РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Омуртаг, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20233510100177 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл. 409 от КЗ.
Производството по делото е образувано по предявени от Е. Д. П. ЕГН
********** от *** против „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК ********* искове за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди и лихва за
забава върху застрахователното обезщетение.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2022 година около 16.30 часа,
на път II-48 гр. Омуртаг-гр.Котел е настъпило ПТП, в което автомобилът на
ищеца е пострадал. Произшествието е причинено от М. Я. И., при управление
на лек автомобил, застрахован при ответното дружество. Водачът губи
контрол над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, при
което удря, автомобила на ищеца. Съставен е протокол за ПТП, било е
образувано и наказателно производство против виновния водач, приключило
със споразумение, в което М. И. е признал вината си. За вредите по
автомобила си, ищецът е сезирал застрахователя- ответник, като с молба с вх.
№ ОК-683874 от 23.09.2022 година е отправил искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. Такова и към момента не било изплатено.
Поради горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 100 лв., предявена като частичен иск от иск, целия в
1
размер на 10 000 лв., обезщетение за причинени на 10.08.2022 година
имуществени вреди, в резултат на ПТП. Претендира се и лихва за забава, в
размер на 7.28 лв., предявена отново като частичен иск, целият в размер на
728.22 лв. Претенцията за лихви е от датата на завеждане на щетата пред
застрахователя- 23.09.2022 година. Претендират се и разноски в
производството.
В съдебно заседание, по реда на чл. 214 от ГПК ищецът измени
претенциите си по размер, като увеличи главният иск за заплащане на
обезщетение на 3 326.05 лв. и иска за заплащане на лихва на 242.21 лв.
Ответникът оспорва предявените искове. Признава, наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
за другият участник в застрахователното събитие. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, с твърдение, че не е установено вината на другия водач,
участвал в произшествието. Твърди и съпричиняване от страна на
пострадалия, с оглед навлизане от негова страна в лентата за насрещно
движение, нарушавайки правилата за движение по пътищата. Оспорва се и
размера на предявените искове. Твърди, че в резултат на ПТП е настъпила
тотална щета, но от страна на пострадалия не е представено удостоверение за
прекратена регистрация на автомобила. Претендират се разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното: На 10.08.2022 година, около 16.30 часа на път II-48 към
километър 5+653 е настъпило ПТП, при което са се ударили два леки
автомобила единият с рег. № ****, собствен на ищеца и автомобил с рег. №
****, управляван от М. Я. И.. За произшествието е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Образувано е било и наказателно
производство против М. И., приключило със споразумение одобрено по реда
на чл. 382, от НПК, по което И. е признал вината си за това, че на 10.08.2022
година, нарушавайки правилата за движение по пътищата е причинил на две
лица средни телесни повреди, пътуващи в автомобила на ищеца.
Определението на съда е влязло в законна сила на 09.05.2023 година. В хода
на наказателното производство е установен механизма на настъпване на
произшествието. Водачът на лекия автомобил „Сеат Алхамбра“, М. И. губи
контрол над автомобила си, при скорост около 78 км/ч навлиза в лентата за
насрещно движение. Автомобилът на ищеца марка „БМВ“ се е движел със
2
скорост около 58 км/ч, но водачите не успели да избегнат удара.
Поради оспорване от страна на ответника на механизма, по който се е
случило произшествието, по делото беше назначена техническа експертиза,
неоспорена от страните и напълно възприета от съда. Съгласно експертизата
водачът на лекия автомобил марка „Сеат“ М. И., губи контрол над него и
навлиза в лентата на насрещно движещия се лек автомобил марка „БМВ“,
управляван от ищеца, при което настъпва удара между тях. По автомобила
марка „БМВ“ са причинени вреди, изразяващи се в повредени части и
системи- воден радиатор, челно стъкло, предна броня, фарове, предни
халогени, предни калници, преден капак, стъкло предна лява врата, предни
въздушни възглавници, основна предна броня, греда на радиатор. Вредите
изцяло са в резултат на ПТП. Степента на увреждане на частите и системите
на автомобила е много тежка, поради което е необходимо подмяната им с
нови такива. Налице е „тотална щета“ по лекия автомобил. Пазарната
стойност на автомобила към момента на произшествието- 10.08.2022 година е
била в размер на 4 751.50 лв. Стойността на автомобила, в състоянието, в
което се е намирал след датата на инцидента е 1 425.45 лв., съответно
размерът на обезщетението е 3 326.05 лв. Ударът се е осъществил в лентата за
движение на лек автомобил марка „БМВ“, а водачът му не е имал техническа
възможност да го предотврати. Скоростта, с която се е движел е била в
рамките на позволената, а именно около 72 км/ч. Стойността на щетите,
нанесени върху автомобила на ищеца възлиза на 4 565.40 лв.
Освен установеното от вещото лице, яснота относно механизма на ПТП,
внасят и показанията на другия участник М. Я., разпитан по делото в
качеството му на свидетел. Последният заявява, че е загубил съзнание по
време на управление на автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно
движещи се автомобили, след което се е осъществил и ударът. Показанията
на другия разпитан свидетел Д. П., не допринасят за изясняване на фактите по
делото.
Освен механизма на ПТП, в проведеното наказателно производство е
установено и вината на водача на лекия автомобил марка „Сеат“ М. М., който
е сключил споразумение, одобрено от съда и имащо характера на присъда.
Поради което и съгласно чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината
3
на дееца.
Поради горното и доколкото безспорно е установено от писмените
доказателства по делото, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП
и причинените на ищеца имуществени вреди, то следва да се ангажира
отговорността на ответното дружество за тяхното възстановяване. Безспорно
е, а и се признава от страна на ответника, че към момента на произшествието
е било налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, с другият участник в ПТП М. Я..
При така установеното съдът прави следните изводи : Съгласно нормата
на чл. 386, ал. 1 от КЗ, като приложима към спорното материално
правоотношение, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Размерът на застрахователното обезщетение се определя в
рамките на договорената застрахователна стойност, която не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. В тази насока е трайно установената съдебна
практика. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. Действителната стойност на увреденото
имущество е стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от
същия вид и със същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно
чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за
овехтяване. Съгласно експертизата, действителната стойност на пострадалия
автомобил, към датата на произшествието е била в размер на 4 751.50 лв.
Пазарната стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил с
алтернативни части, с оглед на това, че увредените части и системи, не могат
да се поправят, както и с оглед срока на експлоатация на автомобила, към
датата на ПТП-21 години, е в размер на 4 565.40 лв. След направено
изменение, по реда на чл. 214 от ГПК, искът за заплащане на обезщетение е
предявен за сумата от 3 326.05 лв., като частичен от 10 000 лв., като с оглед
установените от вещото лице размери на дължимото обезщетение, се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С отговора на исковата молба ответникът се позовава на наличието на
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, като ищецът не е представил
4
удостоверение за прекратена регистрация на процесното МПС. В случая
действително е налице надвишаване стойността на разходите за необходимия
ремонт с повече от 70 на сто от действителната стойност на автомобила,
което състояние разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ определя като тотална щета.
Не се твърди по делото, а и не са събрани доказателства, застрахователят да е
инициирал процедура за заплащане на тотал щета, в която да е изискал
приложимите към това обезщетение документи. Дори и това да е така, трайно
установената практика на ВКС, част от която е Решение № 44 от 2.06.2015 г.
на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК е, че дължимостта на обезщетението
по 386, ал. 1 от КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията
на МПС, при тотал щета.
С отговора си ответникът са позовава и на съпричиняване от страна на
пострадалия, с твърдението за нарушение от негова страна на императивни
правила за движение по пътищата, изразяващо се в навлизане на автомобила в
лентата за насрещно движение. Доказателствата по делото са безспорни, че не
автомобилът на ищеца е навлязъл в насрещното движение, а автомобилът на
другия участник в ПТП, в следствие на което е настъпил удара между тях. В
този смисъл, възраженията за съпричиняване от страна на пострадалия, което
от своя страна да доведе до намаляване на застрахонателното обезщетение, са
неоснователни.
Застрахователното обезщетение, което не е изплатено от застрахователя
в сроковете установени в КЗ, води до санкция за последния изразяваща се в
заплащане на лихва за забава. При обезщетение, дължимо от застрахователя
за вреди причинени от застрахования деликвент към трети лица, размерът на
законната лихва е неопределен, а е определяем- в зависимост от окончателно
установения размер на главницата. За присъждането й е достатъчно да бъде
поискана, без да е необходимо да бъде предявена като самостоятелен
акцесорен иск /с определен размер и период/. В този смисъл при
присъждането на обезщетение, което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ дължи за вредите, причинени от застрахования
деликвент, лихвата се присъжда от датата на уведомяването му за
настъпилото застрахователно събитие /в този смисъл и решение 145 от
14.02.2022г., т.д. №1293/2020г. на ВКС, І т.о.; решение № 50006 от
23.02.2023г. по т.д.№ 2407/2021 на I т.о. на ВКС./
5
По отношение на разноските: Ищеца претендира да му бъдат
присъдени направените в процеса разноски, които с оглед на изхода от спора
следва да се възложат на ответника. По приложения списък, сторените от
ищеца разноски, са в размер на 1 193.04 лв., представляващи 183.04 лв.,
държавна такса, 200 лв., депозит за вещо лице и 810 лв., адвокатско
възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, като искането е, то да бъде
съобразено с предвидените в Наредба № 1 минимални такива. Съгласни чл. 7,
ал. 2, т. 2 от наредбата, минималното възнаграждение в случая е в размер на
462.82 лв. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, без да
се съобразяват решенията на Съда на европейския съюз, с оглед на това, че
все пак е оказана правна защита и то адекватна на спора, то следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 462.82 лв., а с ДДС,
възнаграждението е в размер на 555.38 лв. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, в общ размер на 938.42 лв., на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, седалище и адрес гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от пълномощник адв. М.
Г. , съдебен адрес ***, да заплати на Е. Д. П. ЕГН ********** от ***, съдебен
адрес ***, адв. Г. Б. Х., обезщетение за претърпените имуществени вреди,
свързани с увреждането на МПС марка „БМВ“, с рег. № ****, в резултат на
ПТП, настъпило на 10.08.2022 година, в размер на 3 326.05 лв., като частичен
иск, целият от 10 000 лв., на осн. чл. 432 от КЗ, видно със лихва, считано от
23.09.2022 година- датата на писмената претенция към на застрахователя.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД ЕИК *********, седалище и адрес
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от пълномощник адв.
М. Г. , съдебен адрес ***, да заплати на Е. Д. П. ЕГН ********** от ***,
съдебен адрес ***, адв. Г. Б. Х., направените по делото разноски в размер на
938.42 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: БОРЯНА ПЕТРОВА
7