Р Е Ш Е Н И Е № 376
Гр. Видин
22.01.2021г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВОС, в открито заседание, проведено
на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
В.В.
ЧЛЕНОВЕ : А.П.
В.М.
Секретар-Н.К., като
разгледа докладваното от съдия В.М. въззивно
гражданско дело № 559 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „*” ЕООД, ЕИК*,
представлявано от управителя В.А.Ж. чрез адв.
И.Д., против Решение № 53/06.08.2020 г„ постановено по гр. дело № 209/2019 г.
на РС – К.
Подържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени
процесуални нарушения, в нарушения на материалния закон и необосновано.
Мотивите на Съда относно твърденията за нищожност на договора поради противоречие
със закона, единствено се отнасят до Чл 37п от ЗСПЗЗ,
в редакцията към 2010 г., която не е
действаща норма към момента на сключване на процесния
договор.
Прието е, че не е налице противоречие със
закона, тъй като процесиите имоти са отдадени под наем, именно чрез проведен търг,
както предписва чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ, редакция ДВ бр. 38 от 07.05.2014 г., ищовото дружество не е обжалвало процедурата по търга,
поело е задължение да поддържа земеделските земи в добро земеделско и
екологично състояние, както и че има Решение на общински съвет от 27.03.2014
г., взето с мнозинство от всички съветници, с което
са определени размера и местоположението на мерите и пасищата за общо и
индивидуално ползване.
Не е обсъдено твърдението за
нищожност поради нарушения на изискванията на чл. 37о от ЗСПЗЗ (ред. от 2011
г.), поради това, че Общински съвет - Кула не е приел решение, което да има
посоченото от закона съдържание, както и че няма приложен и съгласуван списък
по чл. 37о, ал. 2 и 3 от закона. Не е разгледано твърдението за нищожност поради нарушение на чл. 37и, ал.
3 и 4 от ЗСПЗЗ (ред. 2010 г.).
Освен това,
решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необосновано.
Договорът за
наем е сключен на 14.07.2014 г. Видно от приложените от ответника писмени доказателства
тръжната процедура е проведена на 20.05.2014 г.
На 07.05.2014 г.
в Държавен вестник бр. 38 е обнародван ЗИД на ЗСПЗЗ, който внася съществени
изменения в чл. 37и от ЗСПЗЗ. Законът влиза в сила три дни след обнародването
му. В ЗИД на ЗСПЗЗ няма предвидена преходна или заключителна разпоредба, която
да предвижда действието на предходни норми да бъде продължено по отношение на
започнали, но недовършени производства. Тъй като, тръжната процедура е
проведена на 20.05.2014 г., а договора за наем е сключен на 14.07.2014 г.,
спрямо пасищата и мерите, предмет на договора за наем следва да бъде спазена
процедурата за отдаване под наем на пасища и мери според редакцията на закона,
в сила от 11.05.2014 г.
Ответника е
представил по делото списък на животновъдите за 2014 г. в община Кула.
Ответника не представя доказателства за сформирана комисия, която да е
извършила разпределение на пасищата и мерите между регистрираните животновъди.
Едва след извършено разпределение по реда на чл. 37и, ал. 7 и 8 от ЗСПЗЗ останалите
свободни площи се отдават под наем чрез търг на лица, които поемат задължението
да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние (чл. 37и, ал. 10 от
ЗСПЗЗ). Тъй като ищецът не е регистриран животновъд би могъл да ползва само
останалите след разпределнието свободни мери и
пасища, като ползването им под наем се извършва чрез търг, като следва да бъде
спазена цялата процедура.
Освен това,
представеното по делото решение на Общински съвет и приложенията към него нямат
съдържанието, предписано от закона. Приложените правила за ползване на пасищата
и мерите към решението са бланкетни, като препращат
към нормативни актове, без да бъдат конкретни и да имат съдържанието по т. 1 -
12 на чл. 37и, ал. 12 от закона. Решението не съдържа съгласуван с ОДБХ списък
на земеделски стопани, Нарушен е чл. 37о и чл. 37и, ал. 11 и 12 от ЗСПЗЗ.
Като е приел единствено, че имотите, предмет на договора за наем са
отдадени под наем чрез търг, поради което не е налице противоречие със закона,
без да бъде анализиран целия фактически състав, предписан от закона за отдаване
под наем на свободните мери и пасища.
С оглед на гореизложеното молят ВОС , да отмени изцяло Решение №
53/06.08.2020 г. на РС – К., постановено по гр. дело № 209/2019 г. като
неправилно и уважи предявените искове, като
присъди направените разноски.
По
делото е постъпил отговор от От Община К.,
гр.К., ул. „*“ №*, представлявана от д-р В.В. -кмет,
чрез адвокат-пълномощник Н.В., член на АК- В., в който подържат, че
постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно, правилно и
обосновано.Сключеният на 14.07.2014г. договор за наем на недвижими имоти не е
нищожен нито на осн.чл.26, ал.1, предл.първо
от ЗЗД, нито на осн.чл.26, ал.2, предл.
първо от ЗЗД. Договорът е законосъобразен, не противоречи на Закона и не е с
невъзможен предмет.Мотивите на първоинстанционния съд
в тази насока са законосъобразни и правилни.Изцяло е спазена и процедурата по
чл.37и-37о от ЗСПЗЗ /в тогавашните им редакции/.Посочват, че Община К. не е
получавала покана по смисъла на-чл.84, ал.2 от ЗЗД, поради което считат
претенцията за заплащане на мораторна лихва за неоснователна.
ВОС, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото
страна и съобразявайки доказателствата по делото в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
С Решение № 53/06.08.2020 г„ постановено по гр. дело № 209/2019 г. , РС – К.
отхвърля кумулативно предявените от „*” ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. „*” №*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕИК*,
представлявано от управителя В.А.Ж. против община К., с адрес: гр. К., ул. „*”
№*, ЕИК*, представлявана от В.В - кмет на община К., искове по чл. 26,ал.1,
предложение първо, чл. 26, ал. 2, предложение първо, чл. 55, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за обявяване на нищожен, сключен между страните на 14.07.2014г.
договор за наем на пасища, мери, общинска собственост поради противоречие със
закона и поради невъзможен предмет, за осъждане на ответника община
К. да заплати на ищеца сумата от 2 743,50 лв./две хиляди седемстотин
четиридесет и три лева и 50 стотинки/, представляваща неоснователно получена
сума по нищожен договор за наем от 14.07.2014г., обезщетение за забава в размер
на 768,18 лв./седемстотин шестдесет и осем лева и 18 стотинки/ за периода от
05.10.2016г. до предявяване на иска в съда – 09.07.2019г. и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователни.
По делото е
видно, че между страните е сключен Договор за наем на недвижими имоти от
14.07.2014 г. вписан в Служба по вписванията гр. Кула дв.
вх. № 2200 от 17.07.2014г., Акт № 179, том III, по силата на който ответникът,
в качеството на наемодател е отдал под наем на ищцовото
дружество 27 поземлени имота/ пасища и мери/, общинска собственост, находящи се в землищата на с. И. на с. Г., общ. К., с обща
площ 253,155 дка за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.013г. до
30.09.2018г. срещу наем от 1773,90 лв. за една стопанска година, като съгласно
чл. 3 от посочения договор, наемодателят има право да получи уговорения наем
преди сключването на договора за първата стопанска година и за всяка следваща
стопанска година – до 30 септември на предходната година. От представените от
ответната страна и приети от съда по делото писмени доказателства - Решение
№412 от 27.03.2014г. на общински съвет-К., Годишен план за паша
за 2014г. в землищата на с.И., с. П., с. Ц. П. и с.Г., общ.К., списък на пасища
и мери в землището на с.И., с. П., с. Ц. П. и с. Г., общ.К. - Приложение 1;
списък на животновъдите за 2014г.- Приложение 2: Правила за ползване на
пасищата и мерите на територията на община К.- Приложение 3, се установява, че
с посоченото решение на общински съвет К., на основание чл. 37п, чл. 37и и чл.
37о от ЗСПЗЗ е приет годишния план за паша за 2014г.
за общо и индивидуално ползване на пасища и мери – общинска собственост и по
чл. 19 от ЗСПЗЗ, съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от посоченото
решение, в което са включени имотите, предмет на процесния
договор за наем между страните. С посоченото решение на общинския съвет е
дадено и съгласие за предоставяне на посочените мери и пасища за общо и
индивидуално ползване и са определени правилата за ползването им, съгласно
Приложение 3, като е прието мерите и пасищата за общо ползване да се ползват
безвъзмездно само от лица, отглеждащи пасищни животни, а определените за
индивидуално ползване, могат да се отдават под наем само на земеделски стопани,
отглеждащи пасищни животни или на лица, които са поели задължение да ги поддържат
в добро земеделско и екологично състояние след провеждане на публичен търг с
явно наддаване. От приетото по делото ксерокопие на част от вестник с
публикувана обява на община К. се установява, че е публикувана обява в печата,
че се обявява публичен търг с явно наддаване, на основание посоченото- решение
на общински съвет – гр. К. и на Заповед № РД-18-62/14.04.2014г.на кмета на
община К. От приетите по делото тръжни условия за отдаване под наем чрез пубичен търг с явно наддаване на пасища и мери се установява,
че право на участие в търга имат физически лица и юридически лица, регистрирани
като търговци. Видно от приетото по делото заявление от „*“ ЕООД с приложения;
Заповед №*. на кмета на община К.; Протокол от 20.05.2014г. от проведен
публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на общински поземлени
имоти/пасища и мери/ се установява, че ищцовото
дружество е спечелило търга за отдаване под наем на имотите, предмет на процесния договор за наем между страните, след което на
14.07.2014г. е сключен договора, като съгласно чл. 10, ал.25 от същия, ищецът
се е задължил да спазва стриктно изискванията и мерките за опазване, поддържане
и подобряване на мерите и пасищата, предвидени в правилата за ползване на
мерите и пасищата на територията на община К., като видно от т. III от посочените правила, при ползването на пасищата и мерите е необходимо да
се спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично
състояние. Видно от приетият по делото Касов документ № 13475619 от
20.05.2014г. ищцовото дружество е превело по сметка
на община К. сумата от 804,30 лв. депозит за участие в търга, видно от Касов
документ 14928343 от 11.07.2014г. е превело - сумата от 969,60 лв.,
а видно от Касов документ 16529325 от 29.09.2014г. сумата от 1773,90 лв. по процесния договор за наем. Тези обстоятелства не се
оспорват от страните.
С Писмо вх. №
П-02-18669/29.09.2015г., ищецът е уведомил ответника, че приема последния за
неизправна страна по процесния договор за наем, тъй
като не е изпълнил чл.6 от договора и не му е предоставил поземлените имоти в
състояние, което отговаря за предназначението, за които са наети, както и че са
в невъзможност да ги приведат в състояние, за което са предназначени поради
отказа на ответната страна да им даде необходимите разрешения, като с оглед
посоченото отказват да изпълнят изискуемото се от тях по договора задължения.
От приетото по делото Заявление за вписване, отбелязване, заличаване вх. рег. №*.
ответникът е заявил пред Служба по вписванията гр. К. прекратяване на процесния договор, което е вписано с вх. рег. №*., Акт №*,
том * на Служба по вписванията К. Видно от приетото писмо от делото от
27.09.2016г., изпратено от ищцовото дружество до
ответника, ищецът е поканил последния да му върне платената от него сума в
размер на 3547,80 лв., представляваща наемна цена за две стопански години по процесния договор за наем, поради невъзможността да ползва
наетите земеделски земи по вина на ответника. Ответникът е отговорил на
посочената покана с приетото по делото Писмо изх. №*., с което е уведомил ищцовото дружество, че няма да заплати претендираната
сума, тъй като е изправна страна по договора.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния
съд е стигнал до правилния и обоснован извод за неоснователност на предявените
искови претенции.
Съгласно чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
нищожни са договорите, които противоречат на закона. Противоречието се
изразява в неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип.
В исковата молба се твърди, че договорът е нищожен, тъй като при сключването му са нарушени разпоредбите на чл. 37п от ЗСПЗЗ, в редакцията към 2010 г., чл. 37о от ЗСПЗЗ/ редакцията от
2011г./, чл. 37и, ал.3 и ал.4/редакцията то 2010г./ и чл. 37и от ЗСПЗЗ/изм. и
доп. ДВ, бр. 38 от 07.05.2014г./
Чл.37п от ЗСПЗЗ, в редакцията към 2010г. не е действал към момента на
сключване на процесния договор, а е отменен с
промените в ЗСПЗЗ, в ДВ бр. 38 от 07.05.2014г., Процесният договор
е сключен на 14.07.2014г.
Установи се, че не е налице противоречие на
закона, тъй като процесните имоти, предмет на
договора за наем между страните са отдадени под наем на ищеца, именно чрез
проведен търг, резултата от който не е обжалван, въз основа на който е сключен
и процесния договор, като ответникът с посочения
договор – чл. 10, ал.25 е поел задължение да поддържа наетите земеделски земи в
добро земеделско и екологично състояние. С Решение 412/27.03.2014г. на
общинския съвет на община К., същият е приел с мнозинство , размера и
местоположението на мерите и пасищата за общо и за индивидуално ползване и
правила за ползването на мерите и пасищата на територията на община К..
Договорът за
наем не е нищожен и поради невъзможен предмет-чл.26 ал.2 ЗЗД, тъй като ,за да е
налице това състояние на нищожност на сделката (поради невъзможен предмет),
трябва да е налице липса на предмета и тази липса на предмет да предхожда
или да съвпада със сключването на сделката.
В случая предмет
на договора са общински пасища и мери-обособена категория земеделски имоти
според начина им на трайно ползване. От приетата по делото експертиза,
предназначението на земеделските земи, предмет на процесния
договор е именно пасища и мери. Обстоятелството, че част от имотите са самозалесили се с горскодървесна
растителност не е основание да се приеме, че в случая се касае за невъзможен
предмет или за нищожност на договора поради противоречие на закона.
Договор за наем
на недвижими имоти – пасища мери, общинска собственост в землищата
на с. И. с. Г., общ. К. между страните по делото от 14.07.2014 г. не е нищожен,
както на осн. чл. 26, ал.1, предл.
Първо така и по чл. 26, ал.2, предложение първо от ЗЗД .
С оглед
отхвърляне на исковите претенции за обявяване за нищожен на процесния
договор за наем между страните, съдът намира, че и исковите претенция и на
ищцовото дружество за осъждане на ответната страна да
му заплати сумата от 2 743,50 лева, представляваща неоснователно получена сума
поради липса на основание по нищожен договор за наем от 14.07.2014г.,
обезщетение за забава в размер на 768,18 лв. за периода от 05.10.2016г. до
предявяване на иска в съда – 09.07.2019г. и законната лихва от предявяване на
иска до окончателното издължаване, като неоснователни и недоказани. Между
страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за наем на земеделски
земи – пасища и мери, общинска собственост от 14.07.2014г., по който договор,
на основание чл. 6 от същия, ищецът е заплатил посочената сума като наемна цена
по договора за първите две стопански години, като обстоятелството за заплащане
на посочените суми не се оспорва и от ответната страна и същото е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 10.02.2020г.
Неоснователни
са твърденията на ищцовото
дружество, че не е спазена и процедурата по чл.37и-37о от ЗСПЗЗ /в тогавашните
им редакции/, тъй като с Решение
№412/27.03.2014г. на общински съвет-К. е приет Годишен план за паша за 2014г., съгл.Приложение№1, дадено е съгласие за
предоставяне на мери и пасища за общо и индивидуално ползване през 2014г.,
определени са правата и задълженията на общината и на ползвателите, възложено е
на кмета на община К. да проведе публичен търг, обявен е публичен търг, в
резултат на което ищецът е подал заявление за участие в публичния търг и е
бил съгласен с условията и правилата на процедурата, не е възразил, като е
получил Заповед №РД-18-85/27.05.2014г. на кмета на община К. и
Протокол от 20.05.2014г. и не е възразил и по тях, подписал е договор, който
обаче не е изпълнил, поради което на 24.11.2015г. в Имотен
регистър-гр.К., община К. е подала заявление, с което е вписано прекратяване на
договора за наем на недвижими имоти, подписан с ищеца.
ВОС приема, че постановеното решение от РС-К. е
правилно и обосновано, съобразено с данните по делото и материалния закон.
Пред въззивната инстанция не се представиха
доказателства, налагащи друг краен правен извод, различен от този на постановен
от решаващия съд.
Решението е законосъобразно и мотивирано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53/06.08.2020 г„ постановено по гр. дело № 209/2019
г. на РС – К.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.