№ 3927
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20221100510422 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 8869/30.09.2022 г. на длъжника в
изпълнителния процес „Д.Л."АД , чрез търговско представителство в
България, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* срещу Постановление
на ЧСИ А.П. от 23.09.2022г., с което последният е отказал да измени размера
па приетите разноски по изпълнението по изпълнително дело №
20228490400904, в ЧАСТТА, касаеща адвокатското възнаграждение за водене
на изпълнителното производство от 400.00 лв. на 200.00 лв. Сочи се, че
претендирания от взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения
минимум по Наредба 1 за Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/. Излагат се доводи, че
претендираното допълнително възнаграждение е прекомерно, с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството,
че единствените предприети от взискателя действия са подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело, с посочване в нея на способа за
изпълнението. Предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител
по искане на взискателя се изразяват единствено в налагане на запор на
банковата сметка на длъжника.Поддържа се, че срокът за доброволно
изпълнение все още не е изтекъл и длъжникът не е дал индикации, че няма да
изпълни доброволно задължението си. Иска се съда да намали общия
претендиран размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя, като му присъди единствено претендираното
1
възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200 лева.
Взискателят по изпълнителното дело Д.М.В. оспорва жалбата, като
сочи, че претендираните размери на адвокатското възнаграждение са до
минимумите, посочени в по чл. 10, т.1 и т. 2 от Наредбата и отразяват
действителната правна и фактическа сложност на делото.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените
по делото доказателства, намира следното:
Производството изпълнително дело № 20228490400904 по описа на
ЧСИ А.П., рег.№ 849 с район на действие СГС е образувано на 12.09.2022 г.
по молба на Д.М.В., чрез пълномощника му адв.И.. Приложени са два
изпълнителни листа и е поискано да се образува изпълнително дело за
събиране на присъдените на основание решение № 4265/29.11.2021 г. по гр.д.
№ 37757/2021 г. на СРС, 41 състав и Решение № 1379/ 09.06.22 г. на СГС
суми. Поискано е с молбата да се наложи запор върху банковите сметки на
длъжника.
Направено е и искане за присъждане на разноски по делото –
адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева.
По делото са извършени следните изпълнителни действия: длъжникът
„Д.Л."АД е поканен да изпълни доброволно задължението и е наложен запор
по банковите сметки на длъжника в „С.Е.“ АД – клон София със Запорно
съобщение от 21.09.2022 г. След постъпване на сумата по изпълнителните
листа от Банката съдебният изпълнител със Съобщение от 23.09.2022 г. до
„С.Е.“ АД – клон София е вдигнал наложения запор.
При установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предложение 7 от ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В случая с обжалваното Постановление ЧСИ А.П. от 23.09.2022г. е
отказал да измени размера па приетите разноски по изпълнението по
изпълнително дело № 20228490400904, в ЧАСТТА, касаеща адвокатското
възнаграждение за водене на изпълнителното производство за водене на
изпълнителното производство от 400.00 лв. на 200.00 лв.
Поради това депозираната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2,
т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г.
по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Относно жалбата за сумата над 200 до пълния присъден размер от
400 лева – за адвокатско възнаграждение за взискателя.
Съгласно предвиденото в чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за
2
образуване на изпълнителното дело в конкретния случай е 200 лева.
Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според
която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ ще намери приложение,
доколкото в настоящото изпълнително производство, след връчване на
Съобщението за започване на изпълнителното производство на длъжника са
предприети от съдебния изпълнител последващи изпълнителни действия, а
именно - наложен запор от съдебният изпълнител по банковите сметки
на длъжника в „С.Е.“ АД – клон София със Запорно съобщение от
21.09.2022 г. и едва тогава е събрана от длъжника сумата по
изпълнителните листове и ЧСИ със Съобщение от 23.09.2022 г. до „С.Е.“
АД – клон София е вдигнал наложения запор, т.е. не е налице доброволно
изпълнение от страна на длъжника.
По изложените мотиви обжалваното Постановление на ЧСИ А.П.
от 23.09.2022г., с което последният е отказал да измени размера па приетите
разноски по изпълнението по изпълнително дело № 20228490400904, в
ЧАСТТА, касаеща адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното
производство от 400.00 лв. на 200.00 лв., следва да бъде потвърдено, а
частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Э
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 8869/30.09.2022 г. на
длъжника в изпълнителния процес „Д.Л."АД , чрез търговско
представителство в България, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
срещу Постановление на ЧСИ А.П. от 23.09.2022г. , с което последният е
отказал да измени размера па приетите разноски по изпълнението по
изпълнително дело № 20228490400904, в ЧАСТТА, касаеща адвокатското
възнаграждение за водене на изпълнителното производство от 400.00 лв. на
200.00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3