Решение по дело №1168/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С решение № 1008/20.03.2012г., постановено по гр.дело № 1013/2010 година, Кърджалийският районен съд оставил без уважение молбата, подадена от Ф. М. И. и Ф. С. И. - ответници по гр.дело №1013/2010г. по описа на същия съд за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 66/01.02.2011г. по гражданско дело №1013/2010г. на Кърджалийския районен съд, като в мотивите - стр.1, ред 14, стр.4, ред 22 и в диспозитива - ред 41 на решение №66/01.02.2011г. бъде отразено вместо „поземлен имот с пл.сн.№116", „поземлен имот с пл.сн.№165", като неоснователна.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Ф. М. И. и Ф. С. И. чрез представителя им по пълномощие, с която решението се обжалва като неправилно. Сочи се в жалбата, че от цялата съвкупност от събраните и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства се установявало, че процесният имот представлявал този с пл.сн. № 165, а не с пл.сн. № 116. Налице била очевидна фактическа грешка при отразяване номера на процесния имот в решението на съда, поради което жалбодателят моли въззивния съд да допусне поправката й съобразно искането, съдържащо се в молбата до районния съд по чл. 247 ГПК.

С отговор на въззивната жалба, ответниците Ф. А. Х. и А. К. Х., и двамата от С., общ. К., чрез процесуалния си представител я оспорват като неоснователна. Твърдят, че с решението си първоинстанционният съд се произнесъл по предявения иск по чл. 108 ЗС относно поземления имот, за който бил сезиран- с пл.сн. № 116, а не с пл.сн. № 165, поради което не била налице очевидна фактическа грешка относно пл.сн. номер на имота. Ответниците молят съда обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

С Решение №66/01.02.2011г., постановено по гражданско дело №1013/2010г., Кърджалийският районен съд отхвърлил предявеният от Ф. А. Х. и Ф. М. И. срещу Ф. М. И. и Ф. С. И. /всички от С., общ. К./, иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 50 кв.м, състояща се от две стаи и коридор, построена в североизточната част на имота, ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.сн. № 116 по действащия ПУП на с. М., община К., одобрен със Заповед № 56 /21.01.1982 година, целият имот с площ 1 380 кв.м. при граници на имота: изток-имот с пл.сн. № ; запад-имот с пл.сн. № и имот с пл.сн. № ; север-имот с пл.сн. № и имот с пл.сн. № ; юг- улица. Решението е потвърдено с решение № 193/01.06.2011г., постановено по в.гр.д. № 147/2011г. на Окръжен съд- Кърджали и е влязло в законна сила на 01.06.2011г. В исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното съдебно производство, са изложени обстоятелства относно поземлен имот с пл.сн. № 116 по действащия ПУП на с. М., община К., одобрен със Заповед № 56 /21.01.1982 година, а с петитума й се иска от съда да осъди ответниците да предадат владението и отстъпят собствеността върху масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 50 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, построена с североизточната част на имота, ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.сн. № 116 по действащия ПУП на с. М., община К., одобрен със Заповед № 56 /21.01.1982 година, целият имот с площ 1 380 кв.м. В подадения от ответниците отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК са изложили съображения относно неоснователността на иска, касаещ поземлен имот с пл.сн. №, а в хода на съдебното производство страните са установявали правото си на собственост върху масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 50 кв.м., състояща се от две стаи и коридор, построена с североизточната част на имота, ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с пл.сн. № по действащия ПУП на с. М., община К., одобрен със Заповед № 56 /21.01.1982 година, целият имот с площ 1 380 кв.м, като ищците са доказвали правото си на собственост върху цитирания имот, а ответниците – отрекли това право, позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. В съответствие с заявените от страните собственически претенции по отношение на поземлен имот с пл.сн. №, първоинстанционният съд, както в съобразителната част на решението си, така и с диспозитива на същото е разрешил спора по отношение на поземлен имот с пл.сн. №. С влизане на решението в сила, е бил решен окончателно спорът между страните за собственост именно по отношение на този имот. Никоя от страните не е заявила, обсъждала и доказвала претенции по отношение на поземлен имот с пл.сн. №.

С оглед на тези обстоятелства по делото, въззивната жалба срещу решението, с което е отказана поправка на очевидна фактическа грешка в съобразителната част на решението и в диспозитива му относно номера на спорния поземлен имот, е неоснователна. Теорията и съдебната практика приемат, че очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума. ОФГ представлява и пропускът на съда да изрази в диспозитива на решението формÞрана в мотивите му воля. По реда на поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. Несъмнено, в настоящия случай, формираната воля на съда е относно поземлен имот с пл.сн. №- съдът се е произнесъл по предявения иск за собственост и влязлото в сила решение е формирало сила на пресъдено нещо именно по отношение на този имот. В случая, недопустимо по реда на чл. 247 ГПК ответниците по иска по чл. 108 ЗС /молители в това производство/, който е отхвърлен, се стремят да подменят истинската воля на съда с формирана сила на присъдено нещо по отношение на поземлен имот с пл.сн. № по плана на С., общ. К, какъвто имот изобщо не е бил предмет на исковото производство.

Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 247 ГПК като правилно, следва да се потвърди. Въззиваемите не представят доказателства за направени разноски пред въззивната инстанция, поради което и такива не им се следват.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1008/20.03.2012, постановено по гр.дело № 1013/2012 година по описа на Кърджалийския районен съд, постановено в производство по реда на чл. 247 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2, предл. първо ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.