№ 345
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501786 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано
по въззивна жалба от „Генерална агенция - Бургас” ООД с ЕИК- *********,
представлявано от управителя Евгений Атанасов, заявена чрез пълномощника
адв. П. Владикова от БАК с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Шейново №
116-118, ет.2 против решение № 1838/17.08.2022г. по гр.д.№ 341/2022г. по
описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна
претенцията на въззивника за осъждане на М. Д. С. да заплати на първия на
осн.чл.203, ал.2 от КТ, вр.чл.211 от КТ, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 15 000лв.,
представляващи обезщетение за вреди, причинени умишлено на въззивника, в
качеството му на нейн работодател, в следствие неправомерни действия на
М.С., в резултат на които действия работодателят е бил санкциониран за
нарушение на регламент /ЕС/ 2016/679 като с наказателно постановление на
КЗЛД му е наложена имуществена санкция в горния размер, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 21.01.2022г. до окончателното
изплащане, като на въззивника са възложени и сторените от насрещната
страна съдебни разноски.
Въззивникът посочва, че обжалваното решение е постановено при
неправилно приложение на працесуалния и материалния закон и е
необосновано. Твърди също така и че е постановено при липса на мотиви, тъй
като не са обсъдени доказателствата и фактическите и правни доводи на
въззивника за ангажиране отговорността на въззиваемата за обезщетяване на
1
причинената от противоправните й действия вреда, нанесена на работодателя.
Твърди се, че в случая понесената от работодателя вреда се изразява в
наложената му имуществена санкция с наказателно постановление на КЗЛД
за нарушение на посочения регламент касаещ защитата на физическите лица
във връзка с обработване на лични данни. Посочва, че тази вреда е причинена
от противоправни виновни действия на въззиваемата С., като е установено по
делото, че последната е била в трудовоправни отношения с възивника, при
когото е заемала длъжност „О. у. на з. п.“ и като такава е имала достъп до
системата ОПУС ЛАЙФ на застрахователя ЗАД „Алианц България Живот“,
чийто застрахователен агент е въззивното дружество. Имуществената санкция
е била наложена от КЗЛД на въззивника във връзка с действия на
въззиваемата като негов служител по неправомерна обработка на лични
данни. Изложена е хронология на установеното при проверката на КЗЛД,
възоснова на която се твърди, че действията на въззиваемата освен, че са
извършени не при или по повод възложената й работа, но те са й
противоправни и извършени умишено. В тази връзка твърди, че на
03.12.2019г. въззиваемата от личния си профил в системата ОПУС ЛАЙФ е
изтеглила данните за 22полици на лицето М. Й., а след това от служебната си
електронна поща ги е препратила на лице, което не е служител нито на
застрахователя, нито на въззивното дружество като агент на застрахователя.
Твърди се, че по делото са установени всички елементи на фактическия
състав на чл.203, ал.2 КТ и предпоставките за ангажиране на пълната
имуществена отговорност на въззиваемата.
Моли, обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови
ново такова по същество, с което да бъдат исковата претенция да бъде
уважена. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат доказателства
за събиране.Претендират се сторените съдебни разноски за двете инстанции
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е
допустима.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата М. С., заявен чрез адв. В. Видова, с който подадената въззивна
жалба се оспорва като неоснователна. Посочва, че административно
наказателната отговорност на въззивното дружество е била ангажирана във
връзка с обработването на лични данни на физически лица по посочения
регламент, като вината за санкционирането на въззивника не е на
въззиваемата. Посочва, че последната е работела съобразно въведените при
работадателя организация и практики, като не е доказано по делото в
действията й да има умисъл и облага. Посочва, че както в производството
пред КЗЛД, така и в настоящото не е установено наличието при работодателя
на система от правила и норми за работа с лични данни, тъй като такава не е
била създадена и въведена. Посочва, че въззиваемата не е имала достъп до
информация относно служителите на застрахователя и прекия й работодател,
поради което за нея Н.Н. не е била трето външно лице, още повече, че
последната е представена като търговски директор на застрахователя ЗАД
„Алианц България Живот“. Допълва, че в тази връзка по делото са събрани
2
доказателства, че както застрахователя така и въззивното дружество са били в
работни отношения с Н., на която въззиваемата е изпратила през служебната
си поща данните за застраховките.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След извършване на самостоятелна преценка на представените по
делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона,
въззивният съдът намира следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по предявената от
„Генерална агенция - Бургас” ООД, ЕИК- ********* искова претенцията за
осъждане на М. Д. С. да заплати на дружеството на осн.чл.203, ал.2 от КТ,
вр.чл.211 от КТ, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 15 000лв., представляващи
обезщетение за вреди, причинени умишлено на въззивника, в качеството му
на нейн работодател, в следствие неправомерни действия на М.С., в резултат
на които действия работодателят е бил санкциониран за нарушение на
регламент /ЕС/ 2016/679 като с наказателно постановление на КЗЛД му е
наложена имуществена санкция в горния размер, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 21.01.2022г. до окончателното изплащане.
Възвиваемата е оспорила претенцията пред районния съд като
неоснователна. Застъпено е становище, че не се доказва вина у ответницата,
тъй като данните за застраховките са предоставени на лицето Н. Н., но
ответницата е била със знанието, че Н. е в служебни отношения със
застрахователя, поради което не е имала съзнанието, че извършва дейност в
ущърб на работодателя си или че подобно действие би било нарушение. В
тази връзка твърди, че Н. е присъствала на служебни мероприятия на
дружеството, била е номинирана и награждавана за висок принос към
дружеството, представяла се е като търговски директор, за които твърдения
ответната страна представя извадки от лична страница на Н.. Навежда, че не
се установява по делото какви точно правила на ищцовото дружество са
нарушени от ответницата, докато е била негов служител, като твърди, че
такива нито се сочат, нито са представени.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че въззивникът по силата на договор за
застрахователно агентство и сключено към нето допълнително споразумение
за обработка на лични данни със ЗАД „Алианц България Живот“ има
качеството обработващ лични данни по см. на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС)
2016/679.
По силата на трудов договор въззиваемата С. е била назначена на
работа в „Генерална агенция - Бургас” ООД, където е заемала длъжност „О. у.
на з. п.“.
С. е подписала декларации от 14.12.2013г. и 28.11.2016г. да пази
3
застрахователната тайна и информация, станала й известна в служебно
качество и е преминала е организирано от застрахователя електронно
обучение за защита на личните данни с продължителност 2ч. и 45мин.,
съгласно констатираното от КЗЛД.
С решение № ППН-01-198/16.08.2021г. КЗЛД са констатирани
нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 както от страна на администратора на
лични данни ЗАД „Алианц България Живот“, така и от страна на
обработващия лични данни „Генерална агенция - Бургас” ООД, поради което
на двете дружества са дадени предписания и са наложени имуществени
санкции, като конкретно на ищеца е наложена санкция в размер на 15 000лв.
за нарушение по чл.32, пар.4 от Регламент (ЕС) 2016/679. Така наложената
санкция е изцяло заплатена на 28.09.2021г. от въззивника по сметка на КЗЛД.
Административното производство пред КЗЛД е образувано по повод
жалба на физическо лице за неправомерна обработка на лични данни във
връзка със сключени от него застраховки. Установено е, а и по настоящото
производство страните не спорят, че въззиваемата ответница М. С. имайки
достъп в качеството си на служител на въззивника ищец до вътрешната
информационна система на администратора на лични данни, посредством
служебния си профил е достъпила и разпечатала „Кратък печат на фиш“ за 22
полици на физическо лице, след което ги е изпратила чрез електронната поща
на своя бивша колежка. Разбирайки за това застрахованото физическо лице е
подало жалба до КЗЛД, по повод на която е извършена административната
проверка и двете дружества са санкционирани. При отделно извършените
вътрешни проверки М.С. е дисциплинарно уволнена.
Други релевантни към предмета на делото доказателства не са
събрани.
С обжалваното решение БРС е отхвърлил предявената претенция като
неоснователна, като видно от решаващите мотиви е приел, че имуществената
санкция не е наложена за нарушения от страна на ответницата, а за
нарушения от страна на ищцотото дружество на Регламент (ЕС) 2016/679.
Съдът се е произнесъл по предявен иск по чл.203, ал.2 от КТ, вр.чл.211
от КТ, вр.чл.45 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, преди проверка правилността на обжалваното
решение извърши проверка на неговата валидност и допустимост и установи,
че същото не страда от пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
След като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и
законосъобразно по следните съображения:
Предявеният иск с оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения черпи материалноправно опора в разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от
КТ във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Твърденията за това, че страните по настоящото
дело са били в трудови правоотношения, както и че ответницата като
служител на ищеца е причинила на работодателя си имуществени вреди и
търсенето на пълна обезвреда на тези вреди сочи на извода, че се търси
реализация на пълната имуществена отговорност на основание чл. 203, ал. 2
4
от КТ, но съобразно цитираната разпоредба отговорността се определя от
гражданския закон, който в случая е чл. 45 от ЗЗД, уреждащ отговорността за
непозволено увреждане. Самата отговорност се осъществява по исков ред
–чл. 211 от КТ.
За да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира
пълната имуществена отговорност на работника/служителя, е необхоимо да
се установят всички елементи на фактическият състав на деликта, а именно-
да се установи наличието на деяние, чиито автор е ответникът, деянието да е
противоправно, да е причинен вредоносен резултат и да е налице пряка
причинна връзка между деянието и вредата. Следва да се установяват и
специфичните елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 от КТ, а
именно- деянието да да е осъществено през времетраенето на трудовото
правоотношение и съответно деецът да е действал виновно, но само при
условията на умисъл, доколкото при небрежна форма на вина отговорността
му може да бъде само ограничена – чл. 203, ал. 1 от КТ и да бъде реализирана
само по реда на Раздел втори на Глава десета от КТ, а не по общия исков ред.
Формата на вината има значение в гражданското право, когато определена/
по-тежка/ гражданска отговорност възниква при наличие на умисъл, а не
просто при неполагане на дължима грижа. нормата на чл. 203, ал. 2 от КТ е
специална по отношение на чл. 206 от КТ и е със санкционен характер, затова
не може да се тълкува и прилага разширително. За да бъде ангажирана
пълната имуществена отговорност трябва да се установи такова субективно
отношение на дееца към деянието и неговите последици, което покрива
хипотезите на умисъла по смисъла, който наказателното право влага. Това
означава деецът да е съзнавал общественоопасния му характер, да е
предвиждал неговите общественоопасни последици, тоест ответникът макар
и да не е целял настъпване на причинените вреди. В тежест на работодателя е
да установи наличието на всички предпоставки за реализиране на
отговорността на чл. 203, ал. 2, пр. 1 от КТ, включително наличието на
умисъл/ в т. см. решение № 870/24.02.2011г по гр. д. № 137/2010г на ВКС,
решение № 8/01.02.2018г по гр. д. № 1111/2017г по описа на ВКС/.
В конкретния случай неоснователно е възражението на въззивника
ищец, че претърпяната вреда в размер на 15 000лв., представляваща наложена
му санкция от КЗЛД с горепосоченото решение е в пряка причина връзка с
извършено при условията на умисъл действие от страна на ответницата като
негов служител. Действително описаните по-горе действия на въззиваемата С.
са станали повод за подадената от застраховано физическо лице жалба до
КЗЛД и извършената административна проверка. Но видно от мотивите на
решението на КЗЛД при извършената административна проверка са
установени допуснати нарушения от ищцовото дружество в качеството му на
обработващ лични данни, които са извършени чрез бездействие и именно за
тази констатация е наложена имуществената санкция. В конкретния случай е
установена липса на въведени одобрени кодекси за поведение, одобрени
механизми за сертифициране и липса на разписан мехънизъм, съгласуван с
администратора по осъществяване на текущ контрол относно достъпа до
лични данни във вътрешната система до полици, включително и сключени от
5
от друго представителство на застрахователя. В този смисъл и КЗЛД е дала
предписание на дружеството да предприеме стъпки и да разпише съответните
механизми и правила. Санкцията е наложена за извършено от ищцовото
дружество нарушение по чл.32, па.4 от Регламент (ЕС) 2016/679, който гласи:
„Администраторът и обработващият лични данни предприемат стъпки всяко
физическо лице, действащо под ръководството на администратора или на
обработващия лични данни, което има достъп до лични данни, да обработва
тези данни само по указание на администратора, освен ако от въпросното
лице не се изисква да прави това по силата на правото на Съюза или правото
на държава членка.“. Следователно причината, поради която ищцовото
дружество е санкционирано е констатирано от КЗЛД бездействие от страна на
дружеството при разписването на вътрешни правила и осъществуване на
контрол във връзка с извършваната по занятие обработка на лични данни. В
този смисъл споделя се изводът в обжалваното решение, че имуществената
санкция не е наложена на дружеството заради виновно и противоправно
поведение на С., което да представлява нарушение на посочената разпоредба
и за което работодателят й да отговаря гаранционно, респ. да има
възможност да търси обратно платеното.
При така ангажираните от страните доказателства, въззивният съд
намира, че решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради което и
следва да бъде потвърдено, като на осн. чл. 272 от ГПК препраща към
изложените от БРС мотиви и правните му изводи в тази част на решението.
С оглед изхода по делото, отправено искане в полза на въззиваемата
страна следва да бъде присъдени сторените разноски в размер на 1750лв. за
заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1838/17.08.2022г. по гр.д.№ 341/2022г.
по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА „Генерална агенция - Бургас” ООД с ЕИК- ********* да
заплати на М. Д. С. с ЕГН-********** сумата от 1750лв., представляваща
сторените във въззивното производство съдебни разноски за заплатено
адв.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7