Определение по дело №87/2020 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

 

гр. Русе, 24.06.2020 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през 2020 год. в състав:

 

 

  Председател: ИНА РАЙЧЕВА

         Членове: ДИМИТРИНКА

                          КУПРИНДЖИЙСКА

                                                                               ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

 

като  разгледа    докладваното  от  съдия  Купринджийска  к.а.н.д. № 87 по   описа   на съда за  2020   година,   за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.1871/15.06.2020г. от адв.К.И. ***, пълномощник на ответника по касационната жалба – Х.И.М., с която моли да бъде допълнено Решение № 110 от 11.06.2020 г. в частта относно разноските.

В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК насрещната страна не е депозирала писмен отговор.

    Съдът, за да се произнесе, съобрази следното: С Решение № 110 от 11.06.2020 г. по настоящото дело съдът е оставил в сила Решение № 162/23.12.2019 г. на Районен съд – Бяла, постановено по АНД № 289/2019 г., с което е отменено Наказателно постановление № 822/01.11.2019 г., издадено от Директора на РДГ – Русе.

В съдебно заседание от 27.05.2020г. процесуалният представител на ответната страна е поискал да им бъдат присъдени и разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., като е представила и Договор за правна защита и съдействие № 0128641/20.02.2020г. Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по искането на ответника както в мотивите, така и в диспозитива на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие касационния ответник е заплатил за адвокатски хонорар сумата от 300.00 лв., с начин на плащане „в брой“. Действително сумата е по-голяма от минимално предвидения адвокатски хонорар за такъв тип дела съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но тъй като касационният жалбоподател не е направил искане за намаляване на същия на основание чл. 63 ал. 4 ЗАНН, съдът не дължи произнасяне в тази насока.   

Предвид изхода на делото следва да бъде осъден касационния жалбоподател в лицето на РДГ - Русе да заплати тези разноски на ответната страна.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице е пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по искане то за присъждане на направените в производството разноски от страна на ответника.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, Решение № 110 от 11.06.2020 г., постановено по настоящото КАНД № 87/2020г. по описа на Административен съд - Русе, като ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - РУСЕ, да заплати на Х.И.М., ЕГН: **********,***, сумата от 300.00/триста/лева за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.

                                                                                                        

 

                                                       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                    2.