Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1395/2019г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от “К.И.” ООД, *** срещу С.С.
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/ за установяване съществуване на следните вземания, както следва: 1./ за
сумата от 450 лв., претендирана като
неизплатена главница по договор за потребителски кредит “Екстра” № ****/21.03.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 10.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ сумата от 81 лв., претендирана като
възнаградителна лихва за периода от 21.03.2018г. до 08.08.2018г.; 3./ сумата от
7, 62 лв., претендирана като
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от
22.04.2018г. до 08.08.2018г., за които суми е издадена заповед №
6100/15.08.2018г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 12192/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на
21.03.2018г. между С.С. и “К.И.” ООД, е сключен договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние под № ****/21.03.2018г. по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, при който от отправянето на
предложението до сключването му страните са използвали изключително средства за
комуникация от разстояние, по силата на който доставчикът предоставил на
потребителя заемни средства в размер на 450 лв. за срок от 6 месеца срещу
задължение на потребителя да върне заетата сума, ведно с възнаградителна
лихва на равни месечни вноски, вкл. и такса „Гарант” в срок до 21.09.2019г.
Със сключване на договора потребителят С.С. е декларирал, че приема всички условия в преддоговорната информация за предоставяне на финансова
услуга от разстояние, както и Общите условия.
Потребителят не е изпълнил задължението си
към доставчика да погаси задълженията си в уговорения срок, поради което в
полза на “К.И.” ООД, е
възникнало право да обяви вземанията за главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, което е надлежно упражнено, чрез изпращане на електронно
съобщение на ел. поща на потребителя на 07.06.2018г.
След обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми,
доставчикът има право да получи предсрочно изискуема главница в размер на 450
лв., възнаградителна лихва възлизаща на 81 лв. за периода от 21.03.2018. до
08.08.2018г. и обезщетение за забава за времето от 22.04.2018г. до 08.08.2018г.
Правният интерес от предявяване на специалните
установителни искове се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.С., чрез
назначения особен представител оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорват се твърденията за валидно
възникнало правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние под № ****/21.03.2018г., сключен по реда
на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/
при спазване изискванията на чл. 18 ЗПФУР и писменото приемане на Общите
условия и получаване на сумата от 450 лв.
В условие на евентуалност, в случай, че се
приеме, че страните по делото са сключили валиден договор по реда на чл. 6
ЗПФУР, то е релевирано възражение за нищожност на
уговорката в договора, касаеща връщане на договорна
лихва, поради накърняване на добрите нрави, на осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като размерът
ѝ от 81 лв. надхвърля трикратния размер на законна лихва.
Оспорват се и твърденията, че волята на
доставчика – кредитор за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми с
нарочно изявление, достигнало до потребителя преди подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК.
Въз основа на изложеното се настоява за
отхвърляне на заявените претенции.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете
по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски кредит
“Екстра” № ****/21.03.2018г., сключен между С.С. и “К.И.” ООД по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В подкрепа на така заявените твърдения е
представено копие от договор /л. 10/, който не носи подпис на нито една от
страните по делото в титулната част, на който са изписани индивидуализиращите
белези на кредитора и длъжника, посочена е сумата на кредита от 450 лв. за
задоволяване на текущи потребителски нужди, която следва да бъде върната в срок
от шест месеца, считано от датата на сключването му.
Наред с копието от договора са приложени и
Приложение № 1, съдържащ погасителен план и Общи условия на „К.И.“ ООД.
Ответникът оспорва твърденията, че между
страните по делото е сключен договор за потребителски кредит “Екстра” № ****/21.03.2018г.
Легалната дефиниция на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е дадено в чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, според която всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите
на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването
на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕП
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Законодателят
е приравнил електронния на писмения документ.
В конкретния случай, ищецът не е ангажирал
доказателства за съставянето на електронни
документи, от които да се установи по безспорен и категоричен начин
сключването на договор за кредит от разстояние. Представената извадка на
хартиен носител от програмен продукт не е годно доказателствено
средство установяващо валидно възникнало правоотношение договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
Предвид изложеното, по делото не се установява
С.С. да се е регистрирал в сайта на „К.И.“ ООД, да е приел ОУ, да е
получил на електронната си поща преддоговорната информация
и парола за достъп до личен акаунт, като по този начин да е завършил сложния
фактически състав по сключването на договора за кредит от разстояние.
Изложеното обосновава извод, че ищецът не
е доказал сключването на договор за потребителски кредит “Екстра” № ****/21.03.2018г.
между С.С. и „К.И.“ ООД, който да установява договорната
обвързаност и задълженост на потребителя.
По изложените съображения, предявените искове по по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/, следва да бъдат отхвърлени без съдът да се
произнася по останалите възражения касаещи
изправността на страните, изискуемостта и ликвидността на вземанията и
действителността на отделни разпоредби от договора.
Разноски в полза на ответника не се присъждат поради
липса на искане и доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „К.И.“ ООД, *** срещу С.Т.С., ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ за
установяване съществуване на вземане в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит “Екстра” № ****/21.03.2018г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 81 лв. /осемдесет и един лева/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.03.2018г. до 08.08.2018г. и сумата от 7, 62 лв. /седем лева и шестдесет и две
ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва
за времето от 22.04.2018г. до 08.08.2018г., за които суми е издадена заповед №
6100/15.08.2018г. за изпълнение на парично задължение в производството по
ч.гр.д. № 12192/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: