Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 104/12.6.2017г.
гр. Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело №65/2017 г. по
опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.127, ал.2, вр.
чл.123, ал.2, изр.2, вр. чл.143, ал.2, вр. чл.142, вр. чл.149 СК от И.П.Д., ЕГН
**********, лично и като родител и законен представител на малолетното дете К.А.С.,
ЕГН **********, срещу А.Ю.С., ЕГН **********. Ищцата твърди, че с ответника са
родители на детето К.А.С., р. 08.03.2016 г. Твърди също, че от раждането детето
самостоятелно полага грижите за неговото отглеждане, възпитание и издръжка като
ответникът не полага грижи за детето, не предоставя средства за неговата
издръжка и не се интересува от детето. Моли съда, да постанови решение, с което
да постанови упражняването на родителските права спрямо детето К. да се
осъществява от майката, да се определи режим на лични отношения на бащата с
детето всяка трета събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствие на
майката, както и да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка за детето
К. в размер 140.00 лв с падеж първо число на съответния месец, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното
плащане, както и да бъде осъден ответника да заплати издръжка за детето К. за
периода от 08.03.2016 до предявяване на иска 30.01.2017 г. в общ размер 1400.00
лв. Отправя искане за постановяване на привременни мерки относно упражняване на
родителските права, режима за лични отношения с детето и неговата издръжка
съобразно кумулативно съединените главни искове. Претендира и присъждане на
направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Ответникът по същество оспорва само
претенцията за заплащане на издръжка за минало време като твърди, че редовно е
предоставял на ищцата лично в брой значителни суми за издръжка на детето,
заплатил е цялото количество памперси, както и наем за квартира, сумите за ток,
вода и необходимите за детето и майката медикаменти. Не оспорва основателността
на другите кумулативно предявени искове.
За
контролиращата страна Дирекция “СП” гр. Девня, редовно призовани, в с. з. представител не се явява.
Съдът след
преценка на представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от
представеното удостоверение
за раждане от *** г.
издадено въз основа на акт №***., детето К.А.С. е родено на *** г.,
като негови родители са ищцата И. Д. и ответникът А. С.
Видно от
представеното удостоверение
за раждане от *** г.
издадено въз основа на акт №***., ищцата И.П.Д. е майка и на детето Г.Б.Г., р. ***г.
От представените
заповед №1002-406 от 19.10.2016 г. на кмет на Община Девня, договор за наем
№1007-210 от 24.10.2016 г. и споразумение №1007-467 от 30.11.2015 г. към
договор за наем №1007-381 от 22.10.2015 г. между Община Девня и И. Д. е видно,
че И. Д. и децата й Г.Г. и К.С. са настанени в общинско жилище при месечен наем
в размер 43.38 лв, както и наем 2.68 лв за оборудване и обзавеждане общинска
собственост.
По делото са
представени 51 бр. фискални бонове за закупени от ищцата дрехи, храни, памперси.
Видно от
представена декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на отв.
А. С., същият е несемеен и е безработен.
Видно от
представения
доклад от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Девня, от като от раждането до
настоящия момент ищцата и детето К. живеят под наем в общинско жилище при добри
технически и битово-хигиенни условия, където то получава необходимите грижи и е
налице силна емоционална връзка между детето и неговата майка. В доклада е
отразено, че от раздялата на родителите до настоящия момент майката сама
отглежда и възпитава детето К., както и че бащата е
декларирал желание и готовност да полага грижи занапред в отглеждането на
детето. Излага
се, че майката се стреми да задоволява възникналите нужди на детето, като помощ
й оказват родителите й, както и че ответникът А.С. не поддържа контакт с
детето, не се интересува за развитието и отглеждането му и не помага финансово
след навършване на тримесечната му възраст.
В с. з.
ответникът заявява, че
след раждането на детето до м. май 2016 г с ищцата са съжителствали съвместно. Заявява,
че до датата на фактическата раздяла е предоставял средства за издръжка, както и
след раздялата до края на м. февруари е предоставял памперси и храни. Заявява
още, че е помагал ежемесечно финансово, като е предоставял по около 50.00 лв на
месец и отделно памперси и храни.
По делото са допуснати гласни
доказателства – показания на свид. В.В., които съдът цени с оглед
разпоредбата на чл.172 ГПК. Твърденията на този свидетел за осъществявано до м.
февруари 2017 г. предоставяне на средства за издръжка на детето К. от отв. А.С.
съдът не кредитира, основно поради факта, че свид. В.В. твърди изрично, да не е
присъствала лично и не е възприемала непосредствено описваните фактически
действия по предоставяне на пари и консумативи от нейния син за детето К. Наред
с това, от показанията на този свидетел става ясно, че съществена част от
предоставените суми и вещи от ответника – 500.00 лв и закупена кошара за 400.00
лв при изписване на новороденото дете от болница и стол за хранене на Нова година
са дадени реално не за издръжка, а като подаръци по специален повод и в този
смисъл е несъстоятелно да бъдат третирани като средства за месечна издръжка на
детето. Още повече, че от показанията на свид. В.В. не става ясно, дали
съответните вещи са дадени от нея лично във връзка с изтъкнатите специални
поводи или от отв. А.С. Предвид липсата на други доказателства относно
твърденията на ответника, съдът намира за недоказано обстоятелството да е
предоставял средства за издръжка на детето К. за периода от неговото раждане до
предявяване на иска. Действително, ищцата потвърди да е получавала от ответника
двукратно суми в брой в рамките на 20–30 лева, както и памперси за детето до
третия месец след раждането, но предвид минималната и крайно недостатъчна
стойност на тези средства спрямо данните от фискални бонове за плащани от
ищцата суми за храни и консумативи за детето, дадените от ответника
незначителни средства е неуместно да се третират като предоставена месечна
издръжка за новороденото дете.
