№ 284
гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201573 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя В. К. В. против наказателно постановление № 33-0000551 от
17.09.2020 год. на директора на РД „АА”-гр.Пловдив, с което на основание
чл.96в ал.1 от ЗАвП /Закона за автомобилните превози/ и за нарушение на
чл.12б ал.10 от ЗАвП е наложена имуществена санкция в размера на 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства
и иска отмяна на НП. Иска и присъждане на разноски.
Ответната страна–АНО, редовно призован, не изпраща представител.
Постъпва писмено становище от АНО, с което се излагат съображения за
потвърждаване на НП.
1
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят е санкциониран при следната установена и възприета
фактическа обстановка:
С издаденото НП жалбоподателят е санкциониран, т.к. на 01.07.2020г.,
около 09:00 часа, в гр. Пазарджик, на *** - седалището и адресът на
управление на фирма дружеството, същото като лице, извършващо превоз на
товари за собствена сметка и притежаващо лиценз на Общността за превоз на
товари № 6251, било извършило административно нарушение. То се изразило
в това, че било допуснало извършването на превоз на товари за собствена
сметка между два пункта на територията на Република България, с превозно
средство с максимално допустима маса над 12 тона – „Мерцедес Актрос“ с
peг. № *** от категория N3, собственост на ”Т.“ ООД, ЕИК ***, без същото
да е вписано в списък към лиценз на Общността или лиценз за превоз на
товари на територията на Република България. Това било видно от заповед №
002119/01.07.2020 г., данни извлечени от паметта на дигиталния тахограф, с
който е оборудван автомобилът и справка от информационна система на ИА
„Автомобилна администрация“ гр. София.
Гореописаното съставлявало нарушение първо на чл.12б ал.10 ЗАвП,
поради което против дружеството бил съставен АУАН с бл.№ 277321 от
01.09.2020 година. Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното
НП, което било връчено лично на управителя на дружеството на 28.09.2020г.,
а жалбата против него била чрез АНО на 05.10.2020г., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата се явява процесуално допустима, т.к. е
подаден в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на св. Г.Д., а също и от писмените доказателства приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
2
приема, че жалбата е основателна.
Според настоящия съдебен състав в хода на АНП е допуснат
осъществено процесуално нарушение /СПН/, накърняващо правото на защита.
Същото това СПН е довело и до несъответствие между описаното като
административно нарушение и неговата правна квалификация.
Вмененото административно нарушение е квалифицирано като такова
по чл.12б ал.10 от ЗАвП, която норма сочи, че: „Превоз на товари за
собствена сметка между два пункта на територията на Република България не
може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни
превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за
извършване на обществен превоз на товари или e физическо лице,
регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на
земеделските производители“. От съдържанието на текста може да се
заключи, че нарушение по цитираната разпоредба ще е налице ако се
извършва превоз първо - между два пункта на територията на Република
България; второ - с МПС или състав от ППС с допустима максимална маса
над 12 тона; трето - лицето, за чиято сметка се извършва превозът, НЕ
притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари или e НЕ Е
физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на ЗПЗП.
По настоящото дело обаче са налице неоспорими доказателства, че
санкционираното дружество притежава лиценз № 6251 на Общността, който
дори е описан в АУАН и НП и известен на контролните органи, за
осъществяване на превоз на товари, валиден и за територията на България.
При това положение и по начина на описване на нарушението, респ.
неговото квалифициране, дружеството, а и съдът са лишени от възможност на
разберат защо е вменено нарушение по чл.12б ал.10 от ЗАвП при наличие на
лиценз за извършване на обществен превоз на товари.
Отделно то това, от начина словесното описване на нарушението в
акта и НП може да се заключи, че е вменено нарушение свързано с
извършване на превоз с МПС, което не е било вписано в списъка към лиценза
на Общността, притежаван от превозвачът. Това обаче в никакъв случай не
3
може да се квалифицира като нарушение на чл.12б ал.10 от ЗАвП. То
съставлява друго административно нарушение /чл.7а ал.1 от ЗАвП/, което
обаче не е било вменявано на дружеството. При погрешното квалифициране
на административното нарушение се е стигнало до опорочаване на НП, т.к.
същото не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
доколкото е налице несъответствие между описаното словесно като
извършено нарушение и законните разпоредби, които са били нарушени.
Само това е достатъчно обжалваното НП да се отмени
Дори допуснатото СПН да бъде хипотетично игнорирано, то е налице и
друго основание за отмяна на НП, а именно:
Не е спорно по делото, че на посочените в НП дата и с посоченото
МПС е бил извършен превоз на товари между два пункта на територията на
страната ни. Не се спори и за това, че към 01.07.2020г. процесното МПС не е
било вписано в списъка към лиценза на дружеството. Установява се и това, че
на 13.04.2020г. дружеството е бракувало едно свое МПС с рег. № ***, което е
било вписано в списъка към лиценза и с което е бил извършван превоз от
дружеството. Бракуваното МПС е било заменено с друго такова с рег. № ***,
при което броя на издадените копия на лиценза (за 4 бр. МПС), предвид
заявената финансова стабилност, съгласно Справка за доказване на финансова
стабилност на лиценз на Общността №6 251 за международен автомобилен
транспорт. рег.№30-13-20-4063/18.5.2020г., е останал непроменен. На
18.05.2020г. дружеството е подало заявление да администрацията за
вписването на новото /процесното/ МПС в списък а към лиценза му, но
незнайно защо то е било вписано едва на 07.08.2020г.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че дори
поведението на дружеството от формална страна да запълва състав на
административно нарушение, описано словесно в НП, но с неправилна правна
квалификация, то същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28
от ЗАНН във вр. с чл.9 ал.2 от НК. В крайна сметка извършеното нарушение е
формално. От него не са настъпили каквито и да е вредни последици.
Отделно от това то е с ниска степен на обществена опасност.
С оглед на всичко това АНО не е следвало да съставя НП, а отчитайки
горните обстоятелства е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от
4
ЗАНН, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Относно искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то е
направено своевременно - в хода на съдебното производство, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива
предвид изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. (триста лева) жалбоподателят е заплатил в брой на
адвоката си. При това положение ИА „АА“- София следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски. Именно в тежест на посочената агенция следва да бъде възложено
заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.2 ал.3 от ЗАвП във вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник
на ИА „АА“, а регионалната дирекция, чийто представител е издал
обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и
е структурирано към агенцията.
По тези съображения Пазарджишкият районен съд в настоящият състав
след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 33-0000551 от 17.09.2020 год. на директора на РД „АА”-
гр.Пловдив, с което на „М.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя
В. К. В., на основание чл.96в ал.1 от ЗАвП и за нарушение на чл.12б ал.10 от
ЗАвП е наложена имуществена санкция в размера на 1500 лв. /хиляда и
петстотин лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-
гр.София ДА ЗАПЛАТИ на „М.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
5
управителя В. К. В. разноски в размер на 300.00 лв. (триста лева) - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6