Решение по дело №299/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 211
Дата: 23 юли 2018 г. (в сила от 10 октомври 2018 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20182330200299
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 211/23.7.2018 г.

гр. Ямбол 23.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –  наказателно отделение,VІІІ  състав в публично заседание на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година:

                                                                                          Председател:Радостин Радиев

секретар Я. С.

като разгледа докладваното от съдия Радиев

АНД № 299/18 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  жалба на „ХИМ КОМЕРС 2009“ ЕООД гр. Ямбол против Наказателно постановление № 47-0000006/19.02.2018г. , издадено от Началник ОО“АА“ гр.Ямбол, с което на дружеството, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от ЗАвП.,  на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В жалбата се навеждат доводи  за  неправилност и незаконосъобразност  на атакуваното Наказателно постановление, като издадено в нарушение на материалния и процесуален закон и и се иска неговата отмяна.

 В съдебното заседание жалбоподателят,  редовно призован, чрез процесуалния си представител подържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление.

Административно-наказващият орган , редовно призован- не изпраща представител.

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

 

На 31.01.2018 год. е извършена тематична проверка от служители на ОО“АА“ Ямбол на дружеството жалбоподател, притежаващо лиценз на Общността.

В хода на проверката свидетелят П. и колегата му Т.констатирали, че дружеството е назначило на работа на 07.09.2017 год. И. С. И., като шофьор на цистерна без същия да отговаря на изискванията за психологическа годност – без валидно удостоверение за психологическа годност. За констатираното нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП , на дружеството жалбоподател е съставен АУАН на 31.01.2018 год.

В последствие, на 19.02.2018 год. е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 13.03.2018 год.

 

Горната фактическа обстановка  съдът прие за установена от показанията на разпитания по делото свидетел, като и от приложените  и приобщени по делото писмени доказателства – АУАН, НП, трудов договор № 74/07.09.2017 год., справка от ТД НАП ,справка в регистър за психологическите изследвания.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неснователна.

При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН: акта за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение, и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Съдът не  споделя доводите на процесуалния представител на дружеството, че в АУАН и Наказателното постановление липсва посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. На жалбоподателя е вменено нарушение , че на 07.09.2017 год. е назначил на работа И.С. И. без валидно удостоверение за психологическа годност. Мястото на извършване на нарушението е седалището на дружеството , което е в гр. Ямбол. Датата 31.01.2018 год. е датата на констатиране на нарушението и това е отразено както в АУАН, така и в наказателното постановление.

Видно от направената справка в Регистър за психологическите изследвания към 31.01.2018 год. в 10:00 часа водача И. С. И. не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било валидно до 10.01.2016 год. Представеното от жалбоподателя удостоверение за психологическа годност № 454217 на И. С. И., издадено на 31.01.2018 год. е ирелеванто, тъй като към момента на назначаването на работа – 07.09.2017 год. И. е бил без валидно удостоверение за психологическа годност.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за  маловажност на нарушението, тъй като с нищо не се отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид. Нещо повече, назначения, като водач И. е бил без валидно удостоверение за психологическа годност в продължение на близо пет месеца от назначаването му на работа.

 

Съгласно чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, лицензираните водачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 7, ал. 3. Такава е издадената от министъра на транспорта Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, в глава четвърта, на която с наименование "Документи за извършване на обществен превоз на товари" е регламентирано изискване по време на работа водачът задължително да представя при поискване на контролните органи документи, между които документи за психологическа годност - чл. 89, т. 11.

Правилно е ангажирана и административно наказателната отговорност на дружеството по чл.96 г, ал.1 от ЗАвП предвиждащ имуществена санкция в размер 3000 лв. за назначаване на  работа на  водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.Наложената имуществена сакция е строго определена от законодателя и не може да бъде намалявана от съда.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

               

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 47-0000006/19.02.2018г. , издадено от Началник ОО“АА“ гр.Ямбол, с което на“ХИМ КОМЕРС 2009“ ЕООД, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от ЗАвП.,  на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

           Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                         

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: