Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 07.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил
и с участието на прокурор Димитрина Делчева –
заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 154 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на М.Д.А. от ***, ***, чрез пълномощник, срещу Решение 215/24.10.2022
год. по а.н.д. № 815/2022 год. на Районен съд Кърджали. Претендира се
неправилност на оспореното решение поради неправилно приложение на закона.
Твърди се, че Районният съд има правомощие да преквалифицира изпълнителното
деяние, подвеждайки установените от административно наказващия орган факти под
друга нарушена законова разпоредба. В настоящия случай обаче в обжалвания акт -
електронен фиш липсва установяване на съществени факти, запълващи състава на
твърдяното за извършено нарушение, а именно: кога предходния фиш е връчен; обжалван ли е; влязъл ли е в сила и на коя дата; за какво нарушение е бил съставен. Посочва
се, че това лишава изначално, както наказаното лице, така и съда да извърши
преценка доколко са налице обстоятелства, позволяващи да се приеме, че
действително е налице повторно нарушение в съответствие със съдържанието на
това понятие по смисъла на § 6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Изразява се становище, че без да съобрази акта си с горното, районният съд
прави съществено изменение на фактическата обстановка въведена в електронния
фиш и преквалифицира деянието, като превръща административно - наказателното
производство в едноинстанционно. С този акт районният
съд грубо е нарушил процесуалния закон и сериозно застрашил правото на защита
на подведеното под отговорност лице.
Неяснотата относно
приложената администрантивнонаказваща норма от ЗДвП
спрямо нарушителя води до съществено ограничаване на правото му на защита, като
във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издадения електронен
фиш, а оттам е и основание за неговата отмяна. По-горе вече изложих твърденията
си относно незаконосъобразността на извършената от съда преквалификация, без да
са налице установени от административно-наказващия орган обстоятелства за
извършеното нарушение. Искането е да се отмени обжалваното решение и се постанови
решение по същество, с което да се отмени електронния фиш. Претендира се
присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се
явява и не се представлява. В становище на пълномощник поддържа жалбата си по
изложените в нея съображения.
Ответникът – ОДМВР –
Кърджали, редовно призован, чрез упълномощен от директора процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претиндира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представителят на ОП –
Кърджали дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Касационният съд,
след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от страна по а.н.д. № 815/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали, за
която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по същество на жалбата АС –
Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:
С оспореното решение
РС – Кърджали е изменил електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***,
издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 800 лв. на М.Д.А. от ***, с ЕГН **********,
за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство на 05.06.2022 г., като е преквалифицирал санкционната норма по чл.182,
ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП и потвърдил електронния
фиш в останалата му част. Със същото решение е осъдил настоящия касатор да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Настоящият състав на
АС – Кърджали приема, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.
В настоящия случай
спорът е съсредоточен относно наличието на основание за санкциониране на М.А.Д.
при условията на повторност за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.4 от същия закон.
АС – Кърджали не
споделя становището, изложено в жалбата, че ЕФ е незаконосъобразен, защото в
него не е посочено кога е връчен предходния фиш; обжалван ли е; влязъл ли е в сила и на коя дата; за какво нарушение е бил съставен. Това е
така, защото в обжалвания пред РС – Кърджали ЕФ е отбелязано, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ ***.
В приложена справка за нарушител, която е официален свидетелстващ документ, е
вписано, че ЕФ *** е влязъл в сила. Наказаното лице е имало възможност да
поиска събиране на доказателства относно датата на влизане в сила на ЕФ ***,
съответно - РС – Кърджали има задължение служебно да събере доказателства за
този факт, ако прецени, че е необходимо. В случая нито лицето, нито решаващият
съд са попълнили делото с посочените доказателства.
От значение в настоящия казус е, че с ЕФ ***, от който се обосновава
наличие на „повторност”, на М.Д. е наложено
административно наказание „глоба” за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, в размер
на 50 лв.
Посочената констатация води до следните
изводи: 1. С оспорения пред РС – Кърджали ЕФ и ЕФ *** е наложено административно наказание „глоба” за различно административно
нарушение: превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място – чл.21, ал.1 от ЗДвП, при нормативно установено ограничение, съответно -
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, когато
ограничението е въведено с пътен знак –
чл.21, ал.2 от ЗДвП (ЕФ ***); 2. С ЕФ *** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., а с оспорения пред РС –
Кърджали ЕФ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв.,
поради извършване при условията на „повторност”
съгласно влязъл в сила ЕФ ***. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
посочена и в ЕФ, Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Т.е., при
наложения размер на административно наказание „глоба” от 800 лв. с процесния ЕФ, за предишно нарушение, установено с АТТС и
издаден ЕФ, следва да е наложено административно наказание „глоба” в размер на
400 лв.
В §6, т.33 от ДР на ЗДвП се съдържа
определение за "Повторно" нарушение - нарушението,
извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл.174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено
наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
От изложеното следва, че не е доказано, че ЕФ
е издаден за извършено превишение на максималната
скорост, при нормативно установено ограничение на скоростта. Т.е. оспореното
решение, с което е потвърден ЕФ е неправилно и следва да се отмени.
В съответствие със задължителните указания, съдържащи се в
т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСС, І и ІІ колегия, в касационното производство по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени
решението на районния съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия
орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
В мотивите на цитираното тълкувателно
решение, Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд е
изразило становище, че това е така, тъй като подведеният под административнонаказателна отговорност субект трябва да
разполага в касационното производство с възможност за защита не само срещу съставомерните факти, установени от административнонаказващия
орган, но и срещу тяхната правна квалификация, независимо дали тя е дадена от административнонаказващия орган или за първи път от
районния съд.
С такова правомощие, обаче, разполага първата
съдебна инстанция по арг. от същото тълкувателно
решение (т. 1), а и според вече изричната уредба в ЗАНН – чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.)
При еднородност на фактите и обстоятелствата
по нарушението и наличие на обвинение за такова нарушение, първата съдебна
инстанция има правомощието да измени НП като се преквалифицира нарушението като
извършено без квалифициращия му признак "повторно", като в съответствие
с това се приложи закон за по-леко наказуемото нарушение – санкционната норма
на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, относима в настоящия
случай, с оглед установения размер на превишението на
скоростта.
При новото разглеждане на делото районният
съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за
разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.
Ето
защо и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК Административният съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение 215/24.10.2022 г., постановено по а.н.д. № 815/2022 год. на
Районен съд Кърджали.
Връща
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.