Определение по дело №194/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С разпореждане №53/03.04.2012 г. по НОХ дело № 250/2012 г., Кърджалийският районен съд е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на Р. П. – Кърджали за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. В разпореждането е прието, че в обвинителния акт не са посочени всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, за което подсъдимият Х. Р. е предаден на съд, както и участието му в него. Прието е също, че съществува противоречие между изложените от прокурора факти в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Съдът подробно е описал в какво се изразява конкретното нарушение по всеки пункт от обвинителния акт.

Против така постановеното разпореждане е постъпил частен П. от прокурор от Р. П. – Кърджали, в който се твърди, че същото е неправилно, поради което се иска неговата отмяна. Сочи се, че в обвинителния акт подробно било описано как е възбудено заблуждението у свидетелите и как е поддържано, като в обстоятелствената му част за всички описани случаи времето и мястото на извършване на престъплението били коректно посочени. Описано било в подробности участието на обвиняемия в осъществяването на измамата, както и фактите, които обуславяли съставомерността на деянието (напр. знанието, че не е носител на вещното право, което прехвърля). Според ТР №2 по н.д.№2/2002 г. на ОСНК, някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт не съставлявали елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. Липсата им не водела до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не можело да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието съставлявало основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако ставало въпрос за елемент на престъпния състав. Когато не съставлявали признаци на престъплението, фактите от тази категория можели да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда. В случая било подробно описано участието на обв. Р. в извършването на всяко конкретно деяние, включено в състава на продължаваното престъпление. Без значение било, че понякога той правел това заедно със св. Д. Р., негова майка - за нея нямало повдигнато обвинение. Посочването на качеството на св. Д. Р. и наличието, респ. липсата на поръчка за получаване на плащания или посочването на номер на банкова сметка, по която да се превеждат пари, нямали връзка с осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението - което в случая било въвеждането, респ. поддържането на заблуждение със специална цел, и причиняване на имотна вреда. За съставомерността на престъплението било без значение за кого е настъпила имотна облага, кое лице е получило плащането или е посочило номера на банковата сметка. Тези факти според прокурора стояли извън престъпния състав и поради това можели да се установяват в хода на съдебното следствие. В протеста се възразява, като се сочи за неправилно и посоченото в разпореждането на съда, че за част от пострадалите лица не било описано дали те не са получили обещаните им обекти, за които са заплатили до внасяне в съда на обвинителния акт. В последния било описано, че нито „А.” ЕООД, нито ”Р. - Х. Р.”, нито обв.Р. като физическо лице са били някога носители на правото на строеж, обещаван на посочените лица, поради което било ясно, че обвиняемия не може да изпълни подписания предварителен договор, тъй като никога не е бил носител на вещни права върху обекта.

Твърди се, че в разглеждания обвинителен акт нямало непълноти, отнасящи се до съставомерните признаци на деянието и до участието на обвиняемия в него.

След преценка на данните по делото, съдът прецени следното:

Обвинителният акт, въз основа на който е образувано наказателното производство и с който са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В алинея втора на цитирания текст е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК при ВКС, което е цитирано в разпореждането на районния съд и частния П. на прокурора, в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Липсата на факти, които се отнасят до времето, мястото и начинът на извършване на престъплението съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство. Доводите изложени в частния П. на прокурора, че посочените от решаващия съд непълноти не се отнасяли до съставомерните призÝаци на деянието и участието на обвиняемия в него, са неоснователни.

Процесния обвинителен акт е внесен срещу Х. Р. Р. от Г., за това, че периода от 01.08.2007 г. до 15.12.2010 г. в Г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на „А." ЕООД, Г., в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си и/или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни физически лица, изчерпателно изписани, че представляваното от него дружество ще построи и ще им прехвърли собствеността върху подробно описани недвижими имоти, и с това причинил на всеки от лицата конкретно посочена имотна вреда, като причинената вреда е в общ размер на 311 420.29 лв., което е в особено големи размери и измамата представлява особено тежък случай – престъпление по чл.211, предл.І-во, във вр. с чл.210, ал.1, т.3, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт подробно е описана фактическа обстановка, възприета за установена от прокурора, за всяко едно от деянията от продължаваното престъпление, но същата не съдържа в достатъчна степен пълни и ясни данни, които се отнасят именно до факти относими към инкриминираната съставомерна деятелност на обвиняемия. Изложените в тази връзка констатации от първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Така в обвинителния акт липсва описание св.Д. Р., която е получавала лично суми от посочените за пострадали лица, и/или им е посочвала банкова сметка, по която да бъдат преведи суми в изпълнение на подписани предварителни договори за строителство и продажба, в какво качеството е действала и съответно какво е отношението и връзката на тези нейни действия с извършеното от обв.Р. деяние. От установеното и посочено в обвинителния акт, че св.Д. Р. е майка на обв.Х. Р. може единствено да се направят различни предположения, че същата е действала от името или по поръчение на сина си – обв.Р., но също така може да се предположи, че същата е действала от свое име със знанието и съгласието или без изричното съгласие на сина си; може също така да е приемала плащания от лицата, но със съзнанието, че обвиняемия ще изпълни точно, напълно и в срок сключваните предварителни договори като управител и едноличен собственик на „А.” ЕООД, Г., или напротив, че св.Д. Р. е знаела, предполагала или е допускала, че тези договори са трудно изпълними или неизпълними от страна на обвиняемия още с подписването им; или свидетелката единствено като майка е помагала на сина си, без в подробности да е била наясно с извършваната от него дейност и т.н. Тези обстоятелства и по-конкретно получените от свидетелката суми от името на обвиняемия, са от значение за установяване на твърдяното за престъпно поведение на обв.Х. Р.. Това са факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. За да е осъществен състава на измамата от страна на обв.Х. Р., следва да е посочено какво е отношението му към получените от св.Д. Р. парични средства, т.е. каква е връзката и ролята му към извършения акт на имуществено разпореждане от страна на посочените за измамени лица. А ролята на св.Д. Р. и качеството, в което тя е получавала паричните средства по сключените от обвиняемия процесни договори е от значение за наказателната отговорност, за която той подведен. Независимо от обстоятелството, че свидетелката не е подведена под наказателна отговорност, то от значение за отговорността на обвиняемия е нейната роля и принос в осъществяване на инкриминираното деяние или съответно липсата на такъв. Дали в определен етап от извършване на деянието същата е действала като помагач или извършването му е опосредено в някаква степен чрез нея. С внасянето на обвинителния акт в съда, обвиняемия трябва точно и ясно да знае срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава, какви са рамките на търсената от него наказателна отговорност. В случая, каква е неговата отговорност към получените от св.Д. Р. суми, след като същите са включени към предмета на доказване и посочени като настъпил престъпен резултат. С оглед на обстоятелството, че обстоятелствената част на обвинителния акт очертава фактическите рамки на обвинението, респ. на произнасянето на съда по повдигнатото обвинение, то именно срещу посочените в нея факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, привлеченото към наказателна отговорност лице следва да има възможност да се защити - да органиþира защитата си срещу точно, ясно и прецизно формулирано обвинение, а задължение на разследващите органи е да осигурят тази възможност, чрез осигуряване на правото на лицето да научи в какво точно е обвинено, съответно въз основа на какви доказателства.

Предвид изложеното, съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, са правилни и законосъобразни.

Що се отнася до посочената в протестираното разпореждане липса на обстоятелства сочещи, че пострадалите лица не са получили обещаните им от обв.Р. имоти, за които са платили, до внасяне на обвинителния акт в съда, настоящия въззивен състав счита, че след като е посочено, че обвиняемия не е върнал получените суми, нито по друг начин е обезщетил лицата, то следа да се приеме, че това са действия, които са последица от неизпълнението на подписаните предварителни договори – не прехвърляне на собствеността върху процесните имоти. В тази връзка съдът съобрази, че измамата е резултатно увреждащо престъпление и съответно, ако не е настъпил престъпния резултат, то и деянието няма да е съставомерно. Или, казано с други думи след като в обвинителния акт се твърди, че за пострадалите лица е настъпил увреждащия ги престъпен резултат, доказването на тези факти следва да се извърши във фазата на съдебното следствие.

Предвид изложеното, протестираното разпореждане като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди, като не следва да се изпълняват дадените задължителни указания единствено в частта им относно описаното в предходния абзац за липсата на факти обуславящи настъпилата вреда по повдигнатото обвинение за измама.

Ето защо и на основание чл.345, във вр. с чл.249, ал.3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 53/03.04.2012 г. постановено по НОХД № 250/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.