Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
4.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет
и пети август две хиляди и двадесета година
в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря Марияна Димова …………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №391 по описа за 2019 г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е
искова молба от „ В.Г.„ ЕООД гр. Б. срещу Д.Й.К. ***, с която
се твърди следното : По силата на
трудов договор № 51/ 14. 08. 2017 година, сключен между ищеца- като
работодател, и ответника, като работник, ответникът бил назначен на длъжност „
шофьор на автомобил над 12 тона „. Договорът бил безсрочен, с уговорено работно
време от 8 часа дневно и основно месечно възнаграждение от 1500 лева. С
допълнително споразумение от 01. 01. 2018 година към договора възнаграждението
било намалено на 510 лева.
Със Заповед № 19/ 19. 06. 2019 година
трудовото правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради неявяване на ответника на работа без уважителни причини в
периода 22. 04. 2019 год. до 25. 04. 2019 година. Това наказание не било
оспорено по съдебен ред и заповедта била влязла в сила.
В резултат на прекратяването на договора
ищецът претърпял вреди като на основание чл. 221, ал. 2 КТ работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди при срочно трудово правоотношение. В случая страните не
били уговорили срока на предизвестието за прекратяване на договора, поради
което същият следвало да се счита за едномесечен.
Предвид горното и на основание чл. 221, ал.2 КТ се иска съдът да осъди ответника да заплати обезщетение на ищеца-
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 месец, т.е.
сумата от 510 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
пълното издължаване.
Претендират се и разноските по делото.
Искът е по чл. 221, ал.2 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е
постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът не оспорва, че е
работил по безсрочен трудов договор при ищеца, но оспорва заповедта, цитирана в
исковата молба, като твърди, че същата не му е била връчвана и че към датата й
на издаване- 19. 06. 2019 година трудовото му правоотношение вече било
прекратено, но на друго основание. Твърди се , че ищецът с молба от 13. 05.
2019 година бил поискал договорът му да бъде прекратен по взаимно съгласие на
основание чл. 325, ал.1 КТ и във връзка с подадена и изпратено от него до ищеца
молба по електронен път, надлежно получено на електронния адрес на ищеца, която
да бъде считана и за предизвестие за прекратяване на договора.
Срокът на предизвестието от работника изтекъл
на 14. 06. 2019 година и трудовото правоотношение било прекратено, с оглед на
което и издадената заповед за дисциплинарно уволнение от 19. 06. 2019 година се
явявала без предмет поради вече прекратено правоотношение.
Предвид горното се иска предявения иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се и разноските по делото.
С писмено становище по отговора на исковата
молба ищецът е възразил, че между страните не е било уговаряно същите да
комуникират помежду си във връзка с трудовото им правоотношение по електронен
път и че ищецът не бил валидно уведомен от ответника за молбата по чл. 325,
ал.1 КТ.
Не
спорно по делото, че страните са били в
трудово правни отношения.
От доказателствата по делото се установи следната
фактическа обстановка:
С трудов договор № 51/ 14. 08. 2017 година, сключен между
ищеца- като работодател, и ответника, като работник, ответникът бил назначен на
длъжност „ шофьор на автомобил над 12 тона „. Договорът бил безсрочен, с
уговорено работно време от 8 часа дневно и основно месечно възнаграждение от
1500 лева. С допълнително споразумение от 01. 01. 2018 година към договора
възнаграждението било намалено на 510 лева.
С молба от 13.05.2019г.
до работодателя ответникът
поискал, на осн. чл.325,ал.1 от КТ, трудовият договор да бъде прекратен по взаимно
съгласие, като е посочено, че при липса от страна на работодателя на съгласие
за взаимно прекратяване на трудовия договор, молбата да се счита да едномесечно
предизвестие от работника за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение. Молбата била изпратена на електронната поща на работодателя на
13.05.2019г, видно от приложената разпечатка от електронна кореспонденция.
Със Заповед № 19/ 19. 06. 2019 година трудовото
правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради неявяване на ответника на работа без уважителни причини в
периода 22. 04. 2019 год. до 25. 04. 2019 година.
Тази заповед била изпратена до ответника по куриер. В
приложеното по делото фотокопие на разписка за връчване на получена куриерска
пратка не е посочено нито името, нито адреса на получателя. Със съобщения
на куриера от 21.06.19 и 27.06.2019г.
пратката е върната на подателя.
Предвид тези доказателства по делото и така
установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Считано от 14.06.2019г. трудовият договор между страните
е бил прекратен едностранно от работника, след изтичането на предизвестието на
осн. чл.326,ал.1 от КТ. Поради това заповедта от 19.06.2019г. за прекратяване
на трудовото правоотношение с наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ е
издадена при липсата на валидно действащ трудов договор. Разпоредбата на
чл.335,ал.2,т.1 от КТ свързва момента на прекратяването на трудовия договор
единствено с изтичането на срока на предизвестието. Ако в срока на предизвестието работникът е
извършил нарушение на трудовото законодателство, налагащо наказание
„дисциплинарно уволнение“, то такава заповед е следвало да бъде издадена преди
датата на изтичането на срока на предизвестието, в случая 14.06.2019г., като
процесната заповед била издадена на 19.06.2019г.
Освен това в
хипотезите на чл.195,ал.3 и чл.335,ал.2,т.3 от КТ дисциплинарното наказание се
счита, че е наложено, съответно трудовият договор е прекратен, от деня на
връчване на заповедта на работника или от деня на получаване от работника с
обратна разписка. В настоящия случай, видно от коментираната разписка на
куриера, липсват доказателства за връчването на тази заповед на работника, като
в самата заповед не е отбелязано дата на връчване или отказ на работника да
получи заповедта.
Предвид тези обстоятелства ищецът не може да търси
обезщетението по чл.221,ал.1 от КТ, поради което искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
При отхвърлянето на предявения иск основателно е искането за присъждане на ответника за сторените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер на сумата от 300, 00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Като съобрази изложеното, съдът :
Р Е Ш И :
Отхвърля
предявеният иск по чл.221,ал.2 от КТ „ В.Г.„ ЕООД ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Патриарх Евтимий“ №40, ет.5, ап.
10, със законен представител Д.С.Г. срещу Д.Й.К. ЕГН ********** *** с предявено искане ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение в размер
на сумата от 510, 00 лв.,
представляващо брутното му трудово
възнаграждение за един месец, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до пълното издължаване.
Осъжда „ В.Г.„ ЕООД
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Патриарх
Евтимий“ №40, ет.5, ап. 10, със законен представител Д.С.Г. да заплати на Д.Й.К.
ЕГН ********** *** сумата от 300, 00 лв., представляваща сторени от него
съдебни разноски по делото, ведно със законната лихва, считано от влизането на
решението в законна сила до окончателното изплащане.
Осъжда „ В.Г.„ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „Патриарх Евтимий“ №40, ет.5, ап. 10, със законен
представител Д.С.Г. по сметка на съда сумата от 50, 00 лв., представляваща
държавна така от 4% върху търсеното парично обезщетение, но не по-малко от 50,
00 лв.
Решението подлежи на обжалаване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :