Решение по дело №40/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20207240700040
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 111                                                28.02.2020г.                          град Стара Загора

                                    

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

               СЪДИЯ:И. ЯНКОВА

       

при секретар  Минка Петкова

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия И. ЯНКОВА

административно дело № 40 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:                                                    

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Образувано е по жалба на „Експерт 007“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики“ № 151, вх. Б , ет. 2, ап. 24, представлявано от управителите Л.И.Ш. и Т.И.Г. чрез пълномощника му адв. И.Р. против  Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-930-0042955/16.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив  при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон и постановена при съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя не били налице материално правните предпоставки за прилагане нормата на чл.118, ал.1 вр. чл. 186, т.1,б” а” от ЗДДС. Отделно релевира доводи за липса на мотиви за определяне продължителността на срока на наложената ПАМ. Описаната в заповедта фактическа обстановка била неправилно установена от административния орган. Твърди, че данъчно задълженото лице и да е извършило нарушение на данъчното законодателство то е от друг характер. Направено е искане за нейната отмяна.

 

 

 

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив  в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на 3, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в проверявания търговски обект - бензиностанция, обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ ФК-930-0042955/16.12.2019г., за което  излага подробни съображения.  

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

Видно от представения с преписката протокол за извършена проверка серия АА, № 0042955 от 08.12.2019г. служители на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – ресторант „Бизар”, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 30А, стопанисван от „Експерт 007” ООД. В хода на проверката, в 21,35 часа,  е установено, че за платено капаро от клиент на стойност 50 лева на Т.И.Г., управител не е издаден фискален бон от наличните три броя фискални устройства в обекта. Констатирана е разлика в размер на – 50 лева поради неиздаден никакъв документ за капаро на 08.12.2019 година. Извършена е контролна покупка на обща сума 35,40 лева, за която е издаден касов бон. Констатирана разлика  в касовата наличност от 50 лева  била поради неиздаден документ за капаро от 08.12.2019 г..

 

Въз основа на тези факти административният орган е приел, че жалбоподателят не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка, поради което и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС е наложил на „„Експерт 007“ ООД – запечатване на търговски обект – ресторант „Бизар”, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 30А,  стопанисван от „„Експерт 007“ ООД  и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-930-0042955/16.12.2019г , издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС, е разпоредено прилагането на ПАМ запечатване на търговски обект – ресторант „Бизар”, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев“ № 30А,  стопанисван от „„Експерт 007“ ООД  и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Органът е приел, че поради констатираната разлика в касова наличност  - 50 лева търговецът не бил издал касов бон за платено на Таня Георгиева капаро в размер на 50 лева.

 

            Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ ФК-930-0042955/16.12.2019г .

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

            Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

               Разгледана по същество жалбата е основателна, предвид следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /л. 64/ на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.

Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК.

При издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а" от ЗДДС.

 

         Заповедта не съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.. В случая не може да се направи извода, че търговецът не е издал фискален бон .Напротив той е издал касов бон за сума в 50 лева в повече, която е получена предварително от клиента под формата на капаро. Поради което жалбоподателят не е извършил нарушението неиздаване на касов бон

Независимо от изложеното до тук, обаче, така наложената принудителна административна мярка, следва да бъде отменена на друго основание. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, Принудителната мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. а" от ЗДДС не би могла и да предотврати или поправи вредните последици за фиска.

При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 10 дни е в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона.

Тези мотиви относно срока на наложената мярка са общи. Не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират изводи относно приоритета на защита. Посочените в мотивите цели "превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като такива цели законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било наложено в едно административнонаказателно производство, но не и на мерките за административна принуда. Не на последно място следва да се отбележи, че дори когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена

  С оглед направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира, че същото е неоснователно. Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита, необходима на лицето с оглед  повдигнатото му обвинение.  При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е направен с оглед личността на пълномощника.. Съгласно чл.8,ал.3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева. За да се отговори на въпроса прекомерно ли е договореното адвокатско възнаграждение следва да се имат предвид  тълкувателни решения - тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. Според първото институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него."

По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Възнаграждението следва да е съобразено с всички изисквания, на които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар, съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован, т. е. да не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е обоснован и справедлив. Поради това, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Определеният в наредбата размер на адвокатското възнаграждение е 500, 00. В настоящия случай размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е 800, 00 лв. и като такъв се явява справедлив и обоснован. Това е така, тъй като въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то доколкото присъденият размер не надвишава значително установения с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимум, настоящият съдебен състав, счита, че не са налице основания за присъждане на по-нисък размер на обезщетението за имуществени вреди.Поради което ответникът следва да заплати на жалбоподателя съдебно- деловодни разноски в размер на 825 лв., от които 25 лева – държавна такса и 800 лева договорено и изплатено адвокатско възнаграждение

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Експерт 007“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики“ № 151, вх. Б, ет.2, ап.24, представлявано от управителите Л.И.Ш. и Т.И.Г. Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-930-0042955/16.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив  при Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите  да заплати на „Експерт 007“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики“ № 151, вх. Б, ет.2, ап.24, представлявано от управителите Л.И.Ш. и Т.И.Г. направените по делото разноски в размер на 825 /осемстотин двадесет и пет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: