№ 130
гр. Ловеч, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310200583 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 21-0906-000489/21.06.2021 г. на Николай
Васков Недялков, Началник сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на
основание чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на ИВ. ИВ. В.,
ЕГН: **********, за това, че на 25.05.2021 г. около 18:55 часа в гр. Ловеч, на
ул. „Търговска“ като водач на л.а. ***** с рег. № *******, държава България,
при обстоятелства: ул. „Търговска“ №12 до хотел „Ловеч“, управлява л.а. ***
с рег. № *******, върху път за обществено ползване, не в съответствие с
неговото предназначение (за превоз на хора и товари ), а го използва, като
умишлено чрез рязко повишаване оборотите на двигателя и презавиване, губи
сцепление и превърта задните задвижващи колела, отклонявайки посоката на
автомобила в посока ляво - дясно и преднамерено го извежда извън контрол.
Деянието е извършено демонстративно по повод абитурентски бал на ПМГ
Ловеч, като с поведението си поставя в опасност живота и здравето на
множество хора, наблюдаващи събитието. АУАН е съставен във връзка със
сигнал 906000-5483/26.05.2021 г., с което е извършил 1. Водач на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което
виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
1
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
ИВ. ИВ. В., който го обжалва в срок чрез адв.Ц. и излага, че е
незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното
производство са допуснати редица съществени процесуални нарушения,
неправилно е приложен материалния закон и фактическата обстановка не е
такава, каквато е описана в обстоятелствената част на НП. Поради
изложеното моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за
него се явява адв.Ц., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено,
като претендира разноски съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие. Представена е писмена защита.
Ответникът – ОД на МВР-Ловеч,сектор ПП, редовно призован не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите Г. Пл. Д., Ир. С. Кр., Стоян Стоянов Петков и Валентин
Николаев Недков, от становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, изразено в жалбата и писмената защита, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.06.2021 г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 829139 от св.Г. Пл. Д., в присъствието на св.Ир. С. Кр., срещу
ИВ. ИВ. В., за това, че на на 25.05.2021 г. около 18:55 часа в гр. Ловеч на ул.
„Търговска“ като водач на л.а. *** 320 И с рег. № *******, държава България,
при следните обстоятелства: ул. „Търговска“ №12 до хотел „Ловеч“,
управлява л.а. *** с рег. № ******* върху път за обществено ползване, не в
съответствие с неговото предназначение ( за превоз на хора и товари ), а го
използва, като умишлено чрез рязко повишаване оборотите на двигателя и
презавиване, губи сцепление и превърта задните задвижващи колела,
отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво-дясно и преднамерено го
извежда извън контрол. Деянието е извършено демонстративно по повод
абитурентски бал на ПМГ Ловеч, като с поведението си поставя в опасност
живота и здравето на множество хора, наблюдаващи събитието. АУАН е
съставен във връзка със сигнал 906000-5483/26.05.2021 г., с което нарушил
чл.104Б, т.2 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че има
2
възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното
наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно приложената
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.на министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят и свидетеля по акта поддържат отразените в акта
констатации.
При съставяне на АУАН е спазена процедурата по чл.40 от ЗАНН,
същият е съставен в присъствие на жалбоподателя, предявен му е, като му е
връчен и препис от акта.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП не са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН и са основателни направените възражения от адв.Ц..
Както в акта, така и в НП в обстоятелствената част е посочено, че акта е
съставен във връзка със сигнал 906000-5483/26.05.2021 г., но и в двата акта не
е посочено, кой е подателят на този сигнал, както и не са налице
доказателства, че жалбоподателят е бил запознат с този сигнал и му е
предоставена възможност да напише писмени обяснения във връзка със
същият. На следващо място по делото е приложен сигнал подаден от св. К., от
който е видно, че в него са описани обстоятелства по конкретна ситуация без
посочване на конкретни МПС и марките на такива, както и че по – детайлно
са описани действия на водачи на мотоциклети, което се установява и от
приложения по делото снимков материал, на който се виждат концентрични
единични следи, за които и без специални знания било могло да се прецени,
че са дело на мотоциклетисти. Безспорно от събраните по делото
доказателства, се установява, че нито актосъставителят, нито свидетелят по
акта са възприели именно жалбоподателят да управлява процесното МПС на
посочената дата и час. В тази насока са свидетелските показания на
актосъставителят Д. от които се установява, че не е очевидец на нарушението
и че акта е бил съставен във връзка с постъпил сигнал от св. И.К. за увредена
пътна настилка в резултат на осъществен дрифт от водачи, с искане да бъде
взето отношение за административно нарушение. Свидетелят твърди, че е
установил трима от извършителите на нарушението от видеоклипове в
социалните мрежи, като единият водач е именно жалбоподателят В.. Сочи, че
3
именно от тези видеоклипове е установил три МПС и техните водачи, които
са попълнили декларация съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, една от
които тази на жалбоподателя, в която е посочил, че на въпросната дата и час,
лично той е управлявал автомобила. Св. Д. твърди, че именно въз основа на
тази декларация и установеното от него от видеозаписа е съставил процесния
АУАН на името на жалбоподателя. От показанията на св. К. в с.з. се
установява, че на 25.05.2021 год. по време на провеждане на абитуриентския
бал на ПМГ гр. Ловеч, се движела с група приятели от Вароша центъра на
града, като при спускане от Покрития мост възприела, че пред хотел „Ловеч“
има събрани много хора, които чакали пристигането на абитуриентите, както
и че е имала видимост към пътното платно, по което се движили много
автомобили. Свидетелката твърди, че е видяла и чула няколко автомобила -
три автомобила, марка ***, движещи се последователно един след друг, да
форсират автомобилите, да се движат наляво-надясно, като по този начин се
вдигал пушек и оставени следи по асфалта от гумите им. Същата е
категорична, че именно в това се изразяват възприятията й, че не е запомнила
рег. номера на тези автомобили, не заявява да е видяла водачите им, като не
дава обяснение защо не е посочила марката на автомобилите в подадения
сигнал. Същата заявява, че към сигнала е предала диск със записи от
нарушението, като част от записите били изготвени от нейни познати.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира, че в случая не е установен по несъмнен и категоричен начин
релевантният за спора факт, а именно, че на посочените в акта и НП дата и
час, жалбоподателят е извършил описаното нарушение по чл.104Б, т.2 от
ЗДвП. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че
използваните от св. Д. видеоматериали, въз основа на които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя не съдържат информация относно това кой
ги е направил, както и дата и час на заснемане на тези материали. На
следващо място видно от показанията на св. Д., същият е съставил процесния
АУАН въз основа на сигнал подаден от св. К., но от показанията на тази
свидетелка не се установяват регистрационните номера на автомобилите,
които според същата са извършили нарушение по чл.104Б, ал.2 от ЗДвП, нито
пък водачите на тези автомобили, като автомобилите и техните рег.номера не
са посочени и в подадения от нея сигнал, поради което съдът счита, че и с
4
показанията на свидетелят очевидец не се установят категорични данни, а
именно, че жалбоподателят е управлявал процесния л.а. на процесната дата и
че е извършил нарушение на чл.104Б, ал.2 от ЗДвП. На следващо място в хода
на съдебното следствие св. Д. заявява, че за да ангажира отговорността на
жалбоподателя се е позовал на видеоклипове от социалните мрежи, за които
не е установено кой и къде е изготвил. Св. К. твърди, че тя е предала този
диск, и че клиповете на него са били направени от нейни познати. Прегледа
на представеният по делото СД – диск установява, че записите са били
свалени от социални мрежи в интернет. Настоящето производство се
разглежда по правилата на ЗАНН, а за неуредените въпроси се прилагат НК и
НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш". Безспорно от текста от закона се установява, че е допустимо
използването на заснети случаи на нарушение, но единствено тогава, когато
това е направено в предвидените в закона случаи и то с технически средства
използвани от контролните органи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Съдът намира, че и двата законови текста са неприложими в
конкретния случай, тъй като използването на материалите от технически
средства на МВР е основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност на извършилите нарушения лица, но само в точно
определени от закона случаи. В случая от една страна използваният
видеоматериал не е изготвен с технически средства на МВР, а е бил заснет с
неизвестно техническо средство и неясно от кого. Този видеоматериал не
съдържа и информация кога /на коя дата и час / е бил заснет. Нещо повече,
липсват доказателства, от които да се установява, че този запис не е бил
манипулиран, поради което и същият не може да послужи като годно
доказателствено средство в административно – наказателното производство.
Съдът намира, че записите могат да бъдат само основание за образуване на
предварителна проверка при която с други доказателствени средства - преди
всичко със свидетелски показания да се установява авторството на извършено
от конкретно лице деяние. В случая обаче от показанията на разпитаните по
делото свидетели не се установява жалбоподателят да е извършил
5
нарушението, за което е санкциониран. С показанията си никой от
разпитаните по делото свидетели не установява, че именно жалбоподателят
при управление на МПС е извършил неправомерни действия, като тези
обстоятелства, не се установяват и от видеоматериалите, приложени на
магнитен носител към административната преписка, които от една страна не
са годно доказателствено средство, както беше отбелязано по-горе, а от друга
страна на приложените записи присъства л.а. *** с рег.№ *******, но не се
установява, с процесния автомобил да са извършени описаните в НП
действия. Съгласно чл. 125 от НПК всякакви видове записи (кинозаписи,
видеозаписи, звукозаписи) и фотоснимки, са веществени доказателствени
средства ако са направени по реда и правилата на НПК. Съгласно правната
теория и съдебната практика в наказателния процес могат да бъдат
използвани и видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и фотоснимки, които не
са направени по реда и правилата на НПК, но само и единствено като
веществени доказателства, при следното ограничение – ако се докаже по
несъмнен /категоричен/ начин, че записите и фотоснимките са направени със
знанието на лицето, т. е. със знанието на обвиняемия или на подсъдимия, в
случая нарушителят. В този смисъл, материалните носители, съдържащи
записите, са веществени доказателства, по см. на чл. 109 от НПК, тъй като са
предмети, върху които има следи от престъплението, или предмети, които
могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по наказателното дело от
общ или частен характер. Записът (видеозапис, звукозапис, кинозапис и др.)
се явява по същността си веществено доказателство и именно затова подлежи
на задълбочено, всестранно и детайлно изследване, като следва да бъдат
установени по категоричен начин както автентичността на записа, така и че
няма наслагвания, насичания или изрязвания. Освен това следва да се докаже
по несъмнен начин, че заснемането е станало със знанието на лицето. Поради
тази причина навсякъде в публичните институции, както и в търговските и
строителните обекти, винаги следва да има поставени на видно място табели,
на които да пише: „обектът е под (постоянно) видеонаблюдение“, за да може
записът (видеозаписът) да бъде използван успешно, при необходимост, в
съдебно наказателно производство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от КРБ, съгласно която: „Никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от
6
закона случаи“. С оглед на гореизложеното съдът намира, че безспорно
записите и снимките от видеокамери имат качеството на предмети, носещи
върху себе си следи от местопрестъплението или следи от самото
престъпление /нарушение, поради което могат да бъдат доказателствен
източник. Обаче, записите (фото, кино, видео, аудио и други, т. нар. случайни
записи) се охарактеризират като веществени доказателства по смисъла на чл.
109 НПК, с всички произхождащи в тази връзка последици, в случай на
неустановяване по съответния доказателствен начин на манипулация спрямо
тях. Те не са веществени доказателствени средства, за които да се прилага
регламентацията на чл. 125 и сл. от НПК. Годността на записите и на
фотоснимките обаче задължително се преценява и на плоскостта на указаното
за посещаващите обектите хора видеонаблюдение, както и провеждането му
при стриктно спазване на нормата на чл. 32, ал. 2 от КРБ. В случая, както е
посочено и по – горе не е установено, кой, кога и къде е направил този запис,
и с какво средство, не е установено и дали е била налице указателна табела за
видеонаблюдение, респ. за видеозаписване, за да се установи по несъмнен
начин, че записът е направен със знанието на лицето. От друга страна
наказващият орган не е направил необходимото, за да установи дали иззетия
запис е достоверен или не, не го е приобщил по предвидения за това ред, за да
може от неговото съдържание да се установи твърдението в обвинението, а
това безспорно е негово задължение. С нормата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на
АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че
използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение.
Ангажираните гласни доказателства обаче, не сочат умишлено действие
именно от страна на жалбоподателя, изразяващо се във форсиране на
двигател, подаване на повече газ, при което колата да се завърта и преминава
в отсрещната лента за движение. Нещо повече в хода на съдебното следствие
по искане на жалбоподателят са разпитани в качеството на свидетели Стоян
Петков и Валентин Недков, от показанията на които се установява, че
процесната вечер са се намирали в зоната на хотел Ловеч, от където са
наблюдавали дефилирането на автомобили с абитуриенти на ПМГ Ловеч, като
и двамата твърдят, че действително на тази дата жалбоподателят е управлявал
7
л.а. ***, чиито рег. номера не си спомнят, с който е превозвал абитуриент. И
двамата свидетели са категорични, че жалбоподателят не е повишавал
оборотите на двигателя, не е превъртал гуми, отклонявайки в посока ляво –
дясно автомобила, както и че не е извършил описаното в акта нарушение, за
което жалбоподателят им разказал, че му е бил съставен процесния АУАН. И
двамата свидетели са категорични, че въпросната вечер е имало много по –
мощни автомобили и мотоциклети, които именно оставили следи по пътната
настилка. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, от
които да се установява, че дадените от тези двама свидетели показания са
недостоверни, и че с тях се изгражда защитната теза на жалбоподателят,
поради което и съдът кредитира същите като достоверни.
Съдът споделя и направените с писмените бележки от адв. Ц.
възражения, че в случая описаната в акта и НП фактическа обстановка е
непълна и неясна, защото по никакъв начин не е посочено за какви "други
цели" е използвал жалбоподателят автомобила си на процесното място и на
процесната дата, вместо по предназначение /за превоз на хора и товари/, като
не е отразено и как е установено последното. Съдът споделя и възражението,
че с направеното в акта и НП описание на твърдяното нарушение са смесени
съставите на две различни нарушения - такова по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и
съответно по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като от описанието не става ясно кое е
всъщност вмененото изпълнително деяние на жалбоподателя. Основателно е
възражението на жалбоподателя, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление като фактическо обвинение е посочено, че с
поведението си водачът създава опасност за живота и здравето на множество
хора, като съставът на вмененото административно нарушение по чл.104Б, т.2
от ЗДвП и санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, не съдържат
като елемент от състава създаване на опасност за множество хора или
останалите участници в движението, с оглед на което е налице противоречие
между фактическо и правно обвинение, препятстващо правото на защита на
наказаното лице и достатъчно основание за отмяна на наказателното
постановление, поради нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН. Именно в
нормата на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП, е разписано, че всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди, а нормата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП
8
гласи единствено, че "На водач на МПС е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари." Ето защо съдът споделя
становището на адв. Ц., че посочените по - горе непълнота и неяснота в
обстоятелствената част на акта и НП са равнозначни на липсващ основен и
задължителен реквизит на НП по чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено
процесуално нарушение, тъй като съществено засяга правото на защита на
наказаното лице.
По изложените съображения, съдът намира, че изводът на наказващия
орган, че водачът е извършил нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП е недоказан
в хода на съдебното следствие и неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на процеса е основателна претенцията на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски, като същата следва да
бъде уважена в претендирания размер от 300 лева, съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и
ответника бъде осъден да му заплати тази сума.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0906-
000489/21.06.2021 г. на Николай Васков Недялков, Началник сектор ПП към
ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП - глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца на ИВ. ИВ. В., ЕГН: **********, за нарушение на
чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на ИВ. ИВ. В., ЕГН:
********** сумата от 300.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
9
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10