Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1038
гр. Бургас, 17.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД №778 по описа на РС – Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.М.К., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 02-0001601 от 04.01.2018
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на
жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ за извършено
нарушение по чл. 281, ал. 1 КТ, вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд му е наложена „глоба“ в размер на 1500
лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Сочи, че работниците са били предоставени от „***С.“
ООД на „А.С.“ ООД по силата на сключен договор за извършване на СМР на бл. 38 в
ж.к. „Славейков“ и задължението за инструктаж на работниците се е прехвърлило
върху „А.С.“ ООД. Счита, че неправилно АНО е приел, че жалбоподателят в
качеството му на технически ръководител не е изпълнил задължението за ежедневен
инструктаж от името на работодателя „***С.“ ООД. С тези доводи моли НП да бъде
отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, представлява се от адв.
Ч.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Дирекция „Инспекция по труда” чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Николова моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си да извърши ежедневен инструктаж на работниците и
по тази причина правилно е била ангажирана отговорността му.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 17.08.2017
г. свидетелката А.З.Д. в качеството си на старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Бургас задно с други служители от Дирекцията извършила проверка
на строителен обект, саниране на блок 38 в гр. Бургас, ж.к. „Славейков”.
Проверката е била извършена по повод възникнала трудова злополука с работника М.А.Н.,
който е имал сключен трудов договор с „***С.“ ООД. След около час на място на
обекта пристигнал жалбоподателят, който изпълнявал длъжността технически
ръководител на обекта. Свидетелката Д. изискала от жалбоподателя да представи
книга за ежедневен инструктаж, но същият не представил такава. На следващия ден
била връчена призовка на представител на„***С.“ ООД за представяне на документи
в Дирекцията „Инспекцията по труда“. На 23.08.2017 г. и 30.08.2017 г.
свидетелката Д. извършила проверка на представените документи, от които установила,
че М.Н. заедно с други работници са били предоставени от „***С.“ ООД на „А.С.“
ООД за извършване на СМР на бл. 38 в ж.к. „Славейков”. Констатирала, че
жалбоподателят е бил назначен по силата на сключени договори на длъжност технически
ръководител и в двете дружества („***С.“ ООД и „А.С.“ ООД). Във връзка с
настъпилата трудова злополука проверка била извършена и на „А.С.“ ООД. При
проверка на книгите за ежедневен инструктаж на „***С.“ ООД и на „А.С.“ ООД се
установило, че на 17.08.2017 г. не е бил проведен инструктаж на работника М.А.Н..
За констатираното нарушение на жалбоподателя в качеството му на задължено лице
като технически ръководител на обекта да провежда ежедневен инструктаж на работниците
от името на работодателя „***С.“ ООД, е бил съставен АУАН, а впоследствие е
било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН, наказателно
постановление, протокол за извършена проверка, договор-споразумение №
002/11.08.2017 г., трудов договор № 074/06.03.2017 г., заповед от 12.01.2017 г.
на управителя на „***С.“ ООД, трудов договор №336/04.02.2016 г. и допълнително
споразумение към него, длъжностна характеристика на техник, строителство и
архитектура, книга за ежедневен инструктаж на „***С.“ ООД за 17.08.2017 г.,
идентификационна карта на „***С.“ ООД, книга за ежедневен инструктаж на „А.С.“
ООД за 17.08.2017 г., Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор
на ИА „Главна инспекция по труда”, свидетелските показания на актосъставителя А.З.Д..
Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката
Д. са обективни, логични, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да
обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган (заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор
на ИА „Главна инспекция по труда”) в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН.
При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 281, ал. 1 КТ,
вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, съгласно които разпоредби всички
работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на
работа, като на работниците, извършващи СМР се провежда
ежедневен инструктаж.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че на 17.08.2017
г. на работника М.Н., който е имал сключен трудов договор с „***С.“ ООД, не е
бил проведен ежедневен инструктаж за безопасност на труда при извършване на СМР
на обект саниране на блок № 38 в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“. Между страните
не е спорно, а и от представените писмени доказателства и гласни
доказателствени средства се установява, че жалбоподателят е заемал длъжността
технически ръководител на обекта, на който е полагал труд лицето М.Н.
и че именно жалбоподателят е бил задължен да извърши този инструктаж.
Спорно е обстоятелството от името на кое дружество жалбоподателят е бил длъжен
да проведе инструктаж „***С.“ ООД или от името на „А.С.“ ООД.
Видно от договор-споразумение № 002/11.08.2017 г. „***С.“ ООД е
предоставило на „А.С.“ ООД работници за извършване на СМР. С договора двете
дружества са постигнали съгласие предоставените работници да се вписват в
книгата за инструктаж на „А.С.“ ООД. От приложен към договора списък на работниците
се установява, че работникът М.Н.е един от предоставените от „***С.“ ООД на „А.С.“ ООД.
В АУАН и НП е отразено, че жалбоподателят не е провел ежедневен инструктаж
по безопасност и здраве на М.Н. на 17.08.2017 г., назначен
на работа с трудов договор в „***С.“ ООД. Адмнинистративнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана като лице определено със заповед
от 12.01.2017 г. от управителя на „***С.“ ООД да провежда инструктаж на
работниците съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. От фактическа страна по делото се установи, че
жалбоподателят е заемал длъжността технически ръководител и в двете дружества и
е бил задължен да извършва инструктаж както на работниците на „***С.“ ООД, така и на тези на „А.С.“ ООД.
Съгласно чл. 2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. работодателят
осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и
здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната
дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от
оценката на риска на съответното работно място. В §1, т.2 от ДР на Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009 г. е посочено, че „Работодател“ е понятието, определено в § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който
възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или
организацията.
В случая 8 работника и в частност
лицето Н. са били предоставени от „***С.“ ООД да полагат труд за друго дружество и на друг
строителен обект – бл. 38 в ж.к. „Славейков“. Ето защо при така установените
факти съвсем логично е инструктажът за безопасен труд да се провежда от
дружеството, на което са били предоставени работниците („А.С.“ ООД) и на чиито
обект са полагали труд. Именно това дружество като изпълнител на обекта е възложило
на работниците да извършват конкретни СМР и именно „А.С.“ ООД е било запознато
със спецификите на полагания труд на обекта и с професионалните рискове за
работниците. По тази причина задължението за провеждане на инструктаж на
предоставените с договора-споразумение работници е било на „А.С.“ ООД в
качеството му на възложител на работа по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. или на определено от дружеството лице, в случая жалбоподателя.
Независимо, че съдът достигна до извод, че не „***С.“ ООД, а „А.С.“ ООД е
било задължено да провежда инструктаж за безопасен труд на предоставените
работници, включително и на М.Н. и
да ги вписва в своите книги за инструктаж, АНО правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както се установи
по-горе в изложението жалбоподателят е изпълнявал длъжността технически
ръководител и в двете дружества на изпълняваните от тях обекти, в това число и
на бл. 38 в ж.к. „Славейков“, като е имал задължението да провежда инструктаж по
безопасност и здраве на работниците и на двете дружества. Следователно той е
бил длъжен на 17.08.2017 г. да проведе инструктаж за безопасен труд на лицето М.Н.
и не е изпълнил това свое задължение. Тези факти правилно са отразени както
в АУАН, така и в НП. Допуснатата неточност, че обектът се е изпълнявал от „***С.“
ООД, а не от „А.С.“ ООД, според настоящия състав не представлява съществено
процесуално нарушение, което да влече отмяна на издаденото срещу жалбоподателя
НП. Нарушителят е безспорно установен, както
е безспорно установено и извършеното от него нарушение по чл. 281, ал. 1 КТ,
вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Съставомерните факти на вмененото на жалбоподателя
нарушение са изначално ясно и недвусмислено установени от АНО. Лицето Н. е
полагал труд, извършвал е СМР на строителен обект - блок № 38 в ж.к.
„Славейков“ и предвид естеството на работата е било задължително с оглед изискванията
на Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. да му се извършва ежедневен инструктаж за
безопасен труд. Жалбоподателят е бил задълженото лице, което е следвало да извърши
инструктажа на процесния строителен обект. На 17.08.2017 г. такъв инструктаж не
е бил проведен от жалбоподателя на работника Н.. Всички тези факти са намерили
отражение както в съставения АУАН, така и в издаденото НП и жалбоподателят се е
запознал с тях и е имал възможност да организира адекватно защитата си. Ето
защо съдът намира, че правилно е бил санкциониран жалбоподателят за извършване
на процесното нарушение и в развилото се АНП не е било нарушено правото му на
защита.
За извършеното нарушение по чл. 281, ал. 1 КТ в чл. 413,
ал. 2 от КТ се предвижда наказание за виновното длъжностно лице „глоба“ в
размер от 1000 лв. до 10 000 лв. Наказващият орган правилно е приложил
посочената санкционна норма като относима в конкретния случай и на
жалбоподателя е била наложена „глоба“ към минимално предвидения размер, а
именно 1500 лева. Настоящият състав счита определеният размер на наложеното на
жалбоподателя наказание от 1500 лв. за правилно определен и справедлив, предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца. По делото липсват данни
за предходни нарушения на жалбоподателя и по тази причина съдът счита, че наказание,
граничещо с минимално предвиденото ще
постигне
целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001601 от 04.01.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Бургас, с което на М.М.К., ЕГН ********** , на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ за извършено нарушение по чл.
281, ал. 1 КТ, вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 15, ал. 3 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд му е наложена „глоба“ в размер на 1500
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС