Р E Ш Е Н И Е
№ 3
гр.Плевен, 04.01.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
декември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура
-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 925
описа на Административен съд - Плевен за 2022 год.и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН,
във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 494 от 4.10.2022 г.,
постановено по анд № 20224430201483/2022 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № Р-000151 от 8.07.2022 г., издадено от П.К. – старши
инспектор в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе,
Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, с което на „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1784,
бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от Н. С. А., на основание чл.27,
чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите
и чл.222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение по чл.123, ал.2, предл.2 от ЗЗП за това, че след постъпване на
потребителска жалба на 28.01.2022 г. в офис на КЗП – Плевен към РД на КЗП –
Русе е установено, че търговецът, след като е удовлетворил предявена от
потребител на 16.08.2021 г. рекламация чрез ремонт на стока – мобилен телефон „IPHONE
11 PRO“, закупен на изплащане на 29.06.2020 г., не е отразил в
гаранционната карта периода, през който е извършен, а именно: от 16.08.2021 г.
до 19.08.2021 г., т.к. срока на ремонта се прибавя към общия гаранционен срок
на стоката, както и всички други задължителни реквизити, доказващи ремонта.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Виваком България“ ЕАД
(предишно наименование „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, видно от
приложения на л.41 и сл. от делото Протокол на едноличния собственик, устав на
дружеството и УАС), чрез юрисконсулт В. Й., която счита същото за немотивирано
и съдържащо неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на
правния спор относно законосъобразността на атакуваното НП и поради това счита решението
за постановено при несъответствие с материалния и процесуалния закон, без
съблюдаване целта на закона, което обосновава неговата неправилност и
необоснованост. Счита, че въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че
ЗЗП се прилага по отношение на договори за лизинг. Твърди, че предвид
характеристиките на лизинговия договор, сключен между Виваком и г-н К., и
факта, че същият не е бил заплатил пълната лизингова цена, в периода 3.09.2021
г. - 14.03.2022 г. собствеността върху устройството не е била прехвърлена от
Виваком към г-н К., поради което, доколкото продажба изобщо липсва, Виваком
няма качеството „продавач“ по чл. 104, ал. 1 ЗЗП, респективно „търговец“ по
смисъла на §13, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, а г-н К. няма
качеството „купувач" по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби
на ЗЗП, и на това основание прави извод, че са неприложими правилата на ЗЗП,
респективно КЗП няма правомощието да дава задължителни предписания на Виваком.
Относно твърдението за липса на извършен ремонт навежда доводи, че видно от
становището на оторизирания сервиз, единствените действия, предприети по
рекламацията, са преинсталиране на софтуера на устройството с последната
налична версия на операционната система и последващ тест на работата на
устройството. Посочва, че преинсталирането на софтуер не представлява ремонт и
не следва да се отразява в гаранционната карта, нито периодът, в който е
осъществено, да се прибавя към гаранционния срок. Твърди, че ремонтът
представлява привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба, а в
случая, на първо място, съдът не е отразил, че липсва договор за продажба и на второ
място, не е взел предвид, че липсва установяване на действително несъответствие
на устройството с договора за лизинг. Сочи, че единственото твърдение за
несъответствие е това в сервизната карта, издадена при приемане на устройството
в магазина, като това твърдение е на г-н К. и неговата вярност не следва да се
презюмира нито от КЗП, нито от съда. Счита още, че съдът пренебрегва факта, че
дори да се приеме, че устройството не е могло да бъде стартирано и единствено е
излизало логото на Apple (както г-н К. сам описва), това е могло да бъде
отстранено от самия ползвател, без да е необходимо изпращането на устройството
в сервиз и че подробно описание на стъпките в процеса по принудително
рестартиране са налични на официалната интернет страница на производителя,
както и в упътването, предоставено на г-н К. при предоставяне на устройството. Твърди,
че стъпките са ясно описани и не изискват специални знания и умения, с които
средният потребител да не разполага, предвид което неумението на г-н К. да
борави с предоставеното му устройство не може да ангажира отговорността на
търговеца, още по- малко да предоставя право на гаранционно обслужване. Счита,
че противното би означавало, че търговецът следва да отговаря за всяко
несъответствие, предизвикано от незнанието и неумението на потребителите -
напр. когато са заключили апарата си и са забравили пин-кода; когато са изтрили
данните в своето устройство, без да ги архивират преди това и др. Относно
липсата на срок за изпълнение на задължението по чл. 123, ал. 2, предл. 2 ЗЗП,
намира, че PC Плевен не е съобразил липсата на нормативно установен срок за
отразяване на ремонт в гаранционната карта. Сочи, че законодателят не е
фиксирал време, в което търговецът да е задължен да нанесе данни за извършения
ремонт в гаранционната карта и поради това не може да се приеме, че Виваком е в
забава или в неизпълнение на посоченото задължение. Счита, че отговорността на
търговеца по тази линия би могла да се ангажира единствено след получаване на
задължително предписание от КЗП за отразяване на ремонта в гаранционната карта
и неговото неизпълнение. Навежда доводи, че липсва обществена опасност, т.к. към
19.08.2021 г. - датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, и
след това (включително до момента) устройството се намира в обект на Виваком и
не е взето от г-н К., предвид което не може да се приеме, че са настъпили
общественоопасни последици, т.к. устройството и гаранционната му карта не се
държат от потребител; няма фактическа възможност да възникне ситуация, в която
потребителят да се наложи да предяви рекламация пред друг търговец и тя да бъде
отхвърлена поради липса на данни за извършен ремонт и удължаване на гаранцията
и следователно към 19.08.2021 г. г-н К. не е застрашен от нарушение на неговите
права и интереси и процесното деяние, на още по-голямо основание, не може да се
определи като административно нарушение. Сочи, че всички гореизложени аргументи
за липса на извършено нарушение и неправилно прилагане на закона от страна на
КЗП (впоследствие от PC Плевен) са били подробно изложени в жалбата на Виваком
срещу наказателното постановление, но в обжалваното съдебно решение съдът не е
обсъдил нито един от аргументите и не е дал никаква обосновка защо приема, че
Виваком е извършило нарушение и, съответно, е правилно и законосъобразно
санкционирано. Сочи още, че PC Плевен не е изложил мотиви във връзка с
основните възражения на жалбоподателя и че дословното възприемане на
становището на КЗП и липсата на мотиви по наведените от Виваком доводи е
ограничило правото на защита на дружеството и представлява съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Според касатора районният съд е следвало да
установи относимите факти въз основа на събраните доказателства, както и да
обоснове собствени правни изводи съобразно установените факти, като отговори и
на възраженията на страните – нещо, което в случая не е сторил. В заключение
моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и наказателното постановление,
както и да присъди на дружеството юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
лв., а в случай, че жалбата на Виваком не бъде уважена и размерът на
претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар/юрисконсултско
възнаграждение е над нормативно установените минимуми, моли съда да съобрази
разноските с нормативно установените минимуми.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът- старши инспектор в РД
Русе към ГД Контрол на пазара при КЗП П. Б. К., не се явява и не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение
съдът е приел за установено, че на
28.01.2022 г. в офис на КЗП - Плевен към РД на КЗП - Русе е постъпила
потребителска жалба, с вх.№ Р-03-113/28.01.2022 г. от потребител, относно
мобилно устройство „IPHONE 11 PRO“, закупено от
търговеца на изплащане на 29.06.2020 г. На 16.08.2021 г. е предявена рекламация
в 2-годишната законова гаранция, при която е издадена Сервизна карта № **********/16.08.2021
г. В същата е отразено следното: „Не се стартира. При включване излиза само
логото на Apple и не зарежда до режим на
работа.“ Към жалбата е приложено копие
на сервизна /гаранционна/ карта на телефона, от която е видно, че в същата няма
отразен ремонт. С Покана с изх. № Р-03-113/2.02.2022 г. са предприети действия
за запознаване на търговеца с потребителската жалба и му е наредено да се
представят следните документи - становище по жалбата, всички издадени документи
във връзка с направената рекламация и 2 бр. сигнали от потребителя. На
18.02.2022 г. на ел. поща на КЗП- офис Плевен
са получени и заведени с вх. № Р-03-113/18.02.2022 г. становище от
търговеца с приложена Сервизна карта № **********/16.08,2021 г. и Констативен
протокол от 14.02.2022 г. издаден от сервизната фирма извършила ремонта - „Булграм“
ЕООД- гр. София. В становището е потвърдено, че телефонът е изпратен в оторизирания
сервиз, че е извършена диагностика и е отстранена повредата, чрез
преинсталиране на софтуера. В констативния протокол на сервиза, освен описание
на проблема и извършените действия е отразено, че ремонтът е завършен на
19.08.2021 г. При проверката в магазин № 4802, стопанисван от търговеца, с
адрес гр.Плевен, пл.“Възраждане“ №3, документирана с КП № К-2724309/24.02.2022
г. е установено, че телефонът се намира в търговския обект и е придружен със
Сервизна карта № **********/16.08.2021 г., Сервизна поръчка № В003001100149 от
17.08.2021 г. и сервизна /гаранционна/ карта, в която не е отразен извършеният
ремонт. Към съставеният КП са приложени отново копия на документите, доказващи
извършеното нарушение, заверени от управителя на магазина, който е и упълномощено
лице на търговеца. Установено е, че търговецът „БТК“ ЕАД е удовлетворил
предявената на 16.08.2021 г. рекламация чрез ремонт на стоката, без да отрази в
гаранционната карта периода, през който е извършен, а именно: от 16.08.2021 г.
до 19.08.2021 г., тъй като срока на ремонта се прибавя към общия гаранционен
срок на стоката, както и всички други задължителни реквизити, доказващи
ремонта. Констатациите от извършената проверка са обективирани в констативен
протокол, приложен към административно-наказателната преписка. За установеното
нарушение на чл. 123, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП на 18.03.2022 г. на дружеството е
съставен акт за установяване на административно нарушение, подписан от упълномощено от дружеството лице,
видно от приложеното пълномощно. Същото не е направило възражения при съставяне
на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Административно-наказващият орган е сезиран с преписката и е приел за
безспорни фактическите обстоятелства в акта, поради което е издал обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено нарушение на чл.123, ал. 2,
предл. 2 от Закона за защита на потребителите на основание чл. 222 от ЗЗП е
наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съдът направил извод, че
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган, видно от представената по делото заповед №
467/05.07.2022г. на Председателя на КЗП. В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
основание за отмяна на наказателното постановление. Съдът изложил съображения,
че е спазена процедурата по чл. 52 ал.4 от ЗАНН и АНО е извършил необходимите
проверки с оглед законосъобразността на издаденото НП. НП е издадено в
законоустановеният 6-месечен срок от съставянето на акта. Според въззивния съд АУАН
и НП отговарят на изискванията на чл. 42,
съответно чл. 57 от ЗАНН, фактическите констатации от АУАН са отразени по
идентичен начин в НП, нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, посочени
са коректно място на нарушението, нарушената правна норма, санкционната норма,
индивидуализиран е нарушителят.
Въззивният съд направил
извод, че приема за безспорно установена описаната в акта и възприета от административно-наказващия
орган фактическа обстановка в наказателното постановление. Същата приел за
доказана въз основа на приобщените по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Г. и Н.
Приел за безспорно установено, че дружеството е удовлетворявало рекламациите,
чрез ремонт на стоката, без да отрази в гаранционната карта периода, през който
е извършен, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл.123, ал. 2, предл. 2 от
ЗЗП, според която ремонтите на стоката следва да се отразяват в гаранционната
карта, като срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. За да бъде
изчислен срока на ремонта, който следва да се прибави към гаранционния, трябва
да бъдат посочени неговото начало и неговия край. Според въззивния съд в
гаранционната карта следва да бъдат отразени датите на приемане и връщане на
стоката от ремонт. Съдът счел, че наложената на дружеството санкция в размер на
минимума се явява адекватна на тежестта на нарушението. Изложил съображения, че
извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с другите нарушения от същия вид. В настоящия
случай приел, че са засегнати обществени отношения, свързани със защита правата
на потребителите, поради което чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение. На
тези основания въззивният съд потвърдил оспореното НП.
Според касационната инстанция основателни са
оплакванията в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно като постановено
при липса на мотиви относно съществените за отговорността на касатора обстоятелства. Видно е , че с оспореното
решение въззивният съд е потвърдил атакуваното
Наказателно постановление, като е изложил общи и бланкетни мотиви, които
биха могли да бъдат отнесени към всяко едно оспорено НП - че деянието е
доказано от събраните писмени и гласни доказателства, че НП е издадено от
компетентен орган и че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Всъщност липсват решаващи мотиви относно
основните възражения на касатора,
направени още в първоначалната жалба против НП и поддържани понастоящем и в
подадената касационна жалба, на които не е даден отговор в оспорения съдебен
акт, а именно: че ЗЗП е неприложим, тъй като с договора за лизинг на
устройството собствеността върху същото не се прехвърля на потребителя, а
остава на наказаното дружество и в този
смисъл БТК няма качеството „продавач“ по чл.104, ал.1 от ЗЗП и „търговец“ по
смисъла на §13, т.2 от ЗЗП, а К. няма качеството „купувач“ по смисъла на §13,
т.1 от ЗЗП; че липсва извършване на ремонт, тъй като по същество е извършено
единствено преинсталиране на софтуера на устройството с последната налична
версия на операционната система, което не съставлява ремонт по смисъла на
Закона, поради което не следва да се отразява в гаранционната карта; че не е установено несъответствие на
устройството с договора за лизинг; липса на срок за изпълнение на задължението
по чл.123, ал.2, предл. две от ЗЗП; липса на обществена опасност; наведени
конкретни съществени процесуални нарушения при провеждане на
административнонаказателното производство. Решаващи мотиви относно тези множество
възражения, поддържани от отпочване на
производството до подаване на КЖ липсват в оспореното решение, липсват изложени дори общи и бланкетни мотиви по
наведените оплаквания. Въззивният съд
изобщо не е направил анализ на събраните доказателства и не е отговорил на
конкретните възражения на касатора. По делото липсват каквито и да било
конкретни, относими към оплакванията на касатора правни изводи. В този смисъл съдебното
решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила-липса на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на
мотиви.
При това положение решението е постановено при
касационните основания на чл. 348, ал. 3, т.
2 от НПК, приложим на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, а именно
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви.
Ето защо оспореното решение следва да
бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на районния съд, който следва да вземе отношение по всички оплаквания,
релевирани пред въззивния съд и преповторени в касационната жалба, и да даде обоснован и мотивиран отговор на
въпроса за законосъобразността и правилността на издаденото НП и
съставомерността, доказаността и авторството на вмененото на дружеството нарушение, като направи конкретен анализ на
всички повдигнати във въззивното и в настоящото производство оплаквания и
възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема за основателни или не и на
какво основание.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 494 от 4.10.2022 г., постановено по анд № 20224430201483/2022
г. на Районен съд – Плевен.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на
същия съд при съобразяване с мотивите на постановеното решение.
Решението не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ 2./п/