РЕШЕНИЕ
№ 665
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500570 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М. П. Т. с ЕГН **********, с
адрес ***, против Решение № 260018 от 05.01.2022 г., постановено по
гр.дело № 12679/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив – ІХ гр.с-в, с
коeто e признато за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД,
че същата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк –
София, сграда 14, сумата от 908,67 лв. – главница, дължима по договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
****, сумата от 91,24 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2019 г.
до 07.01.2020 г. и сумата от 36,49 лв. – обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 07.01.2020 г. до 16.07.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2020 г., до окончателното й
изплащане, за които е издадена Заповед № 4048/28.07.2020 г. по ч.гр.д. №
9035/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав. Във
въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е
неправилно. Най-общо оплакванията се свеждат до това, че на
жалбоподателката – ответник не е била предадена реално кредитна карта от
1
страна на ищцовото дружество, както и че в сключения между страните
договор няма яснота относно начина на формиране на лихвения процент,
жалбоподателката не е била запозната с общите условия по договора преди
подписването му, не е подписвала погасителен план с конкретно
разпределение на лихви и главници по вноски, поради което клаузата за лихва
нарушава принципа на добросъвестност, противоречи на добрите нрави и
като такава е нищожна. Поддържа, че кредитът не е бил обявен за предсрочно
изискуем. Ето защо моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него
да постанови въззивно решение по съществото на спора, с което предявените
искове да се отхвърлят. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България чрез юрисконсулт Н.М. е взела становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира заплащането на разноски
за инстанцията за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 9035/2020 г. на Районен съд –
Пловдив, Х гр. с-в, в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед №
4048/28.07.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. П. Т. за исковите
суми. Последната е подала възражение срещу заповедта в предвидения от
закона едномесечен срок, а кредиторът е предявил разглежданите тук
установителни искове за вземанията си в едномесечния срок от връчване на
съобщението за това. Ето защо съдът приема исковете за процесуално
допустими.
Ищецът е основал иска си на твърдението, че е сключил с ответницата
М.Т. договор за потребителски паричен кредит № ***, в който било
уговорено, че кредиторът може да предостави на кредитополучателя за
ползване кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв., като
всички задължения по договора във връзка с ползването на кредитната карта
ще възникнат за кредитополучателя след активирането и. На 14.02.2019 г.
кредитната карта била активирана с първата транзакция. Във връзка с
ползването на картата се издавало месечно извлечение за осъществените
транзакции до 15-то число на месеца, след което настъпвал периодът, в който
длъжникът следва да направи погашение по кредитната карта, съобразно
уговорен размер, съответстващ на усвоения кредитен лимит. Предвид
уговорения начин на плащане за този кредит не бил предвиден погасителен
2
план. Дължимата се от кредитополучателя лихва се начислявала върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.
С отговора на исковата молба М.Т. е възразила по основателността на
иска, като е заявила, че кредитната карта не и е била връчена и полученият от
нея плик не е съдържал кредитна карта. Твърди, че не са извършвани тегления
и погасявания по кредита. Отделно от това поддържа, че не са представени
доказателства за обявяване на вземането по договора за кредит за предсрочно
изискуемо.
Видно от представения по делото Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № ***, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и М. П.
Т. е бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 10 000 лв., с
уговорен брой погасителни вноски, лихвен процент, ГПР и срок на
погасяване с краен падеж 20.09.2025 г. Този договор не е предмет на
настоящия спор. Във връзка с него страните са сключили и договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***, по силата на който
кредиторът е поел задължение да предостави на ответницата като
кредитополучател револвиращ кредит в размер на 1 000 лв., който се усвоява
чрез издаване на електронен платежен документ – кредитна карта
Мастъркард. Уговорено е, че чрез картата се извършва идентификация на
кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия
револвиращ кредит, като транзакциите се авторизират незабавна, ако са в
рамките на установения кредитен лимит и приложимите дневни лимити.
Съобразно договора, кредиторът издава месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15-то число на месеца, което се изпраща на
адреса на електронната поща на кредитополучателя, а ако няма такъв – в
хартиена форма на посочения от него адрес. Месечните погасителни вноски
се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, и
са в минимален размер, съгласно Тарифата, или в размер на 60 лв. при усвоен
кредитен лимит до 1 000 лв. Дължимата се договорна лихва е при годишен
лихвен процент от 35 %, която се начислява върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. Посочен е годишен процент на
разходите от 44,90 %, както и такса за теглене на пари в брой от банкомат и
месечна такса за обслужване. С исковата молба е представена и обратна
разписка, носеща подписа на ответницата М.Т., в която е посочено, че
последната е получила от офис на Еконт – Пловдив карта „***“, изплатена
и от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България. Представено е извлечение за
дължими суми по процесната кредитна карта, за периода от 16.01.2019 г. до
13.12.2019 г.
По делото пред РС е прието заключението на вещото лице Д.С. по ССЕ,
от което е видно, че за периода от 16.01.2019 г. до 26.06.2019 г. по кредитната
карта е усвоена сума в общ размер от 2 370, 83 лв., от която сумата от 548, 60
лв. – теглени суми в брой и сумата от 1 822, 23 лв. – плащания чрез
3
терминални устройство. Върху сумите от усвоения кредитен лимит е
начислена лихва в размер от 281, 36 лв. за периода от 16.01.2019 г. до
07.01.2020 г., месечни такси от 8 лв. и застрахователна премия от 12, 44 лв. За
периода от 16.01.2019 г. до 31.10.2019 г. от ответника са извършени
плащания, с които е погасена главница от 1 462,16 лв., лихва от 190,12 лв.,
месечна такса от 28 лв. и застрахователна премия от 32,44 лв. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК размерът на непогасените задължения
на ответницата са: 908,67 лв. за главницата, 91,24 лв. за договорна лихва за
периода от 16.01.2019 г. до 07.01.2020 г. и 36,49 лв. за законна лихва за
периода от 07.01.2020 г. до 16.07.2020 г.
Въз основа на така установените факти съдът приема за доказано
твърдението на ищеца, че е налице между страните валидна облигационна
връзка във връзка със сключен помежду им договор за издаване на кредитна
карта. Установено е обстоятелството, че ответницата е получила лично
кредитната карта, изпратена и от ищеца чрез куриер в изпълнение на
договора, като получаването е удостоверено надлежно с представената по
делото разписка, едностранно подписана от ответницата – кредитополучател.
Споделя се извода на първоинстанционния съд, че за доказване на това
обстоятелство не е необходимо изготвяне на двустранен протокол, а
разписката, носеща подпис на ответницата и удостоверяваща данни за
получаването на картата е достатъчно писмено доказателство за това.
Възраженията в жалбата относно това, че в сключения между страните
договор няма яснота относно начина на формиране на лихвения процент,
жалбоподателката не е била запозната с общите условия по договора преди
подписването му и не е подписвала погасителен план с конкретно
разпределение на лихви и главници по вноски се намират от съда за
неоснователни. Договорът е сключен при индивидуално уговорени условия, а
представените по делото Общи условия за „застрахователна програма защита
на плащанията по кредитни карти“са подписани от жалбоподателката и
подписът и удостоверява запознаването и с тях и изразеното съгласие.
Размерът на лихвения процент е посочен в договора ясно - 35 %, като
договорната лихва се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. При този начин на ползване на кредита и
възстановяването му – чрез незабавни транзакциите в рамките на уговорения
кредитен лимит и при приложимите дневни лимити, и погашения чрез
месечни погасителни вноски в минимален размер от 60 лв., не би могло
предварително да се изготви погасителен план.
Установено е по делото от заключението на вещото лице, че
ответницата – картодържател е започнала използването на кредитната карта и
е усвоявала отпуснатия и кредит в рамките на уговорения кредитен лимит от
1000 лв., като за периода от 16.01.2019 г. до 26.06.2019 г., е останала
непогасена главница от 908,67 лв., и е начислена договорна лихва в общ
размер от 281,36 лв., от която за периода от 16.01.2019 г. до 07.01.2020 г. е
останала непогасена сумата от 91,24 лв. поради което падежът за заплащане
на начислените задължения е настъпил на 01.01.2020 г. Доколкото се касае
до падежирали вноски, не е било необходимо обявяването на същите за
4
предсрочно изискуеми.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че към датата на
подаване на заявлението пред съда процесните вноски по кредита са били
дължими. Предвид установената забава в плащанията, ответницата дължи и
заплащането на мораторна лихва, която според заключението на вещото лице
по ССЕ е в размер на 36,49 лв. за периода на забавата 07.01.2020 г. –
16.07.2020 г.
Ето защо съдът приема, че предявените установителни искове за
вземанията са доказани по основание и размер и като такива следва да се
уважат.
До същият краен извод е достигнал и районния съд, поради което
решението му е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна
има право на разноски, като такива ще се присъдят в претендирания
минимален размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260018 от 05.01.2022 г., постановено
по гр.дело № 12679/2020 г. по описа на Районен съд –Пловдив – ІХ гр.с-в.
ОСЪЖДА М. П. Т. с ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България, ЕИК *********, сумата от 100 /сто/лв. – разноски по
делото ред въззивната инстанция за юрисконсултско възнагражзение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5