Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 14.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V–ти граждански
състав, в
публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
7493 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с процесуалноправно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК и материално такова - чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът "Мегапрофил ИГ"ЕООД, гр.Русе твърди, че на 02.02.2017 г.
между него и ответника бил сключен договор за паричен заем, по силата на който
дружеството като заемодател се задължило да предостави на С.С. като заемател
сумата от 500 лв. На същата дата с Разходен касов ордер РКО 1798 сумата била
предадена на длъжника, с което "Мегапрофил
ИГ"ЕООД изпълнило
основното си договорно задължение по предаване на заемната сума. От своя страна
С.С. не изпълнил задължението си по
чл. 10 от договора, а именно да върне заемната сума. Поради това ищецът подал заявление
по реда на чл. 410 от ГПК, в което претендирал главница в размер на 500 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
- 02.05.2018 г. и направените разноски в заповедното производство в размер на 300.00 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. По заявлението било образувано ЧГД №
2872/2018 г. по описа на РС-Русе и била издадена заповед за изпълнение, връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на
входната врата на настоящия му адрес, предвид което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК бил уведомен да предяви иск относно вземането на дружеството-ищец.
Към датата на подаване настоящата искова
молба ответникът не бил заплатил каквато и да било сума по претендираното със
заповедното производство задължение. Предвид изложеното, моли да бъде
постановено решение, с което да се признае съществуването на вземането на "Мегапрофил ИГ" ЕООД, гр.Русе по отношение на С.Р.С. за сумата, предмет на заповедното
производство. Претендира и присъждане на разноските по исковото и заповедното
производства.
В
отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител,
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и
твърдението на ищеца, че е предал на ответника процесната сума. Оспорва и
твърдението, че не е изпълнил задължението си да върне заемната сума.
Претендира отхвърляне на иска и прави възражение за прекомерност заплатеното
адв.възнаграждение от ищеца в заповедното производство.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
В полза на ищцовото дружество
срещу ответника е издадена заповед № 1636/04.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2872/2018 г. по описа
на РС-Русе за сумата 500 лв. – непогасено задължение по договор за паричен заем
от 02.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от 02.05.2018 г. до
окончателното й плащане, както и 325 лв. разноски по делото. Предвид връчването
на заповедта за изпълнение на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си.
От приложените в заповедното
производство писмени доказателства се установява, че между страните по делото е
сключен договор за паричен заем от 02.02.2017 г., по силата на който ищцовото
дружество-заемодател се задължава да предаде на ответника-заемател сумата 500
лв., а последният се задължава да я върне на вноски по 200 лв. месечно до първо
число на следващ месец. Предвидено е още заемната сума да бъде предадена на
заемателя от касовата наличност на фирмата, от която дата се счита за сключен и
договорът за заем.
С Разходен касов орден №
1798/02.02.2017 г. на С.С. срещу подпис е изплатена сумата от 500 лв. „по договор“.
По делото не са ангажирани
доказателства за извършвани плащания от страна на ответника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото безспорно е установено
наличието на облигационно отношение между страните по договор за паричен заем
от 02.02.2017 г., както и реалното предаване на заемната сума от касата на
търговското дружество на ответника срещу подпис, с което съдът приема, че
ищецът е изправна страна по контракта.
В тежест на ответника е да докаже
изпълнението на задълженията си по него, а такива доказателства не са
ангажирани в процеса.
Ето за що съдът намира
предявеният иск изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца деловодни
разноски както в заповедното, така и в исковото производства.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на С.С. за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от заявителя в заповедното производство, определено в минималния
размер, предвиден в чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В приложения списък на разноските по чл.80 ГПК от
страна на ищеца, обаче, неоснователно се претендира държавна такса по
заповедното производство в размер на 41.12 лв., след като в заповедта по чл.410 ГПК са присъдени само 25 лв., поради което съдът следва да уважи претенцията до
този размер. Що се отнася до претендираното адв.възнаграждение по настоящото
дело от 300 лв., съдът установи, че такова само е договорено, но не са
ангажирани доказателства същото да е заплатено по банков път в тридневен срок,
както е предвидено в приложения на л.4 от делото договор за правна помощ. Ето
защо на ищеца се дължат присъдените разноски в заповедното производство от 325
лв. и 175 лв. разноски за настоящото установително производство, от които 25
лв. държавна такса и 150 лв. внесен депозит за особен представител на
ответника.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че С.Р.С., с ЕГН **********,***, дължи на “МЕГАПРОФИЛ
ИГ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, Източна
промишлена зона, представлявано от управителя Мая Енчева Петрова, сумата 500 лв. по договор за паричен заем от 02.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.05.2018 г. до окончателното й плащане, предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 2872/2018 г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА С.Р.С., с ЕГН **********,***, да заплати на “МЕГАПРОФИЛ ИГ” ЕООД, гр.Русе,
с ЕИК *********, 325 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 2872/2018 г. по описа на
РС-Русе и 175 лв. разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: