Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1962 10.12.2015 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Н.Д.
Като разгледа гражданско дело № 5085/2015 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Б.Х.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу ПСФК „Черноморец Бургас” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур”, спортен
комплекс Лазур, представлявано от М.В.С., с която се иска осъждане на
ответника да плати на ищеца
следните суми: сумата от 7240 лева – сбор от
неплатени брутни трудови възнаграждения за периода 02.2015 г. – 05.2015 г.
(четири месеца по 1810 лева), сумата от 1573,91 лева обезщетение по чл. 224,
ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дена, както и 133,14
лева мораторна лихва върху дължимите трудови възнаграждения за периода от
датата на падежа на всяко от задълженията за заплащане на трудово
възнаграждение до 29.07.2015 г., както и върху обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за периода, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 30.07.2015 г. до окончателното плащане
на сумата.
Сочи се, че между
страните е сключен трудов договор № 670/01.08.2014 г. със срок на действие от
01.08.2014 г. до 31.05.2015 г. – за спортно-състезателен сезон 2014/2015 г. По
силата на чл. III.2 от договора месечното
възнаграждение на състезателя е в размер на 1810 лева брутно. Изплащането на
възнаграждението се извършвало по банкова сметка, *** Х. от клуба, дължимо на
30-то число от месеца, за който се дължи. Ответникът не му е заплатил дължимото
трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април и май 2015 г.
Моли съда да уважи исковете и да му присъди
съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител е посочила, че исковите претенции са завишени, тъй
като работодателят дължи нетно възнаграждение, а не брутно такова. По отношение
на иска по чл. 224, ал. 1 КТ е заявено становище за неоснователност, тъй като
със заповед от 03.12.2014 г. съобразно паузите, обявени от Българския футболен
съюз между полусезоните за състезателната 2014/2015 г., на състезателите е
разрешено ползване на платен годишен отпуск. Ползването на отпуск при тази
професия е мислим единствено при хипотезата на чл. 173, ал. 4 КТ. Тъй като и за
2014 г., и за 2015 г. на ищеца се е полагал отпуск в размер на по 8 дена, а със
заповед от 03.12.2014 г. му е разрешено ползване на 15 дена, а със заповед от
27.05.2015 г. – на 2 дена, Х. е ползвал пълният размер на полагаемия му се
отпуск.
Моли съда да отхвърли исковете, а при условията на
евентуалност да уважи частично исковете и присъди на ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно Наредбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че е било
налице трудово правоотношение за процесния период – 01.08.2014 г. – 31.05.2015
г., че брутното трудово възнаграждение на ищеца е възлизало на 1810 лева и че
за месеците февруари, март, април и май 2015 г. ответното дружество не е
заплатило на Х. дължимото му възнаграждение. Договорът между страните е сключен като срочен за една
състезателна година, като влиза в сила на 01.08.2014 г. и се прекратява след
изтичането му на 31.05.2015 г. Брутното месечно възнаграждение е било уговорено
в размер на 1810 лева, платимо до 30-то число на месеца, следващ месеца, за
който се дължи, в брой или по банков път. Страните са договорили и правото на
ищеца на платен годишен отпуск в размер на 20 календарни дни.
Приложено по делото е заявление от Д.Х. до прокуриста на
ПСФК Черноморец с искане да ползва 2 дни от полагаемия му се за 2015 г. платен
отпуск, което със заповед от 27.05.2015 г. му е разрешено.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 128,
т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД..
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят
е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на
работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него
работна сила на работника или служителя. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест върху ответника лежи задължението да докаже
изплащането на претендираните трудови възнаграждения за периода 02.2015 г. –
05.2015 г. В КТ е установен начинът, по който следва да бъдат изплащани
възнагражденията, а именно лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка. В случая по делото не са ангажирани доказателства, от които
може да се направи извод, че трудовото възнаграждение е изплащано на ищеца. Дружеството
не оспорва твърденията на ищеца, че не са му заплатени възнаграждения за
месеците 02, 03, 04 и 05.2015 г. Ответникът обаче е изложил възражения, че на
ищеца се дължи само нетно трудово възнаграждение, а не както е поискано с
исковата молба брутно такова. Съдът намира тези доводи за неоснователни.
Дължимите удръжки за ДДФЛ, ДОО, ЗО следва да се извършат от работодателя към
момента на фактическото изплащане на възнагражденията, поради което на
работника се дължи възнаграждение съобразно брутното трудово такова, а
работодателят е лицето, което при изплащането му следва да изчисли, удържи и
преведе съответните суми за осигуровки и данъци в националния бюджет. Поради
това съдът намира, за процесния период на Х. се дължи брутно трудово
възнаграждение, което е било в размер на 1810 лева. С оглед на това и
направените изчисления съдът намира предявените искови претенции по чл. 128 КТ
за изцяло основателни.
