№ 2713
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502868 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2
от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуален представител юрк. И.Н.,
срещу разпореждане, включено в Заповед №6551 от 21.09.2022г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №12822/2022г. по описа на ПРС, 14-ти гр.с-
в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Д. С., ЕГН
**********, за сумата от 1967,82 лв.- обезщетение за забава за периода
от 16.02.2021г.-04.09.2022г. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и
връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за
изпълнение за посочената сума.
Съгласно разпоредбата на чл,413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на
1
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Д. С., ЕГН **********, за вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит от 09.11.2020г., сключен
между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ С. А., клон
България, които са придобити от заявителя съгласно Приложение №1 от
07.07.2021г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.08.2019г., както следва: 7300 лв.- главница, 12517 лв.-
договорна лихва за периода 15.02.2021г.-30.05.2022г. и 1967,82 лв.-
обезщетение за забава за периода от 16.02.2021г.-04.09.2022г. За да
откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираното
вземане за обезщетение за забава, първоинстанционният съд е приел, че е
налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправни
клаузи в договора за потребителски кредит, тъй като с оглед периода, за
който се претендира, размерът на обезщетението за забава не е съобразен
с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК.
Жалбата срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да
се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на
неравноправна клауза на договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
От приложения по делото договор за потребителски кредит от
09.11.2020г., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл
файненс“ С. А., клон България, се установява, че със същия на длъжника
е бил предоставен заем в размер на 7300 лв., който последният се е
задължил да върне, заедно с уговорената договорна лихва, на 84 месечни
вноски по 287,40 лв. Видно от подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем
на 30.05.2022г. Към посочената дата са били изискуеми общо 18
погасителни вноски с падежи в периода 15.12.2020г.-15.05.2022г. в общ
размер от 5173,20 лв., при неплащането на които се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка от
тях до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита-
30.05.2022г. Обезщетение за забава се дължи и върху обявената за
предсрочно изискуема главница в размер на 7300 лв. за периода от
30.05.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда- 05.09.2022г. При
този начин на формиране на обезщетението за забава, което съгласно
чл.33, ал.2 от ЗПК следва да е в размер на законната лихва- основния
лихвен процент на БНБ, който за периода е 0%, плюс десет процентни
пункта, т.е. 10%, е очевидно, че същото не би могло да възлиза на
претендираната със заявлението сума от 1967,82 лв., тъй като законната
лихва за две години върху сумата от 7300 лв. би била 1460 лв., а в
случая лихвата се начислява за период по- малък от две години и върху
по- малка главница. Ето защо следва да се приеме, че искането за
присъждане на обезщетение за забава в посочения размер противоречи на
закона, поради което и съгласно чл.411, ал.1, т.2 от ГПК за посоченото
вземане не следва да се издава заповед за изпълнение, а заявлението
следва да се отхвърли. На разположение на заявителя остава възможността
да предяви иск за вземането си съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид горното обжалваното разпореждане следва да бъде
2
потвърдено.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, включено в Заповед №6551 от
21.09.2022г. на Районен съд- Пловдив по ч.гр.д. №12822/2022г. по описа на
ПРС, 14-ти гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Д. С., ЕГН **********,
за сумата от 1967,82 лв.- обезщетение за забава за периода от
16.02.2021г.-04.09.2022г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3