РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500586 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба (вх.
№ 267532/22.02.2021 г. на БРС) на „Бутед“ АД гр.Бургас, ЕИК *********, против решение
№ 260131 от 25.01.2021 г. по гр.д.208/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от въззивното дружество иск срещу И. Д. Б., С. Б. Ч. и Б. Д. Б., за
прогласяване нищожността на решение № 147/09.01.2018 г. по гр.д.615/2017 г. на ВКС.
Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно. Недопустимостта на
решението се обосновава с това, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Сочи се, че
първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на делото, с който е бил сезиран, тъй
като ищецът е заявил в исковата си молба, че решението на ВКС е нищожно, тъй като
диспозитивът му е абсолютно неясен, неточен и от него по никакъв начин не може да се
извлече действителната воля на съда по основния спорен момент в първата фаза на делбата
- кой е допуснатия до делба имот, а в мотивите на решението си първоинстанционният съд е
изложил съображения за валидност на съдебното решение, различни от заявените в исковата
молба, като в същото време липсва произнасяне по заявеното с исковата молба твърдение за
нищожност на съдебното решение поради абсолютна неразбираемост на диспозитива му. По
същество се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Сочи се, че съдът е приел, че
изложените в исковата молба съображения биха могли да се преодолеят чрез някои
извънредни способи за отмяна или по реда на чл.251 ГПК - чрез тълкуване на решението, с
което съдът на практика е възприел за доказани доводите, изложени в исковата молба.
Излагат се съображения, че в диспозитива на решение № 147/09.01.2018 г. по гр.д.615/2017
г. на ВКС се препраща, с цел индивидуализация на делбения имот, към две скици, за които
съдът е приел, че е налице идентичност при графичното отразяване на процесния имот,
1
като е видно, че такава идентичност по разположение, граници, конфигурация и пр. не е
налице. Сочи се, че така извършеното графично отразяване на спорния имот по скицата към
констативен акт за непълноти и грешки по кадастралния план от (л.52 от делото), и в скица-
проект № 35470 от 15.09.2011 г. на СГКК-гр.Бургас (л.51 от делото), са взаимно
изключващи се. Твърди се, че при наличието на такова разминаване е невъзможно да се
прецени поделяемостта на имота, тъй като не може да се установи дали имотът отговаря на
изискванията на ЗУТ за обособяването на самостоятелни урегулирани поземлени имоти,
съобразно квотите на съсобственост, включително и с оглед изискването за лице към улица.
Въззивникът твърди, че ако се възприеме отразеното по скица-проект № 35470 от 15.09.2011
г. на СГКК-гр.Бургас, към която препраща съдебното решение, имотът ще е неподеляем,
защото въобще няма лице към улица, и обратното - ако се възприеме във втора фаза на
делбата отразеното в скицата към констативен акт за непълноти и грешки в кадастрален
план с описани координатни точки, имотът би имал лице към улица и би могло да се
изследва въпроса за неговата поделяемост. Твърди се, че съдът в производството по втора
фаза на делбата, не би могъл да даде приоритет на едната или другата скица, доколкото
двете са взаимноизключаващи се и двете са по недействащ план. Твърди се, че по тази
причина, вещото лице арх.Малина Антова, на която е възложено във втора фаза на делбата,
предмет на гр.д.4000/08 БРС да се произнесе по поделяемостта на имота, е депозирана
молба, в която е описала тези несъответствия, констатирани и от нея при изготвяне на
заключението, като е посочила, че несъответствието между скиците, към които препраща
решението на ВКС, прави невъзможен извода поделяем ли е имотът или не. Излагат се
съображения, че ако се възприеме, че имотът е неподеляем и следва да бъде изнесен на
публична продан, то такава продан също би била лишена от предмет и би била
недействителна, доколкото, имотът не е отразен в кадастралната карта и няма действащ
ПУП, такъв имот към момента не съществува, по какъвто и да било действащ план -
кадастрален, регулационен и пр., а законът забранява разпореждането с реална част от
недвижим имот. Твърди се, че доколкото предмет на настоящото производство е единствено
начина на индивидуализиране на делбения имот в диспозитива на решението, по начин,
който прави абсолютно неразбираема решаващата воля на съда - кой е допуснатия до делба
имот, неоснователен е мотивът на съда, че неяснотата на съдебното решение може да бъде
преодоляна чрез някои от извънредните способи за отмяна или по реда на чл.251 от ГПК.
Сочи се, че настоящият случай не попада в нито една от хипотезите на чл.303, ал.1 от ГПК,
поради което страните не биха могли да искат отмяна на влязлото в сила решение на ВКС .
Твърди се, че неприложима в случая е и възможността по чл.251 ГПК за тълкуване на
съдебното решение, тъй като на тълкуване подлежат съдебни актове, които са неясни или
двусмислени, но не и когато от диспозитива на решението по никакъв начин не може да се
извлече действителната воля на съда, както е в настоящия случай. Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на решение, с което искът се уважава. Претендират
се разноски за двете инстанции.
На основание чл.266, ал.3 ГПК са заявени искания по доказателствата –
допускане на съдебно-техническа експертиза с посочени в жалбата задачи, което искане
беше оставено без уважение по съображения, че назначаването на исканата експертиза няма
да допринесе за установяване на наличието или липсата на разбираемост на съдебния акт, а
от друга страна ще доведе до ревизиране на правилността на решението на ВКС, което е
недопустимо да се извършва в настоящото производство.
В съдебно заседание въззивната жалба и искането за допускане на СТЕ с
посочените във въззивната жалба задачи се поддържа от процесуалния представител на
въззивника.
Въззиваемите И. Д. Б., С. Б. Ч. и Б. Д. Б. не са представили в законовия срок
2
отговор на въззивната жалба на ищеца. В съдебно заседание назначеният по реда на чл.47,
ал.6 ГПК особен представител на въззиваемия Б. Д. Б. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба
на въззивника „Бутед“ АД гр.Бургас, против въззиваемите И. Д. Б., С. Б. Ч. и Б. Д. Б. за
прогласяване нищожността на решение № 147/09.01.2018 г. по гр.д.615/2017 г. на ВКС.
Посочено е, че диспозитивът на решението е напълно неясен, неточен, като от него по
никакъв начин не може да се извлече действителната воля на съдебния състав, респ.да се
установи кой е допуснатия до делба имот и какви са пространствените му измерения –
конфигурация, граници и пр., по кой действащ план (кадастрален, регулационен и пр.) е
допусната делбата. Твърди се, че имот с граници и площ, отразени в диспозитива на
решението на ВКС, не съществува по никой действащ план и не е съществувал.
Предявеният иск е с правно основание чл.270, ал.2 ГПК.
Ответницата И.Б. е оспорила иска като неоснователен с писмен отговор на
исковата молба, подаден в законовия срок. Твърди се, че съображенията, изложени в
исковата молба, не водят до извод за нищожност на съдебния акт, а са свързани с
правилността на решението. Оспорва се и твърдението, че допуснатият до делба имот не
съществува. Твърди се, че решението на ВКС е разбираемо, а диспозитивът е в съответствие
с мотивите на решението.
Ответникът Б.Б., чрез назначения му особен представител, също е оспорил иска
като неоснователен. Твърди се, че решението на ВКС не страда от сочените пороци, тъй
като волята на съда може да бъде изведена от анализа на фактите по делото, а диспозитивът
е в съответствие с изложените мотиви, и решението е ясно и разбираемо.
Ответницата С.Ч. не е подала отговор на исковата молба, не се е явила, не е
изпратила представител по делото. Не е изразила становище по подадения иск.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска като
неоснователен. Изложил е мотиви, че в случая не е налице нито една от хипотезите за
нищожност на съдебния от по чл.270, ал.2 ГПК. Посочено е, че изложените оплаквания в
исковата молба биха обосновали неправилност на съдебното решение, но не и нищожност.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на
решението следва да се отбележи, че съдът не споделя твърденията във въззивната жалба, че
решението е недопустимо, тъй като „съдът е изложил съображения за валидност на
съдебното решение, различни от заявените в исковата молба“, а липсва произнасяне по
заявените в исковата молба твърдения за нищожност на решението на ВКС поради
абсолютна неразбираемост на диспозитива на съдебния акт, до степен, непозволяваща да
стане ясно кой е допуснатия до делба имот. Първоинстанционният съд е разгледал именно
предявения иск, като в мотивите си е изложил съображения по всички хипотези, визирани в
чл.270, ал.2 ГПК, водещи до нищожност на решението. Ето защо съдът намира, че
обжалваното решение не е недопустимо.
3
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
С решение № 147/2017 г. от 09.01.2018 г. по гр.д.615/2017 г. по описа на ВКС, ІІ
гр.о., съдът е отменил решение № 101 от 03.11.2016 г. по гр.д.477/2016 г. по описа на на
Окръжен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която е индивидуализиран допуснатия до делба имот,
реална част от поземлен имот с идентификатор*** по кадастралната карта на гр.Бургас, като
имот с пл. № 60 по кадастралния план на Промишлена зона „Север“ от 1978 г., целият с
площ от 3333 кв.м. и вместо него е постановил, че допуснатият до делба с решение № 101 от
03.11.2016 г. по гр.д.477/2016 г. на БОС имот, представляващ реална част от поземлен имот
с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Бургас е със следната индивидуализация:
имот от 3333 кв.м. в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор ***, означен на
комбинирана скица на лист 186 от гр.д.4008/2014 г. на Районен съд-Бургас към
заключението от 04.09.4015 г. на вещото лице Илка Бакалова, съставляваща неразделна част
от настоящото решение, идентичен с имота по скица-проект № 35470 от 15.09.2011 г. на
СГКК-гр.Бургас /лист 51 от гр.д.№ 4008/2014 г. на Районен съд-Бургас/ и скицата към
констативен акт за непълноти и грешки в кадастрален план с описани координатни точки
/лист 52 гр.д. № 4008/2014 г. на Районен съд-Бургас/. В останалата си част, решение № 101
от 03.11.2016 г. по гр.д. № 477/2016 г. на БОС - в частта, с която е допусната съдебна делба
на посочения имот и са определени съсобствениците и правата в съсобствеността, е
оставено в сила.
Нищожно е съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидно
решение. За да е валидно, решението следва да бъде постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав (в този смисъл е Решение № 202/07.04.2020 по гр.дело
№2832/2018 г. на ВКС, ГК, ІV отделение). За да е валидно, съдебното решение трябва да е
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, да е в писмена форма и да е
подписано. За да е валидно, решението трябва да изразява волята на съда по начин, който
позволява да се изведе, макар и чрез тълкуване, нейното съдържание. Когато волята на съда
не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост на решението, то е нищожно. В
този смисъл е Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2018 г., IV г. о., ГК ,
постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласно което нищожност на съдебното решение е
налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на
волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251
ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК.
В настоящия случай твърдението в исковата молба е за нищожност на решението
на ВКС поради абсолютна неразбираемост на волята на съда по отношение на допуснатия
до делба недвижим имот поради това, че в диспозитива на решението на ВКС, с цел
индивидуализация на делбения имот, съдът прави препратка към две скици, за които е
приел, че е налице идентичност при графично отразяване на процесния имот. Ищецът
твърди, че такова съвпадение и идентичност по разположение, граници, конфигурация и
пр.не е налице, нещо повече графичното отразяване на спорния имот по скицата към
констативен акт за непълноти и грешки по кадастралния план (л.52 от гр.д.4008/2014 г. на
БРС) и по скица-проект № 35470 от 15.09.2011 г. на СГКК-гр.Бургас (л.51 от делото) не
само се разминава, но и са взаимно изключващи се.
Съдът намира за неоснователни така наведените твърдения за неяснота по
отношение на допуснатия до делба недвижим имот.
Отново следва да се посочи, че в настоящото производство целта на съда не е да
ревизира постановения съдебен акт по отношение на неговата правилност, нито дори да го
тълкува, а само да установи – разбираема ли е изразената от съда воля в диспозитива на
4
решението.
В настоящия случай ВКС издивидуализирайки допуснатия до делба недвижим
имот е посочил, че имотът, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор
*** по кадастралната карта на гр.Бургас, е със следната индивидуализация: имот от 3333
кв.м. в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор***, означен на комбинирана
скица на л.186 от гр.д.4008/2014 г. на Районен съд-Бургас към заключението от 04.09.4015 г.
на вещото лице Илка Бакалова, съставляваща неразделна част от настоящото решение,
идентичен с имота по скица-проект № 35470 от 15.09.2011 г. на СГКК-гр.Бургас /лист 51 от
гр.д. № 4008/2014 г. на Районен съд-Бургас/ и скицата към констативен акт за непълноти и
грешки в кадастрален план с описани координатни точки /лист 52 гр.д. № 4008/2014 г. на
Районен съд-Бургас/. Съдът е посочил, че процесният имот е идентичен с имота по скица-
проект № 35470 от 15.09.2011 г. на СГКК-гр.Бургас и скицата към констативен акт за
непълноти и грешки в кадастрален план с описани координатни точки, а не че границите на
имота по комбинираната скица на л.186 от гр.д.4008/2014 г. на Районен съд-Бургас към
заключението от 04.09.4015 г. на вещото лице Илка Бакалова, са идентични с границите на
имота по скица-проект № 35470 от 15.09.2011 г. на СГКК-гр.Бургас /лист 51 от гр.д. №
4008/2014 г. на Районен съд-Бургас/ и скицата към констативен акт за непълноти и грешки в
кадастрален план с описани координатни точки /лист 52 гр.д. № 4008/2014 г. на Районен
съд-Бургас, т.е.индивидуализацията на делбения имот по граници и конфигурация, съгласно
решението на ВКС, е съгласно комбинираната скица на л.186 от гр.д.4008/2014 г. на
Районен съд-Бургас към заключението от 04.09.4015 г. на вещото лице Илка Бакалова,
съставляваща неразделна част от решението на ВКС.
Ето защо, според настоящия състав, не е налице неразбираемост на волята на
съда, изразена в диспозитива на решение № 147/2017 г. от 09.01.2018 г. по гр.д.615/2017 г.
по описа на ВКС, ІІ гр.о. по отношение на индивидуализацията на допуснатия до делба
недвижим имот, която неразбираемост да води до нищожност на съдебния акт.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260131 от 25.01.2021 г. по гр.д.208/2020 г. по описа
на Бургаски районен съд.
Решението може да се обжалва пред върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5