С оглед основателността на предявения иск за главница,
основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава
върху дължимите трудови възнаграждения, считано от датата на падежа на всяко от
тях (30-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи – чл. 3, ал. 2 от
договора) до датата на подаване на исковата молба. Забавата на длъжника
настъпва на 31-во, съответно на първо число на месеца, следващ този, за който
се дължи възнаграждението, поради което и претенциита на ищеца за присъждане на
мораторна лихва с начална дата 30-ти г., следва да се отхвърли като
неоснователна. Като направи съответните изчисления в
calculator.bg, съдът установи, че размерите,
посочени в исковата молба, са в границите на законната лихва, поради което
искът за присъждане на обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение
следва да бъде изцяло уважен.
Съдът намира за частично основателен искът по чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора Х. има право на платен годишен отпуск в размер на 20 календарни дни (които съдът приравнява на работни дни съобразно императивната разпоредба на чл. 155, ал. 4 КТ). Съразмерно на отработеното за 2014 г. време (5 месеца) му се полагат 8 дена отпуск и за 2015 г. (5 месеца) – също 8 дена. По делото са представени доказателства, че ищецът е заявил за ползване 2 дена от полагаемите му се за 2015 г. дни годишен отпуск. За остатъка от общо 14 дена ответникът не е представил доказателства същите да са използвани. Твърденията, наведени в отговора, че футболистите са ползвали платен годишен отпуск съобразно паузите, обявени от БФС между полусезоните на състезателната 2014/2015 година, останаха недоказани. По делото е представена заповед № IV-108/03.12.2014 г., в която е посочено състезателите/треньорите от отбора да ползват платен отпуск за времето 08.12.2014 г. – 05.01.2015 г. В чл. 155, ал. 1 КТ обаче е изрично предвидено, че ползването на платен годишен отпуск е право на работника/служителя, а не задължение, поради което за доказване на реално ползване на отпуск е необходима нарочна молба на служителя за ползване на конкретен брой дни отпуск, т.е. не е достатъчна заповед на управителя (в случая прокурист) на дружеството. Ето защо съдът счита, че ответникът успя да докаже ползването само на 2 работни дена платен отпуск, поради което дължи обезщетение за неползвани 14 дена, което обезщетение възлиза на сумата 1267 лева, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 177 КТ. За разликата над този размер до пълния претендиран такъв от 1573,91 лева искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до иска за
заплащане на обезщетение за забава върху дължимото обезщетение по чл. 224 КТ,
същият е неоснователен, тъй като нито се твърди, нито се доказа до ответника да е била
отправена покана за заплащане на това обезщетение (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Наличните данни сочат, че едва с исковата молба ищецът кани ответника да му
заплати дължимото по чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение, поради което работодателят е
в забава, считано от тази дата.
Предвид материалноправния изход
на спора и съобразно уважения размер на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължимите на ищеца съдебно-деловодни разноски възлизат на 385,46 лева.
Уважаването на главните искове и
на част от акцесорните претенции налага осъждане на ответника да заплати на БРС
държавна такса в размер общо на 390,28 лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ПСФК „Черноморец Бургас” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур”, спортен
комплекс Лазур, представлявано от М.В.С., да заплати на Д.Б.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, сума в размер на 7240
лева (седем хиляди двеста и четиридесет лева) – сбор от неплатени брутни
трудови възнаграждения за периода 02.2015 г. – 05.2015 г. (четири месеца по
1810 лева), сумата от 1267 лева (хиляда двеста шестдесет и седем лева) обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 14 дена (8
дена за 2014 г. и 6 дена за 2015 г.), както и 114,76 лева (сто и четиринадесет
лева и седемдесет и шест стотинки) мораторна лихва върху дължимите трудови
възнаграждения за периода от датата, следваща падежа на всяко от задълженията
за заплащане на трудово възнаграждение, до 29.07.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2015 г.
до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
разликата над 1267 лева до пълния претендиран размер от 1573,91 лева, както и
претенцията за обезщетение за забава върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 18,38 лева.
ОСЪЖДА ПСФК „Черноморец Бургас”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур”, спортен
комплекс Лазур, представлявано от М.В.С., да заплати на Д.Б.Х., ЕГН **********,
адрес: ***, сума в размер на 385,46 лева (триста осемдесет и пет лева и четиридесет
и шест стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ПСФК „Черноморец Бургас”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. „Лазур”, спортен
комплекс Лазур, представлявано от М.В.С., да заплати по сметка на БРС сумата от
390,28 лева (триста и деветдесет лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща дължимата за производството държавна такса.
Постановява предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетението по чл. 224,
ал. 1 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД