МОТИВИ към Присъда № 20/08.02.2017 г., постановена по НОХД
№ 1315/16 г. по описа на ЯРС
ЯРП е предявила
обвинение против И.К.Г. *** за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия така, както е по
обвинителния акт. Изложената в акта фактическа
обстановка намира за доказана от
събраните по време на съдебното
следствие доказателства и счита, че същият
следва да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение. Пледира да му се наложи наказание
лишаване от свобода за срок
от година и половине, което, с оглед съдебното минало на подсъдимия,
да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален общ режим.
Подсъдимият,
също редовно призован, участва лично в с.з. и с упълномощен защитник. Не се
признава за виновен и чрез защитника си пледира за оправдателна присъда и
алтернативно за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Г. притежавал СУМПС №***, издадено на 28.06.2006 год.
Със ЗППАМ № ***/2013
год., на ОДМВР-Сливен, връчена на Г. на 14.05.2014 год., е иззето
свидетелството му за правоуправление на МПС, на основание чл.171,т.4 от ЗДвП,
поради отнемане на всички контролни точки.
С Наказателно
постановление №***/10.06.2014 год. на Началник сектор „ПП" при
ОДМВР-Сливен, влязло в з.с. на 19.06.2015 год. подс. Г.
бил наказан по административен ред затова, че управлявал моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
На 24.03.2016 год.
около 16,49 ч. по път 11-53, км.137, обл. Ямбол, в
посока гр. Ямбол подс. Г. управлявал моторно превозно
средство - л.а. „Опел Астра" с рег.№ ***. Същият
e спрян от полицейски автопатрул при РУ „Тунджа“-Ямбол, в състав: св. Б.М. и св. Х.С.,
за извършване на проверка. В хода на последната водачът на автомобила -подс. Г. не представил свидетелство за правоуправление на
моторно превозно средство, като заявил, че не притежава такова. При извършената
от полицейските служители справка в ОДМВР-Ямбол се установило, че подс. Г. не притежава свидетелство за правоуправление, тъй
като същото му е иззето, поради отнемане на всички контролни точки.
На подсъдимия Г. бил съставен АУАН бл. № ***/24.03.2016
год. на РУ Тунджа-Ямбол, за това, че управлява моторно превозно средство без да
притежава свидетелство за правоуправление, за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Подс. Г. не направил възражения по предявения АУАН
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че И.К.Г. е осъден по НОХД № ***/2014 год. на
Районен съд – Сливен със споразумение, влязло в сила на 23.06.2014 год. на три месеца лишаване от свобода, като
изпълнението му е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години, за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК на 09.06.2014 год.
От приложената по делото справка
за нарушител се установява, че срещу подсъдимия Г. има издадени 50 наказателни
постановления и съставени 18 фиша за извършени нарушения на ЗДвП.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена от показанията
на свидетелите М. и С. , от проведената очна ставка между тях и свидетеля П.П., както и от приложените по делото писмени доказателства
(АУАН № ***/24.03.2016 год., НП ***/10.06.2014 год. на ВНД Началник сектор към
ОДМВР - Сливен, справка за нарушител, ЗППАМ № ***/2013 год. на ОДМВР - С.справка
за съдимост.) които, преценени и поотделно, и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, безпротиворечиви и се
кредитират изцяло от съда. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите М.
и С.. Това са полицейските служители спрели за проверка , автомобила управляван
от подсъдимия Г.. Двамата са имали непрекъснат визуален контакт с подсъдимия от
момента на спирането му за проверка, видели са го, че излиза от вратата на
водача на автомобила , до момента в който Г. е отишъл при тях, проверили са му
документите и са му съставили АУАН. Подсъдимия е подписал съставеният му АУАН
без възражения. При проведената очна ставка между тези двама свидетели със
свидетеля П., същите категорично заявиха, че автомобила не се е управлявал от П.,
а от подсъдимия Г.. Показанията им се подкрепят и от приложените по делото
писмени доказателства.
По изложените по горе мотиви ,
съдът не кредитира показанията на свидетеля П.П., че
той е управлявал автомобила по време на проверката на 24.03.2016 год.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че подсъдимият И.К.Г.
от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на
престъплението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй
като на
24.03.2016 год. около
16,49 ч. по път ІІ-53, км.
137, обл. Ямбол, в посока гр. Ямбол, управлявал личен автомобил
„Опел Астра” с рег.№ ***, без да притежава свидетелство
за управление на моторно превозно
средство, в едногодишния срок от наказването
му по административен
ред с Наказателно постановление №***/10.06.2014
год. на
Началник сектор „ПП” при
ОДМВР-Сливен, влязло в з.с. на 19.06.2015 год. за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление на МПС
По време на
съдебното следствие безспорно се установи, както авторството на деянието, така
и факта, че същото е извършено в рамките на едногодишния срок от влизане в сила
на цитираното НП на Началник сектор „ПП” при ОДМВР-Сливен , с което подсъдимият също е бил
наказан за управление на МПС без СУ на МПС. Както вече се посочи по-горе, НП е
било връчено на подсъдимия на 11.06.2015г. и, тъй като не било обжалвано, е
влязло в сила на 19.06.2015г. Деянието, предмет на настоящото дело, е извършено
на 24.03.2016г., т.е., девет месеца след предходното му наказване по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство. Безспорно,
подсъдимият е управлявал МПС от категория „В” по смисъла на чл.150а, ал.2, т.6
от ЗДвП (която категоризация е установена именно с оглед определяне
правоспособността на водачите), без да притежава СУ, тъй като, както вече се
посочи, същият е неправоспособен – с отнето СУМПС. В случая се касае за
престъпление на просто извършване, тъй като за съставомерността на деянието не е необходимо настъпването
на вредоносен резултат.
От
субективна страна Г. е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като ясно е
съзнавал, че предприема управление на МПС, какъвто е лекия автомобил „Опел Астра“ по смисъла на параграф 6, т.12 вр.
т.11 от ДР на ЗДвП, без да притежава СУ на МПС от съответната категория, след
като вече е бил наказван по административен ред за същото деяние, и пряко е
целял именно това. Т.е., същият е разбирал противоправния
и общественоопасен характер на извършеното, както и
неговите общественоопасни последици, но въпреки това
е искал и целял тяхното настъпване.
Предвид
изложеното, съдът намери, че подсъдимият действително е осъществил от обективна
и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което го призна за виновен по този текст от НК.
Относно вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид следното:
За
извършеното от Г. престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода
долишаване от свобода до три години
и с глоба от двеста до хиляда
лева. Наказанието му бе определено при условията на чл.54 от
НК, при баланс на
смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, в средния предвиден
от закона размер от една година и шест месеца
лишаване от свобода. От една страна съдът съобрази наказанието с младата възраст на подсъдимия и семейното му положение – с три деца, а от друга страна взе
предвид проявената некритичност към извършеното и съдебната биография
на подсъдимия, който е осъждан за друго такова престъпление - по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и обстоятелството, че е наказван
многократно по административен ред за нарушаване правилата за движение по
пътищата. По изложените съображения съдът намери, че изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, за да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Относно кумулативно
предвиденото наказание глоба, съдът наложи такава в размер на 200 лв. т.е. в
нейния минимален размер, като се съобрази с броя на членовете на семейството на
подсъдимия и като взе предвид, че две от децата му страдат от астма.
Съдът направи извода, че спрямо
подсъдимия Г. са налице законовите предпоставки на чл.68, ал.1 от НК за
привеждане в изпълнение на присъдата, постановена по НОХД № ***/2014 год. по
описа на РС- Сливен. Както вече се посочи, присъдата е влязла в сила на 23.06.2014г.,
и съгласно правилата за броене на сроковете визирани в чл.183 от НПК,
определеният с нея тригодишен изпитателен срок изтича на 23.06.2017г. Или с
други думи казано, престъплението, предмет на НОХД № ***/16 год. на ЯРС, като
извършено в рамките на определения с тази присъда изпитателен срок – на 24.03.2016
г., има за последица привеждане в изпълнение на горната присъда и наложеното с
нея наказание от три месеца лишаване от свобода, тъй като също е умишлено, от
общ характер, и за него също му е наложено наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1, т.3, и чл. 58, т.3 от ЗИНЗС /ДВ
бр. 13 от 07.02.2017 г./ съдът постанови така определеното наказание „Лишаване от
свобода” да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в Затворническо общежитие
от открит тип.
Предишното осъждане на Г. е пречка за прилагане на
института на чл.66, ал.1 от НК.
Разноски по делото
не са направени.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: