Определение по дело №3421/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260049
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20205500503421
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 260049                                             08.01.2021г.                            гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                   ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на осми януари                                                           две хиляди и двадесет и първа година

в закрито заседание в следния състав:

     

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ          

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                                  ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                                                                       

като  разгледа  докладваното  от  съдията  -  докладчик   МАВРОДИЕВА

частно гражданско дело  № 3421 по  описа  за  2020 година.

 

Производството е образувано по частна жалба на ,,А.“ ЕООД ***против разпореждане № 262345 от 06.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 4574/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта с която се претендира сумата 14.23 лв. – административни разноски и сумата 18.38 лв.  – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и  необоснованост на разпореждането в обжалваната част. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми. Претендира разноски за държавна такса.

 

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

 

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.“ ЕООД ***срещу М.С.К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 100 лв. -  главница; 14.23 лв. – административни разноски; 18.63 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 10.32 лв. договорна лихва за периода от 21.05.2019 г. до 18.08.2019 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за поръчителство по кредит от 04.02.2019г. Посочено е, че кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума, заедно с договорна лихва, както и дължимото възнаграждение на поръчителя по договора за поръчителство. Задължението станало изискуемо и на 21.09.2020г. заемодателят изпратил до поръчителя искане за плащане. Поръчителят изпратил уведомление на длъжника на 21.09.2020г. и на 24.09.2020г. изпълнил задължението му. Моли съдът да издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника за посочените по – горе суми.

С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,А.“ ЕООД ***е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 14.23 лв. – административни разноски и сумата 18.38 лв.  – възнаграждение по договор за поръчителство, като е приел, че уговорките за административни разноски и възнаграждение по договор за поръчителство, са нищожни, поради противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК.

Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице неравноправни клаузи. Макар отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от заявителя факти и основания става ясно, че се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в заявлението договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение, с уговорени акцесорни плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, ясно прозира целта да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й ще надвиши многократно максимално допустимият размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено като приоритетно, дори пред основното задължение по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му - да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, така и за поръчителя.

Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е нормален, разбираем и наложил се в практиката, ясно е, че с него се постига гарантиране на сигурен доход без насреща да е престирана услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази възможност. На практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което отново насочва към противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая административните разноски за извънсъдебно събиране на вземането не са индивидуализирани, а са определени общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. Предвид  противоречието й с императивни правни норми, клаузата в договора за административни разноски, на основание чл.21  от ЗПК е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-2011 г., ч.т.д. 797/2010 г., ІІ т.о.). По спорния въпрос по делото, за правомощията на заповедния съд да се позове на нищожност, без да е сезиран с възражение, ако констатира наличие на неравноправна клауза е налице и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е дадено задължително тълкуване на транспонираната в законодателството ни Директива 93/13/ЕИО. Съгласно това решение, не се допуска правна уредба на държава-членка, която не дава възможност на съда, в който и да е етап на производството, да преценява служебно неравноправния характер на клауза на договор. В този смисъл, съдът в заповедното производство разполага с правомощия да извърши служебно проверка дали предявеното вземане не произтича от неравноправна клауза и ако констатира наличието на такава клауза, заявлението следва да бъде отхвърлено.

Въззивният съд намира, че посочените по-горе клаузи от договора за поръчителство носят всички белези на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като нарушават изискването за добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 -  т. 19 ЗЗП са изброени възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 20 на чл. 143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се приемат за нищожни като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде отхвърлено.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е неоснователна. Разпореждането в обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 262345 от 06.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 4574/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: