О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260049 08.01.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми януари две хиляди и двадесет и първа година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
като разгледа
докладваното от съдията
- докладчик МАВРОДИЕВА
частно гражданско дело № 3421 по
описа за 2020 година.
Производството е
образувано по частна жалба на ,,А.“ ЕООД ***против разпореждане № 262345 от 06.11.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 4574/2020 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта с която се претендира сумата 14.23
лв. – административни разноски и сумата 18.38 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство.
Частният
жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането в
обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният
съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените
суми. Претендира разноски за държавна такса.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.“ ЕООД ***срещу М.С.К.
за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 100 лв. - главница; 14.23 лв. – административни
разноски; 18.63 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
10.32 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 18.08.2019 г.; законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда. В заявлението е посочено, че
вземането произтича от договор за поръчителство по кредит от 04.02.2019г. Посочено
е, че кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно с
договорна лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по договора за
поръчителство. Задължението станало изискуемо и на 21.09.2020г. заемодателят
изпратил до поръчителя искане за плащане. Поръчителят изпратил уведомление на
длъжника на 21.09.2020г. и на 24.09.2020г. изпълнил задължението му. Моли съдът
да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за посочените по –
горе суми.
С обжалваната част
на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,А.“ ЕООД ***е
поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 14.23 лв. –
административни разноски и сумата 18.38 лв.
– възнаграждение по договор за поръчителство, като е приел, че уговорките
за административни разноски и възнаграждение по договор за поръчителство, са
нищожни, поради противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал.
1 и 3
и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице
обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на
територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В процесното правоотношение по предоставяне
на потребителски кредит са налице неравноправни клаузи. Макар отношенията между
кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство,
при изложените от заявителя факти и основания става ясно, че се касае за
свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват
самостоятелно. Както е посочено в заявлението договорът за потребителски кредит
не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност
и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане
на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни
плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на
отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор,
ясно прозира целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на
допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от
основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно
максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на
Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като
приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от
което ясно прозира целта му - да обезпечи гарантиран доход, без да има
сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно
обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е
нормален, разбираем и наложил се в практиката, ясно е, че с него се постига
гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услуга-поръчителство.
Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае
дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази възможност. На практика с него се
предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави,
което отново насочва към противоречие с чл. 10а, ал.
4 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на
чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на
чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. В случая административните
разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са индивидуализирани, а са определени общо и не е ясно за какво са
и дали реално такива са правени. Предвид противоречието й с императивни правни норми,
клаузата в договора за административни разноски, на основание чл.21 от ЗПК е нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-
Въззивният съд намира, че посочените по-горе клаузи от
договора за поръчителство носят всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете
на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП
са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от
т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното
противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи
да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание
заявлението да бъде отхвърлено.
Предвид
изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е
неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК
като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262345 от 06.11.2020 г., постановено
по ч. гр. д. № 4574/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: