РЕШЕНИЕ
№ 2563
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Недялка П. Кратункова
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20215330100508 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът *** - гр. **** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 623, 35 лева – главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 11.08.2017 г. – 13.08.2020 г. за обект, находящ се в град ***; сумата 80, 70 лева –
обезщетение за забава за периода 31.10.2017г. - 31.08.2020 г.,ведно със законната лихва
върху главницата от 18.09.2020г. до изплащане на вземането, които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 5259/23.09.2020 г., издадена по частно гр. дело №
11892/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав, по изложените в исковата молба и в
писмени бележки съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение –
включително и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът Н. С. АЛ. от гр. ***, чрез *** **. С.В., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли
като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Прави възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е
видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
5259/23.09.2020 г., издадена по частно гр. дело № 11892/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.
състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 623, 35 лева
1
– главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода 11.08.2017 г. – 13.08.2020 г. за обект, находящ се в град ***; сумата
80, 70 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2017г. - 31.08.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата от 18.09.2020г. до изплащане на вземането, както и
разноските по делото, от които: 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и в
срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта,
въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че
искът се явява допустим.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства заедно и поотделно, намира,
за установено следното.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението от 08.11.2021 г. на вещото
лице по ССЕ М.М. се установява, че действително през процесния период на посочения
имот (собственик на който е именно ответникът – като апартамент № ***, посочен в
Заповедта, е идентичен с апартамент № ***, посочен в Справката от Агенцията по
вписванията, видно от представеното Удостовеление от 17.11.2021 г. на ***), е била
доставяна питейна и отвеждана канална вода – с оглед на което съдът намира за
неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за
неоснователност на иска поради липсата на ответника на качеството на потребител на
предоставяните от ищеца услуги.
Освен това Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било подадено от Кредитора
на 18.09.2020 г., а падежът на първото вземане за консумиране на питейна и отведена
канална вода е бил на 31.10.2017 г. - поради което към датата на подаване на Заявлението не
е изтекъл приложимият в конкретния случай тригодишен давностен срок по чл.111, б.В от
ЗЗД за нито една от претенциите на ищеца – поради което съдът намира, че направеното от
особения представител на ответника възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Както се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка М.Д. и
представените в тази насока писмени доказателства от ищеца – включително и
Споразумение за разсрочване на задължение (подписано от съпругата на ответника),
ползваните на адреса на ответника услуги са били отчитани по показанията на водомера,
независимо дА. той лично е отварял на свидетелката (инкасатор в ответното дружество) –
поради което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на
ответника доводи за недължимост на сумите поради липсата на яснота за кой обект и
водомер се отнасяли посочените в документите, представени от ищеца, задължения.
Както се установява от посоченото заключение на ССЕ, дължимата главница за периода
11.08.2017 г. – 13.08.2020 г. е в размер на 623, 35 лева, а обезщетението за забава върху тази
сума за периода 31.10.2017 г. – 31.08.2020 г. – в размер на 80, 70 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери
на задълженията на ответника съвпадат с установените от събраните по делото
2
доказателства действително дължими, съдът намира, че искът се явява доказан по основание
и по размер и следва да се уважи изцяло.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за
производството по настоящето и по посоченото частно гражданско дело в размер общо на
855 лева – платени държавни такси за двете дела (включително и за издаване на съдебно
удостоверение), депозити за ССЕ и за възнаграждението за особен представител на
ответника и адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело.
На*** на ответника **. С.В. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено
представителство в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ Н. С. А., ЕГН: **********, с последен
известен постоянен и настоящ адрес: ***, представляван от особения представител адвокат
С. Б. В., със служебен адрес: ***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК ***, със седА.ще и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от *** О. Ц.К., сумата 623, 35 лева – главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода 11.08.2017 г. – 13.08.2020 г. за обект, находящ се в град ***; сумата 80, 70 лева –
обезщетение за забава за периода 31.10.2017г. - 31.08.2020 г.,ведно със законната лихва
върху главницата от 18.09.2020г. до изплащане на вземането, които суми е било
разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 5259/23.09.2020 г., издадена по частно гр. дело №
11892/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА Н. С. АЛ., с посочените ЕГН, постоянен и настоящ адрес и особен представител,
ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕИК, седА.ще и адрес на управление и Законен
представител, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело №
7766/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 855 лева, КАКТО И 100
лева юрисконсултско възнаграждение за производството по настоящето дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от особения представител на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІІ гр. състав частно гр.
дело № 11892/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА *** на ответника – *** Св. Б. В. РКО за внесения от ищеца депозит за
възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4