РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Снежана Апостолова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 9411 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Предявен
иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищцата Б.И.Г., ЕГН ********** чрез пълномощника й адв. Р.М. е предявила
против „Д.З.“ АД, *** иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания от телесни увреждания,
настъпили в резултат на ПТП на 03.05.2015 г. в размер на сумата от 150 000
лв., както и имуществени вреди в размер на сумата от 1 847 лв. за направени
разходи по лечението, ведно със законна лихва върху посочените суми от датата
на деликта до окончателното им изплащане и разноските по делото.
Ищцата
твърди, че е пострадала в следствие на ПТП, вина за което има водачът на л.а.
марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *******, А.К.М..
За автомобила е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника.
Моли съда да постанови решение,с
което да уважи предявения иск ведно със законните последици.
Ответникът
„Д.З.“ АД оспорва иска по основание и по размер, възразява срещу размера на
обезщетението за неимуществени вреди с твърдението,че е силно и необосновано
завишен. На следващо място оспорва претенцията за имуществените вреди поради
недоказаност на необходимостта от извършването на посочените разходи, както и
при недоказаност на пряката причинно-следствена връзка между конкретния разход
и лечението.
Помагачът
на ответника И. П. Г.не е взел становище
по делото.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
представената по делото присъда № 26 от 10.04.2017 г. на Хасковски районен съд
по нохд № 213/2017 год. влязла в сила на 25.04.2017
год., както и от Протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него
албум се установява, че на 03.05.2015 г. в гр. Хасково, А.К.М. при управление
на МПС – лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******
е нарушила правилата за движение по пътищата , а именно- чл.6 т.1 ЗДвП, чл.63
ал.2 т.2 ППЗДвП и чл.25 ал.1 ЗДвП, като предприела
забранена маневра – ляв завой на път с двойно непрекъсната линия М2 и така
предизвикала ПТП при условията на независимо съпричиняване
с И.П. Г., който управлявал
изпреварващия в този момент мотоциклет „Джилера Пиаджо“ с рег. № У1789А, в следствие на което по
непредпазливост причинила телесни повреди на Б.И.Г.-возеща се на мотоциклета
като пътник.
От
присъдата се установява,че водачът на мотоциклета не е имал правоспособност за
управлението му.
Установено
е и няма спор,че за лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ ******* към момента на процесното ПТП е бил с валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответната ответното дружество.
От приетата съдебно-
медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните се
установява, че в следствие на претърпяното ПТП ищцата по делото е получила
следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на главата 5/1 см.,
фрактура на дясната бедрена кост, закрита в средната част на диафазата с разместване по дължина и фрактура на дясното колянно капаче. Приета е по спешност в МБАЛ Хасково, ден след това е преместена в МБАЛ
„Е.“ Пловдив където е оперирана на 04.05.2015 год. като за бедрената кост е
направена кръвна репозиция и метална остеосинтеза с вътрекостен заключващ пирон с 2 винта, а за колянното капаче – 2 Киршенерови
игли.Изписана е на 18.05.2015 год. да домашно лечение.
Според експерта
ищцата е изпитвала силни болки и страдания около 20 дни след увреждането,средни
по интензивност за около 2 месеца и по
леки такива при възстановяването си до шестия месец.
След проведения
личен преглед е установено, че процесните фрактури на дясната бедрена кост и колянно капаче са зараснали и ищцата е възстановена след
понесената травма от процесното ПТП по отношение на работоспособност и
ежедневна битова дейност. На същата предстои изваждане на импланта
от дясната бедрена кост, свързано с 3-дневна хоспитализация и нова оперативна
интервенция.
Свидетелят Е.П.Г.
/майка на ищцата/ установява, че след претърпянато
произшествие в рамките на месец и половина преди дъщеря й да започне да ходи с
патерици се е нуждаела от обслужване във всякакво отношение, от което изпитвала
неудобство. Предвижвала се е с патерици до започване на рехабилитацията около 4
месеца след получаването на травмите. Оплаквала се е от болки при раздвижването
и от рехабилитацията и дори понастоящем й е трудно да стои права.
По делото са представени медицинска документация и фактури за
претърпените от ищцата имуществени вреди
Епикриза за ИЗ № 7833 от 2015 г.; Епикриза за ИЗ № 14065/952 от
2015г.;Разписка, ведно с касов бон към нея от 04.05.2015г.; Фактура №
10000021134/04.05.2015 г., ведно с касов бон;Фактура № **********/11.05.2015
г., ведно с касов бон;
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от него.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
За да се
приеме, че е налице непозволено увреждане е необходимо доказване наличието на
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
По отношение
извършването на деянието от страна на водача на лекия автомобил А.К.М., неговата противоправност и вината на дееца съдът е длъжен
да приеме установеното в Присъда №26 от 10.04.2017 г., която е влязла в законна
сила на 25.04.2017 г. на Хасковския районен съд, въз основа на чл.300 ГПК.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и
медицинската документация непосредствено след катастрофата се установи, че
причините за настъпилите увреждания при ищеца са процесното ПТП.
Установено е и
няма спор, че за посочения автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска
отговорност към датата на ПТП-то.
Възраженията на
ответника за необоснованост и недоказаност относно имуществените вреди под
формата на претърпени загуби изразяващи се в осъществени плащания във връзка с
лечението на пострадалата не следва да бъдат приети, тъй като не бяха
опровергани.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По неговия
размер:
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на
основание чл. 52 ЗЗД.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и
степента на увреждането, претърпените силни болки и страдания в началния период
след злополуката, престоя в болнични заведения, както и възстановителния
период. Трябва да се отчете, че ищцата е търпяла болки,страдания и неудобства в
продължение на месеци, в които се е нуждаела от грижи и обслужване като по този
начин не е могла да води пълноценен живот.
Факт е, че
пострадалата се е възстановила напълно от уврежданията,като единствената
последица в бъдеще според медика е по-бързото настъпване на дегенеративни
процеси в областта на коляното.В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетеля,че и понастоящем пострадалата не може да стои на крака.
При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и
предстояща операция за изваждане на имплантата от
дясната бедрена кост,която с оглед възрастта на ищцата е задължителна.
След като взе
предвид всички тези факти, съдът намира, че искът за неимуществените вреди е
основателен за сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането 03.05.2015 г. до окончателното й изплащане.
Съдът намира този размер за справедлив и обоснован предвид търпените от ищеца
болки и страдания и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 150 000лв., искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Искът за
имуществени вреди е изцяло доказан и оттук основателен за претендираната сума
от 1 847 лв., поради което съдът го уважава в пълния му претендиран размер.
Претендираното
от ответника независимо съизвършителство не се установи категорично-факт е с
оглед съставомерността на присъдата /чл.343,ал.3 НК/,
че водачът на мотоциклета е бил неправоспособен, но по делото не се установи
това или други негови действия или бездействия /каквито има индиции
да са налице/ да са в пряка връзка с настъпването на катастрофата.Макар в
присъдата да е посочено „независимо съизвършителство“ то липсва от съставите на
престъпленията за които водачът на автомобила е бил признат за виновен,т.е. в
тази част присъдата не е задължителна за настоящия състав.
По разноските в
производството:При този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
Ответникът
следва да заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 от ЗА в размер на 1785 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 1673
лв. и 81 лв. разноски за експертиза платена от бюджета.
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД с ЕИК *******и
адрес *** да заплати на Б.И.Г. с ЕГН ********** адв. Р.М. с адрес ***, офис 411 А на основание чл.226
ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 40 000 лв.
– обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 847 лв. имуществени
вреди в следствие на ПТП на 03.05.2015 г. ведно със законната лихва върху горните суми
от датата на увреждането - 03.05.2015 г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди над уважения размер от 40 000
лв. до претендирания такъв от 150 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *******да
заплати на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1785
лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 1673 лв. и 81 лв. разноски за
експертиза платена от бюджета.
ОСЪЖДА Б.И.Г. да заплати на „Д.З.“ АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участие на трето лице помагач на ответника- И. П. Г., ЕГН:********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: