Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 02.11.2018 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ И.
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 538
по описа за 2017 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 62 от 22.06.2017 г.,
постановено по гр. д. № 514/2015 г. на Свогенски районен съд, е признато за
установено по отношение на В.П.Ш., А.Л.К., Ц.А.Д., С.Т.Ц., Р.Т.Д. и Р.М.И., по
предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, че към момента на
влизане в сила на плана на с. С. от 1983 г., Ц. П. Д. е бил собственик на имот с
площ 56 кв.м., заключена между общата граница на парцел ХІV-311 от кв. 13 по
предходния план от 1958 г.
- идентичен с ХІV-262 от кв. 13 и парцел ХІІІ-264 от кв. 13, като част от
дворищен парцел ХІV-311, кв. 13, а понастоящем като част от УПИ ХІІІ-264, както и че налице грешка в
действащия регулационен и кадастрален план на с. С., изразяваща се в неправилно
отразяване на общата регулационна граница между УПИ ХІV-262 в кв. 13 и УПИ
ХІІІ-264 в кв. 13 по плана на селото.
Решението е обжалвано от ответниците
в първоинстанционното производство А.Л.К. и В.П.Ш. с
искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се
отхвърли предявения иск. В жалбата се излага оплакване за неправилност на
решението поради допуснато от първоинстанционния съд
нарушение на правилата на призоваване на жалбоподателката
В.П.Ш., която не е била редовно призована при условията на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК и не са били налице предпоставките за назначаването й на особен
представител. В жалбата се излагат възражения срещу решаващите изводи на съда. Сочи се, че по делото е установено, че
собственият на ищците имот пл. № 262 е с площ 425 кв.м., а собственият на ответниците имот пл. № 264 е с площ 550 кв.м., което не
кореспондира с твърдението на ищците, че тези два парцела, обособени с делба на
общ парцел от 1969 г.,
са с равни площи – по 495 кв.м. В тази връзка се излага довод, че ищците не
могат да бъдат собственици на 495 кв.м., тъй като през 1997 г. първият ищец е дарил
на втория и третия ищец имот с площ 425 кв.м., т.е. към тази дата първият ищец
се е разпоредил със собствеността си, която е била установена като площ, и
която той реално е владеел към този момент. Излага се и довод, че предвид
твърденията в исковата молба, че „между имотите на страните е създадена нова
граница с новоприетия регулационен план от 1983 г.” и по този начин
„част от имота на ищците е отнета и приобщена към имота на ответника”, то от
приетата по делото фактическа следва да се направи правния извод, че на
практика с приемането и прилагането на плана от 1983 г. е настъпила
трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./. За довода си, че с приемането на плана от 1983 г. регулационните линии
са съвпаднали с имотните граници, след заемането на придадените части от ответниците и владението им, продължило повече от десет
години, жалбоподателите се позовават на представеното по делото влязло в сила
решение на Свогенски районен съд по гр. д. № 392/2007 г., водено между същите
страни със същия предмет. Излага се
довод за приложимост на ТР № 3/15.07.1993 г. на ОСГК на ВКС. Навежда се
възражение за неправилно и незаконосъобразно преразглеждане на имотния спор за процесните 56 кв.м., след като има първично придобивно основание в полза на ответниците
най-малкото от 1993 г.,
когато са изтекли десет години от прилагането на плана от 1983 г. Сочи се, че от
гласните доказателства се установява, че ответниците
и досега владеят процесните 56 кв.м.
Ответниците по жалба не са
представили отговор.
С писмено становище пред съда ответниците
по жалба Т.Ц.Д., П.Ц.Д. и Т.И.Д., чрез пълномощика си
адв. М., оспорват жалбата и настояват обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
Ц. П. Д., Т.Ц.Д. и П.Ц.Д. са предявили срещу В. П.а Ш., А.Л.К.,
Ц.А.Д., С.Т.Ц., Р.Т.Д. и Р.М.И., искове за установяване, че при изготвяне на
действащия регулационен и кадастрален план на с. С., обл.
Софийска от 1983 г.
е допусната грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на общата
регулационна граница между УПИ ХІV-262 в кв. 13 по плана на селото, собственост
на Т.Ц.Д. и П.Ц.Д., и УПИ ХІІІ-264 в кв. 13, собственост на ответниците,
която следва да е по приложената обща регулационна граница по плана от 1959 г., която грешка е
довела до отнемане на част от имота на ищците и придадена към имота на ответниците.
В исковата молба се твърди, че по силата на съдебна делба
от 1969 г. първият ищец е придобил правото на собственост
върху незастроено дворно място с пространство 495 кв.м., съставляващо парцел
ХІV-311 в кв. 13 по плана на с. С., а праводателят на ответниците А. П.
Д. е придобил правото на собственост върху ½ ид.
част от съседния имот, съставляващ ХVІІІ-311, с площ 495 кв.м., като
собственици на другата ½ ид. част от този
парцел са наследниците на Т. П. Д.. Твърди се, че с нотариален акт № 149, т. 5,
дело № 1700/1997 г. на нотариус при РС- Своге – Г. Маринов, първият ищец е
дарил на втория и третия ищец собствения си имот, представляващ дворно място в
с. С., с площ 425 кв.м., съставляващо парцел ХІV-311 от кв. 13 по плана на
селото. С договор за продажба от 1997
г. А. П. Д. продал ½ ид.
ч. от дворното място на сина си Ц.А.Д., която част впоследствие последният
продал на първите двама ответници. Твърди се, че
парцелите на страните имат обща граница и за първи път те са обособени като
отделни имоти с регулацията с плана от 1959 г., съгласно който, площта на парцел
ХІV-311 е 495 кв.м., а на парцел ХVІІІ-311 също е 495 кв.м., като
регулационната граница между двата парцела е била вярно нанесена. Твърди се, че
при одобряване на действащия дворищно-регулационен план от 1983 г. границата между парцели ХІV-311 от кв.13 по
предходния план от 1958 г.
– идентичен с ХІV-262 от кв. 13, собственост към настоящия момент на втория и
третия ищец, и парцел ХVІІІ-311 от кв. 13 – идентичен със собствения на ответниците парцел
ХІІІ-264 от кв. 13, не е отразена вярно, като спорните 56 кв.м. са част
от парцел ХІV-311 в кв. 13 по предходния план, неправилно заснети като част от
имот пл. № 264 по действащия план от 1983 г., собственост на ответниците.
Твърди се, че дворищната регулация по плана от 1983 г. не е съобразена с
приложената регулация по отменения план от 1953 г. и документите за
собственост на страните и техните праводатели, и е
налице несъответствие на регулационната линия между имотите по плана от 1959 г. и този от 1983 г., като имотът на
ищците е намален с 56 кв.м. за сметка на имота на ответниците.
Твърди се, че със създадената с плана от 1983 г. нова граница между имотите на страните,
различна от съществуващата и материализирана на място граница по предходния
план, частта от имота с площ от 56 кв.м., заключена между общата граница на
двата имота по действащия план, неправилно е отнета и приобщена към имота на ответниците. Твърди се, че към момента на влизане в сила на
действащия план на с. С. от 1983
г. собственик на тези 56 кв.м., заключени между общата
граница на парцел ХІV-311 по предходния план от 1958 г. – идентичен с парцел
ХІV-262, и парцел ХІІІ-264, е първият ищец на основание наследство, делба и давностно владение.
На ответниците В.П.Ш., А.Л.К. и
Ц.А.Д. е назначен особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК не е представен отговор на
исковата молба.
Поради настъпила в хода на първоинтанционното
производство смърт на ищеца Ц. П. Д., като страна по делото е конституирана Т.И.Д. –
наследник на Ц. П. Д. /ведно с останалите ищци по делото/.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си адв. М., поддържат исковете.
Ответниците В.Ш. и А.К., чрез
упълномощения от тях адв. Ч., оспорват исковете.
Ответникът Ц.Д., чрез назначения му особен представител, оспорва исковете.
Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 05.04.1969 г. по гр.д. № 140/1969 г. на Свогенски
районен съд е одобрена спогодба, по силата на която: Ц. П. Д. е получил в дял дворно място с
пространство 495 кв.м., съставляващо дворищен парцел ХІV-311 в кв. 13 по плана
на с. С.; Ц. П.Д., С.Т. П.а и Р.Т. П.а получили в общ дял ½ ид. част от дворно място, цялото с площ 495 кв.м.,
съставляващо дворищен парцел ХVІІІ-311 в кв. 13 по плана на с. С.; А. П. Д. е
получил в дял ½ ид. част от дворно място,
цялото с площ 495 кв.м., съставляващо дворищен парцел ХVІІІ-311 в кв. 13 по
плана на с. С..
Видно от представеното удостоверение за наследници, Ц. П.Д.
/И./ е починала през 2005 г.
и е оставила за свои наследници Р.М.И., С. Т. Ц. и Р.Т.Д..
С нотариален акт № 85, т. ІV, дело № 1253/1997 г. на
нотариус Г. Маринов при Свогенски РС, А. П. Д. продал на Ц.А.Д. самостоятелно
жилище с площ 32 кв.м., съставляващо северозападната част от масивна жилищна
сграда, построена през 1962 г.
върху 64 кв.м., заедно с ½ ид. част от дворното място върху което е
построена сградата, цялото с площ 550 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-264 в кв.
13 по плана на с. С..
С нотариален акт № 149, т. V, дело № 1700/1997 г. на
нотариус Г. Маринов при Свогенски РС, Ц. П. Д. и Т.И.Д. дарили на Т.Ц.Д. и П.Ц.Д.
дворно място с площ 425 кв.м., съставляващо парцел ХІV-262 в кв. 13 по плана на
с. С., заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда.
С нотариален акт № 23, т. І, рег. № 263, дело № 22/2012
г. на нотариус А. Чолев при РС-Своге, Ц.А.Д. и Н. И. Д.
продали на В.П.Ш. и А.Л.К. ½ ид. част от УПИ
ХІІІ-264 в кв. 13 по плана на с. С., целият с графично измерена площ на имот
пл. № 264 от 595 кв.м., от които са предвидени за улица с ОК 148-150 – 45 кв.м.
и площта на целия УПИ ХІІІ-264 е 550 кв.м.
Представено е решение от 23.04.2010 г. по гр. д. №
597/2009 г. на СОС, с което след отмяна на първоинстанционното
решение е отхвърлен предявения от П.Ц.Д. срещу А. П. Д., Р умяна Т. Д., С.
Т. Ц., Ц.А.Д., Р.М.И. и Н. И. Д. иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на част от УПИ ХІІІ-264 в
кв. 13 по регулационния план на с. С., заключена между страничната регулационна
линия между парцели ХІV-262 и ХІІІ-264 в кв. 13, нанесена на скицата към акта
за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 1998 г. и уличната
регулация, като част от имот пл. № 262 в кв. 13 по плана на с. С..
Според приетото в първоинстанционното
производство заключение на съдебно-техническата експертиза, процесните
имоти са включени за пръв път предходния регулационен план от 1959 г. Процесните
имоти по предходния план от 1959
г. и по сега действащия план от 1983 г., описани в
приложените по делото нотариални актове, са идентични. Действащата кадастрална
граница между имоти пл. № 262 и 264, която е регулационна граница между УПИ
ХІІІ-264 и УПИ ХІV-262 не съвпада с регулационната граница между парцели
ХІV-311 и ХVІІІ-311 по предходния план на с. С.. Към заключението е приложена
комбинирана скица, на която са отразени границите на двата имота съгласно плана
от 1959 г.
и действащия план от 1983 г.
Вещото лице е дало заключение, че границата между парцел ХІV-311 и ХVІІІ-311 по
предходния план не е отразена вярно в действащия план, като мястото, заключено
между точките 3,4,5,6,7,10 с графически изчислена площ от 56 кв.м., съставлява
част от парцел ХІV-311 по предходния план и по действащия план това място
неправилно е заснето в имот пл. № 264 по действащия план.
Според приетото във въззивното
производство заключение на съдебно-техническата експертиза, за територията, в
която се намират процесните имоти, са налице два
плана /кадастрален и регулационен/ - първият от 1956 г. и действащия от 1983 г. Съгласно плана от 1956 г. /видно от
приложената към заключението скица на л. 79/, парцел ХІV-311 е с урегулирана
площ от 990 кв.м. Този парцел впоследствие е разделен на две части с одобрено
на 10.02.1969 г. изменение на плана, като от него са образувани два парцела –
ХІV-311 и ХVІІІ-311 /видно от скица на стр. 80/. По действащия кадастрален и
регулационен план от 1983 г.
процесните имоти представляват УПИ ХІV-262 и УПИ
ХІІІ- 263 от кв. 13. По този план УПИ
ХІV-262 е с графична площ 427 кв.м., като част с площ от 21 кв.м. от имот пл. №
262 попада в улица. УПИ ХІІІ-264 е с графична площ 542 кв.м., като част с площ
30 кв.м. от имот пл. № 264 попада в улица. По изменението от 1969 г. на предходния план
УПИ ХVІІІ-311 е с графична площ 510 кв.м., а УПИ ХІV-311 е с графична площ 494.
Към заключението са приложени комбинирани скици на имотите – приложение № 1 /по
действащия план от 1983 г./
и приложение № 2 /по частичното изменение от 1969 г./. Според
заключението, линията 9-6 на скица-приложение № 2 съответства на границата
между имоти 262 и 264 по действащия план. Контурът, затворен между цифрите
9,1,5,6, 9, с площ 49 кв.м., е бил част от парцел ХІV-311, но към настоящия
момент попада имот пл. № 264. Съгласно
плана от 1983 г.
имотните граници и дворищно регулационните линии съвпадат, но те се различават
от тези по изменението на плана от 1969 г.,
а по плана от 1956 г.
двата имота са били един общ и между тях не е имало граница. Имот пл. № 262 по
действащия план заедно с частта по цифрите 9,1,5,6,9 на скица – приложение № 2,
образуват новообразувания по делбата от 1969 г. парцел ХІV-311. При разпита му в
съдебно заседание вещото лице сочи, че линията 1-5 на приложение № 2 към
заключението съвпада с лилавата линия на скицата на стр. 80 от въззивното дело. Регулационната линия по изменението от 1969 г. не съвпада с
регулационната линия по плана от 1983
г.
Събраните
в първоинстанционното производство гласни
доказателства съдът не обсъжда, тъй като те са неотносими
към предмета на спора с оглед направените по-долу правни изводи.
Въз основа на така установените
факти, правните изводи на съда са
следните:
Предявен
е иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР – за признаване за установено, че при изготвянето
на кадастралния и регулационен план на с. С. от 1983 г. е била
допусната грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на общата
регулационната граница между УПИ ХІV-262 /собственост на втория и третия ищец/
и УПИ ХІІІ-264 /собственост на ответниците/ не по
общата регулационна граница по предходни план с изменението му от 1969 г., довела до отнемане
на част от имота на ищците и придадена към имота на ответниците.
Така
предявеният иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е допустим предвид твърденията на
ищците за допусната грешка в действащия кадастрален и регулационен план, изразяваща се в неправилно заснемане на границата между
имотите на страните,
довело до неправилно заснемане
на част от
имота на ищците към имота на ответниците.
Разгледан по същество искът е
основателен.
Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР има
за цел да се установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Съдебното
решение, с което е установено наличието на непълнота или грешка в кадастралната
карта, придружено със скица, е основание за изменение на кадастралната карта от
органите по кадастъра, а когато имотът се намира в урегулирана територия и
имотните граници не съвпадат с регулационните, това е основание за изменение на
влезлия в сила ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Не е спорно между страните, а се установява от
представените писмени доказателства, че понастоящем ищците Т.Д. и П.Д. са
собственици на имот, съставляващ УПИ ХІV-262 в кв. 13 по действащия
регулационен план на с. С. от 1983
г., а ответниците В.Ш., А.К., С.Ц.,
Р.Д. и Р.И. са собственици на съседния имот, съставляващ УПИ ХІІІ-264.
Установява се от съвкупната преценка на приетите писмени доказателства /делбен протокол от 05.04.1969 г., нотариални актове и скици/
и заключенията на съдебно-техническите експертизи, че УПИ ХІV-262 по действащия
регулационен план е идентичен с УПИ ХІV-311 по направеното през 1969 г. частично изменение
на регулационния план от 1956
г., а УПИ ХІІІ-264 по действащия план е идентичен с УПИ
ХVІІІ-311 по същото изменение на плана от 1956 г. Спорът между страните е за това налице
ли е грешка в заснемането на границата между имотите
им УПИ ХІV-262 и УПИ ХІІІ-264 с действащия регулационен план от 1983 г..
Установено е, че парцели ХІV-311
и ХVІІІ-311 са образувани с одобреното през 1969 г. изменение на плана
от 1956 г.
чрез разделяне на две части на общ парцел, съставлявал УПИ ХІV-311, извършено
по съгласие на съсобствениците при съдебна делба на общия парцел. С одобреното
през 1969 г.
изменение на предходния план 1956
г., двата новообразувани парцели ХІV-311 и ХVІІІ-311 са
с обща регулационна граница по лилавата линия на скицата на стр. 80 от въззивното дело – линията обозначена с цифри 1-5 на скицата
– приложение № 2 към приетото във въззивното
производство заключение на СТЕ на в.л. Ю. П.. С частичното изменение на
плана от 1956 г.,
одобрено през 1969 г.,
се създават за пръв път тези два урегулирани поземлени имоти - ХІV-311 и
ХVІІІ-311, чрез разделяне на общ парцел. Пространствените предели на правото на
собственост върху така новообразуваните с частичното изменение на дворищната
регулация от 1969 г.
урегулирани поземлени имоти са в рамките на регулационните граници, определени
с това изменение на регулационния план, като общата им регулационна граница е
по цифрите 1-5 на горепосочената скица на в.л. П..
По следващия и действащ
понастоящем регулационен план на с. С. от 1983 г. регулационната
граница между УПИ ХІV-262 и УПИ ХІІІ-264 е по линията 9-6 на скицата
–приложение № 2 към същото заключение. Установено е разминаване между
регулационната граница между бившите парцели ХІV-311 и ХVІІІ-311 по изменението
на предходния план от 1969 г.
и тази между парцели ХІV-262 и ХІІІ-264 по действащия план от 1983 г. Частта, заключена
между цифрите 9,1,5,6,9 на скица-приложение № 2 към заключението на в.л. Ю. П.,
с графично измерена площ от 49 кв.м., е била
част от парцел ХІV-311 по изменението от 1969 г., а по плана от 1983 г. е включена в имот
пл. № 264. Аналогичен извод за несъответствие между заснетата с действащия план
регулационна граница между процесните имоти и
границата по предходния план, е направен и в приетото в първоинстанционното
производство заключение на СТЕ на в.л. П. Д.. Според това заключение, мястото,
заключено между точките 3,4,5,6,7,10 на приложената комбинирана скица,
съставлява част от парцел ХІV-311 по предходния план, и същото е неправилно
заснето в имот пл. № 264 по действащия план. Същевременно, няма изложени от ответниците твърдения, нито са налице доказателства за
придобиване на частта, заснета към имота на ответниците
с плана от 1983 г.,
от собствениците на парцел ХVІІІ-311 по предходния план до момента на влизането
в сила на действащия план от 1983
г. Не са налице регулационни промени или други факти,
водещи до промяна на границите между процесните
имоти. Поради това не е имало основание с регулационния план от 1983 г. границата между
имотите на страните да бъде заснета в отклонение от границата, определена с
предходния план. Неоснователен е направеният във въззивната
жалба довод, че с приемането и прилагането на плана от 1983 г. е настъпила
трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./ поради заемане на придадените части от ответниците чрез продължило повече от 10 години владение върху
тях. По делото не се установява с плана от 1983 г. да е предвидено придаване по регулация на
части от УПИ ХІV-262 към УПИ ХІІІ-264, поради което този план няма отчуждително действие досежно
горепосочената част, включена към имота на ответниците.
След като с плана от 1983 г.
не е предвидено придаване по регулация на части между процесните
имоти, то безпредметен се явява въпросът за прилагане на регулацията, респ. изследването на предпоставките за това
дали планът е бил приложен. Преценката дали дворищно-регулационния план е
приложен е необходима само в хипотезите на отчуждително
действие на регулационния план, каквото действие не е имал планът от 1983 г. досежно
имотите на страните. С оглед на това, неоснователно е позоваването на
жалбоподателите на ТР № 3/15.07.1993 г., което тълкувателно решение е неотносимо в настоящия случай предвид липсата на данни за
придаване по регулация на части от имотите на страните, респ. на отчуждително действие на плана от 1983 г. досежно
тези имоти.
Неоснователно е направеното във въззивната жалба възражение, че ищците разполагат с титул
за собственост от 1997 г.
за имот с площ 425 кв.м., поради което не могат да бъдат собственици на 495 г., след като праводателят им се разпоредил със собствеността си,
установена като площ и която той реално е владеел към този момент. В отговор на
това възражение следва да се посочи на първо място, че площт
не е негов индивидуализиращ признак на един недвижим имот, а такива са видът,
местоположението и границите му. Когато се касае за урегулиран поземлен имот,
пространствените предели на правото на собственост върху него се определят от
регулационния план. В случая с нотариалния акт за дарение от 1997 г. праводателят
на ищците се е разпоредил в тяхна полза с имот такъв, какъвто е този имот по
действащия регулационен план. При непълнота или грешка в плана, независимо кога
е установена тази грешка по съответния законов ред, действителният собственик
не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета
към друг имот. Това важи изцяло за настоящия случай, тъй като кадастралният и
регулационен план от 1983 г.,
по отношение се твърди, че е налице грешка, изразяваща се в заснемане на площ
от имота на ищците към имота на ответниците, /макар и
одобрен при действието на ЗТСУ/, няма отчуждително
действие, доколкото с него не се предвижда придаване по регулация на части от
имота на праводателя на ищците към съседния имот.
Без
правно значение за настоящия спор е представеното решение на СОС по гр.д.
597/2009 г., на което се позовават жалбоподателите. В това решение, с което е
отхвърлен предявен от втория и третия ищец по настоящото дело срещу част от ответниците иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението
на част от УПИ ХІІІ-264, съдът не е изследвал въпроса за наличието на грешка в
регулационния план, каквато е предмет на настоящия иск, и ревандикационния
иск е отхвърлен не поради неустановяване на такава грешка. Поради това
посоченото решение не се ползва със сила на пресъдено
нещо по отношение на спора, който е предмет на настоящото производство.
С оглед
на горното се налага извод, че при изготвянето на действащия кадастрален и
регулационен план на с. С., одобрен със заповед № АБ-332/01.09.1983 г., е била допусната грешка,
изразяваща се в неправилно отразяване на регулационната граница между УПИ
ХІV-262 и УПИ ХІІІ-264 от кв. 13 в отклонение от регулационната граница между имотите по одобреното през 1969 г. частично изменение
на регулационния план на с. С. от 1956 г., довело до погрешно заснемане на площ
като част от собствения на ответниците имот,
съставляващ УПИ ХІІІ-264, вместо към собствения на ищците Т.Д. и П.Д. имот,
съставляващ УПИ ХІV-262 в кв. 13 по плана на селото.
Неоснователно
е направеното във въззивната жалба възражение за
неправилност на решението поради допуснато от първоинстанционния
съд нарушение на правилата за призоваване на жалбоподателката
В.Ш. и неправилно приложение на процедурата по чл. 47 от ГПК. Така твърдяното
процесуално нарушение не е основание за отмяна на решението по реда на инстанционния контрол. Следва да се посочи само за пълнота, че в
конкретния случай правото на жалбоподателката В. Ш.
на защита срещу предявения иск не е било нарушено по никакъв начин. Още преди
първото по делото съдебно заседание същата е упълномощила свои представител /адв. Ч./. Пълномощникът не е направил конкретни оспорвания
и възражения срещу иска по реда на чл. 143 от ГПК, нито е изразил становище по
предоставената му възможност по чл. 146, ал. 3 от ГПК във връзка с дадените
указания и доклада по делото. Същевременно направените от него доказателствени искания са били уважени.
Поради
съвпадане на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния
съд досежно наличието на грешка в действащия
регулационен план от 1983 г.
в заснемането на регулационната граница между имотите на страните, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на делото пред настоящата инстанция и с оглед направеното искане за
разноски, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалба направените от последните разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от
22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 514/2015 г. на Свогенски районен съд, с
което е признато за установено по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен от Ц. П. Д. /починал в хода на делото и заместен от Т.И.Д./, Т.Ц.Д.
и П.Ц.Д., срещу В.П.Ш., А.Л.К., Ц.А.Д., С.Т.Ц., Р.Т.Д. и Р.М.И., че при изготвянето на кадастралния и
регулационен план на с. С., одобрен със заповед № АБ-332/01.09.1983 г., е била
допусната грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на регулационната
граница между УПИ ХІV-262 и УПИ ХІІІ-264 от кв. 13 в отклонение от
регулационната граница между имотите по
одобреното през 1969 г.
частично изменение на регулационния план на с. С. от 1956 г., довело до погрешно заснемане
на площ от 49 кв.м., заключена между цифрите 9,1,5,6,9 на комбинираната скица –
приложение № 2 към приетото във възивното производство
заключение на съдебно-техническа експертиза в.л. Ю. П., като част от собствения на ответниците имот, съставляващ УПИ ХІІІ-264, вместо към
собствения на ищците Т.Д. и П.Д. имот, съставляващ УПИ ХІV-262, която
комбинирана скица, приподписана от съдебния състав е неразделна
част от решението.
ОСЪЖДА А.Л.К. и В.П.Ш. да заплатят
на Т.Ц.Д., П.Ц.Д. и Т.И.Д. сумата 500 лева за направените във въззивното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.