РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-13 15.05.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет
и първи януари две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1862 по описа за 2019 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е за втори път пред
въззивната инстанция, след като с решение
№ 144 от 22.11.2019 г., постановено по т.д.№ 2579/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., ТК, е отменено
въззивно решение № ІV-41/11.05.2018 г. по възз.гр.д.№ 1332/2017 г. по описа на БОС и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Д.Д. ***, подадена чрез пълномощник адв.Христо
Минчев, против Решение № 69/19.05.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 914/2016 г. по описа на от РС – Несебър, с което съдът е
постановил следното:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор за замяна на недвижими имоти
между „Кристи Плюс“ ООД, ЕИК ********* и „ВарнаИнвест България“ ООД, ЕИК
*********, обективиран в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */21.08.2014
г. на нотариус Елена Дионисова – рег.№ 190 на НК, действаща в района на PC-Варна,
вписан под вх.рег.№ 18378, дв.вх.рег.№ 18179, акт № 166, том 47, дело № 9871/21.08.2014
г. при СВп. при PC-Варна и под вх.рег.№ 7568, дв.вх.рег.№ 7487, акт № 196, том
24, дело № 4357/27.08.2014 г. при СВп при PC-Несебър, на основание чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и чл.302 ТЗ и чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВарнаИнвест България“ ООД, ЕИК *********, с
управител Андрий Корочанский, гражданин на У., роден на *** г. и и по отношение на Д.Д.Д.,
ЕГН **********, че „Кристи Плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, комплекс „Роял сън“, aп.*,
представлявано от едноличния собственик и управител Олег Петрович Трубников,
гражданин на Р. ф., роден на *** ***, *, с постоянен адрес — Р., С. П., бул.Л.
п. № *, вх.*, ап.*, е собственик на празно дворно място в с.Равда, съставляващо
урегулиран поземлен имот XXIII- 460 в кв.22 Б по плана на с.Равда, общ.Несебър,
към 2011 г. с площ от 680 кв.м., при граници по документ за собственост – улица,
УПИ XXII-460 и УПИ XXIV - 460, заснет като ПИ с идентификатор 61056.502.429 по КККР
на с.Равда, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 695 кв.м., при съседи:
ПИ №№ 61056.502.430, 61056.502.431, 61056.502.423 и 61056.502.540.
С
решението „ВарнаИнвест България" ООД и Д.Д.Д. са осъдени да заплатят
на „Кристи Плюс“ ЕООД сумата от 2660 лв.
за направените по делото разноски.
Въззивникът Д.Д.Д. изразява
недоволство от решението на НРС, като счита същото за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при неправилно прилагане
на материалния закон и в противоречие със съдебната практика и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Според въззивника, ищецът е атакувал две
сделки с искане за констатиране на тяхната нищожност и признаване правото на
собственост на ищеца върху процесния недвижим имот в с.Равда, общ.Несебър.
По отношение на
сделка № 1 (между ищеца „Кристи плюс“ ЕООД и ответника „Варна Инвест България“ ООД
за замяна на недвижими имоти), въззивникът счита, че не е ясно какво е приел
районния съд относно твърдените основания – противоречие с добрите нрави и
липса на еквивалентност на престациите, тъй като не е посочил какво приема в
настоящия случай, поради което липсва произнасяне по това твърдение на ищеца. В
тази връзка, се счита, че предвид чл.9 ЗЗД не е налице противоречие с добрите
нрави и не може да се приеме, че насрещната престация в случая може да се
приравни на липса на такава, а следва да се има и предвид, че става въпрос за
сделка между свързани лица. Сочи се също, че е допуснато съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, тъй като от обжалваното решение не става ясно
разграничението в мотивите на съда относно твърдяните основания – липса на
съгласие, недобросъвестност на приобретателя и противоречие със закона. В тази
връзка, въззивникът счита, че изводът на съда за липса на съгласие поради
недобросъвестност, с оглед приключилото съдебно производство по чл.29 ЗТР, противоречи
на правилното прилагане на чл.26 ЗЗД, ЗТР и последиците на решението по чл.29
ЗТР, като сочи, че сделка № 1 (замяна) е действителна и вещно транслативният й ефект
е настъпил, защото при сключването й страните са били представлявани от лица с
представителна власт – законните им представители, вписани в ТР и при спазване
на законовите изисквания, като по този начин всяка от тях по сделката е
придобила правото на собственост върху заменения недвижим имот. Сделката за
замяна е сключена на 21.08.2014 г. и е вписана на същата дата в СВ-Несебър, а исковата
молба за отмяна на вписването на Андрий Корочанский като управител и съдружник
на „Кристи плюс“ ООД е подадена в БОС на 07.08.2014 г., но по делото не са
представени доказателства кога същата е връчена на г-н Корочанский и по този
начин не се установява недобросъвестност от негова страна към момента на
сключване на сделката за замяна, като не се установява знание лично от
Корочанский.
Във въззивната
жалба се поддържа заявеното с писмения отговор от ответника възражение по
чл.301 ТЗ, като се счита, че дори и да се приеме, че Корочанский е действал без
надлежна представителна власт, неговите действия са били потвърдени от
търговеца-ищец. В тази връзка се сочи, че сделката за замяна е сключена на
21.08.2014 г., а исковата молба за обявяването й за нищожна е предявена в НРС
на 28.10.2014 г., т.е. два месеца по-късно. Според въззивника, след като ищецът
твърди, че от края на м.юли е научил за настъпилите обстоятелства по партидата
му в ТР и е уведомил нотариусите в района на НРС, не става ясно защо е предявил
иск за нищожност на сделката за замяна повече от два месеца по-късно, а не се е
противопоставил веднага след узнаването. Сочи се, че по делото няма данни и не
се твърди ответникът „Варна Инвест България“ ООД да е бил веднага и незабавно
уведомен за такова противопоставяне, като са изминали повече от два месеца
между вписването на сделката за замяна, което е станало известно на ищеца
веднага, по негови думи, а и като се има предвид оповестителния ефект на
вписването на сделката и завеждането на иск за нейната нищожност, който факт не
е ясно кога е стигнал до знанието на ответното дружество. Според въззивника, периодът
от над два месеца не може да се приеме за попадащ в същината на израза
„веднага“ по смисъла на чл.301 ТЗ, тъй като този период е твърде дълъг, за да
се приеме, че това е своевременно и незабавно действие. Освен това, липсват
данни кога исковата молба по т.д.№ 375/2014 г. на БОС е била връчена на
Корочанский и няма как да се приеме, че към момента на сключване на договора за
замяна страните са действали недобросъвестно с цел да увредят ищеца. По тези
съображения въззивникът счита, че ищецът не е оборил презумпцията на чл.301 ТЗ
и това предполага потвърждаване на действията, извършени без представителна
власт, за което се позовава на т.3 от ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС, ОСГК. Сочи
също, че наличието на съгласие за сключване на сделката недвусмислено се
установява и от заявената воля в нотариалния акт за извършване на замяната.
Посочва, че горните възражения изобщо не са били обсъдени от районния съд, което
е съществено процесуално нарушение.
На следващо
място, въззивникът оспорва като неправилен извода на съда за наличие на
твърдяното от ищеца основание за нищожност – противоречие със закона, като се счита,
че съдът не е съобразил фактическата обстановка и приложното поле на чл.289 и
чл.302 ТЗ във връзка с чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД. Изложени са доводи, че
хипотезата на чл.289 ТЗ изисква наличието на валидно сключена сделка, при която
дадена страна да злоупотреби с придобитите по сделката права, упражнявайки ги
единствено с намерение да увреди другата страна, т.е. превратното увреждащо
упражняване на права по валидна сделка. В тази връзка се сочи, че настоящият
спор относно сделка № 1 (замяната) касае действителността на сделката и валидността
на сключването и настъпването на правните й последици (придобиване на права и вещно-транслативния
ефект), поради което се счита, че твърдението на ищеца за противоречие със
закона по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.289 ТЗ се явява недоказано и
неоснователно, а решението на съда е неправилно.
По отношение на сделка
№ 2 (за покупко-продажба между ответниците „Варна Инвест България“ ООД и Д.Д.)
се излагат оплаквания, че отново с неясна и непоследователна логика съдът е
приел, че тази сделка също не е породила правно действие, поради нищожността на
предходната сделка. Според въззивника, доколкото първата сделка е действителна,
то втората сделка също е действителна, поради което решението на съда е
неправилно. В тази връзка се счита, че след като исковата молба е вписана след
извършването на сделка № 2, то придобитите от въззивника Д. права са
противопоставими на ищеца, поради което е необяснимо защо съдът, аргументирайки
се със събраните писмени и гласни доказателства е приел, че вторият ответник
също е недобросъвестен. Сочи се, че доказателствата установяват единствено, че
вторият ответник е преговарял и придобил собствеността преди вписване на
исковата молба, но не и да е знаел за наличието на спор между Корочанский и
Трубников, поради което въззивникът счита, че изводът на съда относно
недобросъвестност на втория ответник е неправилен и не е обоснован със
събраните по делото доказателства. Посочва се също, че спрямо сделка № 2 не са
въведени от ищеца твърдения за нищожност на същите основания като за сделка № 1,
т.е. съдът не е бил сезиран с такъв спор.
Въззивникът Д.Д.
оспорва решението на НРС и в частта за разноските, като счита, че съдът
неправилно е приел, че правната и фактическа сложност на делото обосновава
завишение на адвокатското възнаграждение до 1000 лв., като неправилно са
присъдени и разноски за двамата процесуални представители на ищеца (по 1000 лв.
за всеки адвокат, т.е. общо 2000 лв.), което е в противоречие с нормата на
чл.78, ал.1 ГПК.
В заключение, моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове, респ. исковете да бъдат отхвърлени
спрямо втория ответник; да се присъдят съдебните разноски за двете инстанции,
респ. да се уважи жалбата в частта за разноските и да се отмени обжалваното
решение в частта за адвокатското възнаграждение, като същото се присъди в
минималния размер от 621.72 лв. за един адвокат. Не се правят нови доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна „Кристи плюс“ ЕООД,
подаден чрез пълномощници адв.Дeсислава Николова и адв.Станислава Попова, в който са
изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита се, че не са налице твърдяните от въззивника процесуални
нарушения, тъй като съдът не дължи произнасяне по
всички евентуални искове,
а само по отношение на иска,
който смята за основателен. Посочва се, че
въззивникът неволно или умишлено е изброил шест основания, а
не четири,
колкото са били заявени от ищеца,
като изначално неправилно е възприел и интерпретирал всеки
от предявените искове и съответния им фактически състав. Оспорва се като неоснователно възражението в жалбата за липса на произнасяне на съда по претенцията за противоречие
на сделката с добрите нрави,
изразяващо се в липса на еквивалентност на престациите, като се сочи, че съдът
е уважил главния иск и затова не дължи произнасяне по този евентуален иск, освен това е налице
формирана воля на съда по този иск, по делото са били събрани доказателства, подкрепящи
твърдението за нееквивалентност на престациите и в този смисъл дори
да е налице процесуално нарушение при разглеждането на иска, същото не е от естество да
повлияе върху правилността на решението. Счита
се също, че въззивникът неправилно е
интерпретирал
фактическият състав на предявените искове, като се сочи, че
предявеният и уважен главен иск е с правно основание чл.26, ал.2 предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ, за
уважаването на който се изисква доказване на липса на валидно учредена
представителна власт от формално вписания като управител на „Кристи плюс“ ООД
Корочанский, липса
на съгласие на действителния собственик и представляващия дружеството Олег
Трубников, както
и установяване недобросъвестност на приобретателя. Последното е необходимо, предвид
обстоятелството, че по време на сделката управител на „Кристи плюс“ ООД е бил
Корочанский, който
е заличен въз основа на съдебно решение по иск по чл.29 ЗТР
и това последващо заличаване няма обратно действие, освен
за недобросъвестни лица и затова е било необходимо да се обори презумпцията за
добросъвестност на приобретателя по чл.10 ЗТР. При това положение, целият
фактически състав включва както установяване на липса на съгласие на
действителния собственик и управител, така и недобросъвестността на приобретателя „Варна Инвест
България“ ООД.
В тази връзка се споделят изводите на
съда, който е съобразил хронологичния ред на събитията и е стигнал до
точен и обоснован извод за нищожността на първата сделка. Оспорва се възражението на ответника Д. по чл.301 ТЗ,
като се сочи, че Трубников в нито един момент след
узнаване за неправомерните действия на Корочанский не е бездействал и не може
да се направи извод за потвърждаване действията на търговеца, поради което според въззиваемата страна твърдението,
че не е оборена презумпцията на чл.301 ТЗ е несъстоятелно и
лишено от правна и фактическа логика. Оспорва
се като неоснователно и възражението на въззивника за неправилно приложение на чл.289 и чл.302 ТЗ,
като се счита, че това възражение е направено
изолирано от всички събрани доказателства и установени факти и връзки между
тях, така
и при неотчитане на поредицата от правни действия, извършени от
Корочанский при и по повод сделка № 1, за което се излагат пространни
съображения. Споделят се изводите на НРС, че
след като сделка № 1 е нищожна,
то сделка №
2 не може да породи вещно-правно действие, като се счита за ирелевантно обстоятелството, че
исковата молба е била вписана след извършване на сделка № 2. В тази връзка се сочи, че макар
да са налице индиции за недобросъвестност на втория ответник Д., тъй
като не е в предмета на доказване, с оглед предявените претенции, съдът не дължи анализ
и мотивиране дали има такава недобросъвестност или не, поради което всички
аргументи в жалбата за пороци на решението в тази насока са неоснователни. По
отношение на присъдените разноски се сочи, че присъденият хонорар е
справедлив и съответен на фактическата и правна сложност на делото, като съдът е съобразил тези
обстоятелства, а
не броя на адвокатите.
Моли въззивния съд да потвърди изцяло
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по исковата молба на „Кристи плюс“ ЕООД против
„ВарнаИнвест България“ ООД и Д.Д.Д., с която са предявени следните обективно и
субективно съединени установителни искове:
– против „ВарнаИнвест
България“ ООД е предявен иск за прогласяване нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор за замяна на
недвижими имоти между „Кристи плюс“ ООД, ЕИК ********* и „ВарнаИнвест България“
ООД, ЕИК203145316, обективиран в Нотариален акт № */21.08.2014 г., т.*,
рег.№ *, дело № */2014 г. на нотариус Елена Дионисова – рег.№ 190 на НК,
действаща в района на PC-Варна, на няколко заявени при условията на
евентуалност основания: чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ – липса на
съгласие, чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, чл.26, ал.2,
предл.4 ЗЗД – липса на основание и чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и
чл.302 ТЗ – противоречие със закона;
– против „Варна Инвест България“ ООД и Д.Д.Д. е
предявен положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено
спрямо двамата ответници, че ищецът „Кристи плюс“ ЕООД е собственик на следния
недвижим имот – празно дворно място в с.Равда, съставляващо УПИ XXIII-460 в кв.22Б
по плана на с.Равда, общ.Несебър, към 2011 г. с площ 680 кв.м., при граници по
документ за собственост – улица, УПИ XXII-460 и УПИ XXIV - 460, заснет като ПИ
с идентификатор 61056.502.429 по КККР на с.Равда, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10
м/, с площ от 695 кв.м., при съседи: ПИ №№ 61056.502.430, 61056.502.431, 61056.502.423
и 61056.502.540.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцовото
дружество е собственик на процесния имот в с.Равда, придобит по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
*/21.09.2011г., том *, рег.№ *, дело № */2011г. на нотариус М.Бакърджиева – рег.№
110 на НК, район на действие РС-Несебър. Твърди се,
че в края на м.юли 2014 г. управителят и едноличен собственик на „Кристи плюс“
ЕООД – Олег Трубников разбрал, че без неговото знание и участие са вписани
следните промени по партидата на дружеството със Заявление А4, вх.рег.№ ***49 на
АВ-Варна – приемане на Андрий Корочанский за съдружник; увеличаване на
капитала; заличаване на Олег Трубников
като управител; вписване на Андрий Корочански за управител; сключване на нов
дружествен договор между Олег Трубников и Андрий Корочански. По повод подадена
от Олег Трубников искова молба по чл.29 ЗТР така вписаните по партидата на
дружеството обстоятелства били обявени за несъществуващи с Решение №
79/15.04.2015 г. по т.д.№ 375/2014 г. по описа на БОС, влязло в сила на
10.06.2016 г. Твърди се, че междувременно, след вписването на посочените
по-горе промени в ТР, Андрий Корочанский като представляващ „Кристи плюс“ ООД
се е разпоредил със собствения на дружеството недвижим имот в с.Равда, като на
21.08.2014 г. е бил сключен договор за замяна между „Кристи плюс“ ООД и
„ВарнаИнвест България“ ООД, обективиран в Нотариален акт № */21.08.2014 г., том *, рег.№ *, дело № */2014
г. на нотариус Елена Дионисова, рег.№ 190 на НК, действаща в района на PC Варна. С договора за замяна „ВарнаИнвест България“
ООД, представлявано от управителя Андрий Корочански е прехвърлил на „Кристи
плюс“ ООД, представлявано също от Андрий Корочански, вписан към този момент за
управител на дружеството, недвижим имот – дворно място в с.Детелина, общ.Долни
чифлик, обл.Варна, с площ от 465 кв.м., съставляващо част от ПИ № 30, включени
в УПИ XIII-30, в кв.36 по плана на с.Детелина, целият с площ от 620 кв.м., а в замяна
на така прехвърления имот „Кристи плюс“ ООД, представлявано от Андрий
Корочански е прехвърлил на първия ответник „ВарнаИнвест България“ ООД,
представлявана от Андрий Корочански, процесния недвижим имот в с.Равда, общ.Несебър,
представляващ ПИ с идентификатор
61056.502.429 по КККР на с.Равда, с площ от 680
кв.м. След извършване на замяната, на 15.10.2014 г., „ВарнаИнвест България“ ООД, представлявано по пълномощие от Д.Д.Д., е продало процесния
имот в с.Равда – ПИ с идентификатор 61056.502.429 на втория ответник Д.Д.Д.,
като продажбата е обективирана в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */15.10.2014 г. на нотариус Мария Бакърджиева – рег.№ 110 на НК, с район на
действие РС-Несебър.
Твърди се, че на
28.10.2014г. Олег Трубников е депозирал в РС-Несебър искова молба с
вх.№7726/28.10.2014 г., с която е атакувал извършените разпореждания на замяна
и продажба на собствения на „Кристи плюс“ ЕООД недвижим имот в с.Равда, противопоставяйки
се от името на дружеството на извършените отчуждавания. По исковата молба е
било образувано гр.д.№ 897/2014 г. по описа на РС-Несебър (впоследствие
прекратено), а исковата молба е била вписана на
31.10.2014 г. в СВ при
НРС и на 10.11.2014 г. в СВ при ВРС. С това вписване бил осуетен последващ
опит за продажба на имота на ищцовото дружество от страна на втория ответник Д.Д.,
който на 03.11.2014 г. се е опитал да препродаде имота.
Ищецът е изложил твърдения, че сключеният на 21.08.2014 г. договор за замяна
е нищожен на няколко евентуални основания. На първо място се сочи, че на
основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ
замяната е извършена без надлежно учредена представителна власт на
представляващия ищцовото дружество Андрий Корочанский, при липса на съгласие от
действителния собственик и представляващ дружеството Олег Трубников и с
участието на недобросъвестния приобретател „ВарнаИнвест България“ ООД. Наведени
са твърдения, че вписаните обстоятелства, в това число и приемането на Андрий
Корочанский за съдружник и избора му за управител на дружеството-ищец са
несъществуващи от самото им вписване, приключилото съдебно производство по
чл.29 ЗТР установява, че Олег Трубников не се е подписвал и не е присъствал на
това ОС, като „ВарнаИнвест България“ ООД е недобросъвестен приобретател и не
може да се ползва от защитата по чл.10 ЗТР, тъй като е бил запознат с
нелегитимността на Аднрий Корочанский за управител на „Кристи плюс“ ООД и с
липсата на представителната му власт. На следващо място се сочи, че на основание
чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД замяната е извършена в противоречие с добрите нрави, при
твърдения за значителна нееквивалентност на насрещните престации – имотът в
с.Детелина, общ.Долни Чифлик е с пазарна стойност не повече от 4 000 евро,
а имотът в с.Равда е с пазарна стойност не по-малко от 120 000 евро. Като
следващо основание за нищожност на замяната е посочена нормата на чл.26, ал.2,
предл.4 ЗЗД – липса на основание, като се твърди, че търговските дружества
функционират с цел печалба, а в случая такава не само не е реализирана, но е
налице и загуба за ищцовото дружество, поради което се счита, че липсва кауза
на сделката за това дружество. Последното посочено основание за нищожност е
извършването на замяната в противоречие на закона – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.289 и чл.302 ТЗ, като се твърди, че ответното дружество е извършило
замяната с имота на ищцовото дружество единствено с цел увреждане на последното
и при знание за нищожното вписване на мнимия съдружник и управител Андрий
Корочанский, без да е положена дължимата грижа на добрия търговец при сключване
и изпълнение на търговските сделки, като със сделката е облагодетелствано
неправомерно ответното дружество, а ищцовото дружество е увредено. По тези
съображения, ищецът счита, че замяната е нищожна и първият ответник
„ВарнаИнвест България“ ООД не е придобил правото на собственост по силата на
сключения договор за замяна, а по отношение на втория ответник – Д.Д. се твърди,
че същият не е придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като
продавачът по сделката за покупко-продажба „ВарнаИнвест България“ ООД не е
собственик и не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.
При първото разглеждане на делото от въззивния съд, по
повод оставяне без движение на исковата молба, ищецът е уточнил предявените в
условията на евентуалност искове за нищожност на договора за замяна, като е
посочил, че предявеният главен иск е с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ – липса на съгласие, а останалите евентуални искове са в
следната поредност: 1/. по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД – противоречие с добрите
нрави, 2/. по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД – липса на основание, и 3/.по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и
чл.302 ТЗ – противоречие със закона.
В депозирания
пред районния съд писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът Д.Д.Д. е оспорил
предявените искове като неоснователни с доводи за действителност на процесните сделки и извършването им при спазване
на изискванията на закона, поради което се счита, че същите са породили
вещно-транслативния си ефект и
собствеността върху процесния имот е прехвърлена на новия собственик, като двамата
ответници и приобретатели по сделките са
добросъвестни страни. Твърди се, че
първата сделка (за замяна) е била сключена
от лица с представителна власт – законните представители, вписани в ТР към
датата на сключването й и при спазване
на законовите изисквания, поради което всяка от страните по сделката е придобила
собствеността върху заменения й недвижим имот. Сочи се, че по делото не са представени
доказателства за това кога е връчена на г-н Корочанский исковата молба на
ищеца, подадена пред БОС на 07.08.2014 г., като не се установява
недобросъвестност от страна на същия към момента на сключване на
процесната сделка за замяна. Ответникът Д. е изложил твърдения, че той е действал добросъвестно при закупуването на имота в с.Равда, тъй като по партидата в Имотния регистър
на „Кристи плюс" ООД не са били налице данни за спор относно имота, а по
партидата на същото това дружество в ТР не е имало данни за оспорване на
представителната власт на Андрий Корочанский, тъй като спирането на регистърното
производство е било вписано на 20.11.2014 г. Ответникът
аргументира добросъвестността си и с обстоятелството, първата сделка за замяна и втората продажбена сделка са извършени и вписани в имотния регистър преди подаването от ищеца на 28.10.2014 г. на исковата
молба по гр.д.№ 897/2014 г. по описа на НРС, поради което се счита, че и двете
сделки са проявили своя вещно-транслативен ефект. В тази връзка се сочи, че гр.д.№ 897/2014 г. на НРС е било прекратено с Определение № 531/13.08.2015 г., тъй като исковата молба е била подадена от лице без представителна власт (Олег Трубников), което към
момента на завеждане на делото не е било вписано като управител на дружеството,
като така се обосновава от ответника извод, че тази изкова молба не би могла да
се отрази върху добросъвестността на страните по сделката. Отделно, в отговора
се твърди, че липсата на
представителна власт или съгласие не се явява последица от решението за обявяване на несъществуващи обстоятелства в
регистърното производство, за което ответникат
се позовава на ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС, ОСГК, както и че наличието или липсата на
добросъвестност може да доведе до
относителна недействителност/унищожаемост на сделката
за замяна, но не и до нейната абсолютна
недействителност. С писмения отговор
ответникът Д. е направил възражение, че действията на Андрий Корочанский са били потвърдени от ищеца по смисъла
на чл.301 ТЗ, тъй като сделката за замяна е била сключена на 21.08.2014 г., а исковата молба за обявяването й за
нищожна е предявена в НРС едва на 28.10.2014 г. и след като ищецът твърдял, че от края на м.юли е научил за настъпилите
обстоятелства по партидата му в ТР и че е уведомил нотариусите в района на НРС, то същият не се е противопоставил
веднага и не е оборил презумпцията на чл.301 ТЗ. Оспорени са и твърденията на ищеца за нищожност на сделката за замяна на
заявените в исковата молба основания
за което са изложени съображения.
Ответникът „ВарнаИнвест
България” ООД не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по
предявените искове.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, и съдебно-икономическа експертиза,
ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил заявените в исковата молба основания за нищожност
на договора за замяна, като е приел за неоснователни твърденията на ищеца за
нищожност на сделката поради липса на основание – чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД и поради
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, тъй като в оспорения
договор е посочено неговото основание „замяна“ и е определена дължимата
насрещна престация. Районният съд е приел, че искът е основателен и доказан на
останалите две твърдяни в исковата молба основания за нищожност на договора за
замяна – заявена от ищеца като главна претенция по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД,
вр. чл.301 ТЗ- поради липса на съгласие и евентуалната претенция по чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и чл.302 ТЗ- противоречие със закона. В тази връзка е
прието, че липсва съгласие за сделката от действителния собственик и
представляващ „Кристи плюс“ ЕООД Олег Грубников, поради липсата на надлежна
представителна власт на Андрий Корочанский, представляващ ищцовото дружество към
момента на замяната с оглед обявените за несъществуващи вписаните по партидата
на дружеството обстоятелства, както и при установена недобросъвестност на
приобретателя „ВарнаИнвест България“ ООД, представлявано също от Андрий
Корочански, който е знаел, че действителния собственик и управител на ищцовото
дружество не е изразил съгласие. С оглед установената нищожност на сделката за
замяна, районният съд е приел за основателен и иска по чл.124, ал.1 ГПК, тъй
катоответниците са придобили имота по правоприемство след нищожен договор,
който не поражда правни последици и последващите разпореждания са без
бещно-транслативно действие. В тази връзка, съдът е счел за неоснователни
възраженията на втория ответник, че е действал добросъвестно при покупката, без
да е имал съмнения, че продавача не е собственик на имота или че е
компрометирана представителната власт на прехвърлителя-първия ответник, като
НРС е приел, че тази теза е опровергана от събраните писмени и гласни
доказателства. По горните съображения, с обжалваното решение
районният съд е прогласил нищожността на
договора за замяна на основание чл.26,
ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ – поради липса на съгласие и по чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и чл.302 ТЗ – поради противоречие със закона, както и е
приел за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик
на процесния имот в с.Равда.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт.
След преценка
на събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира следното:
Фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не се спори между страните, като във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящата
инстанция я възприема изцяло и препраща към нея,
като не е необходимо въззивния съд отново
да преповтаря събраните пред районния съд доказателства.
С оглед служебното задължение на въззивната инстанция да следи за
правилното квалифициране на спора, БОС намира, че районният съд е дал правилна
правна квалификация на предявените искове.
Настоящият съд констатира обаче, че първата инстанция не е спазила
поредността, в която е следвало да бъдат разгледани евентуално съединените
искове за недействителност на договора за замяна. Съдебната практика е постоянна
и последователна в становището, че исковете за нищожност /недействителност/ на
сделка на
две или повече основания са предявени винаги в условията на евентуалност, като начинът на съединяването им и поредността на
разглеждането им не зависи от волята на ищеца, а от естеството на материалните правоотношения, тъй като никоя сделка не може да
бъденищожна на повече от едно основание. Поради това, каквато и поредност на
исковете да е посочил ищеца, във всички случаи съдът е длъжен да разгледа
основанията за нищожност според тежестта на порока и в поредност от най-тежкия –
противоречие със закона или заобикалянето му, през по-леките пороци – липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на
морала, липса на форма. В този смисъл е практиката на ВКС, която се споделя от
настоящия състав – Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/2014 г. на ВКС,
ІV г.о., Решение № 226/08.12.2016 г. по гр.д.№ 1349/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
Решение № 199/12.07.2016 г. по гр.д.№ 583/2016 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №
97/08.12.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г. на ВКС, І т.о. и др.
С
оглед горното, в конкретния случай на първо място е следвало да се разгледа заявената
с исковата молба претенция за нищожност на договора за замяна по чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и чл.302 ТЗ – поради противоречие със закона с
твърдения за извършване на сделката с цел увреждане на ищцовото дружество и
неполагане грижата на добрия търговец. В случай на отхвърляне на тази
претенция е следвало да се разгледат като евентуални останалите заявени претенции
за нищожност на договора в следната поредност: по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД – липса на основание, по
чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ – липса на съгласие и по чл.26, ал.1,
предл.2 ЗЗД – противоречие с добрите нрави. В случая, НРС не е спазил
посочената поредност за разглеждане на евентуално съединените искове за
нищожност според тежестта на твърдяните от ищеца пороци, но въззивният съд
намира, че така допуснатото процесуално нарушение не е от естество да доведе до
недопустимост на съдебния акт в определена негова част.
Настоящият инстанция намира, обаче, че това нарушение се е отразило на
правилността на обжалваното решение, която следва да бъде проверена от
настоящата инстанция само в рамките на наведените от въззивника оплаквания,
тъй като съгласно нормата на чл.269 ГПК при проверката за правилността на
първоинстанционното решение въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
По оплакванията във въззивната жалба, настоящият съд намира следното:
Неоснователни са доводите на въззивника, че ищецът е атакувал и двете
сделки (за замяна и за продажба) с искане за констатиране на тяхната нищожност.
В случая, с исковата молба се претендира прогласяване нищожността единствено на
първата сделка – по договора за замяна, сключен между „Кристи плюс“ ООД и
„ВарнаИнвест България“ ООД, на няколко основания. По отношение на втората
сделка – по договора за покупко-продажба, сключен между „ВарнаИнвест България“
ООД и Д.Д.Д., не е предявен иск за нищожност на сделката и съответно такъв иск
не е разглеждан от районния съд, поради което доводите на въззивника в този
смисъл са неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба, че
от мотивите на решението на НРС не ставало ясно на кое от заявените основания съдът
е приел, че договорът за замяна е нищожен. В случая, в мотивите на решението си
районният съд е изложил съждения по всички заявени от ищеца основания за
нищожност на договора за замяна, макар и да не е спазил посочената по-горе
поредност за разглеждането им (от най-тежкия порок към по леките пороци). Така,
в мотивите съдът е приел за неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на
договора поради липса на основание (чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД) и поради
противоречие с добрите нрави (чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД), като не е формулирал
отхвърлителен диспозитив за тях. НРС е уважил иска за нищожност като
основателен и доказан на предявените основания по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр.
чл.301 ТЗ– при липса на съгласие и по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и чл.302 ТЗ – поради противоречие със закона. Предвид това, въззивния съд намира, че не
е налице противоречие и неяснота в мотивите, а волята на съда е ясно изразена и
е намерила отражение във формирания диспозитив в решението, в който са посочени
и двете основания, на които съдът е приел, че договорът за замяна е нищожен.
Както бе посочено, при иск за нищожност на договор на няколко основания,
съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения
от ищеца порок в поредност от най-тежкия към по-леките пороци. Предвид това, в
случая главният иск за нищожност на договора за замяна е този с правно
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и
чл.302 ТЗ – поради противоречие със закона, а евентуални са исковете на
останалите заявени основания в поредност: по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД – липса на основание, по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД,
вр. 301 ТЗ – липса на съгласие и по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД – противоречие с
добрите нрави. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от посочените
основания, разгледани според тежестта на порока от най-тежкия към по-леките
пороци, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени останалите
евентуално съединени искове, основани на по-леки пороци, поради което не може
да се произнася с диспозитив в решението си по тези искове, а постановеното по
тях решение подлежи на обезсилване като недопустимо.
По отношение на главния иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.289 и чл.302 ТЗ: Въззивният съд намира за основателни възраженията на
въззивника, тъй като не е налице твърдяното
от ищеца
основание за нищожност на процесния договор за замяна, като сключен в противоречие на закона. Хипотезата на нищожност
по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е налице, когато са
нарушени императивни норми на закона. Достатъчно е обективно противоречие с
правна норма или правен принцип, като последният трябва да бъде изведен и
обоснован, ако не е изрично формулиран. В настоящия случай, противоречието със закона е обосновано
с твърдения, че замяната е извършена единствено с
цел увреждане на ищцовото дружество и неправомерно облагодетелстване на
ответника „ВарнаИнвест България“ ООД, представляващия го Андрей Корочанскии и
приобретателя Д.Д., което ищецът счита, че е в противоречие с нормите на чл.289
и чл.302 ТЗ. Разпоредбата на чл.289
ТЗ не допуска упражняването на право въз основа на търговска сделка, ако то се
извършва само с намерение за увреждане на другата страна, т.е. касае се за
забрана за злоупотреба с право. Нарушението на тази забрана обаче поражда единствено
деликтна отговорност за лицето при наличието и на другите предпоставки за
ангажиране на гражданската отговорност на деликвента. А съгласно чл.302 ТЗ,
длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на
добрия търговец, т.е. нормата изисква осъществяването на квалифицирана грижа
при изпълнение на задълженията по търговската сделка. При това, следва да се
има предвид, че злоупотребата с право по смисъла
на чл.289 ТЗ и неполагането на грижата
на добрия търговец по чл.302 ТЗ, нямат отношение към
действителността, респ. недействителността на правната сделка, каквито са целените
от ищеца правни последици от приложението на тези разпоредби, а към санкциониране
упражняването на право, основано на действителна правна сделка, но упражнявано
по превратен спрямо обичайните му цел и предназначение начин – единствено за
увреждане на противната страна, респ.
неполагане на дължимата грижа при извършване на сделката. Следователно, нарушаването на
посочените законови норми уреждат отношения, които са извън валидното действие
на търговската сделка и в този смисъл, дори и поведението на страните по процесния
договор за замяна да се отклонява от изискванията на чл.289 и чл.302 ТЗ, това
не съставлява основание за нищожност на договора, поради противоречие със
закона (Решение № 124/11.07.2016 г. по гр.д.№ 6220/2015 г. на ВКС, І г.о.).
Ето защо, договорът за замяна от 21.08.2014 г.,
обективиран в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2014 г., не е нищожен на твърдяното от ищеца
основание – поради противоречие със закона, поради което предявеният главен иск
по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и чл.302 ТЗ е неоснователен. Изводите на
първоинстанционния съд в обратния смисъл са неправилни и като е уважил главния
иск съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази
част и вместо него така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск за нищожност на
договора за замяна поради противоречие със закона, на разглеждане подлежи първия
евентуален иск за нищожност по чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД – поради липса на
основание. В случая, НРС е взел становище в мотивите на решението за
неоснователност на соченото от ищеца основание за нищожност на договора, поради
липса на основание, но не е формулирал отхвърлителен диспозитив за този иск.
При това положение, пред въззивния съд не е налице предмет на проверка на
първоинстанционното решение и БОС не следва да се произнася по този въпрос, още
повече, че във въззивната жалба липсват възражения по приетото от НРС, а освен
това за въззивника-ответник не е налице и правен интерес от обжалване на
решението в тази част, тъй като доводите на съда се съдържат единствено в
мотивите на решението, които не подлежат на самостоятелно обжалване. За пълнота
на изложението обаче, следва да се отбележи, че процесният договор за замяна не
е нищожен поради липса на основание, тъй като в същия е
посочено основанието „замяна” и е определена дължима насрещна престация.
По отношение на втория евентуален иск за нищожност на
договора за замяна по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ – поради липса на
съгласие, въззивният съд намира следното: Неоснователно
е оплакването във въззивната жалба, че изводът на НРС за липса на съгласие
поради недобросъвестност, с оглед приключилото производство по чл.29 ЗТР,
противоречи на правилното прилагане на чл.26 ЗЗД, ЗТР и последиците на
решението по чл.29 ЗТР. Неоснователни
са и доводите
на въззивника, че
тъй като
към момента на сключването на договора
за замяна страните по него са били представлявани от лица с представителна власт и при спазване на
законовите изисквания, то
сключената сделка за замяна
е действителна и вещно транслативният
й ефект е настъпил.
Безспорно е, че сделката за замяна, обективирана в Нотариален акт № */2014 г., чиято нищожност се претендира, поради липса на съгласие, е
извършена на 21.08.2014
г., когато за управител на „Кристи плюс“
ООД е вписан Андрий
Корочанский, и преди заличаването
на това вписване в Търговския регистър. При това,
страните
по процесния договор
действително са били представлявани от законните си представители, вписани
към този момент в ТР. Безспорно е също, че при
изповядването на сделката Андрий Корочанский е
представлявал като управител и двете дружества-заменители „Кристи плюс“ ООД и „ВарнаИнвест България“ ООД. В случая, обаче, на 07.08.2014 г.,
т.е. преди сключването на договора за замяна, Олег Трубников е подал пред БОС
искова молба против „Кристи плюс“ ООД, с правно основание чл.29 ЗТР
за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства, заявени
за вписване в ТР със
Заявление А4, вх.рег.№ ***49 на
АВ-Варна – за
приемане на Андрий
Корочанский за съдружник в дружеството; увеличаване на
капитала; заличаване на Олег Трубников
като управител и вписване на Андрий
Корочански за управител
на дружеството, както и сключването на нов дружествен договор между Олег Трубников и Андрий
Корочански. Безспорно
е, че по така подадената искова молба по чл.29 ЗТР вписаните по партидата на
дружеството обстоятелства са обявени за
несъществуващи с Решение № 79/15.04.2015 г. по т.д.№ 375/2014 г. по описа на
БОС, влязло в сила на 10.06.2016 г.
Тук следва да
се има предвид, че предявяването на иск с правно
основание чл.29 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) няма за правна
последица забрана или временно спиране на възможността вписаният в ТР законен
представител да извършва действия и сделки от името и за сметка на дружеството.
В случай, че
искът с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ бъде уважен, въз
основа на влязлото в сила решение на съда ще бъдат заличени вписани в ТР неверни или несъществуващи
обстоятелства, като
последиците от заличаването им са уредени в чл.8 ЗТРРЮЛНЦ – „Заличаването на вписването прекратява занапред действието
на вписването“, като вписването има действие до
заличаването му по отношение на третите добросъвестни лица, съгласно чл.141,
ал.6 ТЗ. Следователно,
до заличаването на вписването в ТР, вписаните обстоятелства
имат действие по отношение на третите лица, сключили сделки с
дружеството и вътрешните отношения между съдружниците не са им
противопоставими. Но в разпоредбата на чл.10,
ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е
предвидено, че
само трети добросъвестни лица могат да се позоват на вписването, дори
ако вписаното обстоятелство не съществува.
Това означава, че ако се установи, че
третото лице е недобросъвестно,
то не може да се ползва от защитата на горецитираните
правни норми. Добросъвестни са тези трети лица, които не са знаели, че
вписаното обстоятелство в действителност не съществува към момента на
извършване на съответното правно действие, а недобросъвестни – тези, които са
знаели. В тази връзка, за да е налице в случая недобросъвестност на дружеството-заменител
„ВарнаИнвест България“ ООД при сключване на сделката за замяна, следва да бъде
установено, че представляващият го Андрий Корочански е знаел, че действителен собственик
на капитала и
законен представител на „Кристи
плюс“ ООД е Олег Трубников и вписаните обстоятелства за назначаване на Андрий
Корочанский като управител на
дружеството в действителност не съществуват, от което би следвало, че същият не е могъл да изрази валидно съгласие от страна на това дружество
за сключване на
сделката.
В настоящия
случай, след преценка на доказателствата по делото, въззивният съд намира, че
ответното дружество „ВарнаИнвест България“ ООД е недобросъвестно лице и не може
да се ползва от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ. В случая, ищецът твъри, че
договорът за замяна е нищожен поради липса на съгласие, тъй като „Кристи плюс“ ЕООД
е било представлявано от лице без надлежна представителна власт – вписаният в
ТР като управител Андрий Корочанский, при липса на съгласие от действителния
собственик на капитала и представляващ дружеството – управителят му Олег
Трубников и с участието на недобросъвестния приобретател-заменителя „Варна Инвест
България“ ООД, представлявано от управителя Андрий Корочанский. Както бе
посочено по-горе, безспорно е по делото, че исковата молба по чл.29 ЗТР (ЗТРРЮЛНЦ) е
подадена на 07.08.2014 г., преди сключването на оспорения договор за замяна на
21.08.2014 г., а при извършването на сделката двете
дружества-заменители са представлявани от едно и също лице, вписано в ТР като
техен управител – Андрий Корочански. При това положение, съдът намира, че Андрий
Корочанский като законен представител-управител на „ВарнаИнвест България“ ООД е
знаел, че в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства по партидата на другата
страна по договора за замяна – „Кристи плюс“ ООД, в т.ч. включването му за съдружник и вписването му за управител на
дружеството.
Знанието на Андрий Корочанский за несъществуването на вписаните в ТР
обстоятелства по партидата на ищцовото дружество се установява от мотивите на
съдебното решение по т.д.№ 375/2014 г. на БОС и потвърждаващото го въззивно
решение по в.т.д.№172/2015 г. на БАС, от които става ясно, че същият е
представлявал при сключването на договора за замяна „Кристи плюс“ ООД като
вписан в ТР негов управител и съдружник, макар да му е било известно, че тези
вписвания са били извършени въз основа на неистински документи и действителният
собственик на капитала и законен представител на дружеството – Олег Трубников
не е правил каквито и да било волеизявления и не е давал съгласие относно
включването на Корочанский като съдружник и избора му за управител на
дружеството, нито е давал съгласие за сключване на процесния договор за замяна.
Ето защо и с оглед на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира,
че ответникът-заменител „ВарнаИнвест България“ ООД, представляван от управителя
Андрий Корочанский, не е трето добросъвестно лице, а е недобросъвестна страна, поради
което не може да се ползва от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и не може да
се позове успешно на действието на вписването на несъществуващите обстоятелства,
като за недобросъвестността на ответното дружество е без значение кога неговият
управител е узнал за предявения от Олег Трубников иск по чл.29 ЗТР ЗТРРЮЛНЦ),
след като Андрий Корочански е знаел, че по партидата на „Кристи плюс“ ООД са
били вписани несъществуващи обстоятелства. Изложените съображения водят до
извода за липса на изразено валидно съгласие от страна на ищцовото дружество
при извършването на договора за замяна, което е обуславя неговата нищожност на
това основание.
Тук следва да се
обсъди направеното от ответника Д. с писмения отговор на исковата молба и
поддържано във въззивната му жалба възражение за прилагане на презумпцията по
чл.301 ТЗ, което настоящият съд намира за неоснователно. Съгласно чл.301 ТЗ,
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. В случая, извършената сделка за замяна е с търговски характер,
предвид качеството на търговци на страните по нея (чл.286, ал.3 ТЗ), което
обуславя приложението на специалната норма на чл.301 ТЗ, изключваща общото
законово правило за потвърждаване на сделка по чл.42, ал.2 ЗЗД. При търговските
сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец
на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне
на търговеца веднага след узнаването на извършените правни действия без
представителна власт. В разпоредбата на чл.301 ТЗ незабавното противопоставяне
от страна на търговеца на сключена без представителна власт сделка е обвързано
с момента на узнаването й, като не са въведени някакви специални изисквания за
способа, по който търговецът узнава за нея.
С оглед
събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за неоснователно
възражението на въззивника Д., че след като ищецът твърдял, че от края на м.юли
е научил за настъпилите обстоятелства по партидата му в ТР и е уведомил
нотариусите в района на НРС, същият не се е противопоставил на сделката за
замяна веднага след узнаването, като така е потвърдил същата. Съгласно чл.301 ТЗ, противопоставянето на сделката от търговеца е свързано с нейното узнаване,
поради което е ирелевантно, че Олег Трубников е узнал за вписаните в ТР
обстоятелства по партидата на ищцовото дружество в края на м.юли 2014 г., както
е без значение и кога Андрий Корочанский е получил исковата молба по т.д.№
357/2014 г. по описа на БОС, като възраженията на въззивника в тази връзка са
неоснователни.
В случая,
договорът за замяна е сключен на 21.08.2014 г., а първата искова молба за
обявяването му за нищожен е предявена на 28.10.2014 г. По тази искова молба е
било образувано гр.д.№ 897/2014 г. по описа на НРС, което обаче е било
прекратено от съда, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца
Олег Трубников като управител на „Кристи плюс“ ЕООД с оглед съществуващото към
този момент вписване в ТР на Андрий Корочанский за управител на дружеството и
неприключилото производство по т.д.№ 357/2014 г. на БОС по чл.29 ЗТР ЗТРРЮЛНЦ)
за обяваване за несъществуващи на вписаните обстоятелства по партидата на
дружеството. Освен това, от събраните гласни доказателства (св.Димитрова),
които съдът кредитира като обективни и незаинтересовани, се установява, в хода
на посоченото търговско дело, след няколкократното обжалване на отказите на
съда да допусне обезпечение на иска по чл.29 ЗТР ЗТРРЮЛНЦ) чрез налагане на
възбрана върху процесния имот в с.Равда, Олег Трубников е узнал за извършеното
разпореждане по договора за замяна, при което на 28.10.2014 г. в НРС е била
подадена първата искова молба за прогласяване нищожността на сделката. При това
положение, настоящият съд не споделя доводите на въззивника, че в рамките на
два месеца ищецът е бездействал и този период не попадал в същината на израза
„веднага“ по смисъла на чл.301 ТЗ. Следва да се има предвид, че употребената в
нормата на чл.301 ТЗ дума „веднага“ в никакъв случай не означава, че
противопоставянето на търговеца трябва да бъде направено на същия или на
следващия ден от извършването на действията без представителна власт, доколкото
това противопоставяне е обвързано с узнаването за тези действия. А в случая, от
гласните доказателства е установено, че Олег Трубников е узнал за сделката в
по-късен момент от сключването й, като след узнаването се е противопоставил на
нейното извършване с подаването на исковата молба по гр.д.№ 897/2014 г. на НРС
на 28.10.2014 г. От друга страна, следва да се отбележи също, че
противопоставянето по смисъла на чл.301 ТЗ следва да се направи от търговеца. В
този смисъл, до влизане в сила на решението по т.д.№ 357/2014 г. на БОС за
обявяване за несъществуващи вписаните обстоятелства по партидата на ищцовото
дружество и тяхното заличаване в ТР Олег Трубников не би могъл да се легитимира
като законен представител и управител на „Кристи плюс“ ЕООД и да оспорва
сключения договор за замяна, поради която причина е било прекратено и
образуваното по иска за нищожност производство по гр.д.№ 897/2014 г. на НРС.
Неоснователно е и позоваването на въззивника на ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС,
ОСГК, доколкото в конкретния случай по делото е установена
недодобросъвестността на заменителя по процесната сделка „ВарнаИнвест България“
ООД и следващата от това невъзможност да се ползва от защитата по чл.10, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ и чл.141, ал.6 ТЗ. Ето защо, настоящата инстанция намира, че ищецът се
е противопоставил на действията на Андрий Корочанский веднага след узнаването
на сделката, поради това което не е налице потвърждаването й по смисъла на
чл.301 ТЗ, като изложените в този смисъл възражения от въззивника са
неоснователни.
Предвид гореизложеното, Бургаският окръжен съд
намира, че договорът за замяна от 21.08.2014 г., обективиран в Нотариален акт №
*, том *, рег.№ *, дело № */2014 г., е нищожен на заявеното от ищеца
основание по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ – при липса на съгласие,
поради което предявеният иск е основателен и правилно е бил уважен от районния
съд, като решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в тази част.
Тъй като
въззивният съд споделя изводите на НРС за основателност на втория евентуален
иск за нищожност на договора за замяна по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ, то е отпаднало вътрешнопроцесуалното условие, под което е предявен третия
евентуален иск по чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД – поради противоречие с добрите
нрави. Ето защо, районният съд, макар и да е взел становище по този иск в
мотивите на решението, правилно не е постановил диспозитив за неговото
отхвърляне, а настоящият съд не следва да се произнася по третата евентуална
претенция и да обсъжда наведените в тази
връзка доводи от въззивника.
По предявените положителен установителен иск за
собственост по чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд намира следното:
Ищецът „Кристи плюс“ ЕООД се легитимира като
собственик на процесния недвижим имот в с.Равда на основание Нотариален акт за
покупко-продажба № *, т.VІІ, рег.№ *, дело № */21.09.2011
г. на нотариус Мария Бакърджиева, като твърди, че ответниците нямат
противопоставими му права, тъй като „ВарнаИнвест България“ ООД не е станало
собственик на имота, поради нищожност на сключения договор за замяна, а
договорът за покупко-продажба, сключен между ответното дружество и ответника Д.Д.Д.
няма вещно-прехвърлителен ефект, тъй като продавачът не е притежавал правото на
собственост върху имота, предмет на продажбата.
Въззивнит съд намира, че с оглед основателността на
предявения иск за нищожност на договора за замяна, сключен между „Кристи Плюс“ ООД
и „Варна Инвест България“ ООД, сделката не е породила правните си последици и заменителят
„ВарнаИнвест България“ ООД не е придобил правото на собственост върху имота в
с.Равда. Поради
това, последвалата сделка покупко-продажба на имота, сключена между „ВарнаИнвест
България“ ООД и въззивника Д.Д.Д., макар и да е действителна, не е притежава
вещно-прехвърлителен ефект, тъй като купувачът не може да придобие правото на
собственост, което праводателят му не притежава. Договорът за покупко-продажба
е действителен договор, който обаче не поражда вещен ефект по отношение на
неговия приобретател, тъй като действителният собственик на имота не е загубил
правото си на собственост (в този смисъл – Решение № 854/29.12.2010 г. по
гр.д.№ 578/2010 г. на ВКС, IV г.о.).
Купувачът Д.Д. не може да придобие повече права от своя праводател и щом
като „ВарнаИнвест България“ ООД не е бил собственик на имота, то и въззивникът Д.
не е могъл да придобие правото на собственост върху него, която последица е в
резултат на обстоятелството, че действителният собственик „Кристи плюс“ ЕООД не е загубил своите права.
Ето защо, БОС
намира, че предявеният положителен установетелен иск по чл.124, ал.1 ГПК е
основателен и правилно е уважен от районния съд, поради което решението му
следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на жалбата против първоинстанционното решение в частта
за разноските, въззивният съд намира съката за основателна. В случая, НРС
правилно е уважил направеното от ответника Д. възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
като е приел, че адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, следва да бъде
намалено на 1000 лв. Районният съд обаче не е съобразил нормата на чл.78, ал.1 ГПК, съгласно която на страната се присъжда възнаграждение за един адвокат,
поради което възраженията на въззивника са основателни. При това положение,
обжалваното решение следва да се отмени в частта за разноските, в която на „Кристи плюс“ ЕООД са присъдени направените пред
първата инстанция разноски за сумата над 1660 лв. до присъдените 2660 лв.
При този изход
на делото и направените от страните искания по чл.78 ГПК, съдът намира, че с оглед
уважаването на иска за нищожност и иска за собственост, на въззивника Д. Д. не му се следват
направените пред настоящата инстанция разноски, поради което искането му за
присъждането на такива е неоснователно. Основателно се
явява искането на въззиваемото дружество „Кристи плюс“ ЕООД, като същото е представило
доказателства за заплатени възнаграждения на двама адвокати – 1219 лв. на адв.Николова
и 1219 лв. на адв.Попова. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, на страната
следва да се присъдят разноски за възнаграждение на един адвокат, поради което въззивникът
Д. следва заплати на въззиваемото дружество сумата от 1219 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото производство. На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна „Кристи плюс“ ЕООД и
направените разноски пред ВКС. Видно от представения в касационното
производство договор за правна защита, дружеството е заплатило сумата от 3000
лв. за възнаграждение на двама адвокати – адв.Николова и адв.Попова. Както бе
посочено, съгласно чл.78, ал.1 ГПК на страната се дължи възнаграждение за един
адвокат, поради което въззивникът Д. следва да заплати на въззиваемото
дружество сумата от 1500 лв. за направени разноски в производството пред ВКС.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 69/19.05.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 914/2016 г. по описа на от РС – Несебър, В
ЧАСТТА, с която прогласена нищожността
на сключения на 21.08.2014 г. договор за замяна на недвижими имоти между
„Кристи Плюс“ ООД, ЕИК ********* и „ВарнаИнвест България“ ООД, ЕИК *********, обективиран
в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */21.08.2014 г. на нотариус Елена
Дионисова – рег.№ 190 на НК, действаща в района на PC-Варна, на основание
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и чл.302 ТЗ – поради противоречие със закона, КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Кристи
Плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър,
к.к.“Слънчев бряг“, комплекс „Роял сън“, aп.*, представлявано от едноличния
собственик и управител Олег Петрович Трубников, против „ВарнаИнвест
България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Македония“ № 74,
предстанлявано от управителя Андрий Корочанский, с
правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.289 и
чл.302 ТЗ – за прогласяване нищожността, поради противоречие със закона, на сключения на 21.08.2014 г. договор за
замяна на недвижими имоти между „Кристи Плюс“ ООД, ЕИК ********* и „ВарнаИнвест
България“ ООД, ЕИК *********, обективиран в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *,
дело № */21.08.2014 г. на нотариус Елена Дионисова – рег.№ 190 на НК, действаща в
района на PC-Варна.
ОТМЕНЯ решение №
69/19.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 914/2016
г. по описа на от РС – Несебър, В ЧАСТТА за
разноските, с която „ВарнаИнвест България“ ООД, ЕИК ********* и Д.Д.Д., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят на „Кристи Плюс“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото
разноски за сумата над 1660 лв. до присъдените 2660 лв. за разноски.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/19.05.2017 г., постановено по гр.д.№
914/2016г. по описа на от РС – Несебър, В ЧАСТТА, с която е прогласена
нищожността на сключения на 21.08.2014 г. договор за замяна на недвижими имоти
между „Кристи Плюс“ ООД, ЕИК ********* и „ВарнаИнвест България“ ООД, ЕИК
*********, обективиран в Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */21.08.2014 г. на нотариус
Елена Дионисова – рег.№ 190 на НК, действаща в района на PC-Варна, на основание
чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД, вр. чл.301 ТЗ – поради липса на съгласие, както и В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на „ВарнаИнвест
България“ ООД, ЕИК *********, с управител Андрий Корочанский, и по отношение на
Д.Д.Д., ЕГН **********, че „КРИСТИ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, комплекс „Роял сън“, aп.*,
представлявано от едноличния собственик и управител Олег Петрович Трубников, Е
СОБСТВЕНИК на празно дворно място в с.Равда, съставляващо урегулиран поземлен
имот XXIII-460 в кв.22Б по плана на с.Равда, общ.Несебър, към 2011 г. с площ от
680 кв.м., при граници по документ за собственост – улица, УПИ XXII-460 и УПИ
XXIV - 460, заснет като ПИ с идентификатор 61056.502.429 по КККР на с.Равда,
трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване /до 10 м/, с площ от 695 кв.м., при съседи: ПИ №№ 61056.502.430,
61056.502.431, 61056.502.423 и 61056.502.540.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Кристи плюс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Несебър, к.к.“Слънчев бряг“, комплекс „Роял
сън“, aп.*, представлявано от едноличния собственик и управител Олег Петрович
Трубников, сумата от 1219 лв.
за направените разноски във въззивното производство пред БОС и сумата от 1500 лв. за направените разноски в
касационното производство пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.