Съдът въз основа на
установеното от фактическа страна прави следните правни изводи:
Предвид
обстоятелството, че детето живее при ищцата, където
получава необходимите грижи, както
и съобразно данните от социалния доклад за добри материално-битови условия в
дома на майката, както и поради факта, че бащата не е проявявал
заинтересованост към отглеждането на детето след м. май 2016 г. и не е
предоставял средства за неговата издръжка, съдът намира, че е изцяло в интерес
на детето, упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата
майка, която е осигурила нужните материално-битови условия за правилното му
отглеждане и възпитание. По този начин детето расте в пълноценна и сигурна
семейна среда и евентуална промяна на тези благоприятни за развитието му
условия би поставило детето в риск при констатираната несъпричастност към
неговото отглеждане от страна на бащата. При определяне на режима на
лични отношения на бащата с детето, предвид ниската възраст на детето, съдът
намира, че следва да бъде определен предложения от ищцата режим
– всяка трета събота на месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието
на майката.
Нормата на
чл.143,
ал.2 СК е императивна и вменява в задължение на родителите да издържат своите
непълнолетни деца, независимо дали са работоспособни и дали имат имущество от
което да се издържат, т. е. при всички случай
родителите дължат издръжка по силата на закона. Не се установи бащата да е семеен и да има законоустановени задължения за
издръжка към други лица освен детето К.С.
Същият е в работоспособна възраст без установени ограничения в
трудоспособността, но няма трудова заетост и установен източник на постоянни
доходи.
При така
направените констатации, за да определи размера на месечната издръжка за детето
К.С., съдът прецени, че бащата не е трудово ангажиран и не реализира трудови
доходи. Същевременно, ищцата, която
самостоятелно полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
детето, е в отпуск по майчинство и е
подпомагана по реда на ЗСП.
Съдът прецени нуждите на детето, съобразно възрастта му, от средства за
прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така
преценените потребности на детето, както и обстоятелството, че майката сама
полага отлежда и обгрижва детето, и съобразно крайно ниската покупателна
стойност на регламентирания с чл.142, ал.2 СК минимален размер на издръжка за
ненавършили полнолетие деца – 115.00 лв (1/4 от актуалната минимална работна заплата в страната, възлизаща на 460.00 лв), съдът определи обща месечна издръжка в размер 240.00
лв, от която бащата следва да заплаща 140.00 лв, а разликата да се поеме от ищцата.
При констатацията, че бащата не е плащал издръжка и през периода
до предявяване на иска, нито е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на детето, основателна се явява и претенцията за плащане на издръжка от
08.03.2016 г. до предявяване на иска.
Поради това, че присъждането на издръжка за минал период
има по-скоро възмездителен характер за самостоятелно издържалия детето родител
и няма за цел задоволяване на непосредствени актуални потребности на детето, за
този изминал период издръжката следва да бъде присъдена в минималния нормативно
определен размер – 115.00 лв месечно, като в частта относно разликата до
претендираните размери, искът по чл.149 СК следва да бъде отхвърлен.
Предвид отправеното искане за заплащане на възнаграждение за адвокат,
на ищцата следва да се присъди обезщетение за разноски, от които 300.00 лв
възнаграждение за адвокат и 30.00 лв платена от ищцовата страна такса за иска
по чл.127 СК. На
основание чл.78,
ал.6 ГПК следва да се осъди ответникът да заплати държавна такса за иска по
чл.143, ал.2 СК в размер 201.60 лв,
за иска по чл.149 СК в размер 50.00 лв, както и 10.00 лв такса за изпълнителни
листи.
Водим от гореизложеното,
съдът :
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права спрямо детето
К.А.С., ЕГН **********, на неговата майка И.П.Д.,
ЕГН **********, и ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата А.Ю.С.,
ЕГН **********, с детето
К.А.С., всяка
трета събота от месеца от 10.00 ч. до 12.00 ч. на същия ден, в присъствие на
майката, на основание чл.127, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на
детето К.А.С., ЕГН **********, при майката И.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето К.А.С., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен
представител И.П.Д., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер 140.00
лв (сто и четиридесет лева,
00 ст.), с падеж пето
число на месеца, за който се дължи, считано от предявяване на иска – 30.01.2017 г., до
настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от съответния
падеж до окончателното плащане, на основание чл.143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето К.А.С., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен
представител И.П.Д., ЕГН **********, сумата 1236.25 лв (хиляда двеста тридесет и шест
лева, 25 ст.), представляваща обща стойност на издръжка за минало време в
размер по 115.00 лв месечно за периода от 08.03.2016 г. до 30.01.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 30.01.2017 г. до
окончателното плащане, на основание чл.149, вр. чл.143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА А.Ю.С.,
ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д., ЕГН **********, сумата 330.00 лв (триста и тридесет лева, 00 ст), представляваща
обезщетение за направени разноски по делото.
ОТВЪРЛЯ иска К.А.С., действаща чрез родител
и законен представител И.П.Д., срещу А.Ю.С.,
за заплащане на издръжка за детето за минал период от 08.03.2016 г. до 30.01.2017 г., в частта относно разликата
над 115.00 лв до 140.00 лв месечно, на основание чл.149 СК.
ОСЪЖДА А.Ю.С.,
ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 261.60 лв (двеста шестдесет и един
лева, 60 ст.), от която 201.60 лв такса за иска по чл.143, ал.2 СК, 50.00 лв
такса за иска по чл.149 СК и 10.00 лв
такса за изпълнителни листи,
на основание чл.78, ал.6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно
присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: