от общо направените разноски
във връзка с воденето на насрещния иск, изчислени съгласно правилото на чл.78,
ал.1 от ГПК, както следва: 708,23 : 3673,96 . 846,96 лв. = 163,27 лв.
Б. доказва плащането адвокатско
възнаграждение за защита по първоначалния иск в размер на 900 лв. (съгласно
уточнението в списъка на разноските). При цена на първоначалния иск от 4048 лв.
и отхвърлен размер от 1309,80 лв. (в т.ч. посочените по-горе 485 лв. възнаграждение
за лепене на плочки в банята и тоалетната, 347,80 лв. възнаграждение за
облицовката с гипсокартон на метална конструкция в
дневната с кухня, 198 лв. разходи за закупени от К. строителни материали,
вложени в обекта, и 279 лв. транспортни разходи, направени от К. за изпълнение
на възложената работа), ответникът по този иск Б. има право на 291,21 лв. от направените
разноски за защита по първоначалния иск, изчислени съгласно правилото на чл.78,
ал.3 от ГПК, както следва: 1309,80 : 4048 . 900 лв. = 291,21 лв.
Б. представя доказателства за
внесени 200 лв. депозит за основната и 250 лв. депозит за допълнителната съдебно-техническа
експертиза. Всяка от двете експертизи е относима
както към предмета на първоначалния, така и към предмета на насрещния иск. При
това положение и съобразно правилата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК Б. като ищец по насрещния и ответник по
първоначалния иск има право на такава част от направените от него разноски за
експертизи в общ размер от 450 лв., която е правопропорционална на сбора от
уважения размер на насрещния иск и отхвърления размер на първоначалния иск и
обратнопропорционална на сбора от цената на двата иска. При сбор от уважения
размер на насрещния иск и отхвърления размер на първоначалния иск от 2018,03 лв. (708,23 лв. + 1309,80 лв.) и сбор от цената на двата иска от 7721,96 лв. (4048 лв. + 3673,96 лв.) Б. има право
на 117,60 лв. от разноските за експертизи, изчислени съобразно правилата на
чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, както следва: 2018,03 : 7721,96 . 450 лв. = 117,60
лв.
Предвид изложеното по-горе на Б.
следва да бъдат присъдени 572,08 лв. (163,27 лв. + 291,21 лв. + 117,60 лв.) от
направените от него разноски в производството пред първата инстанция.
Водим от изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, представляван
от пълномощника адв. Н.Н. *** и преупълномощения адв. Р.Т. ***, двамата със служебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от пълномощника адв. С.И. ***, със служебен адрес ***, следните суми:
– 2738,20 лв. (две
хиляди седемстотин тридесет и осем лева и двадесет стотинки), представляващи
възнаграждение за изпълнени строително-монтажни и
строително-ремонтни работи по договор за изработка с предмет ремонт на къща, построена в поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на с. Д., общ. Г.О.;
– законната лихва върху главницата от 2738,20 лв.
за времето от датата на предявяване на иска 10.12.2018 г. до изплащане на
сумата; и
– 626,64 лв. (шестстотин двадесет и шест лева и шестдесет
и четири стотинки), представляващи съразмерна част от направените разноски
в производството пред първата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от И.С.К. против М.В.Б. иск в частта относно следните
суми:
– 485 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева), представляващи
възнаграждение за лепене на плочки в банята и тоалетната;
– 347,80 лв. (триста четиридесет и седем лева и осемдесет
стотинки), представляващи възнаграждение за изпълнение на част от 17,39 кв.м. от
облицовката с гипсокартон на метална конструкция;
– 198 лв. (сто деветдесет и осем лева), представляващи
обезщетение за направени разходи за закупуване на непредвидени строителни
материали, вложени в изпълнените СМР и СРР – итонг, пяна, дюбели, тръби,
колена, муфи и цимент; и
– 279 лв. (двеста седемдесет и девет лева), представляващи обезщетение
за транспортни разходи, направени във връзка с изпълнението на възложената
работа.
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********, с адрес ***,
представляван от адв. С.И. ***, със служебен адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от пълномощника адв. Н.Н. *** и преупълномощения адв. Р.Т. ***, двамата със служебен адрес ***, следните
суми:
– 708,23 лв. (седемстотин и осем лева и двадесет и три
стотинки), представляващи обезщетение за имуществени вреди от некачественото
изпълнение на задълженията по договор за изработка с
предмет ремонт на къща, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР
на с. Д., общ. Г.О., изразяващи се в стойността на вложените материали в
некачествено изпълнените строително-ремонтни и строително-монтажни работи; и
– 572,08 лв. (петстотин седемдесет и два лева и осем
стотинки), представляващи съразмерна част от направените разноски в производството
пред първата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от М.В.Б. против И.С.К. насрещен иск в частта относно сумата
2965,73 лв. (две хиляди деветстотин
шестдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки), представляващи горницата над
уважения до пълния предявен размер на иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на
преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………........