№ 41283
гр. София, 20.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110161677 по описа за 2021 година
Производството е образувано по заявление, вх. № 77438 от 28.10.2021 г., на „ФИРМА“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. СТ. Л. за
следните суми, представляващи незаплатени задължения по договор за потребителски
кредит № 30035517230/06.03.19г. , а именно: 763,97лв. главница по договора, ведно
със законна лихва от 28.10.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 24,38лева за периода 11.06.19г. до 10.09.19г.-, възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 731,08лева , мораторна лихва за забава в
размер на 283,95лева за периода от 10.09.19г. до 27.10.21г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска
издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.
Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с
всички правноиндивидуализиращи белези - страни, предмет (основание, период, вид) и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и
изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или
добрите нрави - арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не
допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не
може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни
норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или
не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била
лишена от смисъл.
По отношение на претендираното възнаграждение за допълнителни услуги:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на документи и отпускане на
заетата сума не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за преддоговорно
поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на
определена кредитна сума и без което не би могло да се стигне до сключване на
договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за
1
извършването на задължителни за него действия - проверка на представените от
длъжника документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави
искания заем. Заплащането на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно
поведение на кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
поради което клаузата се явява нищожна. В останалата част възнаграждението също не
попада в разпоредбата на чл. 10а ЗПК, доколкото не предвижда насрещно задължение
на кредитора - предоставяне на реална услуга, а предвижда задължение за разсрочване
на вземането или отделни вноски по него при определени хипотези. Ето защо, това
възнаграждение представлява допълнителна възнаградителна лихва и/или неустойка за
забава /в зависимост от това кой „риск“ обезпечава и какво следва да направи
кредиторът/, които са над посочените в ЗПК размери /а такива се и претендират
отделно/, уговорени са отнапред, без предпоставките за дължимостта им /забава или
увеличаване периода на ползване на заетата сума/ да са налице.
С оглед изложеното, заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част –
по отношение на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
731,08лева , на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 77438 от 28.10.2021 г., на „ФИРМА“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. СТ. Л. , в частта, с която се
претендира сумата от 731,08 лв., представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги по договор за потребителски кредит №
30035517230/06.03.2019г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2